РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 08.07.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 12
състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа гр. д. №5547 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „А.П.” ЕООД срещу К.Е., гражданка на **** г. иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18001,46 лева /с ДДС/,
представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от
24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020 г.спасителна операция за
спасяване на моторна яхта „***”, мощност 220 к.с., с двигател
марка „Iveco”, флаг:
Турция, собственост на ответника.
В
исковата молба се твърди, че на 24.02.2020 г.а в акваторията на плавателен
канал № 1, Варна моторна яхта “***” поради силен вятър е изтласкана
на брега, получава пробойни, наводнява се и потъва
бреговия шкарп. Излага се, че ответницата като
собственик на моторната яхта пристигнала в офиса на ищцовото
дружество и поискала помощ вкл. започването на спасителна операция. Посочва се,
че ответницата е запозната с естеството на дейностите, които следва да се
извършат, както и с финансовата част на спасителната операция, като същата е
поискала операцията да започне незабавно. Поддържа се, че са извършени следните
дейности - на 24.02.2020 г. работник при ищеца – водолаз е извадил личните вещи
на ответницата, на 25.02.2020 г. е извършена инспекция на яхтата за
установяване на щети, констатирани са три пробойни;
на 26.02.2020 г. са разчистени отломки, разбити мебели, плитове
и други предмети, на 27.02.2020 г. са извършени дейности по запазване на палубната настилка и дърводелската част по инструкции на
ответника, на 28.02.2020 г. са запушени и уплътнени три броя пробойни в корпуса на яхтата, както и са ремонтирани
нейните прозорци, на 29.02.2020 г. е монтиран главният запушващ детайл,
преграждайки надстройката на яхтата. Твърди се, че поради лошите метеорологични
условия временно операцията е преустановена, като на 02.03.2020 г. с помощта на
асистиращ моторен кораб и товарен кран водата от яхтата е изпомпана
и същата извадена от водата и натоварена на товарно ремарке. Посочва се, че за
извършените дейности е издадена фактура, но след многобройни покани ответницата
не е заплатила дължимото възнаграждение и разходи направени във връзка с операцията.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата чрез
особения си представител е подала отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
ответницата действително е посетила офиса на ищеца, който и е предложил помощта
си във връзка с потъналата яхта. Поддържа се, че на 24.02.2020 г. единственото
действие извършено от представител на ищеца е изваждане от водата на кутия с
лични документи на ответницата. Твърди се, че на 25.02.2020 г. е извършен оглед
на щетите по яхтата и са извадени част от вещите на ответницата с помощта на
лодка без да е било необходимо влизане под вода и ползване на специална
екипировка. Сочи се, че на 26.02.2020 г., работници на ищеца с помощта на
водолазни костюми за около 45 минути са направили нов оглед на щетите и са
извадели още предмети от водата. Излага се, че на 27.02.2020 г. в рамките на
около два часа без водолазно оборудване са установили размерите на пробойните в корпуса на яхтата и са предприети действия по подготовка на материалите за
поправянето им. Твърди се, че на 28.02.2020 г. са преправени вече взетите
размери на пробойните, тъй като първоначално взетите
са били неточни. Посочва се, че на 03.03.2020 г. за
около 45 минути двама работници на ищеца с водолазни костюми са подпомагали
трети лица, които посредством осигурената от тях техника са извадили яхтата от
водата. Поддържа се, че извършената от ищеца работа е в рамките на около 10
часа, само два от които с водолазна техника. Твърди се, че при запитване от
ответницата каква е цената на помощта представител на ищеца е отговорил, че
помощта е безплатна. Сочи се, че в знак на благодарност ответницата е предала
на ищеца сумата от 1500 лева. Излага се, че издадената от ищеца проформа фактура не й
е предявена. Позовава се на приложимост на чл.18 от Международната конвенция по спасяване от
1989 г., съгласно която спасителят може да бъде лишен изцяло или отчасти от
възнаграждението, доколкото спасителната операция е станала необходима или
по-трудна поради негова грешка/небрежност или ако спасителят е виновен за
измама или друго нечестно поведение, като се сочи, че служителите са взели
грешни размери, което е забавило операцията, не е разполагал с необходимата
техника и е ползвал трети лица за
дейностите на 03.03.2020 г., надписвани са работни
часове. Направено е искане за отхвърляне
на предявения иск.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
От фактическа страна:
Към исковата
молба е представена проформа фактура / на английски
език/ от 21.04.2020 г. с издадел - ищеца и получател -ответницата
на стойност 7670,00 евро без ДДС, 1534,00 евро ДДС или общо 9204,00 евро с
посочена равностойност от 18001,46 лева. Фактурата е подписана от издателя.
Представена е също фактура със
същите страни и стойност, от същата дата, която е съставена на български език и
в която се посочва, че стойността от 15 001,22 лв. без ДДС или 18001,46
лв. с ДДС. Тази фактура не е подписана
от никоя от страните.
Към исковата
молба е приложен рапорт на спасителна операция на яхта „***“ от 29.03.2020
г., с посочване, че е изготвен от
****, редактиран от ***
и одобрен от ***. Доклада не носи подпис и печат. От съдържанието на
доклада се установява, че *** и *** са водолази, участвали в спасителната операция.
На л.10 от
делото е представено ел. съобщение с един прикачен файл, с изпращач *** и получател g*** с прикрепено писмено от ***.com до ***.
На л.79 и 80 от
ищеца е представена количествено-стойностна сметка за спасяване на моторна яхта
*** за периода от 24.02.2020 г.-02.03.2020 г., към
фактура 604/19.05.2020 г., според която стойността на извършените работи
възлиза на 18001,46 лв. В самия документ е посочено, че е съставен на 02.02.2021 г., т.е. в хода на настоящото производство, с оглед
дадени от съда указания за уточнява на размера на претенцията.
Представено е удостоверение от Агенция „Морска администрация“,
Дирекция „Морска администрация- Варна“ от 15.12.2020 г., от което се
установява, че е дирекцията е регистрирана на 24.02.2020 г. спасителна операция
на моторна яхта “***”, като са
посочени известните лица, които са участвали в операцията, едно то които е „А.П.“
ЕООД.
По искане на
ищеца е разпитан свидетеля *** /л.89/, който
работи съвместно с ищеца, като негов подизпълнител и познава ответницата.
Разказва, че на 24.02.2020г. ответницата пристигнала в офиса и поискала помощ
във връзка с потъваща й лодка. Свидетелят завел ответника при управителя на
ищеца, където К.Е. поискала личните й вещи да бъдат извадени от лодката, както
и поискала да бъдат извършени действия за спасяване на лодката. Пред свидетеля
било разяснено на ответника, че услугите по ищеца се заплащат не са никак
евтини, като не е дадена конкретна оферта с оглед известността на работата.
Сочи, че на ответницата е съобщена цената на час от страна на „***“, но свидетелят не си спомня каква цена е била обявена.
Свидетелят сочи, че е използвано леко водолазно оборудване за повече мобилност, като той лично изкарал
личните й вещи, паспорти, документи на яхтата от водата с използване на сух
водолазен костюм, който е предназначен за студени води, с което започнала
операцията на 24.02.2020 г. На същия ден пристигнали екип на Морска
администрация и Гражданска защита. На 25.02.2020г. бил направен оглед как стои
водката на дъното и каква е опасността тя да се свлече по – надълбоко. На
следващия ден /26.02./ бил направен оглед, за да види как е застанала яхтата и
какви са щетите, установени и взети размери на пробойните,
и взети размери за пластирите, които за в бъдеще ще се поставят. Сочи, че същевременно
са събирани и изваждани вещи по настояване на ответника, за което е било
необходимо гмуркане около яхтата. Излага
се, че ответницата не е искал да се ползва тежка техника и за освобождаване на
място за влизане на водолази до пробойните, на ръка
са местени камъни. Сочи, че на следващия ден – 27, е започнал монтажа на пластирите.
Разказва, че е имало проблеми с ответницата, защото тя настоявала нещата да се
случат по начина, по който тя желае, защото тя е клиента, тя давала парите и
желае нещата да се случат по начина, по който тя иска, което усложнило работата
и довело до забавяне. На 28.02. били монтирани пластирите. Поради изискванията
на ответницата за поставянето на пластира- да не се нарушава дървената конструкцията на
яхтата се стигнало до известна неточност в полагането на буталото, което да
спре влизането на вода и забавяне на работата, след което на 29.02. са
направени допълнителни корекции и е блокирано нахлуването на вода. Поради лошо
време, операцията били преустановена до 02.03., когат
нает кран и кораб Номад за изпомпване на водата. Сочи, че знае за парична сума,
която ответницата е дала за заплащане на възнаграждението за ползване на
тежката техника. Свидетелят разказва, че е изгответна
фактура, която е показана от ответницата, но последната не желае да заплати, но
не си спомня каква бил сртойността на фактурата. Изготвен бил и рапорт за
операцията, но той също не повлиял ответницата да заплати дължимата сума. Свидетелят
сочи, че не следи той колко часа е под водата, през цялото време е бил с
водолазен костюм, като престоя във водата с оглед техническата обезпеченост не
е бил ограничен времево.
По искане на
ищеца е разпитан свидетеля *** – познава
управителя на ищеца и ответницата, представител на дружеството наемодател на
помещенията, на които ищеца е наемател. Сочи, че на 24.02.2020 г. е станал
свидетел на буря, при която плавателния съд на ответника се е накривил и е бил
изхвърлен от вятъра на сушата. След това ответницата отишла в офиса на ищцовото дружество, като свидетелят сочи, че е бил очевидец
на разговор, при който представител на ищеца и ответницата са обсъждали съда да
бъде изваден като е постигнато съгласие ищеца да извърши необходимите дейности
по изваждане на съда, но не помни да са коментирани суми- възнаграждение за
тази дейност. Сочи, че операцията е започнала след седмица- две, но преди
изваждането на яхтата е имало дейности по укрепването й и изваждане на вещи на
ответницата от плавателния съд от страна на представители на ищеца.
По искане на
ответника е разпитан свидетеля ***, който
осъществява обща дейност с ***“ и познава ответницата разказва, че бил уведомен за
инцидента с лодката от управителя на ищеца, като отишъл на място на същия или
следващия ден. Пред него не е обсъждан въпроса за възнаграждението на „***“. Извършената от него работа се състояла в изсмукване
на вода от съда със специално съоръжение, което той притежава. След като
приключил своята работа й казал какво ще струва тя и му е заплатена сумата от
3 000 лв. Разказва, че видял, че лодката била легнала на левия си борд,
десния й борд бил над водата, като от това положение съди, че явно е имало пробойни и е влизало вода. Сочи, че пробойните
са били с размери около 20см на 60см. Сочи, че в част от периода след инцидента
времето е било лошо, поради което цялата операция е траяла около седмица. Сочи,
че пред него не е сключван договор и не е издавана фактура.
Представени са
справки от дневниците за продажни на ищеца, видно от които върху сумата от
15001,22 лв. е начислен ДДС / л.139/.
От ищеца е
представен ценоразпис, от който се установява, че цените за извършване на
услуги са определени почасово – подводен оглед, търсене, почистване, испекция и ремонт са на стойност 450 лв/ч
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че стойността на дейностите, съобразно представения от
ищеца ценоразпис е в размер на 24300,94 лв., а след приспадане на отстъпка от
25,92% - 18001,44 лв., а общата стойност по количествено стойностна сметка е в
размер на 18002,37 лв. Вещото лице е
посочило, че при съобразяване на твърденията на ответника за броя на работните
часове – 10, стойността на труда е 5400,00 лв, а след
приспадане на отстъпката – 4000,32 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Правна квалификация:
С проекта за
доклад в определението по чл.140 ГПК / л.72 от делото/ съдът е квалифицирал
предявения иск, като такъв по чл.79 ЗЗД – незаплатено възнаграждение по
договор. Указано е, че в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
сключен договор между страните от 24.02.2020 г. с твърдените в исковата молба
уговорки, размера на уговореното между страните възнаграждение по договор,
изпълнение на възложената работа, предаване съотв.
приемане на работата и размера на претенцията. В тежест на ответника е указано
да докаже направените произключващи и правонамаляващи възражения.
С уточнителна молба от 04.02.2021 г. /л.78/ ищецът поддържа,
че претенцията е по морски иск по смисъла на чл.1, т.1, б. „с“ от Конвенцията
за арест на кораби, а не по чл.79 ЗЗД, както съдът е квалифицирал иска с
определението по чл.140 ГПК от 21.01.2021 г.
В първото по
делото съдебно заседание /л.92 от делото/ ищецът поддържа, че претенцията се
основава на извъндоговорно основание, излага, че не
твърди да е сключвал договор с ответника,а че е налице спасителна операция по смисъла на Международната конвенция за
спасяване от 1989 г., съгласно чл.12 от която за спасителни операции с полезен
резултат се дължи възнаграждение. Сочи, че облигационна връзка е възникнала по
силата на задължението на спасения при извършване
на спасителна операция да възмезди спасителя. Излага се, че е извършена чужда
работа без поръчка.
С определение от
първото по делото съдебно заседание /л.88/ съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства
за наличието на облигационна връзка,
размера и начина на формиране на уговореното възнаграждение и че претенцията
съответства на това възнаграждение, предаването и приемането на претенцията.
С разпореждане
от 13.05.2021 г. на ищеца е указано да
уточни обстоятелствата, на които основава иска си. С молба от 02.06.2021
г. /л.99/ ищецът е посочил, че поддържа всички фактически твърдения, изложени в
исковата молба.
С определение от
07.06.2021 г. /л.103/ предявеният иск е
квалифициран като такъв по чл.1, ал.1 б“с“ от Международната конвенция за арест
на кораб. Указано е на ищеца, че в негова тежест и да установи, че – 1.) на
24.02.2020 г. ответницата му е възложила да извърши операция по изваждането на
потънала в акваторията на плавателен канал № 1 моторна яхта “***”, 2.) ответницата е подробно запозната от ищеца с
естеството на дейностите, които следва да се извършат, както и с финансовата
част на спасителната операция и че същата е поискала операцията да започне
незабавно, 3.) че са извършени дейностите, описани в исковата молба 4.) за
всички дейности, за които се твърди, че са ползвани лица с водолазна
екипировка, машини, материали или други пособия, следва тези обстоятелства да
бъдат доказани пълно и главно, както и да се докажат количеството използвани
материали, часовете отработена работа, стойността на ползваните материали и
труд, 5.) следва да се установи начина по, който са формирани цените за всеки
от компонентите включени в извършените дейностите; 6.) доколкото сумите се
претендират с ДДС, следва да се установи, че такъв е заплатен и 7.) следва да
се установи размера на претенцията. На основание чл.146, ал.2 ГПК е указано на
ищеца, че не сочи доказателства за всички тези обстоятелства и на двете страни
е дадена възможност да направят доказателствени
искания до следващото съдебно заседание.
Настоящият
съдебен състав намира, че правната квалификация на предявения иск е чл. 12 вр. чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предметът на
делото е спорното материално субективно право – претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума
на иска. Съдът дава правната квалификация на спорното право, но то се определя
преди това от ищеца с исковата молба с посочването на ясни и взаимно допълващи
се фактически твърдения, изложени в логична връзка и последователност, които
определят основанието на претендираното с исковата
молба материално субективно право. В настоящото производство ищецът навеждайки
едни и същи фактически твърдения / тези в исковата молба/ е твърдял няколко
различни правни основания на вземането си – такова по Международната конвенция
за арест на кораби, извъндоговорно отношение по Международната
конвенция за спасяване от 1989 г. и извършване на чужда работа без пълномощие.
Съдът намира, че
с оглед наведените в исковата молба твърдения, които изцяло се поддържат в
молба на л.99 от делото / депозирана след изрични указания на съда и след
първото по делото съдебно заседание/, искът е за претенция основана на
договорно основание. В исковата молба се сочи, че по искане на ищцата е
предприета спасителна операция, като на същата е разяснена процедурата по
спасяването и приблизителната цена на услугата, същата е приела извършването на
предлаганите от ищцовото дружество действия и е
поискала незабавното им започване, като финансовата част ще бъде уредена след приключване на
процедурата съобразно вложените ресурси / труд и материали/. При тези твърдения
на ищеца, съдът следва да квалифицира иска, като основан на договорно
правоотношение. В чл. 8, ал. 1 от ЗЗД се съдържа легална дефиниция на договора:
„Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях“. В основата на договора стои съгласието
на страните. Съгласието на страните е насочено към създаване, изменение или
прекратяване на облигационни права и задължения. Договорът винаги се сключва
между две страни/ като възможно на
едната страна да има повече от едно лица или субект/ Волеизявленията на двете
страни трябва да са с еднакво съдържание, но в тях винаги трябва да има насрещност, тъй като страните по договора са
противоположни. Когато волеизявленията на страните се препокрият по съдържание,
е налице съгласие. За пораждане на договорното правоотношение е необходимо да
има намерение за правно обвързване (animo contrahendae obligationis), като това намерение се определя от изявления
на страните или от поведението им, в смисъла, в който е бил разумно разбран от
другата страна. Страните по договора са тези, които със своите волеизявления
определят неговото съдържание, доколкото то не противоречи на императивни
правни норми и на добрите нрави/ такива разяснение и в правната теория - ***, Т. (2019) Някои особености при определяне на
понятието „договор“/.
При наведените в
исковата молба твърдения е изключено квалифициране на иска по Международната
конвенция за арест на кораби, 1999 г. (Ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII
Народно събрание на 12 януари 2001 г. - ДВ, бр. 7 от 2001 г. В сила за
Република България от 14 септември 2011 г.) уреждаща правомощията и процедурата
за извършване на арест на кораб при предявяване на морски иск, като именно за
преценка дали такъв е предявен и съответната обезпечителна мярка може да бъде
прилага в чл.1, ал.1 от същата конвенция е дадена легална дефиниция за „морски
иск“. Дори при преценка за наличие на предявен морски иск, той не следва да
бъде квалифициран от конвенцията за арест на кораб, приложима само за
процедурата по налагане на обезпечителната мярка.
В конкретния случай
твърденията на ищеца касаят
сключването на договор за извършване на спасителна операция, за който се
прилага специалната уредба на Международната конвенция по спасяване, 1989 г. /
Конвенцията/ В чл.1, б (a) е разяснено, че "Спасителна операция"
означава всяко действие или дейност, предприети за подпомагане на кораб или
всякакво друго имущество в опасност в плавателни води или във всякакви други
води. В чл.6 е посочено кои лица имат
правомощия да сключват договори за спасителни операции - капитанът от името на
собственика на кораба, както и капитанът или собственикът на кораба - от името на собственика на имуществото, намиращо се на борда
на кораба / ал.2 и ал.3/. При тълкуване на този член, се достига до извод,
че самият собственик на кораба също може да сключва договор за спасяване, като в
конкретния случай няма спор, че ответникът е собственик на моторна яхта „Нanum’’, която представлява „кораб“ по смисъла на чл. 1,
б. (b) от Конвенцията / "Кораб" означава
всякакъв морски кораб или плавателно
средство или каквато и да е друга конструкция, която може да
плава/. Изводът,
че договорът е за спасителна операция по смисъла на международния акт, се извежда от твърденията на страните,
като те не си противоречат в частта касаеща,
настъпването на природно събитие при което яхтата е пострадала и необходимостта
по извършване на действия за подпомагане на съда да бъде възстановен във вид,
подходящ за плаване / възстановяване на пробойни и
отводняването му, с цел предотвратяване на потъването му/, както изваждане на
имущество на ответницата / което е било в опасност от унищожаване/. В отговора
на исковата молба не се оспорва, че ищцовото
дружество е извършило действия по спасяване на кораба – спасяване на лични
вещи, огледи, установяване на пробойни, отстраняване
на пробойните. Извършено е и отводняване, като част
от операцията, за което поради необходимостта от специална тежка техника, в
хода на производството се установява, че е извършено от трето за спора лице,
без да се изяснява в какви отношения за ищцовото
дружество и това трето за спора лице, като спорни между страните са въпросите
за правното основание за извършването на дейностите, обема на същите и
стойността им.
По отношение на правното основание, съдът изложи, че намира, че това е договор за
спасяване по смисъла на чл.6 от Конвенцията. При отчитане спецификата на този
договор – условията при които той обичайно се сключва, а именно в извънредна
ситуация, в която следва незабавно да бъдат извършени необходимите дейности по
спасяване, не е предвидена форма за сключването му.
Съгласно чл.12,
ал.1 от Конвенцията спасителните операции, които имат полезен резултат, дават
право на възнаграждение, т.е. договора за спасяване е поначало възмезден и
безвъзмездното извършване на дейности е изключение – след изрична уговорка
между страните. Ответникът твърди, че е възприел, че дейностите извършени от
ищеца са безплатни, но това възражение остава от една страна недоказано, а от
друга страна противоречи на характера на договора и нормативната уредба.
Предмет на договора са действия по спасяване, т.е. действия с толкова важен и
решаващ характер за съществуване на имуществото, намиращо се в кораба и самия
плавателен съд, че не е нито житейски, нито логично и правно обосновано да се
смята, че същите биха били извършени безвъзмездно. Същите обикновено изискват
решителна и техническа обезпечена намеса, която с оглед обстоятелствата, че
често се касае за извършване на дейности в опасна морска среда не може дори от
неопитен в областта човек да се презюмира, че е
безвъзмездна, а ответницата, като собственик на плавателен съд следва да е
осъзнавала поне отчасти сложността на извършването на спасителна операция,
което влече след себе си тя да е и финансово обезпечена.
Следва да се съобрази чл.7
от Конвенцията, в който са уредени специални основания за изменение или отмяна
на договорите, а именно – б.(a)- договорът е бил сключен при незаконно
въздействие или под въздействие на опасност и условията му са несправедливи;
или б (b) плащането по договора е прекалено голямо или твърде малко за действително
оказаните услуги, които в съчетание с предвидени в чл.13 от същата критерии за
определяне на възнаграждението следва да се тълкуват, съобразно характера на
договора, като такъв при който определянето на окончателната цена на услугата
не е възможно, тъй като тя зависи от стойността на спасеното имущество,
вложените усилия на спасителя, продължителността на операцията и др. Доколкото
цената на операцията не може да бъде изначално определена, съдът намира, че тя
не представлява съществен елемент от договора, а за сключването му е необходимо
да е налице съгласие за започване на операцията. Цената се определя след
извършване на дейностите по ясно разписани в конвенцията критерии, които да
гарантират нейната обоснованост, като се опират на обективност и доказуемост на извършените действия, а чл.7 – дава
възможност, ако все пак е определена предварително някаква цена и тя не е
адекватна на извършеното, договора да бъде изменен или отменен. При невъзможност
за предварително уговаряне на цената и зависимостта от реално извършената
дейност, съдът намира, че съобразно спецификата на този договор, не може да се
прилага ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5 000 лв.
В конкретния
случай наличието на договор се установява от разпитаните по делото свидетели по
искане на ищеца, които излагат данни, че лично са присъствали на разговор, при
който представител на ищеца и ответницата са постигнали договорка за извършване
на дейности по спасяване на кораба. И двамата свидетели сочат, че не е
уговорена конкретна цена на услугите, което съдът намира за обяснимо, с оглед
изложените по-горе специфики на договор. Показанията на двамата свидетели си
кореспондират, поради което съдът им дава вяра в тази част.
Спорен между
страните е обема на извършената
работа. Следва да се посочи, че ответникът не оспорва, че са извършвани
действия по спасяване на кораба от страна на ищеца. В отговора на исковата
молба се признава, че са извършени - на 24.02.2020 г.- изваждане от
водата на кутия с лични документи на ответницата; на 25.02.2020 г. е извършен оглед на щетите по
яхтата и са извадени част от вещите на ответницата, без да е било необходимо
влизане под вода и ползване на специална екипировка; че на 26.02.2020 г.,
работници на ищеца с помощта на водолазни костюми за около 45 минути са
направили нов оглед и са извадели още предмети от водата; на 27.02.2020 г. в рамките на около два часа
без водолазно оборудване са установили размерите на пробойните
в корпуса на яхтата и са предприети
действия по подготовка на материалите за поправянето им.; на 28.02.2020 г. са преправени вече взетите
размери на пробойните, тъй като първоначално взетите
са били неточни; на 03.03.2020 г. за около 45 минути двама работници на ищеца с
водолазни костюми са подпомагали трети лица, които посредством осигурената от
тях техника са извадили яхтата от водата, т.е. работа е в рамките на около 10
часа, само два от които с водолазна техника. Доколкото за извършването на тези
действия, самия ответник признава, същите следва да бъдат възмездени.
Какви дейности
са извършени по време на спасителната операция се установява от показанията на свид. *** и ***. Според
показанията на първия, който лично е участвал в спасителната операция, на
24.02.2020 г. самият той е влязъл във водата с използване на сух водолазен
костюм, за да извади лични вещи на ответника, на 25.02.2020г. е направен оглед; на 26.02. отново
е направен оглед и са взети размери на пробойните, за
което водолази са извършили действия по разчистване на ръка на мястото и са
събирани и изваждани вещи, за което е било необходимо гмуркане около яхтата, на
27.02.2020, е започнал монтажа на пластирите, който е приключил на 28.02.2020
г., на 29.02. са направени допълнителни корекции по поставянето на пластирите и
е блокирано нахлуването на вода, на 02.03. е използван специално наети кран и
кораб за изпомпване на водата. От показанията на свид.
*** се установява, че той е
участвал в заключителната част от операцията – изпомпването на водата, което е
било възможно след отстраняване на непосредствено възприетите от него пробойни по кораба, които са били отстранени.
Съдът намира, че
съобразно твърденията на ответника и изслушаните гласни доказателства, по
делото се установява, че на 24.02.2022 г. е извършено влизане във водата със
специален водолазен костюм, което действие е технически обосновано, с оглед
безспорното обстоятелство, че на този ден е имало буря т.е. неблагоприятни метериологични условия, които налагат съответна защита на
влизащия във водата; от събраните доказателства се установява, че в периода от
25.02.2020 г.-29.02.2020 г. са извършвани влизания във водата за установява на пробойните и тяхното запушване, които са съпроводени със събиране
на още вещи на ответника, за които също е използвана водолазна екипировка.
Използването на водолазни екипи, съдът намира, че се установява от показанията
на свид. ***,
които се отличават с последователност и достоверност, като се основават на
професионалната му дейност. Ответникът е навел възражение по чл.18
от Конвенцията, съгласно който спасителят може да бъде лишен от цялото или от
част от възнаграждението, дължимо по тази конвенция, дотолкова, доколкото
спасителните операции са станали необходими или по-трудни поради негова грешка
или небрежност или ако спасителят е виновен за измама или друго нечестно
поведение, което обаче не е доказано в производството. Свидетелските показания
не установяват действия от страна на представители на ищеца, участвали в
операцията, които са представляват основание за намаляване на възнаграждението.
От свидетелските
показания се установява, часовата продължителност на операцията във дните, като
свид. *** излага, че той не следи за прекараното от него време във
водата, но са работили на „пълно работно време“, през цялото време с водолазни
костюми. Ищецът е ангажирал и писмени доказателства за установява на обема и
стойността на извършените действия- количествено стойностни сметки, които обаче
са изготвени в хода на процеса, с оглед послужването им в настоящият. Същите
представляват частни документи, изхождащи от
страната и целят да докажат изгодни за нея обстоятелства, поради което
не обвързват съд и до колкото не кореспондират с други доказателства не се
възприемат с доказателствена стойност от съда. Съдът
не може да основе изводите си за обема на извършените работи или тяхната
стойност и на приетата по делото експертиза, която в изготвена въз основа само
на изходящи от ищеца, изгодни за него частни документи като
количествено-стойностната сметка.
По отношение на
заключителната фаза от операцията, а именно изпомпването на водата – са събрани
доказателства, че тя е извършена от трето за спора лице, което е получило
възнаграждение за извършените работи. От доказателствата не се установява, кой
е заплатил признатата от свид. *** сума от 3000 лв., както и
от кого точно той е ангажиран да извърши дейността. Сумата за изпомпване на
водата е част от исковата претенция, но не следва да бъде присъждана на ищеца,
доколкото не се установява, че именно той я е заплатил на третото лице.
При изложеното,
исковата претенция е доказано по основание, но не са събрани доказателства за
нейния размер, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.162 ГПК. Както бе посочено, не следва да се присъжда сумата от 3000 лв. за
изпомпване на водата от плавателния съд, за датата 24.02.2022 г. следва да се
присъди възнаграждение за един водолазен час, а за периода от 25-29.02.2022 г.
следва да се присъди възнаграждение за 30 водолазни часа / пет дни по средно
шест часа на ден/, като съдът намира, че следва да остойности
часовете по 300 лв./ч, т.е. исковата претенцията е основателната от сумата от 9000
лв. без ДДС или 10800 лв. с ДДС /
доколкото ищецът е представил доказателства, че начислява ДДС и е регистриран
по ЗДДС. Исковата претенция за сумата над 10800 лв. до пълния предявен размер
от 18001,46 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената съотв.
отхвърлена част от иска.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на разноските
по чл. 80 ГПК /л.151/. На л.152 и сл. са представени доказателства за заплащане
на всички претендирани от ищеца разноски. Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да бъдат възстановявани разноските от 30,90
лв. за издаване на удостоверение от ОД на МВР Варна, тъй като те не
представляват съдебни такива. Не следва ответника да бъде осъждан да заплати и
съразмерна част от сумата от 60,00 лв. 0 за образуване на изп.
производство във връзка с издадена обезпечителна заповед. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Следователно, разноски сторени в
изпълнителното производство в хода на което са наложени обезпечителните мерки,
не следва да се присъждат в съдебното производство.
По отношение на
платени депозит за особен представител, съдът намира, че следва да се присъди
съразмерна част съобразно уважаването на иска от сумата от 300 лв. –
първоначално внесена и заплатена на особения представител. Допълнително
внесения депозит от 235,00 лв. не е заплатен на особения представител, тъй като
в хода на производството той е бил упълномощен от ответника да го представлява
и тази сума подлежи на възстановява на ищеца при изричното й поискване и
посочване на банкова сметка ***, по която да бъде преведена.
Останалите разноски
/-720,05 лв.- държавна такса, 1200 лв.- адвокатско възнаграждение, 300 лв. –
депозит за особен представител. 300 лв.- депозит за вещо лице, 180,00 лв.-
разходи за превод на документи, 40 лв.- държавна такса в обезпечително
производство по гр.д. 4217/2020 г. по описа на ВРС, 25 състав, 200 лв.-
адвокатско възнаграждение в производството по чл.390 ГПК, 10,00 лв. за издаване
на съдебни удосотоверения/ следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от иска, а именно в общ размер от 1769,87 лв.
Ответникът е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Процесуалният представител на ответника първоначално е бил назначен като него
особен представител /л.63/, а впоследствие е бил упълномощен /л.116/. Ищецът е
внесъл общо сумата от 535 лв. за възнаграждение на особения представител. На
адвокат К., като особен представител е изплатена сумата от 300 лв.-
възнаграждение от внесения депозит /л.107/. С оглед частичното отхвърляне на
иска, съдът намира, че на ответника или неговия процесуален представител не се
дължи допълнително заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.Е.,
гражданка на ***
родена на *** г. , съдебен адрес: ***, офис 1 да заплати на „А.П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление***, съдебен адрес:***, на
основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване,
1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 800,00
лв. с ДДС- представляваща стойност на
вложени материали и труд по проведена в периода от 24.02.2020 г. до 29.02.2020
г. и на 02.03.2020 г.спасителна операция за спасяване на моторна яхта „***”, мощност
220 к.с., с двигател марка „Iveco”, флаг: Турция,
собственост на ответника КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 10 800 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 18001,46 лева с ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, К.Е., гражданка на ***,
родена на *** г. , съдебен адрес: ***, офис 1 да заплати на „А.П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***,
съдебен адрес:*** сумата от 1769,87 лв. – сбор от
разноските в настоящото производство и разноски в обезпечителното производство по гр.д. 4217/2020 г. по описа на ВРС,
25 състав
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: