Разпореждане по дело №56773/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 150275
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110156773
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 150275
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110156773 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „АПС Бета България”
ЕООД срещу А. Б. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 182.70 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва
в размер на 0.00 лева; 3/ лихва за забава върху главницата в размер на 98.87
лева за периода 26.09.2020 г. – 28.08.2024 г.; 4/ сумата от 480.64 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение.
За претендираните от заявителя главница и лихва за забава, съдът
приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за
изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 480.64 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
1
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от
която заявителят черпи право да претендира сумата от 480.64 лева е
недействителна като противоречаща на закона, поради което, на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС/.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение
е в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 300410/25.09.2024 г., подадено от
„АПС Бета България“ срещу А. Б. А., В ЧАСТТА, с която се претендира
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 480.64 лева, представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение по договора за потребителски
кредит, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, а именно за разликата над 15.76 лева до 25,00 лева – заплатена
държавна такса и за разликата над 63 лева до 100,00 лева – определено
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2