№ 486
гр. Плевен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430105398 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба подадена от В. Г. М. с ЕГН
********** от *** против „***“ ЕООД ЕИК **********, ***. Ищецът твърди,
че с ответника имал сключен трудов договор от 07.10.2022г., по силата на
който бил назначен на длъжност „***", категория на труд-трета, шифър по
НКПД: ***, на 8 - часов работен ден, с непостоянно място на работа. Посочва,
че на 14.07.2023г. работел на строителен обект, находящ се в ***, ***, като е
бил разпределен към групата, която е извършвала декофраж на стена. Твърди,
че след сваляне на кофражното платно го поставил на земята, за да бъде
изнесено и подредено. Твърди, че се намирал в непосредствена близост до
водомерна шахта, в която паднал, при което получил фрактура на дясна петна
кост. Посочва, че по този начин, изпълнявайки служебните си задължения
претърпял трудова злополука, която била приета за такава по чл.60 ал.1 КСО с
Разпореждане № 5104-14-34/25.07.2023г. на ТП на НОИ -ПЛЕВЕН. Твърди, че
са налице са основанията на чл.200 ал.1 КТ за реализиране отговорността на
работодателя спрямо него и има право да претендира обезщетение за
претърпените във връзка с причинените телесни увреждания неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Ищецът твърди, че в резултат на причинененото му тежко травматично
увреждане посетил амбулаторни прегледи : На 17.07.2023г, посетил ДКЦ
Плевен за контролен преглед с Д-р Е. Б., по основна диагноза Фрактура
калканеи декстра, била сменена гипсовата имобилизация, която следвало да се
запази за 30 дни от датата на травмата и бил предвиден контролен преглед при
нужда.
1
На 24.07.2023г. посетил контролен преглед при който била извършена
смяна на гипсовата имобилизация и му била предписана нова такава за 30
дни.
На 21.08.2023г. отново посетил контролен преглед при който били
установени ограничени и болезнени движения в ставата в крайните фази на
отвеждане, а на пострадалият били дадени препоръки да не натоварва
крайника за срок от 1 месец, рехабилитация в домашни условия.
На 04.09.2023г. отново бил на контролен преглед, при който била
свалена гипсовата имобилизация, а движенията в ставата били ограничени и
болезнени. Дали му препоръки да не натоварва крайника за още 1 месец, също
така е предписана рехабилитация в домашни условия.
На 29.09.2023г. посетил контролен преглед, при който установили
ограничени и болезнени движения в ставата, в крайните фази на отвеждане,
оток в областта на петата и бил насочен за провеждането на физиотерапия.
На 08.01.2024г. посетил контролен преглед, като се придвижвал с
помощно средство и се оплаквал от болки в десен долен крайник. При
прегледа били установени ограничени и болезнени движения в областта на
ставата в крайните фази на отвеждане, както и оток в областта дясната пета.
На 15.01.2024г. постъпил за болнично лечение в неврологичното
отделение на МБАЛ ЕООД – гр.***. Постъпил с оплаквания от засилваща се,
стрелкаща болка в лумбосакрална отдел на гръбначния стълб и е насочен за
диагностично уточнение и лечение. Ищецът твърди, че са му извършени
множество лабораторни и апаратни изследвания и изписана терапия.
Назначени са му физиопроцедури и бил изписан на 22.01.2024г.
Твърди, че на 23.01.2024г. постъпил за болнично лечение в МБАЛ-ЕООД
*** ОФРМ, като имал оплаквания от болки в пояСно-кръстната област и
долните крайници и бил изписан на 01.02.2024г.
Твърди, че на 19.02.2024г. посетил контролен преглед, предвижвайки се
с помощно средство, с оплаквания от болки в десен долен крайник при
физическо натоварване на същия. Твърди, че при прегледа били установени
ограничени и болезнени движения в ставата на долен десен крайник, както и
оток в областта на дясна пета и е насочен за провеждане на курс
физиотерапия, като е предвиден и контролен преглед след курса.
Твърди, че на 15.04.2024г. отново посетил контролен преглед,
придвижвайки се с помощно средство и с оплаквания от болки в долен десен
крайник, при който били установени ограничени и болезнени движения в
областта на ставата, както и оток в областта на дясна пета. При прегледа бил
удължен периода на временна неработоспособност, като му е издадено и
Експертно Решение на ТЕЛК 181/11.04.2024г.
Твърди, че на 29.04.2024г, посетил контролен преглед, придвижвайки се
с помощно средство с оплаквания от ограничени и болезнени движения в
долен десен крайник.
2
Твърди, че на 07.06.2024г. посетил контролен преглед, придвижвайки се
с помощно средство и с оплаквания от болки в долен десен крайник, при
който били установени ограничени и болезнени движения в областта на
ставата, както и оток в областта на дясна пета и бил продължен периода на
временна неработоспособност, като му е издадено и Експертно Решение на
ТЕЛК 294/13.06.2024г.
Ищецът твърди, че към момента все още не се е възстановил напълно от
получените травми, поради което лечението му продължава в домашни
условия. Твърди, че постоянната необходимост от чужда помощ, дори и за
най-малките и стандартни битови действия, като обличане, събличане,
хранене и ежедневен тоалет са довели до пълна липса на нормален и
пълноценен социален живот, както и до депресивно състояние и понижено
самочувствие. Във връзка с претърпяното телесно увреждане търпи половин
месец болнично лечение, а целият период на временна нетрудоспособност
удостоверена с болнични листа към настоящия момент е за 367 календарни
дни. През този период е изпитвал силен дискомфорт и болки в травмираните
места, трудности с ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ за
повечето от тях. Дълго време не е могъл да става, бил е в легнало положение,
не могъл да извършва самостоятелно нито едно обикновено действие
присъщо на самостоятелен човек, изцяло е зависим от чужда помощ, оказвана
му от неговото семейство.
Ищецът твърди, че съгласно Експертно Решение № 83 от 29
/16.02.2024г. от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД - Плевен, е обявен за
временно неработоспособен, във връзка с диагноза Счупване на петната кост,
Фрактура калканеи декстра, имобилизация, контрактура, и е в отпуск за
периода до 08.01.2024г. (180 дни) в домашен - амбулаторен режим.
Твърди, че съгласно Експертно Решение № 181 от 63/11.04.2024г. от
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД - Плевен, ищецът бил обявен за временно
неработоспособен, във връзка с диагноза Счупване на петната кост, Фрактура
калканеи декстра, имобилизация, контрактура, за което бил в отпуск за
периода до 08.03.2024г. (240 дни) в домашен - амбулаторен режим.
Ищецът твърди, че съгласно Решение на ЛКК № 127 / 19.02.2024г. към
ДКЦ - Плевен ЕООД, са му издадени два броя болнични листа, а именно
Болничен лист №20240389356 за периода от 09.01.20224г. до 07.02.2024г. и
Болничен лист №20240389357 за периода от 08.02.2024г. до 08.03.2024г. за
отпуск поради нетрудоспособност в домашен - амбулаторен режим.
Ищецът твърди, че са издадени още общо 5 болнични листа за периода
от 09.03.2024г. до 27.07.2024г. за отпуск поради нетрудоспособност в домашен
- амбулаторен режим. Твърди, че е подал медицински документи пред ТЕЛК
комисия с цел продължаване на отпуска поради нетрудоспособност, водещо
след себе си до силно понижаване на финансовите му приходи. Твърди, че
това го натоварва психически, защото преди настъпването на процесната
трудова злополука, винаги е подпомагал за финансовата издръжка на
3
семейството си, а понастоящем, трябва да разчита на издръжка от близките си,
което се отразява и на неговото самочувствие.
Ищецът твърди, че търпените вреди в резултат на трудовата злополука,
които са в пряка причинно-следствена връзка с нея и последиците от нея, са
както неимуществени, така и имуществени.
Моли съдът да приеме, че макар счупванията на петата да са по-рядък
вид фрактура, те често водят до значително влошаване качеството на живот на
пациентите - не само по време на обездвижването, но и във възстановителния
период, тъй като проявите на болка и нуждата от по-продължително щадене
на засегнатия крак могат да бъдат инвалидизиращи в значителна степен. Сочи,
че фрактурата на петната кост свидетелства за интензитета и сериозността на
травмата, тъй като костта е по-масивна и здрава. Твърди, че е изпитвал силни
болки в крака при всяко движение, последица от счупването на петната кост.
Нуждаел се е от постоянна чужда помощ при ставане от леглото и при
обслужване на ежедневните си нужди, което му е създало значителни
неудобства. Твърди, че тежката травма на петата и усложненията в
лумбосакралната област е причинила трайно затрудняване на движението,
което ще има и негативни последици за целия бъдещ живот, имащо негативно
проявление, както по отношение на личния, така и по отношение на
професионалния му живот и то характеризиращо се с особен интензитет.
Твърди, че влошеното здравословно състояние се отразява тежко и на
психиката му - той получава тежка и остра психотравма, чувства се много зле,
става потиснат, затваря се в себе си, изпитва постоянно чувство на страх,
тревожност, безпокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане,
кошмари, трудно се концентрира, става разсеян, раздразнителен и самовглъбен
- „откъснат от външния реален свят“. Твърди, че получава чести кризи -
внезапно неволево спомняне за инцидента и отново преживяване на
мъчителната психическа травма, което винаги е свързано с треперене,
сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и много трудно се справя с
ежедневните си задължения. Твърди, че в момента продължава да е тревожно-
дистимен, изпитва нежелание да остава сам, има кошмарни нощни сънища от
типа „флашбек“ във връзка с инцидента, които водят до упорито безсъние,
изпада в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците, и
продължава да е силно раздразнителен. Твърди, че поради силните болки не
могъл да спи по цели нощи, което допринася за тежкото му психическо
състояние. Наред с горното ищецът продължавал да страда и от
посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие,
депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и
страх. Твърди, че продължава да търпи болки и страдания от настъпилата
трудова злополука, както и дискомфорт в ежедневието, свързан с различни по
вид психологични проблеми, които неимуществени вреди в тяхната цялост ще
докаже с исканите гласни доказателствени средства и съдебно психологична
експертиза.
В заключение моли съда да му заплати обезщетение за претърпените
4
неимуществени вреди в размер на 60000,00 ведно със законната лихва от
датата на настъпване на трудовата злополука - 19.07.2023г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва претенцията.
Навежда доводи, че трудовата злополука е настъпила в резултат на груба
небрежност от страна на ищеца, който умишлено по време на работа е
отстранил кофражните платна. Твърди, че ако не е бил отстранил същите,
нямало да падне в шахтата. Твърди, че непосредствено преди инцидента му е
проведен инструктаж за безопасна работа, но той не е положил елементарна
грижа, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на тази
работа. Твърди, че след последния болничен лист се е възстановил напълно,
като в медицинското му свидетелство е посочено, че е напълно здрав. Твърди,
че пътува всеки ден от *** до Плевен и обратно, както и с градски транспорт.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца 99 %. Оспорва
представените амбулаторни листове като твърди, че положените подписи не
са на ищеца. В случай, че ищецът ще се ползва от същите прави искане за
откриване на производство по чл.193 ГПК.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на
ответника – ЗК „***“ АД оспорва предявения иск. Навежда доводи, че
ищецът е проявил груба небрежност, като е предвидил настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или ще ги
предотврати. Твърди, че ищецът не е изпълнил определени свои задължения
по трудовото правоотношение във връзка с безопасността на труда,
неполагайки дължимата грижа при съзнаване на възможността от настъпване
на вредоносен резултат. В случай, че съдът приеме иска за доказан по
основание, оспорва неговия размер.
Страните са представили писмени бележки в указания срок, в които
поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е работил в ответното
дружество на длъжност „работник-строителство“.
Установява се от приложената Декларация за трудова злополука с вх.
№ 5101-14-35 от 19.07.2023г., че ответникът е декларирал настъпилата
злополука с ищеца станала на 14.07.2023г. на строителен обект в *** в
жилищна сграда с гаражи. В декларацията е посочено, че трудовата злополука
възникнала при декофраж на стена, като работникът е работил със строителен
чук, сваля платното, оставя го на земята, изнася го и го подрежда. В т.26 на
декларацията е отразено, че водомерната шахта, в която е станала злополуката
е била постоянно обезопасена с 2 броя кофражни платна, които са отстранени,
защото пречили за демонтажа на металния вертикален кофраж и пострадалият
е започнал работа без да покрие шахтата като по невнимание, паднал в нея.
Декларацията е подписана от ищеца без да е направил възражение на
5
констатациите. В декларацията като свидетели са посочени Илия Асенов Г. и
Г. И. П..
Установява се, че със заповед №12/17.07.2023г. е възложено
разследване и определена комисия за извършването му. Резултатите от
разследването се оформят в протокол, който представлява официален
свидетелстващ документ, чиито констатации на основание чл.58, ал.6 от КСО
се считат за верни до доказване на противното. Видно от Протокол
№1/18.07.2023г. издаден от Териториално поделение на НОИ – Плевен,
злополуката е станала във водомерна шахта, която била обезопасена
постоянно с 2 броя кофражни платна. Отразено е, че същите били отстранени,
тъй като са пречели на демонтажа на метален вертикален кофраж на стени.
Отразено е, че пострадалият започнал работа без да покрие шахтата и по
невнимание паднал в нея. Не са отразени констатирани нарушения, тъй като
към момента на изготвянето му не е било установено, че в Книгата за
ежедневен инструктаж ищецът не се е подписвал, което представлява
нарушение по чл.281 ал.5 КТ; чл.19 ал.1 ЗЗБУТ; чл.2 ал.2, чл.6 ал.1 Наредба №
РД – 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Видно е от Разпореждане № 5104-14-34/25.07.2023г. на ТП на НОИ –
Плевен, че на основание чл.60 ал.1 КСО декларираната трудова злополука
станала с ищеца е приета за такава по чл.55 ал.1 КСО. Установява се, че на
основание чл.60 КСО, било прието, че злополуката е трудова и е приета за
такава с Разпореждане №5104-14-34/25.07.2023г. на ТП на НОИ Плевен -
внезапен и травматичен характер на увреждането, получено по време на
работа, резултата от увреждането, изразяващ се във временна
нетрудоспособност и причинната връзка между резултата и извършваната
работа. Отразените в разпореждането обстоятелства, които установяват, че се
касае за трудова злополука, не са оспорени от страните, поради което съдът
приема посочените в него факти за установени.
По делото са приложени болнични листи, от които се установява, че
в резултат на счупване на петна кост, ищецът излязъл в отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 14.07.2023 до 27.07.2023г. С
издаване на последващи болнични листи, отпускът му поради временна
неработоспособност в резултат на настъпилата трудова злополука бил
удължаван до 13.06.2024г.
По делото е допусната и назначена по искане на ответника
съдебнографическа експертиза, касаеща подписа на ищеца в качеството му
на пациент на изготвените амбулаторни листи. Установи се от заключението,
че в част от листовете подписите за „пациент“ не са положени от ищеца. Това
обстоятелство съдът приема, че не опорочава амбулаторния лист, тъй като би
могло да бъде квалифицирано като административно нарушение на лекаря,
който го е издал, но не установява неизвършен медицински преглед, още
6
повече, че при всеки такъв е издаван болничен лист. С този извод
кореспондират и показанията но свидетеля Е. Б., който е извършвал прегледа и
е изготвял амбулаторните листи.
С Експертно решение на ТЕЛК 83 от 16.02.2024г. е прието, лицето
за временно неработоспособно за заболяването довело до необходимост след
имобилизацията по повод фрактура на петната кост от рехабилитация без
натоварване на крайника.
С Експертно решение на ТЕЛК 181 от 11.04.2024г. е прието, лицето
за временно неработоспособно за заболяването довело до необходимост след
имобилизацията по повод фрактура на петната кост от рехабилитация без
натоварване на крайника.
С Експертно решение на ТЕЛК 294 от 13.06.2024г. е прието, лицето
за работоспособно за заболяването довело продължителна рехабилитация в
момента с незначителна контрактура на горна и долна скочна става без данни
за зудеков синдром, без натоварване на крайника.
Представена е Декларация от ищеца, подадена на 27.09.2024г. във
връзка с издаване на медицинско заключение от Служба по трудова медицина,
след което е изготвено заключение от същата дата, че ищецът може да
изпълнява длъжността „строителен работник“.
Установява се, че свидетелите на трудовата злополука С.Ц. – ***, И.П.
и Г. П. са дали писмени обяснения по повод настъпилата злополука.
Представена е Книга за първоначален инструктаж, в която е
отразено, че ответникът е провел инструктаж на ищеца на 06.10.2022г., като е
вписан под №149. Подписът на ищеца в тази книга не е оспорен и съдът
приема, че му е проведен първоначален инструктаж от работодателя при
постъпване на работа.
Представена е Книга за ежедневен инструктаж, в която е отразено,
че такъв е проведен на ищеца на 14.07.2023г. в деня на злополуката. С оглед
оспорването на положения подпис, по делото е допусната съдебнографическа
експертиза, като в заключението вещото лице е посочило, че подписът срещу
името на ищеца за датите 11.07.2023г, 12.07.2023г, 13.07.2023 и 14.07.2023г.
не са положени от ищеца. С оглед на така установеното обстоятелство, съдът
счита, че представеното доказателство Книга за ежедневен инструктаж следва
да бъде изключено от доказателствения материал по делото и приема, че за
посочените дати работодателят не е провеждал ежедневен инструктаж на
ищеца. По отношение на показанията на свидетелите Г. и Ц., съдът приема, че
не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от книгата за ежедневен
инструктаж. От друга страна този факт се удостоверяват с писмено
доказателство и се доказва с положен от работника подпис.
Не е спорно между страните също, че свалянето на кофража на
вертикалните стени е част от трудовите задължения на ищеца, поради което не
са събирани доказателства в тази насока. В подкрепа на това е и отразеното в
Книгата за ежедневен инструктаж, че на 14.07.2023г ищецът е работил
7
„кофраж“. В този смисъл са и показанията на свидетелите С.Ц., И.Г. и Г. П..
По делото безспорно се установи и, че претърпяното от ищеца
телесно увреждане, обусловило разстройство на здравето и довело до
временна неработоспособност е резултат на злополуката, поради което съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от
трудова злополука.
Въз основа на приетите по делото доказателства се установи, че
ищецът е бил неработоспособен от момента на настъпване на трудовата
злополука – 14.07.2023г. до 07.05.2024г. (с ЛКК до 13.06.2024г. както е
посочено в решение №294 / 13.06.2024г) Издаване на Експертно решение
№294 / 13.06.2024г. установява, че към датата на издаването, ТЕЛК е
установила, че ищецът е работоспособен за заболяването довело до
продължителна рехабилитация. Видно е, че същият се е явил и е започнал да
изпълнява същата работа при ответника считано от 09.08.2024г.
По отношение на двете епикризи, представени от ищеца, приложени
по делото с исковата молба – от 22.01.2024г. и от 01.02.2024г., съдът счита, че
не следва да бъдат обсъждани по делото, тъй като няма данни, че същите са по
повод уврежданията в резултат на трудовата злополука. Видно е, че в
Епикриза относно болничен престой от 15.01.2024г. до 22.01.2024г. е отразена
диагноза КП№56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчни
нерви, на нервни коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни
болкови синдроми и Увреждане на лумбосакралните коренчета. В Епикриза
относно болничен престой за периода от 23.01.2024г. до 01.02.2024г. е
отразена КПZ50.8 Лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури. Лумбосакрална радикулопатия, лумбосакрална спондилоза. Тези
изводи кореспондират с експертизата, изготвена и приета по делото от вещо
лице ортопед, който заяви, че от медицинската документация на ищеца е
установил, че ищецът е лекуван амбулаторно от невролог по повод болки в
кръста през 2016г. като през януари 2024г. е лекуван в МБАЛ *** поради
болести на нервната система, а не травми. В заключението е отразено, че
липсват анамнестични и клиничинни данни за оплаквания от счупванията на
дясната петна кост, а резултатите от изследванията сочат на дегенеративни
заболявания на поясен гръбначен сегмент с дългогодишна давност. От
медицинската документация, вещото лице е направило извод, че преди
злополуката, ищецът е страдал от заболявания на гръбначния стълб, опериран
е от катаракта и е имал кардиологични заболявания. През 2016г е лекуван в
отделение по инвазивна кардиология и е бил хоспитализиран в кардиологично
отделение по повод ИБС и високостепенна хипертония. В същата година е
лекуван и по повод дегенеративно заболяване на поясния отдел на гръбначния
стълб. Вещото лице е посочило, че протоколите от ТЕЛК по повод
продължаване на временната нетрудоспособност на ищеца и тези заболявания
нямат връзка с претърпяната травма. Според вещото лице лечението на
травмата в резултат на трудовата злополука е постигнало много добри
8
клинични резултати и не е възможно да се прогнозират последици за бъдеще
време. По време на болничното си лечение, ищецът не е ползвал помощни
средства. Посочва, че костното срастване при счупванията на петна кост
настъпва след 45 – тия ден от травмата, а възстановяването включва
провеждане на рехабилитация, резултатите от които са строго индивидуални
за всеки пациент като няма фиксирани срокове за възстановяване. Вещото
лице посочва, че след такава травма за пациента настъпва пълна
ресоциализация.
Като свидетел е изслушан и доктор Е. Б., който заяви, че след тази
травма не може да се постигне абсолютно пълно възстановяване, както и че е
възможно след този тип травма да се появят болки в лумбосакралната област,
или ако е имало такива, те да се обострят, но няма спомен дали ищецът е имал
такива оплаквания. Съдът не приема тези показания, тъй като не касаят
здравословното състояние конкретно на ищеца. От друга страна е изслушан
като свидетел, а не в качеството на вещо лице и показанията му са за
състоянието на пациент „по принцип“, а не конкретно за състоянието на
ищеца. Тези показания биха имали значение за спора в случай, че касаеха
конкретно състоянието на ищеца и болките в кръста, които е изпитвал по
време на извършените от прегледи.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
съдът изслуша също като свидетел К.Н., която живее в съседно село.
Свидетелката заяви, че ищецът се обадил по телефона и плачейки казал, че е
пострадал тежко, на легло е и не може да става. Свидетелката твърди, че му
помагала в домакинството, защото ищецът нямал други близки. Твърди, че
през първите три месеца бил на легло, а след третия месец станал и се
придвижвал с патерици. Твърди, че ищецът не се е връщал на работа в
ответното дружество , а към момента работи като пазач. Заяви, че бил в
депресия и не искал да говори като го търсели по телефона, защото се
чувствал ненужен. Видно е, че част от показанията на свидетелката са в
противоречие с установените по делото факти. Свидетелката твърди, че
ищецът не се е връщал на работа при ответника, а от приложената
присъствена форма се установи, че от месец август до октомври 2024г ищецът
е работил там. Свидетелката твърди, че ищецът получил дископатия от
залежаване, а се установи от медицинската експертиза, че е имало такова
заболяване от 2016г. Заяви, че три месеца ищецът е бил на легло, а се
установи, че гипсовата имобилизация е била 45 дни, след което се е
придвижвал с патерици. При така констатираните противоречия, съдът не
дава вяра изцяло на показанията на свидетелката, още повече, че същата не е
била в ежедневни контакти с ищеца и са живели в съседни села.
За установяване интензитета на болките от претърпяната трудова
злополука, съдът допусна и назначи съдебнопсихологична експертиза,
заключението на която прие като компетентно и безпристрастно. От
заключението се установява, че претърпяната злополука довела до промяна в
начина му на живот, тъй като затрудненото самостоятелно придвижване го
9
лишавала от възможността да поддържа активен начин на живот. Установява
се от заключението, че в момента на травмата е изпитал изключително силна
болка. Ищецът споделил, че възможностите му да си намери добре платена
работа са редуцирани в резултат на травмата, а това е влошило качеството му
на живот. Установява се от заключението, че ищецът изпитва посттравматичен
стрес и когато това чувство стане перманентно, то води до влошаване
качеството на живот. При изследването, вещото лице е установило, че към
настоящия момент психичното състояние на ищеца носи характеристиките на
пост-травматичен стрес – повишена тревожност, периодични повтарящи се
представи, мисли, сънища, свързани със събитието, чувство за ранимост и
безпомощност, което е индикация за психоемоционална криза. Посочено е в
заключението, че ищецът би могъл да излезе от тази криза и да се възстанови
психично след професионална психологическа помощ. От
съдебнопсихологическата експертиза се установи, че претърпяната травма е
дала негативно отражение върху психическото състояние на ищеца, довела го
е до екзистенциална криза, свързана с преминаване през състояние на страх за
бъдещето, стигащ до отчаяние, чувство за загуба на смисъл за живот и
безпомощност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.200, ал. 1 КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност
работодателят отговаря имуществено независимо, от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл.200 ал.1 КТ е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Същият отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят
носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.200
КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване :
1.наличието на трудово правоотношение между него и ответника, по
силата на което е заемал длъжността „строителен работник”,
2. че на твърдяната дата – 14.07.2023г. е настъпила злополука при
сочените от него фактически обстоятелства;
3. че злополуката, при която е получил увреждания на здравето е
настъпила при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, както и
4. че в резултат на нея действително е претърпял твърдените вреди,
техния вид и размер и изискуемост.
10
В тежест на ответника от своя страна е :
1. да установи наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици, в т.ч.
2. че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд,
3. че пострадалият е допуснал евентуално груба небрежност
допринасяйки за трудовата злополука; или
4. че с действията или бездействия си е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат.
От фактическа страна ищецът безспорно доказа първите три
предпоставки с представените писмени доказателства, изброени и обсъдени
по-горе.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с
оглед на чл.212 КТ във вр. с чл.52 ЗЗД същото се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на справедливо обезщетение за
причинени неимуществени вреди са изяснени с указанията, дадени в т.ІІ на
ППВС № 4/1968г. Такива при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, продължителността на лечението и извършените
медицински манипулации, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалото лице и възможността да продължи
трудовата си кариера и да се социализира и др., включително и прогнозата за в
бъдеще. Съдът прецени заключението както на съдебномедицинската, така и
на съдебнопсихологическата експертиза, изготвени по делото, които вещите
лица са съобразили с представените доказателства. По делото се установи, че
в продължение на няколко месеца ищецът е търпял болки, налагащи прием на
обезболяващи, бил е с гипсова имобилизация в продължение на 45 дни, а след
това ползвал помощни средства. Предвид тежестта на претърпените
физически и психически болки и страдания от пострадалия, вида и характера
на увреждането, обстоятелството, че се е възстановявал физически в
продължение на една година, когато е ползвал болнични поради временна
неработоспособност, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно
обичайната съдебна практика, по справедливост определя размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 15000 лева.
Така определеното обезщетение би могло да се намали при условията на
чл.201 ал.2 КТ, в случай че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази хипотеза вината на
пострадалия не се предполага, а подлежи на доказване от страна на ответника,
който следва да установи по категоричен и безспорен начин, че механизмът на
трудовата злополука включва конкретно поведение на пострадалия,
осъществено при груба небрежност (Р. от 29.06.2006г., ВКС по гр.д.
№157/2004г., III г.о., Р.№18/08.02.2012г. ВКС по гр.д.№434/2011г., IIIг.о., Р.
№1122/01.10.2008г., ВКС по гр.д.№5086/2007г., V г.о.) Понятието „груба
небрежност“ също е изяснено в практиката, която приема, че е налице степен
11
на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност,
при подобни условия. Приема още, че за да има съпричиняване при трудова
злополука, следва да е установено, че работникът е извършвал работата си
при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване
на основни технологични правила и изисквания за безопасност (Р.
№1026/18.12.2009г., ВКС по гр.д.№4001/2008г., I г.о., Р.№348/11.10.2011г.,
ВКС по гр.д. №387/2010г. IV г.о., Р.№977/14.01.2010г., ВКС по гр.д.
№298/2009г., IV г.о.). Освен това съдът е задължен да изследва точното
съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, с оглед
механизма на увреждането, и в зависимост от това да определи степента на
съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото
от работодателя обезщетение (Р.№290/18.11.2015г., ВКС по гр.д.№15/2015г.,
IV г.о.). При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на
злополуката и за действията на работника, довели до увреждането,
възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба
небрежност е недоказано и неоснователно (решение № 62 от 24.02.2015 г. по
гр.д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
По въпроса налице ли е груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ,
ВКС приема, че когато работодателят не е осигурил безопасни условия на
труд не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на
работника (Р.№ 977/14.01.2010г. по гр.д. № 298/2009г., ІV г.о. ВКС.) Оглед
установеното от фактическа страна, че ищецът е работил при ответника като
строителен работник, то ответникът е имал задължение за провеждане на
инструктаж съгласно Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Инструктажите по безопасността и здраве при
работа са: начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден.
От Книгата за начален инструктаж съгласно чл.10 ал.3 т.1 от Наредбата, се
установява, че такъв е проведен на ищеца при постъпване на работа и е
отразен по утвърдения образец. Съгласно чл.15 от същата наредба, ежедневен
инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително при строителни и монтажни работи. Във
връзка с това си задължение, освен първоначален, ответникът е изготвил
програма за ежедневен инструктаж, която включва задължение на
техническия ръководител на строежа ежедневно, преди започване на СМР да
инструктира работещите и да ги впише в книгата за ежедневен инструктаж,
работникът е длъжен сам да се грижи за здравето и безопасността си при
извършване на строително ремонтните дейности, както и че преди започване
на работа всеки работник се запознава с инструкциите за безопасна работа. С
оглед обстоятелството, че се установи провеждането на начален инструктаж,
съдът счита, че работодателят е изпълнил задължението си за осигуряване на
безопасни условия на труд като е провел предварителен инструктаж на ищеца.
12
Съпричиняване при трудовата злополука има, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко нарушение
на правилата за безопасност на труда съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, което съдържа признаците на груба небрежност.
Съгласно чл.201 ал.2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали
само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е
положил грижа, каквато и най - небрежният не би положил при същите
обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от
поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В
настоящия случай се установи, че ищецът е извършил декофража на
вертикалните платна с височина 275/50 см докато водомерната шахта не е
била покрита. Преместването на платна с такива размери, предполага, че дори
най небрежния би покрил шахтата, за да избегне риск от падане в нея. Без
правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои
действия (свалил е капака на шахтата) или със свои бездействия ( не е покрил
шахтата с капаци съобразно проведения начален инструктаж),
съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с
увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е
"виновно" или "невиновно". Съобразно трайната практика на ВКС при
трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, само ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Съгласно Решение №62/24.02.2015г. по гр.д. 2798/2014г, IV г.о.
„Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко
съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение. Съгласно чл.201 ал.2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса
на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил при същите обстоятелства.“ В случая се установи от
доказателствата по делото, че работникът при първоначалния инструктаж
съгласно т.3 е имал задължение преди да започне работа да обезопаси и
укрепи работното си място, а съгласно т.5 имал задължение сам да се грижи за
здравето и безопасността си. Както се установи от Декларацията, подписана и
от ищеца без възражения, при декофража на вертикалната стена, капака на
водомерната шахта е бил премахнат, тъй като е пречел за сваляне на
вертикалните платна. Това обстоятелство се изясни по делото с показанията на
13
свидетелите и посочената декларация. В този смисъл са и твърденията в
исковата молба, където твърди, че след сваляне на кофражното платно го
поставил на земята, за да бъде изнесено и подредено, че се намирал в
непосредствена близост до водомерна шахта, в която паднал. Ръководителят
на строежа С.Ц. заяви „При извършване на декофражните работи той е
преместил платната, които са били отгоре върху шахтата и после не ги е
върнал, и е продължил работа“. „Сутринта видях. Задължително минавам и
видях, че шахтата беше закапачена, когато минах сутринта“. Т.е., когато е
започнал да сваля вертикалното кофражно платно, шахтата не е била с
поставен капак. Независимо кой е свалил капака на шахтата, ищецът е
следвало да започне свалянето на кофража след като постави капак на шахтата
съгласно инструктажа за безопасни условия на труд.
Свидетелят П. заяви : „Докато сваляше платното от стената с щанга,
бръкна под платното, което е на стената и самата щанга излезе и той се
помести с платното и той и затова падна. Той натисна щангата, за да премести
платното на стената и натискайки щангата е изместил платното на земята.“
Съдът не кредитира тези показания, тъй като са в противоречие с
подписаната от ищеца декларация, в която е посочено „Водомерната шахта,
в която е станала злополуката е била обезопасена постоянно с 2 броя
кофражни платна. Същите били махнати, защото са пречели на демонтажа
на металния вертикален кофраж стени. Пострадалият започва работа без
да покрие шахтата и по невнимания пада в нея“. Тази декларация е изготвена
непосредствено след злополуката. Подписана е от ищеца и подписът в нея не е
оспорен, а съдържанието и не е опровергано. В показанията си свидетелят П.
не можа да обясни как е свалено платното, покриващо шахтата и заяви „Не
знам как се случи. И аз не мога да си го обясня как се случи. Платното долу се
помести заедно с него, той се напъваше с щангата и от самия напън долното
платно се помести“. Показанията му са неясни и противоречиви.
За да улесни свалянето на вертикалното платно, ищецът не е покрил
шахтата и именно това несъобразяване с обстановката е довело до падането
му в нея, което действие представлява проявена от негова страна груба
небрежност като е проявил липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност, не е положил грижа, каквато
и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства.
Неспазвайки правилата за безопасност, ищецът е нарушил трудовата
дисциплина. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени. Тоест, за да бъде намалена отговорността на работодателя
пострадалият е извършил определени действия в нарушение на установените
от работодателя правила за безопасност на труда, а именно - декофраж на
вертикални платна в близост до отворена шахта, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се
е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и
умения. Независимо дали ищецът е премахнал капака на шахтата преди
сваляне на кофражното платно от стената, или е свали платното при отворена
14
шахта, той е нарушил правилата за безопасните условия на труд, с които е бил
запознат и инструктиран.
С оглед на изложеното съдът счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца в размер на 70 %, тъй като е имало възможност и да бъде
избегната злополуката, като свалянето на кофража е можела да стане при
отворена шахта без ищецът да пострада.
С оглед изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева следва да бъде
намален
на 4500 лева, като до претендирания размер от 60000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Следва сумата да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, доколкото при деликт, длъжникът изпада в забава от
момента на увреждането- чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 180 лева, както и сумата от 450
лева за възнаграждение на вещите лица по допуснатите
съдебнопсихологическа и съдебнографическа експертизи за изготвяне и
явяване.
По делото ищецът е представил договор за правна защита и съдействие,
сключен между страните по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА. С оглед фактическата и
правно сложност, съдът приема, че справедливо възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца би било в размер на 1500 лева. Поради
това и съобразно уважената и отхвърлена част, следва ищецът да му заплати
разноски в размер на 112,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД „***“ ЕООД ЕИК
**********, ***, с адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** Р.М.
да заплати на В. Г. М. с ЕГН ********** от ***, *** сума в размер на сумата
от 4500 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на настъпилата на 14.07.2023г. трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 14.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над 4500 лева до претендираните 60000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „***“ ЕООД ЕИК **********, ***,
с адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** Р.М. да заплати на В.
Г. М. с ЕГН ********** от ***, *** разноски по делото в размер на
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК **********, ***, с адрес на управление в
15
***, ***, представлявано от *** Р.М. да заплати на адвокат Г. С. от АК
Шумен сумата от 112,50 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответника ЗД „***“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16