Решение по дело №293/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 240
Дата: 23 ноември 2018 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20183600500293
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

гр.Шумен, 23 Ноември 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: А. Карагьозян

                                                                               Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

 

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №293 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №488 от 23.05.2018г. по гр.д.№3106/2017г. Районен съд - гр.Шумен е осъдил "Солинген - Ц.г.и син" ЕООД да заплати на Д.Ж.Д. на основание чл.54, ал.1 от ЗЗП, сумата от 114,90 лева, заплатена от ищеца по сключен между страните договор за продажба извън търговски обект на 30.05.2017г., сумата от 12,78 лева, представляваща направени транспортни разноски от ищеца за връщане на закупената стока, както и 50 лева деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, като обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Д.Ж.Д. срещу "Солинген - Ц.г.и син" ЕООД по чл.54 от ЗЗП. В исковата си молба ищеца излага, че по електронен път чрез интернет сайта „www.moser.bg”, сключил договор, по силата на който, закупил професионална машинка за подстригване на котки с обща цена с транспорта 114,90лв. Сочи, че на 02.06.2017г. получил стоката и след опит да провери функционалността и установил, че работата на машинката била изключително незадоволителна. На 05.06.2017г. изпратил до обявения мейл на търговеца формуляр за отказ от договора и опитал да върне стоката по куриер, но било отказано приемането ѝ. Сочи, че в предвидения в закона 14– дневен срок продавачът не е възстановил цената на стоката и транспортните му разходи. Моли ответника да бъде осъден да му възстанови сумата от 114,90лв., представляваща цената на закупената стока по прекратения договор, както и направените транспортни разходи /куриерски услуги/ в размер на 12,78лв.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага, че претенциите са неоснователни, като твърди, че между страните не съществува облигационно правоотношение. Сочи, че не той, е продал на ищеца техническото изделие, а на трето лице "Камел 1" ЕООД, за което представя стокова разписка, фактура и фискален бон. Именно това трето лице, собственик и на домейна „www.moser.bg”, изпратило стоката на ищеца. Освен това изделието било изправно и нямало недостатъци, доколкото било предназначено за леки корекции при отнемане на окосмяване, а не и за същинско подстригване. Позовава се на разпоредбата на чл.57 от ЗЗП, изключваща приложението на чл.50 - 56 от с.з. за стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: На 30.05.2017г. ищецът Д. сключил договор извън търговски обект, оформен под поръчка № 29834768/30.05.2017г., чрез интернет сайта „www.moser.bg”, по силата на който, закупил професионална машинка за подстригване на котки WAHL Smart Trim с обща цена с транспорта/ 5 лв./- 114,90лв. На 02.06.2017г. получил стоката с подател „Камел 1“ ЕООД, и установил, че не работи съобразно неговите изисквания за качество. Към продукта била приложена касова бележка, издадена от ответното дружество за сумата 109,90 лв. На 06.06.2017г. изпратил до обявения мейл на търговеца ******@*****.** формуляр за отказ от договора и до ответното дружество отделен подписан формуляр на хартиен носител с надлежен отказ. На 07.06.2017г. опитал да върне стоката чрез куриер, но приемането ѝ било отказано. Ищецът потърсил съдействието на КЗП и от компетентните органи била извършена проверка по случая, видно от приложеното писмо по делото. От представената от ответника Фактура №101/24.07.2017г. е видно, че издателят ѝ "Камел 1" ЕООД, посочен като доставчик, е отбелязал в документа като получател ответното търговско дружество, а за наименование на стоките е посочено - "плащане по опис" на обща стойност 1074,98 лева. Представен е и опис, в който е посочено, че е към ф.№101, и на втори ред от описа е отбелязано СР 32232 - 21,98 лева, а от приложената стокова разписка №32232, издадена от ищцовото дружество на 31.05.2017.г., е посочен като клиент "Камел 1" ЕООД, а за наименование на стоките и услугите "Маш, тримър за животни" на стойност 109,90 лева. От издадения от ответното дружество фискален бон, който е придружавал стоката до крайния купувач - ищеца, е видно, че същия е издаден на 31.05.2017г. за сумата от 109,90 лева, с направено отбелязване "наложен платеж".

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. За настоящия спор е ирелевантно какви са били вътрешните отношения между ответното търговско дружество и "Камел 1" ЕООД, доколкото фискалния бон, придружаващ стоката до крайния клиент е издаден именно от ответника, и само той може да бъде продавача в облигационната връзка с купувача, противното би довело до неоправдано освобождаване от отговорност на продавача и посредниците му. Ако търговеца, изпращач на стоката е бил и фактическия продавач по процесната сделка, то той е следвало да издаде фискалния документ за продажбата, а споразуменията между търговците не следва да заблуждават и ограничават правата на потребителя. Представените от ответника документи освен, че са противоречиви, не установяват с категоричност тезата на страната. Ответника е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, соченото възражение, че не той, а трето лице е продавач на ищеца. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Неоснователни са и останалите възражения на ответната страна. Съобразно чл.50, ал.1 ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя– при договор за продажба. В случая, срокът тече от приемане на стоката, тъй като се касае до продажба и посочения срок е спазен, защото стоката е приета на 02.06.2017г., а отказът е изпратен четири дни по-късно. Според чл.44 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година, потребителят следва да може да се откаже от договора, като формулира отказа си със свои думи, ако изявлението му, представящо решението му за отказ от договора пред търговеца, е недвусмислено, като писмо, телефонно обаждане или връщането на стоките с ясно декларирано изявление биха били достатъчни, за да се изпълни това изискване. В настоящия казус отказът до ответника е формулиран в писмо с положен подпис на потребител. Съгласно чл.54 ал.1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора, което не е било сторено от търговеца. Не е налице и хипотезата на чл.57 т.5 от ЗЗП при която правото на отказ на потребителя е неприложимо. Разпоредбата изключва от приложението на чл.50- 56 от ЗЗП договорите за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената и здравето. Ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че стоката представлява продукт, който не подлежи на връщане, поради естеството си /например медицинско изделие и др./, по хигиенни съображения или по такива, свързани със здравето. Не се твърди и стоката да е била в специална опаковка, със защитни стикери, чиято цялост е нарушена. Съгласно чл.47 от Конвенцията, по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа, поради което фактът, че ищецът е изпробвал машинката не би могъл да доведе до невъзможност на упражняване на право на отказ от договор. На следващо место, следва да се отбележи, че съобразно чл.55 ал.2 от ЗЗП, потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките, и доколкото търговецът не се е съгласил да получи стоката, същия следва да ги възстанови изцяло на ищеца. Ето защо предявените искови претенции следва да се уважат изцяло.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №488 от 23.05.2018г. по гр.д.№3106/2017г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.