№ 732
гр. Габрово, 29.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500457 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от Д. Т. И. , гр. Севлиево срещу
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 68/2022 г.
на РС Севлиево.
Излага се, че заповедта е издадена при липсата на общи предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение. Съдът в производството по чл. 417 от ГПК следва
да провери редовността на документа от външна страна, а в случая представения
документ от заявителя не съдържа и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника в определен или определяем размер. В записа на заповед
било посочено, че получила сумата от 19 200 евро на 16.10.2020 г, като на същата дата
е отбелязано, че е върнала сумата от 400 евро. Добавеният текст сочи на липса на
предоставяне на сумата на дата 16.10.2020 г. Освен това този текст отрича определения
в заповедта размер на сумата от 19 200 евро. Излагат се подробни аргументи относно
реквизитите на процесната заповед, които водели до извода, че същата не съдържа
изискуема и дължима сума посочения в записа на заповед размер, поради което това
вземане не е нито изискуемо, нито подлежащо на изпълнение.
Моли да се отмени разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и да се
обезсили издадената заповед и изпълнителен лист. Моли, на осн. чл. 420 от ГПК да се
постанови спиране на изпълнението по изп. дело № 1249/22 г. по описа на ЧСИ З.
Василева, доколкото е налице надлежно подадено възражение и заповедта е издадена
на осн. чл. 417, т. 10 от ГПК, изпълнението на която се спира с подаването на същото.
Към въззивната жалба прилага възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта .
1
В депозирания отговор насрещната страна И. И., чрез адв. С. К., изразява
становище за неоснователност на жалбата, като се иска същата да се остави без
уважение и да им се присъдят направените разноски.
Габровският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и
доказателствата по делото, намира, че същата е процесуално недопустима.
Севлиевският районен съд е бил сезиран от И. И., чрез адв. С. К., със заявление
по чл. 417 от ГПК - за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед от 16.10.2020 г. срещу Д. Т. И., гр. Севлиево за сумата от 18 800 евро.
Районният съд, по ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на СвРС, е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по мр. 417 ГПК № 41 от
26.01.2022 г., с която е уважено подаденото заявление и е разпредено длъжникът Д. Т.
И. да заплати на И. И. посочената сума в разпореждането, която произтича от запис на
заповед от 16.10.20222 г. на осн. чл. 417, т. 10 от ГПК, постановено е незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника Д. Т. И. с вх. №
4516 от 10.11.2022 г., като едновременно с възражението е подадена и настоящата
частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение с
вх. № 4518 от 10.11.2022 г. по ч. гр. д. № 68/22 г. по описа на СвРС.
Нормата на чл. 419, ал. 1 от ГПК определя, че разпореждането, с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на обжалване, но само в частта за
незабавното изпълнение. Уредената в чл. 419, ал. 1 от ГПК възможност за обжалване
на незабавното изпълнение е неприложима по отношение на акта, с който съдът издава
заповедта за изпълнение, какъвто е и конкретния случай, видно от изложеното в
частната жалба и заявеното искане, тъй като срещу нея длъжникът подава възражение
по чл. 414, ал. 1 от ГПК. В случая жалбоподателят е подал възражение пред
първоинстанционния съд, с вх. № 4516 от 10.11.2022 г. при Севлиевския районен съд.
В исково производство, което ще се развие, във връзка с подаденото възражение срещу
заповедта, ще се установи дължима ли е претендираната сума и основателни ли са
наведените възражения в частната жалба, че процесната заповед за изпълнение не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, по аргументите наведени в жалбата.
След като в производството по настоящото дело допустимата по закон проверка по
реда на чл. 419 от ГПК не засяга самата заповед за изпълнение, е извън обхвата на
правомощията на съда да се произнася по наведените в жалбите оплаквания - налице
ли е предоставяне на процесната сума и определен/определяем ли е размера на
вземането в процесния документ. Съгласно разпоредбата на чл. 419 от ГПК, на
обжалване подлежи единствено разпореждането за незабавно изпълнение, като
частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.
417, т. е. че липсва подаден от заявителя акт, който да попада в приложното поле на чл.
2
417 от ГПК или че формално същият акт е нередовен от външна страна. В жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото дело, не се навеждат съображения, извлечени
от акта по чл. 417 от ГПК, поради което същата е недопустима и като такава не
подлежи на разглеждане по същество.
Видно от ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на СвРС, съдът не е указал на заявителя
следващите му се задължения по см. на чл. 415 от ГПК, но възражението, след
връщане на делото на районния съд, следва да се администрира и съдът да изпълни
задълженията си по чл. 415 от ГПК.
Недопустимо е и направеното искане в частната жалба въззивният съд да
разпореди спиране на изпълнението по посоченото от жалбоподателя изпълнително
дело. Компетентен да се произнесе по искането, по чл. 420 от ГПК е съдът, постановил
незабавното изпълнение, а не въззивния съд. Видно от първоинстанционното дело,
след депозиране на настоящата жалба, Районният съд не се е произнесъл по това
искане, т.е. не е налице произнасяне, което да подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното частната жалба на Д. Т. И. срещу постановения
съдебен акт - разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е
уважено искане на заявителя И. И., въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК № 41 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 68/2022 г. на
РС - Севлиево и направеното в нея искане за спиране на изпълнението по изп. дело №
1249/22 г. на ЧСИ З. Василева, следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима и производството по делото да бъде прекратено.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба от Д. Т. И., ЕГН
**********, гр. с., срещу разпореждане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 68/2022 г. на РС - Севлиево и направеното в нея искане за
спиране на изпълнението по изп. дело № 1249/22 г. на ЧСИ З. Василева, като
недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 457/2022 г. по описа на
Габровския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВТАС, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4