Р Е Ш Е Н И Е
№……………………./21.05.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-10 състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1405 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на ,Националната агенция за приходите срещу
,,И.” АД (н), ЕИК ********.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП), агенцията представлява държавата в
производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП,
изпълнителният директор на Националната агенция за приходите представлява държавата
в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и
определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ - ОПР
– 7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите, г-жа В.П.– директор на дирекция ,,Държавни вземания” на Националната
агенция за приходите, е оправомощена да предявява искови молби за установяване
съществуването и дължимостта на предявени и неприети вземания в производството
по несъстоятелност.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок и на правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 365, т. 4
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предявил положителен установителен
иск, с който да установи съществуването и дължимостта на неприети в
производството по несъстоятелност на ,,И.” АД (н), ЕИК ******** вземания,
основани на влязло в сила решение 895/13.05.19 по описа на СГС, VI-10 състав по
т. дело 5599/2015 г. Публичните вземания, предявени от ищеца са за туристически
данък в общ размер на 3 880, 50 лева, от които главници – 3 051 лева
и лихви – 829, 50 лева, съгласно чл. 61р от Закона за местните данъци и такси и
са установени със Справки – декларации за туристически данък за 2017 година. С определение
№ 3554/16.07.2020 г. по т. д. № 5599/2019 г. по описа на СГС, постановено по
реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Съдът е оставил без уважение възражението на
ищеца като кредитор срещу включването на вземането му за сумата от 3 880,
50 лева – главница и лихви по чл. 61р от ЗМДТ във връзка с реализирани нощувки
за 2017 година.
В постъпил отговор на исковата молба синдикът В.С.
признава допустимостта на исковата молба, но счита същата за неоснователна,
като поддържа тезата си, че предявените вземания са законосъобразно включени в
списъка на неприети вземания, като основание за това е, че несъстоятелния
длъжник ,,И.” АД (н) не е данъчно задължено лице по смисъла на закона. Сочи се,
че тъй като имотът е отдаден под наем на ,,И.В.Т.” ЕООД, то данъкът не се дължи
от дружеството в несъстоятелност.
Не е постъпил отговор на ответника ,,И.” АД (н).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и становището на синдика, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори относно фактите.
Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното
дружество, че с решение № 2054 от 24.11.2016 г. по т. дело дело № 5599/2015,
Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на И. АД, определена е
началната й дата – 01.06.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на
дружеството, като с решение от 13.05.2019 г. длъжникът е обявен в
несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието.
С молба изх. № 24-28-1956/15#58 от 05.03.2020 г. Националната
агенция за приходите е предявила публични вземания към ,,И.” АД в общ размер на
203 502, 06 лева, от които главници – 182 861,11 лева и лихви в
размер на 20 640,95 лева. От предявените публични вземания синдикът на
несъстоятелното дружество е включил в списъка на неприети вземания в ТРРЮЛНЦ
под № 20200323105458 сумата в общ размер на 3 880,50 лева, от които
главници – 3 051 лева и лихви – 829,50 лева, а останалите в списъка на
приети вземания. Неприетите публични вземания са за туристически данък,
съгласно чл. 61р от Закона за местните данъци и такси.
В срока по чл. 690 от ТЗ Националната агенция за приходите е
подала възражение с изх. № 24-28-1956/15#61/30.03.2020 г. срещу включването на
процесните публични вземания в обявения списък на неприети вземания.
Съдът по несъстоятелността, с определение № 3554 от
16.07.2020 г., постановено по т. д. №5599 по описа за 2015 г. на СГС, обявено в
ТРРЮЛНЦ под № 20200717103937, е оставил без уважение подаденото възражение.
По делото не се спори относно размера на дължимия данък за
2017 г. за предоставени туристически нощувки в хотел „И.В.Т.“, също така не е
спорно и, че обектът, в който са осъществявани нощувките е собственост на
дружеството в несъстоятелност.
Видно от договор за управление и отдаване под наем на
недвижим имот от 18.10.2016 г. и анекс 1 от 25.10.2016 година (стр. 70-75 по
делото), вписан в службата по вписвания
под номер 9125/20.10.2016 г. на АВп - Велико Търново, хотелът, собственост на дружеството
в несъстоятелност е отдаден под наем на трето дружество - ,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********.
Представени са справки декларации за нощувки в хотел „И.В.Т.“
за 2017 г., видно от която справките декларации по чл.116, ал.4 от ЗТ за
периода 01.2017 г. – 06.2017 г. са подени от С.П., с посочване на ЕИК на
задълженото лице ********, електронна поща ********.
Всички декларации носят
дата 23.01.2017 година.
Декларациите за юли-декември 2017 г. са подадени от Г.Г., ЕИК
на задълженото лице ********, електронен адрес: ********.bg.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните изводи:
Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след
като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ
относно списъка на неприетите предявени вземания, но съдът по несъстоятелността
е оставил възражението без уважение.
НАП е материално
легитимиран да събира, респ. да предявява в производството по несъстоятелност
публични общински вземания, дължими на основание ЗМДТ, независимо че техен
титуляр е съответната община, която има правата и задълженията да установява,
обезпечава и събира местните данъци по аргумент от чл. 164, ал. 3 от ДОПК, в която агенцията изрично е посочена като орган, който предявява
публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е
предвидено друго.
Основният критерий,
предопределящ компетентността на НАП е дали се касае за публични вземания.
Съгласно чл. 162,
ал.2, т.1 от ДОПК публични са и общинските вземания за данъци. Туристическия
данък е вид местен данък по ЗМДТ – чл.
1, ал.1, т.7 от ЗМДТ.
Според чл. 61р, ал.1 от ЗМДТ с туристически данък се
облагат нощувките. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба данъчно задължено лице
е това, което предлага нощувките.
Съгласно разпоредбата на чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ
(редакцията в сила към процесния период) лицата по ал. 2 (данъчнозадължените
лица) подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с
туристически данък за предходната календарна година.
Декларация се подава до съответната общинска
администрация, чиито компетентности за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както бе посочено по-горе,
са предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като според и ал. 2, в производствата по
ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения -
на публични изпълнители.
Следователно, за да е
налице валидно възникнало публично задължение за заплащане на туристически
данък за 2017 г. следва да е подадена декларация от данъчно задълженото лице,
което е предоставяло нощувките в туристически обект, което да е дружеството в
несъстоятелност в конкретния случай.
По делото не се
твърди и не се установява, че И. АД (н) е подало декларация по чл. 61р , ал.5
от ЗТ за 2017 година.
Действително,
установява се, че са подавани декларации по чл. 116, ал.4 от Закона за туризма
(ред. изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 септември 2016г. – в сила за процесния
период), които според общинската администрация на Община Велико Търново са
подавани от И. АД за нощувки в Хотел И.В.Т..
На първо място,
следва да се отбележи, че за периода 01.08.2017 г. – 31.12.2017 г. декларациите
са подадени от името на дружеството – наемател
на хотела, където са осъществявани нощувките -
,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********, доколкото е вписан ЕИК на това дружествов
декларации, подадени по електронен път. Т.е дори и само по подадените
декларации по чл. 116, ал.4 от ЗТ не се установява възникване на данъчно
задължение за дружеството в несъстоятелност за този период за заплащане на
туристически данък.
А за периода
01.02.2017 г. – 06.2017 г. се установява, че представените декларации са
подадени на 27.01.2017 г. (тази дата е посочена в представените по делото копия,
подадени по електронен път), т.е преди възникването им. Самите декларации са
подадени от електронен адрес, който електронният адрес на ,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********,
посочен в ТРРЮЛНЦ.
От друга страна,
подаването на декларации по чл. 116, ал.4 от Закона за туризма има значение за събиране
на данните от съответните общински и
държавни органи – от съответната община - за броя на настанените лица, тяхното
гражданство и броя на реализираните нощувки на територията ѝ; от НАП - за
данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на
реализираните от тях нощувки на територията на цялата страна; от министърът на
вътрешните работи - за всички данни по ал. 5; от НСИ - за обобщени статистически данни, въз
основа на наличните данни в Единната система за туристическа информация, в
обем, определен със закон (така ал.7 от чл. 116 от ЗТ).
Следователно, декларациите
по чл.116, ал.4 от ЗТ имат за цел и да подпомогнат съответната общинска
администрация при проверка на подадените декларации по чл.61р, ал.5 от ЗТ от
данъчно-задълженото лице в рамките на производството по чл. 105 от ДОПК.
Но единствено
подадена данъчна декларация по чл. 61р, ал.5 от ЗТ има значението на декларация
по чл. 104 от ДОПК и може да е основание да се приеме, че е налице валидно
възникнало данъчно задължение по аргумент от чл. 108, ал.2 от ДОПК, ако не е развито ревизионно
производство.
А в конкретния
случай, не се твърди и не се установява, че има подадени декларации по чл. 61р,
ал.5 от ЗТ от И. АД (н) за исковия период. НАП не доказа, че е налице влязъл в
сила ревизионен акт по смисъла на чл. 118 от ДОПК, изготвен от съответните
органи на общинската администрация, с оглед правомощията им по чл. 4 от ЗМДТ,
за установяване на задълженията на ответника – дружеството в несъстоятелност.
Ирелевантно относно
спора дали И. АД (н) дължи туристически данък за 2017 г. е дали и от кога
третото дружество – наемател на хотела има категоризация за свой обект. Следва
да се отбележи и, че хотелиерската дейност е свързана с категоризация на
обекта, а не лицето, която я осъществява.
Допълнителен аргумент
за недължимостта на туристическия данък от дружеството в несъстоятелност И. АД
(н) за 2017 г. е разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.2 от ЗТ, тъй като се твърди
дължимост на туристически данък за дейност, която се твърди, че ответникът е
осъществявал в момента, когато вече е в открито производство по несъстоятелност
(от 11.2016 г.), което е забранено по закон.
Поради това искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на
исковете държавна такса от ищеца по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за
приходите, с адрес: гр. София, ул.“*******, срещу ,,И.” АД ***. Св. *******, ап.1 иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване, че Държавата, чрез НАП има вземане към ,,И.” АД ***. Св. *******,
ап.1 в размер на сумата от 3 880,50 лева, от
които главници – 3 051 лева и лихви – 829,50 лева за туристически данък за
2017 г. по справки – декларации за туристически данък за 2017 година,
включени
в допълнителния списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.
3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на ,,И.” АД ***,,Св. *******, обявен в ТР на 23.03.2020 година.
Решението е постановено с участието на
синдика на ,,И.” АД ***. Св. *******, ап.1 – В.С..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: