№ 3462
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100101424 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът - Х. А. З., твърди че на 19.12.2019г., около 19:ч. в гр. София, на
кръстовището между ул. „Княз Б. I“ и ул. „Бузлуджа“ било реализирано ПТП с участието на
л.а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, ДК№ Р **** КМ, при което пострадала. Виновен
бил водачът на л.а.
Ищцата получила фрактура (полифрагментна) в дисталната (долната) част на
подбедрицата - тибия и фибула (голям и малък пищял) на левия крак с дислокация на
фрагментите и засягане на глезенната става.
Впоследствие, отново поради нестихващата симптоматика, включваща оток и
постоянна болка в лявата глезенна става, бил извършен преглед от лекар-специалист, при
който обективно били констатирани, след почти две години и половина от инцидента -
валгусна деформация на глезенна става, съчетана с ограничен обем на движение и
болезненост, както и накуцваща походка с използване на бастун за придвижване, видно от
Амбулаторен лист № 91/28.04.2022г., издаден от д-р Д.Л.. Предвид обективното състояние,
тя била насочена за хоспитализация за извършване на планова екстракция на поставените
импланти, като били предписани и ортопедични стелки.
Ищцата изпитвала силни болки и страдания.
Претърпяла и имуществени вреди – 3 261,16 лева.
Гражданската отговорност на делинкветна била застрахована при ответника.
По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
1
- сумата от 80 000 лева (увеличението на иска е сторено в о.с.з. от 05.03.2024г.),
обезщетение за болки и страдания (по щета с № 0000-1000-03-21-7179/22.03.2021г.), ведно
със законната лихва, считано от 23.06.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
- сумата от 3 261,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, изразяващи се в
закупуването на импланти (заключващи плаки и винтове), медикаменти и консумативи
(проходилка и бастун), както и за прегледи, изследвания и такси за болничен престой, и
настъпили в резултат на ПТП от 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на
ответното застрахователно дружество - 23.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът – ЗК „Л.И.” АД, оспорва иска:
- оспорва вината на делинквентна;
- прави възражение за съпричиняване;
- оспорва претенцията по размер; и
- навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Ищцата е пострадала при ПТП.
Постановено е решение по реда на чл. 78а от НК на 10.10.2022г., което е влязло в сила (ТР
от 06.11.2013г. № 6/****г., т. 15 - Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че вината на делинквета
не може да се оспорва.
Има и Констативен протокол, от който е видно, че ищцата е пострадала, докато
деликвентът е управлявал л.а. на заден ход. Протоколът обвързва съда до доказване на нещо
различно от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. №
768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от
17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по
т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
На 22.03.2021г. ответникът е получил претенцията на ищцата. Към нея се били
приложени медицинските документи и протокол за ПТП. Застрахователят е поискал влязъл в
сила окончателен акт по наказателно производство (л. 85).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Н. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът), З. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на пострадалата) и св. З.
2
(показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като майка на ищцата). От
показанията им се установява, че:
-св. Н.: участвал в инцидента. Било вечер през зимата, а улицата била слабо осветена.
Паркирал на заден ход (със 7-8 до 10 км/ч.) за едно свободно място. Преди това се огледал,
видял, че няма никой и по едно време чул удар от лява задна броня. Имал камера за задно
виждане на автомобила, а и имало и запис. Това се случило до Софийския районен съд.
Пешеходката се намирала на платното за движение. Обадил се на бърза помощ. Един
пешеходец се присъединил, дошъл и съпругът на пострадалата.
-св. З.: съпругата му го уведомила по телефона за инцидента. Отишъл 5-10 минути
по-късно и я заварил в безпомощно състояние на тротоара седнала. Приели я в София Мед в
спешен кабинет и на другия ден била операцията. Стояла в болницата седмица. След
извършване на операцията я изписали. Не можела даже да стъпва на крака си. За всяко едно
нещо имала нужда от помощ - дори да отиде до тоалетната, така поне месец. След това
започнала постепенно да се обслужва сама. Придвижвала се с проходилка, може би 10
месеца. Не трябвало да стъпва на крака. Постепенно минала на патерици. И патериците
година след това трябвало да ги използва и в последствие преминала на бастун – след
година и половина. Близо две години и половина минали преди да хвърли всички помощни
средства. Три или четири рехабилитации били извършвани. Три пъти ходела на санаториум
във Велинград. Първоначално били поставени на имплантите, а втората операция била за
свалянето им. След втората операция, около половин година не можела да става. Налагало
се да приема в този период обезболяващи и антикоагуланти. Към момента имала физически
оплаквания. Глезенната става не можела да се възстанови, оттичала и я боляла. Тя имала
накуцваща походка, трудност при качване в превозни средства и при качване на стълби.
-св. З.: видяла дъщеря си в болницата, която била в шок от болката. Като я изписали я
обслужвали сина ù и съпругът ù. Потвърждава историята на възстановяването на
пострадалата и хронологията на помощните средства. Дъщеря ù не може да кляка, трудно се
движела и глезенът я наболвал. Махането на имплантите се забавило, тъй като костите не
заздравявали.
Съдът кредитира изцяло показанията на втория и третия свидетел. Тези на първия са
обсъдени допълнително в „от правна страна“.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 05.03.2024г., се
установява, че:
1. СТЕ: Съдейки по травмите, тялото на ищцата е било ориентирано с лявата си
страна към автомобила. Няма данни по делото за предприето от пострадалата пресичане, но
сигурно едва ли е стояла там постоянно, явно от някъде е дошла да пресича. Към момента на
удара е престояла на пешеходната пътека. От всички документи е видно, че се е намирала на
платното за движение, т.е. „намиращ се на платното зад автомобила пешеходец“.
Вземайки предвид геометричните размери на пътното платно на ул. „Княз Б. I“ с
3
широчина 6,20 метра, геометричните размери на лек автомобил „Рено“ и свидетелските
показания, който се е движил на заден ход в посока на бул. „Скобслев“, за да паркира в ляво
на платното за движение.
Съгласно приложените по делото материали пешеходната се е намирал на платното
за движение и е била неподвижна.
Видно от конфигурацията на процесното кръстовище пешеходката е имала
възможност да възприеме движещия се назад автомобил.
При положение, че същата не се е намирала на пътното платно, а на левия тротоар на
ул. „Княз Б. I“, считано в посока на движение от ул. ,Шандор Петьофи“, към бул.
„Скобелев“, е могла да избегне удара и да предотврати настъпването на произшествието.
Водачът на автомобила е имал видимост зад автомобила на огледалата за обратно
виждане. Няма данни по делото за наличие на препятствия, които да са ограничавали
видимостта му.
Водачът на автомобила преди да предприеме движение на заден ход е имал
възможност да възприеме намиращата се на платното за движение пешеходка, да изчака
същата да напусне пътното платно и тогава да предприеме движение на заден ход и
паркиране.
2. СМЕ: При инцидент на 19.12.2019г. ищцата е получила закрита многофрагментна
метадиафизарна фрактура в дисталната (долна) трета на лявата подбедрица, обхващаща и
двете кости - тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял) (Fractura cruris sinistri in partis
distalis multifragmentosa). Фрактурата е ясно и категорично видима както на лицевата, така и
на профилната рентгенографии, направени на 19.12.2019г. в УМБАЛ „Софиямед“ ООД.
Фрактурата на лявата тибия на ищцата Х. А. З. се класифицира като: метадиафизарна
(от топографско анатомична гледна точка) и 43-A3 тип според АО класификацията. От
гледна точка на фрактурната морфология, тя може да се характеризира като прясна, закрита,
многофрагментна, раздробена, метадиафизарна фрактура на лявата тибия в дисталната трета
с абревация (скъсяване) и дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини, без
засягане на дисталната ставна повърхност.
От своя страна, фибулата спомага за стабилизиране и поддържане на тялото,
коленната и глезенна стави и мускулите на подбедрицата. Тя се локализира успоредно на
тибията и прикрепва глезенната и коленната стави. Фибулата носи само 17 % от теглото на
тялото. Фрактура на фибулата се получава, когато върху костта се окаже по-голямо
натоварване, отколкото тя може да понесе. Счупванията на фибулата се получават около
коляното, глезена и в средната трета на подбедрицата.
Преките последствия от получената в резултат на процесното ПТП от 19.12.2019г.
фрактура на лявата подбедрица се изразяват в абсолютна невъзможност за функционално
използване на засегнатия ляв долен крайник, което включва липсата на активни движения в
глезенната става и пълната загуба на опороспособност.
Дългосрочните последствия зависят основно от начина на лечение на въпросното
4
счупване, наличието на придружаващи заболявания (най-вече тези, свързани с инервацията
и трофиката на долните крайници, както и калциево-фосфорната обмяна), колаборацията от
страна на пациента в лечебния процес и потенциалното настъпване на ранни и/или късни
усложнения от най-различно естество.
Може да се твърди, че болките и страданията на ищцата са били най-силни и
интензивни в периода между настъпването на описаната по-горе фрактура на лявата
подбедрица и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период,
като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на
оздравителните процеси в организма на пострадалата.
По време на болничния престой на ищцата са били назначавани ежедневно следните
медикаменти с обезболяващ ефект: Оксикодон 20мг - 3x1 табл. (опиоиден анстгетик);
Аналгин 500мг/2мл — 4x1 амп. (пиразолонов аналгетик); Кетонал 100мг/2 мл — 4x1 амп.
(НСПВС); Наклофен 75мг/3мл - 1x1 амп. (НСПВС). Системен прием на обезболяващи
медикаменти се е налагал със сигурност и през първия постоперативен месец, когато се
очаква силата и интензитета на болките да бъдат най-големи. След това употребата на
аналгетици най-вероятно е била ограничена до 2-3 пъти седмично, не само поради
намаляване степента на болката, но и поради риска от развитие на потенциални странични
ефекти от страна на самите лекарства. По същия начин е протекъл приемът на
обезболяващи медикаменти и след втората операция, свързана с отстраняване на
остеосинтезните средства.
Това, че фрактурата е многофрагментна с дислокация (разместване) на фрагментите,
показва морфологията на самото счупване. Съвкупността от характеристиките на една
фрактура представлява най-важният критерий за определяне начина на нейното лечение.
Всяка една фрактура може да бъде лекувана както консервативно, така и оперативно.
Решението за това какъв терапевтичен подход да се предприеме се взима на базата на
множество фактори, най-важният и определящ от които е типа на фрактурата и нейната
морфология.
Предприетото оперативно лечение, изразяващо се в открита репозиция на
фрагментите и вътрешна фиксация със заключваща и 1/3 тубуларна плаки и винтове, е било
абсолютно правилно като решение, взето от лекуващия екип.
В резултат на получената при ПТП от 19.12.2019г. многофрагментна фрактура в
дисталната трета на лявата подбедрица освен описаните по-горе фрактури на тибията и
фибулата са налице и рентгенови данни за увреждане на мекотъканните структури,
разположени между тях и образуващи т.нар. синдесмоза. Тибиофибуларната синдесмоза
представлява връзковия апарат, който е от съществено значение за стабилността на глезена,
откъдето идва и класическото й сравнение с вилка. Като самостоятелна анатомична
структура синдесмозата се състои от следните пет елемента: 1) предно-долна
тибиофибуларна връзка (ligamentum tibiofibularis anterior inferior); 2) задно-долна
тибиофибуларна връзка (ligamentum tibiofibularis posterior inferior) - най-здравият компонент
на синдесмозата; 3) между костна връзка (ligamentum interosseusf 4) междукостна мембрана
5
(membrana interossea)., 5) долна напречна връзка (ligamentum transversum inferior). Тя е
ключов елемент за стабилността на глезена и лезиите й могат да причинят болка или
нестабилност на ставата, а в дългосрочен план и посттравматична остеоартроза.
Въпреки, че фрактурата на тибията не засяга директно дисталната ставна повърхност
на костта, именно увредата на тибио-фибуларната синдесмоза е причина за нарушение във
физиологията и функцията на глезенната става.
Операцията е извършена на 20.12.2019г., а самата последователност на хирургичните
действия на медицинския екип е описана подробно в изложението на оперативния протокол,
а именно: RSOMtibiae etfibulae sin. cunt placae et clavi (Merit).
При този тип счупвания срокът на имобилизация варира от 3 до 3,5 месеца, през
които се забранява на пациента да стъпва с цялата тежест на тялото си върху оперирания
крайник, независимо от това дали лечението е било консервативно или оперативно. Този
срок може да бъде и по-кратък и по-продължителен, което зависи от редица фактори:
състояние на меките тъкани, рентгенови критерии за зарастване на костта, оценка от
лекуващия лекар по време на контролните прегледи и др. Според НК на Република България
срокът на временната неработоспособност за физически труд след претърпяна фрактура с
дислокация в областта на подбедрицата е 7 - 8 месеца, а за нефизически труд е 5 - 6 месеца.
Практиката показва, че периодът за пълно срастване на този тип фрактури е обикновено 6-7
месеца, като след 8-9 месец се говори вече за забавяне в консолидацията на счупването и за
несрастване.
Всяка травма в областта на ОДА налага някакъв период на обездвижване, покой и
специален двигателен режим на засегнатия участък. В конкретния случай, след извършване
на операцията ищцата е можела да се придвижва, макар и трудно, с проходилка или
патерици на съвсем кратки разстояния в дома си, но с оглед локализацията на фрактурата и
най-вече проблемното кръвоснабдяване на меките тъкани в дисталната трета на
подбедрицата, препоръчително и желателно е през първите две-три седмици да преобладава
постелния режим, за да се избегне риска от тъканни некрози и раневи проблеми поради
значителния постоперативен оток, който се увеличава във вертикално положение под
действие на гравитацията. Както бе споменато малко по-горе, специалният двигателен
режим, свързан с пълно, а в последствие и частично отбременяване на увредения крайник,
трябва да бъде спазван за срок от около два и половина до три и половина месеца, което се
определя от множество вътрешни и външни за организма фактори.
Ищцата е била вертикализирана най-вероятно на втория или най-късно третия
постоперативен ден, когато е започнала и рехабилитацията, свързана с обучение в
използването на помощни средства. След дехоспитализирането и завръщането й в домашни
условия, пострадалата е имала възможността да се придвижва, макар и трудно, с проходилка
или патерици на съвсем кратки разстояния в рамките на жилището си. След първия месец тя
пак не е трябвало да стъпва с цялата си тежест върху оперирания ляв долен крайник, но
поради подобрение в локалния статус разстоянието, на което е могла да се придвижва с
помощни средства, се е увеличавало по малко с всеки изминал ден и седмица.
6
По анамнестични данни на ищцата, снети по време на прегледа, извършен на
11.01.2024г., същата е започнала да използва функционално и пълноценно левия си долен
крайник около една година и девет месеца след първата операция, като през този период
първо се е придвижвала чрез проходилка, след което с патерици и накрая с помощта на
бастун.
Имайки предвид вида и характера на фрактурата, получена от ищцата Х. А. З., както
и претърпяната от нея оперативна интервенция - кръвна репозиция и остеосинтеза с плаки и
винтове, може да се каже, че в ранния постоперативен период, обхващащ първия месец след
операцията, пострадалата е имала най-вероятно необходимост от чужда помощ при
извършване на следните ежедневни нужди: обличане и събличане на долната половина от
тялото, къпане (след четиринадесети ден, когато се отстраняват шевовете от оперативната
рана), приготвяне на храна, поддържане на домашната и лична хигиена, както и на
дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, шофиране и други.
Констатираните при ищцата посттравматични артрозни промени в областта на лявата
талокрурална става, диагностицирани чрез контролни рентгенографии от 06.10.2020г. са
проявени в съвсем незначителна степен. На този етап от възстановителния процес обаче,
много по-отчетливи са леката валгусна деформация, която е по-силно изразена при малкия
пищял, антекурвацията на дисталния тибиален фрагмент, както и забавената консолидация
на фрактурата.
На контролните рентгенографии от дата 28.06.2021г. са налице всички рентгенови
критерии за пълна консолидация на фрактурите и на двете кости на подбедрицата -
заличаване на фрактурните линии спрямо предходните рентгенови образи и образуване на
субпериостален калус и в двете проекции.
На рентгенографиите от 06.10.2020г. се установяват категорични рентгенови белези
за забавено срастване на фрактурите на тибията и фибулата. Тези изследвания са проведени
почти десет месеца след извършване на първата операция от дата 20.12.2019г., поради което
със сигурност може да се твърди, че са налице данни за забавена консолидация, тъй като
пределният срок за срастване на фрактурите в тази анатомична локализация е девет месеца.
Забавянето в процеса на костното срастване води до пролонгиране на целия
оздравителен процес и отлагане на адекватната рехабилитация във времето, което от своя
страна се отразява отрицателно на всички мекотъканни структури (мускули, сухожилия,
връзки, ставна капсула), предизвиквайки тяхната скованост и атрофия. Колкото по-
продължителен и съпътстван с усложнения е даден възстановителен период, толкова по-
негативно е и неговото отражение върху психиката на пациента.
Основен принцип в оперативната травматология е стремежът всяка счупена кост да
бъде възстановена максимално близо до анатомичната й форма. Това обаче не винаги се
оказва възможно. При многофрагментни фрактури с тежко раздробяване, какъвто е случая,
целта на операцията е да се възстановят основните параметри на костта, като са възможни
някои допустими отклонения от нормата, които не биха се отразили сериозно на функцията
на крайника.
7
Ищцата е с изразено двустранно плоскостъпие, като тази деформация на двете
ходила предшества фрактурата на лявата подбедрица, получена по време на процесното
ПТП от 19.12.2019г. Освен това при клиничния преглед, извършен на 11.01.2024г., прави
впечатление, че валгусната деформация на глезена и плоското стъпало са по-изразени в
здравия десен долен крайник, сравнявайки го с увредения ляв. В преки това, може да се
приеме, че както валгусната деформация, така и антекурвацията в дисталната трета на
лявата тибия са в границите на допустимите отклонения от 5-10°.
На теория, прогресирането на такъв тип деформация би могло да доведе както до
засилване на плоскостъпието, така и до по-неравномерно натоварване на дисталната ставна
повърхност на големия пищял и проксималната ставна повърхност на горната скочна кост
(талус), което да бъде повод за развитието на посттравматична артроза на глезенната става.
Основната причина, поради която се е наложило медицинското лице да предпише на
ищцата ортопедични стелки, е не толкова валгусната деформация на лявата подбедрица,
колкото предшестващото процесното ПТП от 19.12.2019г. двустранно плоскостъпие.
При пълна консолидация с наличие на хиперкалус (образуване на допълнителна кост
в зоната на фрактурата), каквато е ситуацията в конкретния случай, екстракцията на
имплантите не би могла да доведе до образуването на костен дефект. Единствените дефекти
в костта, които остават след отстраняване на остеосинтезните средства, са дупките по хода
на винтовете, които обаче никога не се запълват допълнително с кост (т.нар. остеопластика).
В разглеждания казус липсват рентгенови данни да е била извършвана
автоостеопластика с кортико-спонгиозни присадъци по съседство, тъй като това би довело
до допълнително отслабване на костта.
Единствената реална причина в епикризата да бъде споменато извършването на
автоостеопластика по съседство е финансова, т.е. усвояването на по-скъпо платената
клинична пътека № 217.1. (стойността не е част от имуществените вреди, които се
претендират).
Според информацията, съобщена от ищцата по време на клиничния преглед,
извършен на 11.01.2024г. ( доколкото това са данни получени от самата страна,
експертизата може да се цени само като твърдения, които, според експерта са
достоверни, предвид дланите за проведеното лечение на увредите), общият период от
време, през който същата не е могла да се придвижва самостоятелно, респ. без помощни
средства, като се вземат предвид и двете извършени операции е две години и пет месеца.
След първата интервенция тя е използвала първоначално проходилка, след което патерици и
накрая бастун за срок от една година и девет месеца. През втория постоперативен период се
е придвижвала първоначално с една патерица, след което с бастун за период от осем месеца.
Пълният възстановителен период за полученото от процесното ПТП травматично
увреждане от ищцата е бил повече от година и половина.
При лечението на всяка една фрактура в човешкото тяло, независимо дали то е
консервативно или оперативно, ранният посттравматичен и постоперативен период е
8
свързан обикновено с частично или пълно отбременяване на засегнатия крайник по
отношение на физическата активност и натоварванията. Продължителността на това щадене
в увредената зона е различен за всяка локализация и зависи от много фактори, сред които
най-важните са: типа на счупването, състоянието на околните меки тъкани, вида и
стабилността на остеосинтезата, общото състояние на пациента и придружаващите
заболявания, съдействието от негова страна в лечебния процес и много други.
Именно поради наличието на такъв период на щадене на фрактурата се налага
провеждането на контролни рентгенови снимки, с които се установява моментът на
достатъчно натрупване на начален костен калус, което означава, че крайникът вече може да
бъде натоварван, което от своя страна представлява стимул за по-бързо настъпване на пълно
костно срастване.
Имайки предвид, че в конкретния случай и двете фрактури на костите на лявата
подбедрица при ищцата са напълно зараснали с наличие на хиперкалус във фрактурната
зона на големия пищял, може да се твърди, че не е необходимо пострадалата да спазва
какъвто и да било щадящ режим откъм физическа активност и натоварвания по отношение
на травмата, получена по време на процесното ПТП от дата 19.12.2019г.
Към момента на клиничния преглед ищцата е в добро общо състояние, контактна,
адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност. Съобщава за наличие на почти
ежедневна болка в лявата глезенна става, която се влияе негативно от промяна в
климатичните условия (по-ниска и по-висока температура, както и повишена влажност) и се
засилва при по-сериозни физически натоварвания (важи изложеното по-горе относно
преценката на експерта). Тези оплаквания налагат прием на обезболяващи медикаменти
поне два-три пъти седмично. Споделя, че в края на деня се появява оток в областта на
дисталната подбедрица и по гърба на лявото ходило. Към момента на процесното ПТП
ищцата е работила като главен експерт в ТД „Митници - София“. Понастоящем практикува
същата професия, като се е върнала на работното си място почти година след преживяната
травма (това от своя страна представлява нещо като признание за неизгоден, но не за
страната, а за нейният процесуален представител, факт – 175 от ГПК, като хипотезата
е на извънсъдебно признание, доколкото не е сторено пред самия решаващ орган, а пред
вещото лице - Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г. ).
Настъпилата увреда е довела до промяна в някои от ежедневните й дейности - вече не може
да се затича на късо разстояние (напр. след автобус на спирка), както и да се качи на висок
стол, за да измие прозорците в жилището си. Освидетелстваната дава информация, че е
провеждала неколкократно рехабилитация, като след първата операция е направила четири
курса, а след втората - два. Това лечение е провеждано в следните здравни заведения: ДКЦ -
XIV София; Министерство на отбраната „СБР - Вита“ ЕООД, филиал гр. Велинград и СБР
„Здраве“ ЕАД, гр. Банкя.
Ищцата е с нормостеничен хабитус и правилно развита опорно-двигателна система за
възрастта. Походката е самостоятелна, без помощни средства и с леко накуцване в ляво.
Реализира самостоятелен изправен стоеж на двата долни крайника поотделно. Клякането е
9
ограничено до 110° в коленните стави поради наличие на болка в левия глезен.
Оперативните белези са зараснали първично на нивото на околната кожа с
хиперпигментация и без данни за възпалителни промени. Те са ясно забележими, поради
което загрозяват външния вид на пострадалата.
Към момента на прегледа липсват данни за отоци и намаляване на мускулната сила
на двата долни крайника. Установява се лека хипестезия (намалена кожна сетивност) по
медиалния ръб на лявото ходило спрямо дясното, в зоната на инервация на n. saphenus
(дерматом L3 - L4). Периферните пулсации на магистралните съдове в дисталните отдели на
долните крайници на ищцата са запазени.
Налице е пълно зарастване на фрактурите и на двата пищяла с лека деформация в
границите на допустимото отклонение от нормата и остатъчно ограничение в обема на
движенията на ставата, както и съобщените от ищцата болка и дискомфорт.
Всички извършени от ищцата разходи, касаещи: закупуването на скъпо струващи
медицински консумативи (медиална ъглово стабилна заключваща плака за дистална тибия и
1/3 тубуларна плака в комплект с винтове), медикаменти (Ксарелто и Сераза1 Семакс),
помощни средства (проходилка, патерици и бастун), памперси за възрастни, както и
заплащането на потребителска такса за болничния престой, контролните прегледи и
образните изследвания (контролни рентгенографии), са в пряка причинно-следствена връзка
с получената от нея фрактура и са били абсолютно необходими за правилното протичане на
лечебния и възстановителния процес.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Първият свидетел е осъден за това, че е нарушил правилото на чл. 40 от ЗДП:
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Това означава, арг. и от чл. 300 от ГПК, че той не се е огледал. Данните са по
видеоматериал от камерата на самото МПС. Става въпрос за защитна версия. Освен това,
според в.л. по СТЕ, инцидентът е на пешеходна пътека (чл. 113 от ЗДП, във вр. с чл. 165, т. 1
от ППЗДП). Пешеходецът или се е намирал на пешеходна пътека, предвид становището на
експерта, или наблиза не е имало такава, но не е бил в нарушение.
От тази гледна точка няма каквото и да е съпричиняване. Съобразено е само
обективното минимално обективно „съпричиняване“, свързано със плоскостъпието на
ищцата.
неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
10
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Съобразени са:
- шок при настъпването на инцидента – 5 000 лева;
- силно болки и страдания в рамките на около месец – 8 000 лева;
- спадащи по интензивност болки в рамките на месеци – 6 000 лева;
- болки, свързани с втората операция – 8 000 лева;
- ползването на помощни средства за придвижване в рамките на период, надхвърлящ
година – 60 000 лева;
- непълно срастване, белег (а пострадалата е жена) и неособено оптимистична
прогноза – 20 000 лева.
101 000 лева. Инцидентът е от 2019г., което означава, че следва да се съобразят
икономическите условия към този момент – 20 % = 85 600 лева Заболяването, за което бе
споменато – 83 888 лева (- 2 %). Или искът е изцяло основателен.
Така, претенцията следва да се уважи в пълния си претендиран размер, като
законната лихва се дължи върху сумата от 40 000 лева, считано до 05.03.2024г. (Решение №
63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС).
Неслучайно в „от фактическа страна“ бе цитирана практика относно правното
значение на протокола за ПТП. Той, както и медицинската документация са напълно
достатъчни, за да може застрахователят да прецени дали има основание за плащане.
Дружеството може да изчака крайния акт по същество в наказателното производство, но
това въобще не означава, че не е поставено в забава. Това не е наличен документ, към
момента на сезиране на дружеството и в държане на пострадалата (наличието му не е
обвързано от поведението на г-жа З. и от нейната воля).
имуществени вреди:
Предвид заключението на второто вещо лице, и този иск е основателен.
по разноските:
1. На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение:
От една страна, Наредба № 1 от 2004г. на практика е отменена - РЕШЕНИЕ по дело
C 438/22, както и C 427/16 и C 428/16. От друга, в хипотеза на безплатна правна помощ ДДС
11
не се начислява (Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Б. Илиев).
Сумата се определя по справедливост и в случая би възлизала на 7 311 лева, ако бе
установен, нормативно предвидения фактически състав за това.
Адвокат може да представи безплатна помощ, ако има подобна договорка, това не се
оспори от ответника и/или не се установи отново от ответника, или съобразно установеното
по делото, че самата страна не е финансово затруднена.
Според Определение № 371 от 23.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2086/2013 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Боян Балевски: Липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като не се установяват предпоставките за това визирани в ал. 1 на същия
член; също: О. № 163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.: … по така
поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с
оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна
или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството,
която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане
за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Това, което се установява – ищецът е държавен служител, който бил в отпуск по
болест за известно време (но е здравно осигурен), съответно и до момента получава
служебното си възнаграждение. Семейството – работоспособен съпруг и син живеят явно в
собствено жилище. Следователно ищцата в никакъв случай не е финансово затруднена.
Това предполага приложение на общото правило – сключване на платен договор за
процесулано представителство, а не, за съжаление – масовото напоследък изключение, на
чл. 38 от ЗА.
В тази връзка, например: О. №. 50280 от 08.11.2022г. на ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по
описа за 2021г.: По формулираното искане от адвокат К. за заплащане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., настоящият съдебен състав намира, че не следва да се присъди такова.
Действително с оглед изхода на спора, на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски. В случая,
с оглед присъдените от въззивния съд суми на ищците не може да се приеме, че при осъщественото
представителство те вече са материалнозатруднени лица. Поради това, не е осъществено основанието за
предоставяне на безплатна правна помощ. Искането следва да се остави без уважение. Практиката е
цитирана с оглед констатацията на съда за наличие на средства; последвало е и О. № 50003
от 06.01.2023г. ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по описа за 2021г.: В постановеното определение по реда на
чл. 288 от ГПК, е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, на представляващата
ответниците, адв. К., да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Няма данни, които да не са били съобразени от съда, при произнасянето и възприетия извод, за неоснователност
на искането за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Взет е предвид предмета на
делото и характера на присъдените суми. Следва да се има предвид, че е съобразено наличието на вземане, а не
реалното изплащане на същото, в каквито смисъл са изложените от адвокат К. съображения.
12
2. На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи сумата от 4 230,45 лева, държавна
такса и възнаграждение за вещи лица.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ар. София, п.к. 1700, бул. ****, e-mail:
**********@*******.***, *****@*******.***, да заплати на Х. А. З., ЕГН **********, гр.
София, бул. ****, ап. 5, съд.адр.: гр. София, п.к. 1000, площад „****, офис 10, сграда на
СБА, e-mail: ************@***.**, тел: ****, чрез адв. Я. Д. - САК, следното:
- сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП от 19.12.2019г. (щета с № 0000-1000-03-21-7179/22.03.2021г.),
ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022г. върху сумата
от 40 000 лева до 05.03.2024г., а след това върху сумата от 80 000 лева, до окончателното ù
изплащане;
- сумата от 3 261,16 (три хиляди двеста шестдесет и един лева и шестнадесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
направени разходи по лечение и възстановяване, изразяващи се в закупуването на импланти
(заключващи плаки и винтове), медикаменти и консумативи (проходилка и бастун), както и
за прегледи, изследвания и такси за болничен престой, и настъпили в резултат на ПТП от
19.12.2019г., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022г.
до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ар. София, п.к. 1700, бул. ****, e-mail: **********@*******.***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 4 230,45 (четири хиляди двеста и
тридесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, дължима държавна такса и
възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13