№ 109
гр. , 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200111 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от ГР. П. Л. с ЕГН:**********, гр.П., ул. „*************“№103, вх.А,
ет.4, ап.12, срещу Наказателно постановление №****************** г. по описа на ОДМВР
София, издадено от Началник Група към ОДМВР-София, с което, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 700
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца. На
основание Наредба № Із-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и 12 контролни точки.
Жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно
наказание в обжалваното НП, ангажира доказателства. В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, моли наказателното постановление да
бъде отменено.
Въззиваемата страна депозира писмено становище по жалбата за неоснователност на
същата и присъждане на разноски.
Районна прокуратура-П. не взима становище по жалбата.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпратените
с писмо рег.№ 120400-6537/08.04.2021 г. на Н-к отдел „Охранителна полиция" при ОД на
МВР гр. София, адм.преписка, съдържаща заверени копия на писмени доказателства и в
изисканата въз основа на разпореждане в с.з. преписка в цялост и в оригинал от ОД на МВР
1
София, приложената към писмо peг. № 120400-8/08.04.2021 г., административно наказателна
преписка по делото, съдържаща: Жалба УРИ 347000-965/24.03.202l.r.- 1 бр. листа; Заверено
копие на НП №******************г.; Заверено копие на АУАН № АА/908097 от 28.01.2021
г. - 1 бр. листа; Заверено копие на снимков материал - 1 бр. листа; Заверено копие
декларации по чл.188 от ЗДвП от ГР. П. Л. -1 бр. листа; Заверено копие от протокол за
проверка №63-С-ИСИС/28.09.2020Г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера № АУ-00029-45736/25.09.2020г.- 1 бр. листа; Заверено
копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство/система за
мобилно АТСС в МПС с рег.№ СА7828МР - 1 бр. листа;Заверено копие на Призовка до
фирма Аркус Сигурност П. - 1бр. листа;Заверено копие на Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126- 1 бр. листа;Заверено копие на разпечатка от АИС на
МВР, относно собственост на л.а. *********** с рег.№ **********- 1 бр. листа;Заверено
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. - 3 бр. листа;Справка нарушения на водач - 1 бр.
листа; служебна бележка от „********** П." ООД, както и не се спори от страните, че
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод
съставения на 28.01.2021 г. срещу жалбоподателя АУАН за установено нарушение по чл.21,
ал.2, вр.чл.165, ал.2, т.6 ЗДвП, затова, че на „21.11.2020 г. около 15,51 часа в гр. П. по ПП-I-
6 в населено място с посока гр. П., пред входа на ветеринарната клиника, управлява л.а.
„************“ с рег. № ***********, собственост на фирма „********** П.“ ООД С
ЕИК:************, като извършва следното: При огр.на скоростта от 40 км/ч (четиеидесет),
въведено с п.з. В-26, се движи с 96 км/ч (деветдесет и шест) с приспаднат толеранс от 3 %
(три) в полза на водача,наказуемо превишение 53 км/ч (педесет и три). Скоростта е измерена
с АТСС ARH CAM S1 с фаб. № 11743С1, снимка №263174. АУАН е съставен по преписка
С1 033/2020г.“ Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя, , на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, затова, че на „21.11.2020 г. около
15:51 часа в община П. на път ПЪРВИ КЛАС № I-6 като Водач на лек автомобил -
************ с per № ***********, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ОБЛ.
СОФИЙСКА, ГР. П. ПО ПШ-6 В НАСЕЛЕНО МЯСТО С ПОСОКА ГР. П. ПРЕД ВХОДА
НА ВЕТЕРИНАРНАТА КЛИНИКА, УПРАВЛЯВА Л.А. "************" С РЕГ. №
***********, СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА "********** П." ООД С ЕИК:************,
КАТО ИЗВЪРШВА СЛЕДНОТО: ПРИ ОГРАНИЧЕНИЕ НА СКОРОСТТА ОТ 40 КМ/ Ч
(ЧЕТИРЕДЕСЕТ), ВЪВЕДЕНО С П.З. В-26, СЕ ДВИЖИ СЪС 96 КМ/Ч (ДЕВЕДЕСЕТ И
ШЕСТ)С ПРИСПАДНАТ ТОЛЕРАНС ОТ 3 % (ТРИ) В ПОЛЗА НА ВОДАЧА,
НАКАЗУЕМОТО ПРЕВИШЕНИЕ 53 КМ/Ч (ПЕДЕСЕТ И ТРИ). СКОРОСТТА Е
ИЗМЕРЕНА С АТСС ARH CAM S1 С ФАБ. № 11743С1, СНИМКА №263174. АУАН Е
СЪСТАВЕН ПО ПРЕПИСКА С1 033/2020г. ..." е извършил: 1) ВР.ЧЛ.21 АЛ.1 ВОДАЧ,
КОЙТО ПРЕВИШИ'РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В НАСЕЛЕНО МЯСТО
ЗА ПРЕВИШАВАНЕ НАД 50 КМ/Ч., с което виновно е нарушил чл.21 ал. 2 от ЗДвП.“ С
НП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба № Із-2539
на МВР на жалбоподателя са отнети и 12 контролни точки.
2
Свидетелят Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил
подписан от съставителя, свидетелите Б. и Б. и жалбоподателя, който не е отразил наличието
на възражения по същия и е подписал акта. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му е наложено
административно наказание по чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП „глоба” от 700,00(седемстотин) лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3(три) месеца, за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 ЗДвП. С НП са отнети 12(дванадесет)контролни точки на основание Наредба
№І-з2539 на МВР.
Разпитани в хода на делото, св.Д. поддържа констатациите в съставения от нея акт., св.св.
Б. и Б. установяват, че са свидетели само при съставяне на АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат
от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях факти. От
приложените по делото от Български институт по метрология, Протокол от проверка и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че техническото
средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е първоначална проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. На следващо място, с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП („изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес“) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката се установява регистрационният номер на автомобила; датата, часа и
мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това,
че МПС е само на пътя. Този снимков материал представлява веществено доказателствено
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като
годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Съдът кредитира отчасти и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средства или система, тъй като този писмен документ също се характеризира като обективен
и непредубеден, достоверен и информативен. От него се установява времето и мястото на
позициониране на техническото средство, както и отстоянието му от пътния знак с
въведеното ограничение на скоростта В-26, но не се установява началото и края на работа с
АТТС, респективно № на първото и последното статично изображение/видеозапис, брой
часове работа на АТТС на мястото за контрол.
Приложените по делото справки са издадени от държавен орган и разполагат с
доказателствената сила за удостоверените с тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. От справката - картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП
на жалбоподателя. От справката за МПС-то се установява кой е неговият собственик.
3
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП съдържа неизгодни за издателя й факти /че
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата и място/. Поради това тази
декларация има обвързващо действия за подписалото я лице, поради което и съдът я
кредитира и приема, че жалбоподателя е действителният водач на МПС.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него констатации
намират опора в целия събран по делото и кредитиран от съда по-горе доказателствен
материал.
Приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г на Министъра на вътрешните
работи се установява, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са съставени и
издадени от оправомощени лица и като официален документ с доказателствена сила следва
също да се кредитира от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на
24.03.2021 г., като същото е обжалвано на 24.03.2021 г., видно от разписка за връчване.
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна
в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата
на ГР. П. Л. е основателна, поради следните съображения:
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетеннтни лица при спазване на
сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН. След извършена служебна проверка, съдът
установи, че между АУАН и Наказателното постановление е налице несъответствие относно
правната квалификация на твърдяното нарушение, като в рамките на АУАН и на НП е
допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Това е
така, защото в АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, без да е
посочена привръзката с ал. 1 на същия текст, в който се съдържа изпълнителното деяние на
това нарушение. Така с думи в АУАН е посочено, че жалбоподателя е управлявал лек
автомобил със скорост 96 км/час при ограничение 40 км/ч., въведено с пътен знак В-26, а
същевременно деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП („Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак“), връзка чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП („При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат
право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство“). Видно е, че и
двете норми, посочени като нарушени, не съдържат в себе си правило за поведение, чието
неспазване да съставлява административно нарушение. Още повече, че е посочена скоростта
от 96 км.ч, като същата е с приспаднат толеранс от 3 % и наказуемото превишение е
отразено като 53 км./ч., а съответния толеранс(максималво допустима грешка съгл.
Протокола за проверка на АТТС, л.35 от делото) се отнася за измерване на скоростта над 100
км./ч., което не се установи от приетата административнонаказателна преписка. Поради това
съдът приема, че между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН има
разминаване. Описаното с думи нарушение в АУАН не е получило съответната му правилна
4
правна квалифиция. В Наказателното постановление също е налице посоченото разминаване
между словесното и цифровото описание на нарушението. Гореизложените противоречия в
Акта и в Наказателното постановление представляват нарушение чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН,
респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Допусната е неяснота в администрлативно -
наказателното обвинение, която винаги ограничава правото на наказаното лице да разбере
какво точно нарушение му се вменява да е извършило. Това представлява съществено
процесуално нарушение и съставляват формално основание за отмяна на Наказателното
постановление. Поради това и доколкото именно във връзка с описанието на нарушението и
неговата правна квалификация е допуснато съществено процесуално нарушение и в хода на
административното производство наказаното лице било е затруднено да разбере
административно - наказателното обвинение срещу себе си, следва да се отмени
Наказателното постановление на формално основание.
На следващо място се представиха доказателства във връзка с твърдението, че водачът на
МПС, с което е било извършено нарушението, е действал при условията на крайна
необходимост. Според чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. В тази връзка, следва да се
отбележи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-
малко значителни от предотвратените. Т.е. характерът на извършеното виновно деяние и
представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в
закона предпоставки. В настоящия случай може да се приеме, че се касае до
административно нарушение, по отношение на което е приложим института на крайната
необходимост, като действията на жалбоподателя са били продиктувани от наличието на
непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане посочения с административен адрес
обект.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Наказателно постановление
№****************** г. по описа на ОДМВР София, издадено от Началник Група към
ОДМВР-София, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, на ГР. П. Л. с ЕГН:**********, гр.П., ул. „*************“№103, вх.А, ет.4,
ап.12 е наложена „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР на
жалбоподателя са отнети и 12 контролни точки.
5
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6