№ 8506
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110108816 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу фирма“,
гр. София, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62558/2022г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 936,48лв., представляваща стойност на доставени плодове през
м. декември 2018г., с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че през м. декември 2018г. е доставил на ответника плодове,
както следва: на 04.12.2018г. – 52,500 кг мандарини; на 06.12. – 55,000 кг круши; на
11.12.2018г. – 55,000 кг. банани, на 12.12.2018г. – 55,000 кг. круши; на 17.12.2018г. –
55,00 кг. ябълки; на 19.12.2018г. – 55,000 кг. круши. За доставените плодове бил
съставен двустранен приемо-предавателен протокол, подписан от страните. На
19.12.2018г. ищецът издал фактура за доставените през м. декември плодове на обща
стойност 780,40лв. без ДДС и 936,48лв. с ДДС. Поддържа, че между страните няма
нито формален, нито неформален договор за търговска продажба, поради което
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването. Изрично заявява, че сумата се
претендира на извъндоговорно основание, нямало и взаимоотношения по обществена
поръчка. Твърди, че ответникът заявил участие по схема „Училищен плод“ с подаване
на декларация пред ДФ „Земеделие“ за учебните 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г.
и ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодовете по схемата. За извършените
доставки били представени пред ДФ „Земеделие“ съставените приемо-предавателни
протоколи и издадените фактури, но същите не били одобрени за плащане.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че искът е неоснователен. Признава, че между страните няма валидно сключен
договор за доставка на плодове и никога не са се намирали в договорни
правоотношения. Признава, че през м. декември 2021г. са му доставени плодове на
1
стойност 936,48лв., но счита че тяхната стойност не е дължима от него, тъй като тази
сума се дължи от ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 7.1. от Национална стратегия за
прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в
детските градини и училищата в Република България, същите се предоставят безплатно
на децата, а доставянето им е осигурено с финансови средства от ЕС и националния
бюджет. Посочва, че в качеството си на разплащателна агенция именно ДФ
„Земеделие“ одобрява или отхвърля изцяло и частично заявката за плащане и изплаща
сумите. Направените разходи се одобрявали от доставчиците и им се възстановявали
въз основа на фактури, издадени на името на получателите на доставките, тоест
детската градина, като детското заведение осчетоводява доставените плодове като
отразява стойността на фактурата по дебита на сметка 6012 разходи за храна и по
кредита на сметка 7413 текущи трансфери и дарения в натура от страната. Счита, че
материалнолегитимиран да отговаря за задълженията е ДФ „Земеделие“, а не детската
градина, тъй като последната получава безвъзмездно плодовете по програмата. Прави
и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
По делото не е спорно, че ответникът представлява детско заведение (детска
градина), а ищецът търговец-доставчик на стоки. Отделено е за безспорно с доклада по
чл. 146 ГПК, че през м.12.2018г. ищецът е доставил на ответника плодове на обща
стойност 936,48лв. с ДДС, които са приети с двустранно съставени приемо-
предавателни протоколи. За тези доставки е издадена фактура на името на ответника
под № **********/21.12.2018г. /л. 6/ на посочената стойност от 936,48лв. с ДДС.
Ответникът е представил извлечение от счетоводните си записи, от които се
установява, че фактурата е осчетоводена от детската градина по дебит сметка № 6012 и
по кредит сметка № 7413, като не се оспорва, че дебит сметка № 6012 е за разходи за
храна, а кредит смета № 7413 за текущи трансфери и дарения в натура от страната. По
делото е представено указание от Министерството на финансите, дирекция „Държавно
съкровище“, ДДС № 05/27.06.2011г., което не е оспорено, с което се определят реда и
сроковете за съставянето и представянето на отчетите за касовото изпълнение на
бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 3
ЗУДБ. В т. 22.2 от тях е указано, че в случаите, когато одобрените заявители по схема
„Училищен плод“ – доставчици (еднолични търговци и ЮЛ по чл. 10, т. 2 от
Наредбата) доставят плодове и зеленчуци на учебни заведения – получатели на
доставките, въз основа на издадената им от доставчика фактура общинските училища и
детски градини осчетоводяват доставените плодове и зеленчуци, като отразяват
стойността на фактурата по дебита на сметка 6012 разходи за храна и по кредита на
сметка 7413 текущи трансфери и дарения в натура от страната. Именно така е
процедирала ответната детска градина.
Спорният въпрос между страните е дали ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца и дали той следва да отговаря за стойността на доставените плодове. Съдът
намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както се посочи, не е спорно, че ответникът представлява детско заведение, а
ищецът търговец – доставчик на плодове, като от тяхна страна е заявено участие по
2
схема „Училищен плод“ пред Държавен фонд „Земеделие“ за учебните години
2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. Ищцовото дружество е одобрен изпълнител за
доставка на плодове в ответната детска градина по тази схема от ДФ „Земеделие“ за
посочените три учебни години при определени цени на килограм. Между страните
липсва спор, че изпълнението на схемата и разплащането с доставчиците по нея е
възложено на ДФ „Земеделие“. Детските заведения получават плодовете безвъзмездно
и не дължат заплащане за тях. Платец на сумите е разплащателната агенция ДФ
„Земеделие“. В националната стратегия за прилагането на схема за предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските гради и училищата в
Република България от учебната 2017/2018г. до учебната 2022/2023г., ясно е разписано,
че направените разходи се възстановяват от ДФ „Земеделие“ въз основа на фактури,
платежни документи и други съпътстващи доставките документи, като са определени
пределни цени, до които се възстановяване разходите на заявителите по извършените
доставки на плодове. В качеството си на разплащателна агенция, ДФ „Земеделие“
извършва административни проверки и проверки на място на подадените заявки за
плащане и изплаща помощта. Въз основа на извършените проверки ДФ „Земеделие“
одобрява или отхвърля изцяло или частично заявката за плащане.
В подадената молба от 04.05.2023г. ищецът изрично посочва, че разходите за
процесните доставки не са възстановени от ДФ „Земеделие“ и че ищцовото дружество
не е подозирало, че ще бъде въведено в заблуждение от ДФ „Земеделие“ и разходите за
извършените доставки няма да бъдат възстановени.
От горните обстоятелства се налага несъмнения извод, че ответното детско
заведение представлява само бенефициер на доставените му плодове и зеленчуци.
Същият ги получава безвъзмездно по одобрената схема „Училищен плод“ и не дължи
заплащане за тях. Разплащането за доставките се извършва от третото за спора лице –
разплащателна агенция ДФ „Земеделие“ и всички претенции, свързани с неплащането
на стойността на доставената стока, следва да бъдат насочени към този субект.
Ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като изначално е
предвидено същият да получава плодовете безвъзмездно, тоест същият има само
правото да получава плодовете, но не и задължение за разплащане с доставчиците.
Това задължение принадлежи на друг субект, от който следва да бъде търсена
стойността. Поради това, не може да се приеме, че в случая е налице неоснователно
имуществено разместване, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Получаването на плодовете от ответника е на правно основание, а именно ответното
учебно заведение е одобрено такова /бенефициер/ по схемата "Училищен плод", по
която ищецът е одобрен за изпълнител. Заявките за плащане изпълнителят подава до
ДФ „Земеделие“, като макар в издадената фактура за получател да се посочва
съответното учебно заведение, одобрено по схемата, това е част от документацията по
схема "Училищен плод" и плащанията по нея се извършват единствено от ДФ
„Земеделие“ със средства от европейската схема по приложимите за нея правила и
процедури. Ето защо, в случая липсва спестяване на разходи от страна на ответника за
сметка на ищеца, което да е довело до неоснователното му обогатяване.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал такива в размер на 450лв.
за платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу фирма“, БУЛСТАТ:
***, с адрес: гр. /населено място/, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62558/2022г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 936,48лв., представляващи стойност на доставени от ищеца
плодове през м. декември 2018г., с чиято стойност ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на фирма“, БУЛСТАТ:
***, с адрес: гр. /населено място/, сумата от 450,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4