№ 114
гр. Карнобат, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100993 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадената исковата
молба от ищцата Е.. Х. Р. чрез нейния пълномощник адв. С.Г. – *** с която
същата е предявила иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ГПК против
ответника И.Х. М. , с които моли съда да постанови решение с което
приеме за установено по отношение на същия ответник И.М. , че той му
дължи на основание чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД сумата от 5882 лв.
представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване във връзка
със сключен между тях на дата 17.02.2020 г. договор за поръчка , както и
законната лихва върху главницата от 5882 лв. считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 323/ 2021
г. по описа на Районен съд Карнобат – 25.02. 2021 г. до окончателното
изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да
постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и
направените от него съдебни разноски в съдебното производство на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на същия
ответник да му заплати и сумата представляващи направените от него
съдебни разноски по заповедното производство.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично, като
същата чрез нейният процесуален представител поддържа така предявения
иск и моли неговото уважаване така както е предявен , ведно с всички
законни последици от това.
Ответникът И.Х. М., чрез специално назначеният му особен
представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по
исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
1
него и по този начин взема становище по същия иск, като счита същият за
неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , но чрез специално назначеният му особен представител в съдебно
заседание заявява , че поддържа същото становище по повод предявения
иск изразено в отговора му на исковата молба и моли отново искът да бъде
отхвърлен изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосоченият предявен от ищцата Е.. Х. Р. иск се явява по своята
същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника И.Х. М. съществуването в полза на ищцата на твърдяното от нея
вземане за посочената от нея сума – главница представляваща обезщетение
за неоснователното обогатяване на ответника за нейна сметка вследствие на
сключен между тях договор за поръчка и лихва За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани
от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период
да е било налице валидно правоотношение обективирано в сключен между
тях договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД сключен между
страните по делото на дата 17.02.2020 г. с който му е възложила да закупи
посочения лек автомобил , ищецът като страна по това валидно
правоотношение в качеството му на доверител –да е изпълнил поетите от
него задължения – да е предоставил уговорените между тях необходими
парични средства за изпълнението на поръчката на ответника в качеството
му на доверител по договора в размер на твърдяната от него сума,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал
недобросъвестно т.е. да не е извърши възложените му от довереника му
действия по договора за поръчка и последно в полза на ищеца по делото
при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за
изпълнение.
Видно от приложените по делото писмени доказателства , вкл. и тези
съдържащи се в ч. гр.д. № 323 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат е че
на 25.2.2021 г. Е.. Х. Р. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И.Х. М. за заплащане на сумата от 5882
лв. главница представляваща по сключен между тях договор за поръчка от
дата 17.02.2020 г. за закупуването на автомобил от ФР Германия , който
договор впоследствие е бил развален , ведно със законната лихва върху
същата главница , считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение - 25.02.2021
г. до окончателното изплащане на вземането.
2
На 26.02.2021 г. същото по ч.гр.д. № 323 / 2021 г. по описа на Районен
съд Карнобат е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 260234 от дата 26.2.2021 г. с която е разпоредено
длъжникът И.Х. М. да заплати на кредитора Е.. Х. Р. горепосочената
заявена сума , а именно : сумата от 5882 лв. главница по сключен между
тях договор за поръчка , който впоследствие е бил развален , ведно със
законна лихва върху същата горепосочена главница , считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение на
парично задължение - 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането , както и сумата от 552, 64 лв. представляваща направените по
заповедното производство разноски.
С разпореждане № 260895 от 27.7.2021 г. по същото частно гражданско
дело № 323/ 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , последният е указал
на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви иск
за установяване на вземането си срещу длъжника за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.Заявителят е предявил иск по
реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено , че
ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260234 от
дата 26.2.2021 г. по ч.гр.д. № 323 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат.
С определение № 3 от 04.1.2022 г. по настоящото гр.д. № 993 / 2021 г.
по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен
представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор
на исковата молба с която предявения иск респ. искове се оспорват изцяло
като неоснователни. Изложено е съображение за тяхната неоснователност и
се претендиране отхвърляне на исковата претенция.
От представените по делото писмени доказателства –вносна бележка
BORD03480782 от 17.02.2020 г. за внесените от ищцата Е.Р. по сметката на
ответника И.М. 5882 лв. в Юробанк България АД ,удостоверение изх. №
816 / 1132 издадено на дата 22.02.2022 г. от търговския пълномощник на
Юробанк България АД – клон Карнобат ,преводно нареждане издадено от
ответника И.М. за Банка Спаркассе Кьолн Бон от дата 10.03.2020 г. , както и
от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Н. М. , всички
доказателства посочени от ищцата въз основа на които тя обосновава своите
претенции по настоящото дело се установява , че страните по делото са
сключили договор за поръчка на дата 17.02.2020 г. , по силата на който
ищцата Р. в качеството й на доверител е възложила на ответника М. в
качеството й на довереник да й закупи и достави от Ф Р Германия лек
автомобил като затова му е предоставила средства за изпълнение на
поръчката в размер на процесната сума от 5882 лв. . Съдът намира , че този
договор за поръчка е сключен по смисъла на чл. 280 от ЗЗД като е устен по
своята форма и същност и с него ищцата е възложила както бе посочено по-
3
горе на ответника да закупи за предадената му от нея сума от 5882 лв. от ФР
Германия лек автомобил и достави същия в Р България за същата продажна
цена. По силата нъ разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД същият договор за
поръчка няма изискване за форма и е възможно съгласието за изпълнение на
такива определени правни действия да бъде постигнато както писмено , така
и устно както е в настоящия случай. Видно от същите показания на
разпитаната свидетелка и от преводно нареждане издадено от ответника
И.М. за Банка Спаркассе Кьолн Бон от дата 10.03.2020 г.е че същият договор
е прекратен на същата дата с оттеглянето на поръчката от страна на ищцата
по силата на чл. 287 от ЗЗД . В случая важи общото правило по чл. 87 от ЗЗД
за развалянето на договора , когато една от страните по делото не изпълни
задълженията си по него , както в случая това е сторила ищцата поради
неизпълнението на същия договор от страна на ответника , без да му дава
подходящ срок за изпълнение тъй поради забавата на ответника изпълнението
от страна на същия е станало безполезно.
Общото правило на действието на развалянето на този договор от
страна на ищцата съдържащо се в разпоредбата на чл. 88 ал.1 от ЗЗД
предвижда , че развалянето има обратно действие . Това означава , че след
развалянето на договора , обвълзаността им отпада с обратна сила и те на
това основание следва да си върнат разменените престации , за да се
възстанови преддоговорното състояние. По този начин договорът за поръчка
сключен между страните като правно основание за извършеното плащане по
него от страна на ищцата в процесния случай е отпаднал , поради което
ответникът дължи връщането на получената от него сума в размер на 5882
лв. вече на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД .
Основанието за връщане е възникнало ощена датата 10.03.2020 г. когато
ответника е направил невалидното превеждане на исковата сума. Тъй като по
отношение на ответника лежи доказателствената тежест да докаже , че е
върнал процесната сума на ищцата с която той към онзи момент се е обогатил
неоснователно , а той не е сторил това , а и съобразно горепосоченото
последно писмено доказателство и съобразно и показанията на разпитания
свидетел в същата връзка , то съдът намира , че към настоящия момент
ответника не е платил процесната сума на ищцата с която неоснователно се е
обогатил за нейна сметка и затова дължи нейното плащане, тъй като същата е
дължима както към датата на образуването на съответното горепосочено
заповедно производство , така и към днешна дата.
Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта
,че ответника е получил процесната сума на датата 17.02.2020 г. твърдяна от
ищцата , както твърди последната въз основа на сключения между тях
договор за поръчка , като и затова съдът намира , че ответника дължи същата
сума поради развалянето на същия договор и поради причината респ. факт
на неплащането на същата сума , още повече , че ищецът доказа не само
дължимостта , но и неплащането на процесната сума , която се явява
наистина дължима преди инициирането на заповедното производство пред
4
Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника по процесния договор съдът намира , че претенцията на ищцовата
страна се явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й
претендиран размер и в същия размер тази претенция следва да бъде уважена
. Поради това, че претенцията за установяване на главница се явява напълно
основателна , то съдът намира , че и акцесорната претенция за установяване
на лихва съдът намира , че същата се явява също основателна и доказана и
следва да бъде уважена като такава също изцяло .
С оглед така уважените изцяло искове съдът намира , че следва да се
осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички направени от нея
съдебни разноски по настоящото производство в размер на сумата от 1191,
74 лв. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, тъй като ответника с поведението си е
дал повод за завеждането на настоящите искове , както и ответника да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от него съдебни
разноски по заповедното производство в размер на сумата от 552, 64 лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х. М. с ЕГН
********** с адрес за призоваване – село П., Община Сунгурларе , обл.
Бургас и същият с настоящ адрес гр. *** , че същият дължи на Е.. Х. Р. с ЕГН
********** с адрес за призоваване село П., Община Сунгурларе обл. Бургас
ул. *** , същата със съдебен адрес за призоваване и получаване на призовки
и съобщения – гр. Карнобат , обл. Бургас ул. *** кантора на АД Т. и Г.
чрез адвокат С.Х. Г. – *** – съдебен адресат на основание чл. 55 ал.1 предл.
3 от ЗЗД сумата от 5882 лв. представляваща обезщетение за неоснователното
му обогатяване във връзка със сключен между тях на дата 17.02.2020 г.
договор за поръчка , както и законната лихва върху тази главница от 5882
лв. , считано от датата на подаването на заявлението за издаването на
съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 260234 от 26.02.2021 година постановена по ч.гр.д.№ 323 / 2021 г. по описа
Районен съд Карнобат – 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И.Х. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване – село
П., Община Сунгурларе , обл. Бургас и същият с настоящ адрес гр. Бургас
бул. *** да заплати на Е.. Х. Р. с ЕГН ********** с адрес за призоваване село
П., Община Сунгурларе обл. Бургас ул. *** , същата със съдебен адрес за
призоваване и получаване на призовки и съобщения – гр. Карнобат , обл.
Бургас ул. *** кантора на АД Т. и Г. чрез адвокат С.Х. Г. – *** – съдебен
адресат сумата от 1191, 74 лв. представляваща направените съдебни разноски
по настоящото гр.д. № 993 / 2021 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
5
ОСЪЖДА И.Х. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване – село
П., Община Сунгурларе , обл. Бургас и същият с настоящ адрес гр. Бургас
бул. *** да заплати на Е.. Х. Р. с ЕГН ********** с адрес за призоваване село
П., Община Сунгурларе обл. Бургас ул. *** , същата със съдебен адрес за
призоваване и получаване на призовки и съобщения – гр. Карнобат , обл.
Бургас ул. *** кантора на АД Т. и Г. чрез адвокат С.Х. Г. – *** – съдебен
адресат сумата от 552,64 лв. представляваща направените съдебни разноски
по заповедното производство по ч.гр.д. № 323/ 2021 г. по описа на КРС на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6