№ 570
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330207978 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4055354,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. В. Х. с ЕГН **********, в качеството
му на управител на ***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша касаещи
фактът, че автомобилът е бил предоставен на друго лице - работник.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което се излагат общи
аргументи за законосъобразност на издадения електронен фиш, прави се искане за
разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.08.2020 г. в 17:59 ч. в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе, до № 1, в
посока север, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС,
1
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 413 ЦДИ, с рег. № *** се е движил със
скорост от 86 km/h, като е превишил максимално допустимата с 36 km/h и това е
установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на
жалбоподателя М. В. Х. в качеството му на законен представител – управител на ф-ма
*** - собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото е минало периодична техническа проверка на 30.09.2019 г., като е издаден
протокол от проверка № 57-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4055354, който е
бил връчен на 30.10.2020 г.
В *** към датата на нарушението е работил служителят Я. Д. Ш., който е
извършвал доставки за фирмата.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните
гласни доказателства – показанията на свид. Н. С. Х., чиито показания съдът кредитира
частично като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия доказателствен
материал, а именно писмените доказателства–Трудов договор от 22.02.2019 г. на Я.Ш.,
Поръчка за доставка № 4598151348Е4 от 07.08.2020. Съдът не кредитира показанията ѝ
в частта, че в конкретния ден Я.Ш. е управлявал процесния автомобил, тъй като на
първо място е трудно обусловимо твърдението, че си спомня на точната дата кой
служител на кое МПС е работил, а писмените документи, на които се позовава
свидетелката, а именно графици, не са представени по делото. Съдът не кредитира
показанията й в тази част, които остават изолирани от останалия доказателствен
материал и поради това, че същата да има родствена и служебна връзка с
жалбоподателя. Съдът намира че въведената законова презумпция за извършване на
нарушението не е оборена доколкото чрез нея тежестта на доказване попада у
нарушителя и същият не е ангажирал доказателства годни да я оборят. Съдът дава вяра
на съвкупната доказателствена маса от всички доказателства, освен посочените по-
горе и снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и приложение към него,
протокол за проверка № № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ, протокол за използване
на АТСС рег. № 1030р-25756/12.08.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 4055354,
разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на
АТСС, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна полиция за издадени
фишове.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Съдът намира за неоснователно възражението, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на управителя на търговското дружество
2
собственик на превозното средство поради следните съображения: От данните по
делото се установява, че жалбоподателят в качеството му на представител на
собственика на МПС, се е възползвал от възможността да подаде декларация пред
органите на МВР, с която е посочил друго лице като водач на собствения му автомобил
на отразените в електронния фиш дата, място и час.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.“
В този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков
материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол на
правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача. Релевантен е
единствено фактът на извършеното нарушение със съответно моторно превозно
средство, чиито регистрационни табели и вид могат еднозначно да бъдат установени.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство". Редът за
индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е
разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира".
Разпоредбите на чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова
презумпция, че собственикът на МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на
нарушението. Иначе казано, предполага се че собственикът упражнява абсолютното си
право на собственост в пълен обем, в това число и едно от проявленията на
субективното вещно право - ползването, изразяващо се в случая във физическото
управление на движимата вещ. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено
по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената
декларация от собственика. Това е единствения и императивен способ за анулирането
на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на
презумпцията пред административно наказващия орган. Кумулативно изискуемите
предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на
декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не
изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето
на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за
управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС.
В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение
единствено по твърдение на собственика, би довело до санкциониране, без възможност
за защита на етапа на административното наказване. В последствие, при съдебно
следствие соченето на други лица и/или представянето на доказателства се явява
отново ирелевантно, тъй като съдът е в невъзможност да ангажира отговорността на
друго лице, а и административно-наказаващия орган също, което би довело до
злоупотреба с права, а именно при уговорка между двете лица води до елементарно
избягване на отговорността за извършеното нарушение, когато едва на етап съдебно
обжалване на издадения електронен фиш се установява, че автомобилът е бил предаден
3
за ползване на друго лице – без възможност за ангажиране на неговата отговорност.
Собственикът на автомобила се явява заинтересован да представи доказателства,
които да позволят на АНО да формира категорични изводи по фактите и приложимия
закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. В противен случай, ако
собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния
ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е
изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, ще бъде санкциониран (в този
смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 5412/2013 г., III о., както и на Пловдивски Административен съд Решение № 1205 от
09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив и Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив).
Безспорно установено е, че на 11.08.2020 г. в 17:59 ч. товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел 413 ЦДИ, с рег. № *** се е движил със скорост от 86 km/h, в
рамките на населено място гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе, до № 1, като е
превишил максимално допустимата скорост с 36 km/h. Тази скорост е определена при
отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в
полза на нарушителя. Няма разминаване между установената скорост и тази, за която е
ангажирана отговорността на нарушителя извън установения толеранс от 3 км/ч, който
е посочен в издадения фиш, поради което това възражение се явява несъстоятелно.
Установява се от търговския регистър и не се спори, че лицето на което е
издаден електронния фиш е управителя на дружеството-собственик на автомобила.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта в диапазона от 31 до 40 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което
и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
4
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя, което се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока й на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
5
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз
основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения и снимка
на АТСС.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са претендирани от
въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН следва да бъдат
присъдени. Като прецени ниския почти липсващ интензитет на процесуални усилия
положени от въззиваемата страна то съдът счита, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4055354, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на М. В. Х. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. Х. с ЕГН **********, от *** да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6