Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] и съдебен адрес: чрез адв. А. М., кантора Б., площад „Г. И.", № , Областна администрация, етаж , офис , тел:[ЕГН], с която срещу [фирма] -Б., ул."" №, представлявано от инж.Р. Д., с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за: - признаване на уволнението за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № /19.05.2015г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание – „съкращаване в щата“; - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Юрисконсулт обществени поръчки“; - За заплащане на обезщетение за оставянето на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение в размер от 945,00 лв. за срок от 6 месеца – правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се от ищеца в ИМ, че в ответното дружество работи от г., като юрисконсулт в общи административни звена отдел правен, като от г. е назначена на трудов договор за неопределено време на длъжността - „Юрисконсулт обществени поръчки" в общи административни звена отдел правен до момента на издаване на обжалваната заповед, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание – съкращаване в щата, считано от утвърдено и влязло в сила от г. щатно разписание. Твърди се, че в ответното дружество непрекъснато се обявяват обществени поръчки за множеството материали и консумативи, които са необходими за нормалното извършване на дейностите, които са в компетенцията на ВиК Б., както и за услуги извършвани от дружеството.Твърди се, че във ВиК Б. към този момент за оформянето на всички необходими документи сапривлечени външни юристи на граждански договори, поради което се твърди, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност. Твърди се, че част от правото на работодателя да прекрати законосъобразно правоотношение е свързано и със задължението му да извърши подбор, който не е сторил, поради което само на това основание се твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, както и че към момента на уволнението на ищеца има назначен младши юрисконсулт, което сочи на липсата наличието на визираното в обжалваната заповед основание за прекратяване на правоотношението. Твърди се още, че към момента на уволнението на ищцата има новоназначен на работа служител на длъжността „Младши юрисконсулт" - М. М., което се твърди, че противоречи на единственият мотив посочен в заповедта за освобождаване от работа - „съкращаване в щата". При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на искове за отмяна на обжалваната заповед и признаване на уволнението за незаконно , за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства. Копие от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока и условията на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Не се оспорва допустимостта на предявените искове, но се възразява по основателността им. Не се оспорват твърдените факти, че страните са в трудови правоотношения , като преди уволнението ищцата е заемала длъжността – юрисконсулт обществени поръчки със сключването на трудов договор №/15.08.2014г. на длъжност „юрисконсулт обществени поръчки ". Твърди се, че към момента на постъпване на ищеца на работа последния не е имал изискуемия трудов стаж и фактическо отсъствие от реално изпълнение на трудовите задължения. Не се оспорва и изтъкнатия от ищеца факта, че съгласно Договор от 20.10.2014г. е сключен на осн. чл.14, ал.5, т.2 от ЗОП с външен консултант и се изтъкват и подробни фактически твърдения в горната насока. Сочи се, че със Заповед №/05.03.2015г. на управителя на дружеството е утвърдено щатно разписание на длъжностите и вътрешната производствена и управленска структура на [фирма], Б., съгласно което е съкратен единствения щат „юрисконсулт обществени поръчки" и на основание утвърденото ново щатно разписание е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Твърди се реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, видно от Заповед № от 05.03.2015г. на управителя на [фирма], Б. и Разписание на длъжностите, изискванията за заемането им към 04.03.2015г. При твърдение от ответника, че се съкращава реално една единствена щатна длъжност, заемана от ищцата се твърди, че не е било задължително за работодателя да извърши и подбор, като част от правото на уволнение. Сочи се от работодателя, че и преди уволнението е изискал и получил и разрешение от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда" - [населено място] с писмо с изх.№ от 19.03.2015г., с което на осн. чл.З., ал.1, т.4 от Кодекса на труда е дадено предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Твърди се още, че предвид факта, че ищцата е член на Основната синдикална организация /О./ на К. към [фирма] - Б. е искано разрешение от работодателя с изх.№ /14.05.2015г., на което е получен отговор без изх. номер на О. на К. и с вх.№ /19.05.2015г. с което представителя на О. /Основната синдикална организация/ на К. П. П. не е дал съгласието си, без да излага мотиви, а при прекратяване на правоотношението се изтъква и заплащане на всички дължими по КТ обезщетения. По изложеното предявените искове се определят като неоснователни и се иска отхвърлянето им. Доказателствените искания на ответника са за приемане на писмени доказателства, като не е изразено становище по писмените такива, представени от ищеца. Ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба. Ответното дружество ,редовно и своевременно призоваван, не се представлява по закона, а чрез пълномощник оспорва иска. По делото са приети писмени доказателства. Анализа на събраните по делото писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не се спори между страните, че до издаване на обжалваната заповед са били в трудови правоотношения като ищецът е имал качеството на служител по безсрочно трудово правоотношение с ответника – работодател и заеманата до този момент длъжност от ищеца е била – „Юрисконсулт обществени поръчки“ , по силата на трудов договор № от 19.02.2014г., според които договор първоначалната длъжност, заемана от ищцата е била юрисконсулт, а с подписването между страните на трудов договор № от 15.08.2014г. длъжността, заемана от ищцата е променена на „юрисконсулт обществени поръчки“. С предизвестие № от 19.05.2015г., получено същия този ден лично от ищеца, на основание чл.326, ал.2 от КТ ищцата е предизвестена, че считано от изтичането на 30 - дневен срок следва прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. На същата тази дата – г. на ищцата е връчена и обжалваната заповед № 5, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата. Видно от фиш за заплати, но за м.09.2014г. /л.13/ е, че брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищцата е в размер от 945 лв., а според представеното от работодателя удостоверение изх.№ /24.09.2015г./л. 63/ е, че за м.октомври 2014г. полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер от 819 лв., като според справка пак от работодателя /л.64 от делото/ за периода от 14.10.-17.10.2014г. и за 20.10.2014г. ищцата е била в отпуск, а за периода от 20.11.2014г. до 18.05.2015г. ищцата е била в отпуск по болест. Видно от записванията в трудовата книжка на ищцата след 19.05.2015г. няма отразяване да е започнала работа при друг работодател, а считано от 21.05.2015г. е вписано и като безработно лице /служебна бележка от Агенция по заетостта с изх.№ /14.07.2015г./. Според утвърденото от работодателя и действащо щатно разписание към 03.02.2014г. в Отдел „Правен отдел“ /ПО/ са предвидени общо 4 щатни бройки, от които 1 бр. за главен юрисконсулт, 2 бр. за юрисконсулт и 1 бр. за специалист обществени поръчки. Със Заповед № /18.08.2014г. управителя на ответното дружество е наредил трансформиране на длъжността „юрисконсулт“ – 1 бр. в Общи административни звена – Правен отдел в длъжността „Юрисконсулт обществени поръчки“. Видно от утвърденото от работодателя и действащо към 04.03.2015г. /т.е. преди уволнението/ разписание на длъжностите при ответника е, че в Отдел „Правен отдел“ /ПО/ са предвидени общо 5 щатни бройки, от които 1 – бр. за главен юрисконсулт, 1 бр. за юрисконсулт 2 бр. за младши юрисконсулт и 1 бр. за технически изпълнител, ПО. Преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата работодателят е поискал съгласие и от К., но такова е отказано /писмо – л.72/, както и от Дирекция Инспекция по труда Б., от която е дадено съгласие за прекратяване на правоотношението с ищеца /писмо –л.73/. Според длъжностната характеристика за заеманата до уволнението длъжност от ищцата - „Юрисконсулт обществени поръчки“ /л.9 и 76/ основните функции на длъжността са свързани с организиране и участие в административно – техническата подготовка по процедурите за възлагане на обществени поръчки и тяхното провеждане. С разпореждането по насрочване на делото с изложения доклад, дадената правна квалификация и разпределена доказателствена тежест изрично на ответника е указано, че следва да представи длъжностните характеристики на всички лица, които заемат длъжностите в отдел „Правен отдел“ /ПО/ по последно утвърденото и действащото по време щатно разписание на длъжностите при ответника, а именно към 04.03.2015г. Ответното дружество е представило длъжностните характеристики само за длъжността „Юрисконсулт“ и за длъжността „Специалист обществени поръчки“ , като е по отмененото щатно разписание. Според длъжностната характеристика за длъжността „Юрисконсулт“ основната функция на длъжността е оказване на правна помощ на работодателя, изготвяне на становища и осъществяване на процесуалното му представителство пред съд и други юрисдикции, а основните трудови задължения се характеризират с извършването на справки по делата, получаване на преписи от книжата на работодателя, изготвя проекти за вътрешноорганизационната работа на работодателя, участва при сключването на договори, вкл.трудови, на заповеди на работодателя, сигнализира за затруднения при осъществяване на правната дейност, контролира с главния юрисконсулт спазването на вътрешните заповеди, правилници и др., участва в административно – техническата и юридическа подготовка на процедурите по възлагане на обществени поръчки, оказва съдействие на контролни органи при проверки, изготвя документи във връзка с правно-нормативната дейност на дружеството, обработва отговори по подадени молби, жалби и др., съгласува документи от гл.т. законосъобразност, следи за измененията в норм.актове и привежда дейността на дружеството в съответствие с тях, изпълнява и др. възложени от управителя и на главния юрисконсулт задължения. Според длъжностната характеристика за длъжността „Специалист обществени поръчки“ по отмененото щатно разписание и на длъжността „Технически изпълнител, ПО“ по действащото щатно разписание , както основните функции, така и трудовите задължения, не само като като словесен изказ, но и структурно се касае до идентични трудови функции, независимо, че по двете длъжностни характеристики е даден различен клас и съответно код по НКПД. Въпреки изричното указание с разпореждането по насрочване на делото, както в срока по чл.313 от ГПК / и това изрично е указано в разпореждането по насрочване/, така и най – късно в първото открито с.з. ответното дружество не представи длъжностните характеристики за длъжността „Младши юрисконсулт“, открити като 2 щатни бройки по новото действащо към 04.03.2015г. длъжностно разписание. Представените от ищеца към исковата молба 2 бр. сертификати съдът не обсъжда като неотносими към предмета на делото, предвид основанието, на което е прекратено правоотношението – съкращаване в щата, а не липса на качества за изпълнение на задълженията. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта на предявените искове и правната им квалификация: Изложените твърдения и искането за защита, сочат на правното основание на предявените искове при условията на обективно кумулативно съединяване на конститивните искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Исковете са процесуално допустими – предявени са при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за надлежното им упражняване, като правото на иск е надлежно упражнено чрез подаване на редовна искова молба. По същество: По иска с пр.основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.328, ал.1, т.2 от КТ: Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата е свързано с кумулативното установяване на следните факти от работодателя – вземане на решение от компетентния орган за съкращаване в щата, извършване на реално, а не фиктивно такова, както и липса на задължение за работодателя да извърши подбор по чл.329 от КТ, ако се касае до реално премахване на една единствена, а не еднаква или на една от няколко сходни длъжности в структурно икономически и организационно обособено самостоятелно звено при работодателя, което да го освободи от задължението му да извърши подбор. Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи законосъобразността на уволнението е на работодателя /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за незаконосъобразност, поради което структурата на изложението следва оплакванията: Две са основанията, на които ищецът твърди незаконосъобразно упражнено от работодателя право на уволнение – фиктивно, а не реално съкращаване на щата и задължение на работодателя да се извърши подбор. Основателно е възражението на ищеца за фиктивно съкращаване на щата, поради непроведено от ответника пълно доказване, че такова реално е извършено. При поддържане на такова възражение от ищеца в тежест на работодателя /арг. Чл.154, ал.1 от ГПК/ е да проведе пълно и главно доказване на факта, че е налице реално съкращаване на щата. За прекратяване на правоотношението работодателят се е позовал на основанието – съкращаване в щата, което не е равносилно на съкращаване и премахване на дейности. Функциите на съкратената длъжност могат да отпаднат, но също така да бъдат разпределени между други работници и служители, или част от тях(или изцяло) да се възложат за извършване на лица по граждански договор. Това е въпрос на целесъобразност от компетентността единствено на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.Обратното е равносилно на недопустима намеса на съда в организационната структура и управлението на работодателя.В тази насока е разбирането на ВКС, изразено напр.определение №1039/11г., Определение № 1428/12г, ІІІ ГО на ВКС, но и в Решение № 1266/05г по гр.д.№767/03г., Решение № 1396/05г, ІІІ ГО на ВКС и др.). Решение №17/13г на ІV ГО на ВКС. „Съкращаването в щата” означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат различни и наличието им се преценява от работодателя, но това е въпрос на преценка за целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на дружеството, който не подлежи на съдебен контрол. От представените два броя щатни разписания за отдел „Правен отдел“ , съответно от 03.02.2015г. и след това – от 04.03.2015г., се установява, че в ответното дружество е извършена промяна в щата, която е засегнала длъжността, заемана от ищеца, катоединствената съществуваща длъжност”юрисконсулт обществени поръчки” в отдел Правен отдел е заличена, но в последно действащото щатно разписание служителите в този отдел от 4 бр. са станали общо 5 на брой, като длъжността юрисконсулт е намалена на 1 бр., а по новото щатно разписание са предвидени два щата за длъжността „младши юрисконсулт“. Изрично в разпореждането за насрочване на делото съдът е дал подробни указания на ответника, за кои факти носи доказателствената тежест да установи пълно и главно – а именно, че заеманата от ищцата длъжност към момента на издаване на обжалваната заповед е премахната за в бъдеще от щатното разписание, за това, че преди издаване на заповедта е взето решение от компетентния за това орган, както и че съкращаването е реално, а не фиктивно, т.е. че част или изцяло от трудовите функции, изпълнявани от ищцата не са прехвърлени на други длъжности, да установи факта, че е премахната единствена по трудови функции и задължения длъжност и липса на сходни такива в други отдели, да установи, че се касае до съкращаване на единствена по естеството си трудова функция длъжност, което не е налагало преди издаване на заповедта от работодателя последния да извърши и подбор, съобразно критериите по чл.329 от КТ. В същото разпореждане изрично е указано и на работодателя какви и кои точно доказателства следва да представи, а именно – да представи длъжностните характеристики на всички длъжности по последно действащото щатно разписание от отдел Правен, а именно на гл.юрисконсулт, на юрисконсулт, на младши юрисконсулт и на технически изпълнител, ПО , както и на дл.характеристика на заеманата от ищцата длъжност, както и на длъжността специалист обществени поръчки по дл.разписание от 03.02.2014г. Както в срока по чл.313 от ГПК , който е преклузивен, така и до приключване на устните състезания по делото ответната страна не представи, въпреки изричното указание в тази насока, длъжностната характеристика на длъжността „Младши юрисконсулт“, за която по последно действащото щатно разписание са предвидени 2 нови щатни бройки. Предвид непредставянето на тези доказателства от работодателя, не може да се установи дали трудовите функции, възложени на длъжността „Младши юрисконсулт“ са различни от тези, изпълнявани от ищцата до уволнението й, поради което от работодателя е останал недоказан факта, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на щата. Само с промяна на наименованието на дадена длъжност с последваща промяна на щатното разписание не означава реално съкращаване в щата. При поддържано изрично от ищеца възражение, че след уволнението на ищцата при работодателя в същия този отдел е започнал работа друго лице, назначено на новопредвидена длъжност „младши юрисконсулт“ в тежест на работодателя е да установи, че между двете длъжности /заеманата от ищцата и тази на младши юрисконсулта по новото щатно разписание/ не е налице сходство, като въпреки изрично дадено, както указание, така и процесуална възможност работодателят не установи тези факти. Съкращението в щата е реално и тогава, когато длъжността е съкратена, а нейните функции/изцяло или част от тях/ са възложени за извършване от лица по граждански договор/определение № 1039 от 26.09.2011г. на ВКС по гр.д.№ 338 о т 2011г.,ІІІг.о./. Съгласно трайната и задължителна практика на ВСК основанието „съкращаване на щата” е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена между други служители или когато на мястото на премахнатата длъжност е създадена друга длъжност, с други трудови функции и други изисквания за заемането й или когато на мястото на премахнатите длъжности е създадена една обща нова длъжност, обединяваща трудовите задължения на съкратените длъжности и поради това основните задължения на новообразуваната длъжност не се изчерпват само с трудовите функции на съкратената. С решение № 498/11 от 13.01.2012г., ВКС, 4 г.о., постановено по гр.д. № 1561/2010г. по реда на чл.290 от ГПК, е допуснато касационно обжалване по въпросите: кога съкращаването в щата е фиктивно; кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа.Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите и функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, като съществено е тези трудови функции от съкращаваната длъжност да не са водещи, определящи за длъжността, към която се прехвърлят.Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, каквото доказване работодателят не проведе. С решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 291, ал.1, т.1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции, което също не се установи от работодателя. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени и съществено нови по своята характеристика трудови функции и именно последните са преобладаващи и в този смисъл водещи за естеството на новосъздадената длъжност, също е налице хипотеза на реално съкращаване на щата, каквото доказване няма от работодателя. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе само от наименованието на длъжността, а след сравняване от трудовите задължения по длъжностна характеристика ( в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 291 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика), а такива за всички длъжности, включително и на новообразуваните 2 щатни бройки за длъжността "Младши юрисконсулт", няма представени от работодателя, носещ доказателствената тежест в процеса. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Именно в горната насока, въпреки изричните указания, ответната страна не представи доказателства. В случая, за да се прецени дали реално е съкратена заеманата от ищцата длъжност работодателят следваше да представи длъжностните характеристики на всички лица, заемащи длъжности в отдела, в която е работила ищцата и след сравняването на конкретните им трудови функции по тези длъжностни характеристики, да се прецени дали е налице реално или фиктивно съкращаване на щата. Като страната, която носи доказателствената тежест в процеса за законност на уволнението – работодателят, не представи тези доказателства в указаните за това преклузивни срокове е настъпила преклузията за ангажирането им впоследствие и поради което следва да се приложи принципа на доказателствената тежест , а именно като да се приеме за недоказано твърдението на тази страна, че е налице реално съкращаване в щата, каквото е изричното позоваване на ищеца. След като работодателят не представи всички длъжностни характеристики на лицата, останали на работа в отдел „Правен отдел“ по последното действащото щатно разписание не може да се направи извод дали е налице заличаване като самостоятелна и отделна трудова функция, заеманата от ищцата длъжност. Реално съкращаване е налице не само когато е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на заеманата от уволнения длъжност /решение №75/27.03.2012г. на ВКС-ІІІ г.о. по гр.д.№924/2011г. ,постановено по реда на чл.290 и сл ГПК./. Това следва от стопанската самостоятелност на работодателя и е въпрос на конкретна преценка от вида и естеството, броя и структурата на длъжностите и конкретните трудови функции, свързани с организацията и оптимизиране на работния процес, което са все въпроси от изключителната компетентност на работодателя и поради това недопустими за съдебен контрол. Следователно, работодателят в случая не установи какви са конкретните трудови функции и преки задължения на предвидените по новото действащото щатно разписание на 2 бр. щатни бройки на длъжността „Младши юрисконсулт“ и дали на тези длъжности е възложено или не да изпълняват трудовите задължения, вменени на ищеца до уволнението и доколко това не е засегнало водещия и самостоятелен характер на длъжностите, към които са разпределени или напротив – трудовите задължение на 2-те предвидени щатни бройки за длъжността „Младши юрисконсулт“ по действащото щатно разписание се формират изцяло и/или основно от трудовите функции на съкратената длъжност на ищцата, в която хипотеза съкращението в щата не е реално / така Решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 на III ГО ВКС и Решение № 154/27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 на III ГО ВКС/. По изложеното работодателят не доказа, че е извършил реално съкращаване на длъжността, предвид направеното възражение от ищеца, че в случая е налице фиктивно такова, тъй като не установи какви са преките вменени и водещи задължения на предвидените по действащото щатно разписание две щатни бройки за длъжността „Младши юрисконсулт“ и доколко изрично е указано на тази страна какво следва да докаже и какви доказателства следва да ангажира. При недоказано реално съкращаване в щата работодателят не е доказал и че поради съкращаване на една единствена по трудови функции длъжност не се е налагало да извърши подбор. П. работодателят е длъжен да извърши и става елемент от фактическия състав на уволнението в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата, намаляване обема на работа или другото, визирано основание за прекратяване на правоотношението в чл.329, ал.1 от КТ. Работодателят е задължен да извърши подбор и ако не го извърши само на това основание уволнението е незаконосъобразно само ако се установи, че се касае до съкращаване на идентични или сходни длъжности и ако се касае до наличие на такива в структурно и икономически обособено звено или отдел. В станалите случаи, независимо, че е налице прекратяване на правоотношението на основание, изискващо подбор, работодателят не е длъжен да го извърши, а е негово право. В Решение № 1248 от 27.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2000 г., III г. о., докладчик съдията С. Ц. /Бюлетин на ВКС, бр. 1/2002 г., стр. 30/ .Правото на уволнение на работодателят вкючва и задължение за подбор, само когато се съкращава еднородна длъжност или с еднакви такива в предприятието или със такива, с които има сходство / Решение № 385/21.11.2011г. по гр.д. № 129/2011 на IV ГО ВКС; ТР № 3/2012 г. ОСГК ВКС/. А ако се съкращават сходни по трудови функции длъжности за законосъобразното прекратяване на правоотношението работодателят /Решение № 617 от 15.07.1992г. по гр.д.№ 452/92 г., ІІІ г.о./ е длъжен да проведе и подбор, което е част от законосъобразното упражняване на субективното му потестативно право на уволнение, при спазване на критериите, посочени в чл.329 от КТ и което право подлежи и на съдебен контрол в производство по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ /ТР №3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК/. В случая твърдението на ищеца за задължението на работодателя да извърши подбор е основателно, доколкото не се доказа от работодателя, че е налице реално съкращаване на една единствена по естеството си трудова функция в рамките на обособеното структурно звено от предприятието на работодателя. По изложеното следва, че предявеният иск за незаконосъобразност на обжалваната заповед е основателен. Поради незаконосъобразността на заповедта, с която прекратено правоотношението е основателен и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „Юрисконсулт обществени поръчки“ . По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ : Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки - отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението. В настоящия случай уволнението е признато за незаконно. При условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че до приключване на устните състезания е останал без работа в резултат на незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /така Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГК на ВКС/. Видно от представеното копие от трудова книжка е, че ищцата не е започнала след уволнението работа при друг работодател и е регистрирано като безработно лице. Искът по чл.225 ал.1 КТ следва да се уважи до поискания размер, като на основание чл.228 от ГПК – размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се определя съобразно размера на последно полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, преди уволнението. Според представените по делото писмени доказателства това е м.09.2014г. /след м.10.2014г. ищцата, видно от спрваката от самия работодател е ползвала платен годишен отпуск, както и отпус за времена нетрудоспособност/, през който месец ищцата е отработила изцяло и е получила Б. в размер от 945 лв. или за общия претендиран период – до 6 месеца от уволнението се дължи на ищцата сумата от 5670 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на иска до изплащане на дължимото. По арг. на чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи да заплати дължима държавна такса по исковете– по неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – в размер на по 80,00 лева за всеки един от тях или общо 160,00 лв.- арг. чл.3 от ТДТССГПК/, а по оценяемия - по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - 226,80 лв. /4 % върху уважения размер – чл.1 от Тарифа за ДТССГПК/. На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се заплати сумата от 380 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от К. и чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.242, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и отменя като незаконосъобразна Заповед №/19.05.2015г. на Управителя на ВиК Е. Б., с която на основание чл.328,ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И. М. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] ВЪЗСТАНОВЯВА И. М. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност при работодателя [фирма] Б. – „Юристконсулт обществени поръчки“ в отдел Правен отдел. ОСЪЖДА [фирма] представлявано от управителя инж.Р. Д. да заплати на И. М. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] сумата от 5670 /пет хиляди шестстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.07.2015г. до изплащане на дължимото. На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА Предварително изпълнение на Решението, в частта му относно уважения размер обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК. ОСЪЖДА [фирма] представлявано от управителя инж.Р. Д. да заплати на И. М. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място]сумата от 380 /триста и осемдесет/ лв. направени по делото разноски. ОСЪЖДА [фирма] представлявано от управителя инж.Р. Д. да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 386,80 /триста осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща държавни такси по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1- 3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума. Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл.315, ал.2 от ГПК ден за обявяването му на 12.11.2015г. в регистъра на съдебните решения при РС Благоевград, чрез Районен съд Благоевград пред Благоевградския окръжен съд. На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |