Решение по дело №350/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 314
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20221800500350
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д. № 240/2021 г. по
описа на РС- К., съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК
упражняването на родителските права по отношение малолетното дете В. П.
С.а на майката- М. В. В., определил е адреса на местоживеенето на
малолетното дете, а именно гр. К., ул. „Н.В.“ , бл.“Е.“, вх. А, ет. 1, ап. 1,
постановил е бащата ПЛ. Д. С. да вижда и взима детето си всяка втора и
четвърта събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа, в дома му в
гр. Д., ул. „С. С.“ №1, в присъствието на майката или друг близък роднина по
майчина линия и 3 /три/ дни по време на Коледните празници, 3/три/ дни по
време на Великденските празници и 20 /двадесет дни/ през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
На основание чл. 143, ал. 2 СК е осъден ПЛ. Д. С. да заплаща на
малолетното си дете В. П. С.а, чрез нейната майка и законен представител
издръжка в размер на 200 лева, като е отхвърлен искът за разликата над тази
сума до пълня претендиран размер от 350 лева.
С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца- П.С.- са възложено
сторените по делото разноски - в размер на 288 лева- държавна такса.
С решение №44 от 21.02.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК е
допуснато допълнение на решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 240/2021 г. по описа на РС- К., като е отхвърлен като недоказан и
неоснователен предявения от М. В. В., действаща в качеството си на майка и
1
законен представител на малолетното си дете В. П. С.а, иск с правно
основание чл. 127а СК, с който е поискала съдът да се произнесе по въпрос
свързан с пътуването на малолетното дете, придружавано от нея в чужбина-
страна от ЕС и извън него, за период до навършване на 18 годишна възраст на
детето.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивна жалба от
М.В.- ответник в първоинстанционното производство, в частта с която съдът
е отхвърлил иска за издръжка на малолетното дете В. С.а за разликата над
сумата от 200 лева до пълния претендиран размер от 350 лева, в частта с
която съдът е постановил бащата ПЛ. Д. С. да вижда и взима детето В. П. С.а,
ЕГН**********, както следва- 3 /три/ дни по време на Коледните празници,
3/три/ дни по време на Великденските празници и 20 /двадесет дни/ през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, така и по
отношение на отхвърления иск по чл.127а СК, като незаконосъобразно и
необосновано.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за това, че
първоинстанционния съд не е бил съобразил редица факти и обстоятелства
установени в хода на съдебното производство, като това, че детето В. С.а е
момиче под 3 годишна възраст, привързано е към своята майка, както и това,
че бащата никога не е бил прекарвал една нощ с нея. По тази причина, той не
е запознат с навиците й, както и какви грижи следва да се полагат за нея.
Сочи се още, че по делото е установено, че бащата не е спазвал режима
на привременните мерки определени с протоколно определение от 21.06.2021
г., както и това, че от раждането на детето до този момент, той е виждал
детето си два пъти. Позовавайки се на тези аргументи е отправено искане към
въззивната инстанция, за това да бъде изменен, определения режим на лични
отношения на бащата П.С. за Коледните, Великденските и летните ваканции с
малолетното дете- В. С.а, без същото да преспива при баща си до
навършването на 5 годишна възраст.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от П.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Отправя се искане да
бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните се установи, че въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от удостоверение за раждане №********** на район „Оборище“-
СО, детето В. П. С.а е родено на 22.07.2020 г. от майка М. В. В. и баща ПЛ. Д.
С..
Според служебна бележка от търговско дружество „ККХБК Б.“ АД/л.20
от д./, ищецът- П.С., заема длъжността „водач- мотокар“ и получава брутен
доход в размер на 1500- 1680 лева, към 23.04.2021 г.
2
Видно от приложеното справка от 18.06.2021 г., жалбоподателката- М.В.
е получавала през първите пет месеца от 2021 г. е получавала обезщетение в
размер на 1132.58- 1465.69 лв лева/л.37от д./, като след 22.07.2021г., следва да
е получавала определеното от държавата обезщетение за болничен до
навършване на 2 годишна възраст на дете.
От представения във въззивното производство социален доклад на ДСП-
Сливница от 27.06.2022 г., изготвен след проведен разговор с бащата П.С. и
лично посещение на неговото жилище се установява, че същият живее на
семейни начала с трето за делото лице, с което от 10.04.2022 г. имат общо
дете.
Взаимоотношенията между двамата родители не са добри като същите са
разделени от 29.01.2021 г. П.С. не се е виждал със своето дете от 28.08.2021
г., като не са изпълнявани определените привременни мерки за виждане с
детето му. Ищецът може да разчита на подкрепата на своята майка в случай
на необходимост, като от материална гледна точка, той живее в собствено
жилище, което е със съвременно обзавеждане и има добри хигиенни и битови
условия за живот, включително е осигурена безопасна среда за живот за
малолетното дете.
От представения във въззивното производство социален доклад от ДСП-
К. се установява, че ответницата по делото- М.В. живее на домашния адрес на
майка си от раздялата и с ищеца. Тя може да разчита на нейната майка за
полагането на необходимите грижи за малолетното дете, като в обитаваното
от тях жилище са гарантирани необходимите условия за отглеждането на
детето. Детето е в добро здравословно състояние, няма хронични заболявания
и са му поставени всички ваксини и имунизации/факти установени след
проведен разговор с личния лекар/. В здравословен аспект е ангажирана
неговата майка.
Детето е записано в ДГ „Радост“, гр. К. и му предстои да посещава
детското заведение през учебната 2022/2023 г.
От показанията на свидетелката Е.В. се установява какви са
взаимоотношенията между двамата родители и детето им през годините,
както и факта, че бащата не е живее в същото населено място. Свидетелката
споделя, че бащата не е проявявал интерес към детето си, поради което не се е
виждал често с нея. Показанията на свидетелката следва да се кредитират в
цялост като логични, последователни и подкрепящи се от другите
доказателства по делото.
По делото са приобщени и показанията на Г.Т.А., от които не се
установяват конкретни факти и обстоятелства относими към предмета на
спора. Показанията на свидетеля се обосновават на предположения, но не е и
на преки наблюдение около полагането на грижи за детето, както и какви са
били взаимоотношенията между двамата родители след раздялата им, поради
което не следва да се кредитират.
В хода на въззивното следствие пред настоящият състав са изслушани
двамата родители М.В. и П.С..
Жалбоподателката сочи, че работи в същата компания, в която работи и
3
ищецът по делото, като работно и време е на смени, респективно по една
седмица първа/от 6-14ч./, след това втора/14-22ч./ и трета смяна/22-6 ч/.
Възнаграждението и извън майчинството е 1200- 1300 лева. Според нея
подкрепа с грижите за детето и оказва нейната майка, която има собствен
бизнес. Твърди, че яслата в която е записано детето се намира в близост до
дома й, както и това, че същото се развива и живее добре. Жалбоподателката
твърди, че ищецът не се интересува от детето, като единствения му
ангажимент към него е да плаща определената месечна издръжка.
Ищецът- П.С. заявява, че получава възнаграждение около 1500-1700 лева,
в зависимост от нощния и извънреден труд. Неговата майка, живее в близост
до апартамента му и при необходимост, може да му оказва съдействие.
Споделя, че е в нова връзка, от която има новородено дете, но въпреки това,
апартамента, в който живее е голям и има място и за другото му дете. Твърди,
че интересът към детето му е бил отнет от жалбоподателката, тъй като е
водела множество дела срещу него през годините. Оспорва твърдението на
жалбоподателката, че детето не е оставало и една нощ при него. Твърди, че в
първите шест месеца от живота на детето, същото е живяло при него, заедно с
неговата майка, като детето от самото начало не е било кърмено от майка му.
В хода на въззивното производство са приложени от жалбоподателката
шест броя касови бона, от които се установява, че за времето от 30.05 до
10.07.22г. са били заплатени от нея- седмични менюта за деца от 10м до 3г.
възраст. За първите четири седмици на посочения период, цената на
седмичното меню е била в размер на 42 лева, докато през последните две
седмици на посочения период цената е била в размер на 52.50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционния акт не е обжалван в частта, с която е уважен иска
за издръжка до размер от 200 лева месечно, по отношение на това кой от
двамата родители следва да упражнява родителските права, така и по
отношение на режима на лични отношения между П.С. и детето В. С.а, в
частта- всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 10.00 часа до
15.00 часа, в дома му в гр. Д., ул. „С. С.“ №1, в присъствието на майката или
друг близък роднина по майчина линия, както и къде следва да живее
малолетното дете. В тази му част първоинстанционното решение като
необжалвано е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, с оглед установените по- горе обстоятелства, ответника по
въззивната жалба/бащата П.С./ е задължен да осигурява издръжка на детето
4
си в настоящото производство.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която
минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие
деца, е 1/4 от минималната работна заплата.
Съгл. Постановление на МС 37/24.03.2022 г. до 31.03.2022 г. минималната
работна заплата в страна е в размер на 650 лева, а от 01.04.2022 г. е в размер
на 710 лева. С оглед факта, че устните състезания са приключили след
30.03.2022 г., то размера, въз основа на който следва да се определи
дължимата издръжка от П.С. е от 710 лева.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, т. е. не
само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и
съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва
да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и
възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай
релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на въззиваемия съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г., според които
възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от
неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при
определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето В. С.а е почти на 2 години, същата е записана и ще
посещава детска ясла в гр. К., където живее нейната майка.
Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката е, че
доходите на М.В.– майка на В. и също задължено за нейната издръжка лице,
съгласно заявеното от нея в съдебно заседание пред настоящата инстанция и
установеното по делото, е в размер малко 1200-1300 лева брутно месечно
възнаграждение. Тя упражнява и непосредствените грижи за детето,
задоволява потребностите и, поради това съдът намира, че освен парична
издръжка, тя реално осигурява и грижи по отглеждане и възпитание на
детето, които са неоценими в пари.
В конкретният случай, от събраните по делото доказателства за
местоработата и доходите на бащата, се установи, че той получава доход в
размер на 1500- 1700 лева брутно месечно възнаграждение.
По делото има данни, че същият полага грижи за новороденото си през
2022 г. дете, като няма официални данни за получаваните от него на други
доходи.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето,
който да му позволи да задоволява своите потребности, е в размер на сумата
от 400. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази
обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст до 3
години до навършване на пълнолетие е в размер до 4-кратния размер на
5
гарантирания минимален доход, т. е. в размер на 300 лв., съгласно
критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 1 ППЗЗкД. По делото не се установи
детето да има здравословни проблеми. Въпреки това, издръжката се определя
в по-висок размер от средно месечения разход за едно дете, определен по чл.
49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, при определена месечна издръжка в размер на 400. 00 лева, тя трябва
да поеме 150. 00 лв. от необходимата издръжка, тъй като получава по- нисък
доход – около 1200-1300 лева месечно брутно възнаграждение, като към
момента на приключване на съдебното дирене майчинство е 710 лева и тя
следва да го получава до 22.07.2022 г.
При определяне размера на издръжката, която дължи бащата, съдът взе
предвид и обстоятелството, че същият живее в друго населено място, както и
това, че същият следва да полага грижи и издържа и друго малолетно дете, с
оглед на което същият следва да поеме останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 250. 00 лв.
Предвид гореизложеното, решението в тази му част следва да бъде
отменено, а въззивната жалба като основателна да бъде уважена.
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение и в
частта, с която са определени личните отношения с бащата, а именно 3 /три/
дни по време на Коледните празници, 3/три/ дни по време на Великденските
празници и 20 /двадесет дни/ през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. Видно от установеното по делото става ясно, че
до този момент ищецът в първоинстанционното производство, бащата П.С. не
е полагал самостоятелно грижи за малолетно си дете В. С.а. По своята
същност, отправеното възражение с въззивната жалба е основателно и съдът
намира, че в интерес на детето е към този момент същото да не остава с
преспиване при своят баща. Определения режим на лични отношения е
значително разширен, сравнение с други подобни случаи, като за правилната
социализация и привързване към другият родител към този момент се налага
срещите между двамата да се осъществява без преспиване.
Ето защо като подходящ режим на лични отношения с бащата, следва
да се определи този, в който същият следва да прекарва с дъщеря си времето
от 10.00 часа до 17.00 часа, всяка четна година на 24 декември и всяка
нечетна година на 25 декември, всяка четна година за времето от 10.00 часа
до 17.00 часа на Великден, а всяка нечетна година денят преди Великден,
както и за времето от 10.00 часа до 19.00 часа четири поредни понеделника
през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
По отношение на оплакването срещу първоинстанционното решение, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание, чл.127а СК, то следва да
се вземе предвид, че при заместването на разрешението за извеждане на дете
от територията на страната без съгласие на единия от родителите може да
бъде дадено за определен период от време в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем (например държавите-членки на
Европейския съюз), или за неограничен брой пътувания, но също до
6
определени държави. В случая първоинстанционният съд не е заместил
съгласието на бащата за неограничен брой пътувания на детето в чужбина за
времето до навършването й на 18 годишна възраст.
По искането за заместващо съгласие съдът следва да прецени преди
всичко интересите на детето, а след това тези на родителите. В обвързващата
си практика ВКС приема, че не е подходящо предоставянето на неограничена
възможност за пътуване на дете извън границите на държавата без съгласието
на единия родител в страни с военни конфликти, безредици, политическа
нестабилност, епидемии и др.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне
най-добрия интерес на детето следва да се преценят желанието му и чувствата
му, психическите и емоционални потребности, възрастта, пола, способността
на родителя, както и последиците, които ще настъпят при промяна на
обстоятелствата, имащи отношение към него.
Съдът намира, че на този етап от живота на малолетното дете, а именно 2
години не е в негов интерес да има възможност да пътуват до всички
държави-членки на Европейския съюз и тези извън ЕС. В отправеното искане
не е извършена конкретизация на мястото или причината, поради която се
налага пътуването на детето в чужбина, а твърдение, че по този начин ще се
разшири кръгозора на детето е несъстоятелен. В тази крепка възраст, за едно
развиващо се дете е необходимо, същото да започне да усвоява своите битови
и хигиенни навици, изграждането на доверителни отношения с тази част от
членовете на семейството, с която не е имало възможност да го направи и не
на последно място от ограничаване на възможността за влошаване на
здравословното й състояние, с оглед здравословна обстановка в редица
държави в Европа и света.
Ето защо обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Настоящият съдебен състав намира, че при иск по чл. 127, ал. 2 и чл.
127а, ал.2 СК, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в тези дела и това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат
да постигнат извънсъдебно споразумение, поради което не следва да се
произнесе по този въпрос.
За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и
7
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка от
страните трябва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В цитирания смисъл е определение № 385 от 25.08.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., І г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274,
ал.3, т.2 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че има и съдебна практика, в която е
застъпено противното становище, но в случая настоящият съдебен състав
споделя тази, на която се позовава районният съд в обжалвания акт и е
застъпена в множество други актове на ВКС.
Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д. № 240/2021
г. по описа на РС- К., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за издръжка за
сумата над 200 лева, до сумата от 250 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПЛ. Д. С., ЕГН********** с адрес гр. Д., ул.“Х.Д.“ №8 да
заплаща на основание чл.143, ал. 2 СК на малолетното си дете В. П. С.а, чрез
нейната майка и законен представител М. В. В., ЕГН********** месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законна причина за нейното изменение ли прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д. №
240/2021 г. по описа на РС- К., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният
иск за издръжка за сумата над 250 лева до пълния претендиран размер от 350
лева.
ОТМЕНЯ решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д. №
240/2021 г. по описа на РС- К., В ЧАСТТА с която е определен режим на
лични отношения на малолетното дете В. П. С.а с нейния баща ПЛ. Д. С., а
именно 3 /три/ дни по време на Коледните празници, 3/три/ дни по време на
Великденските празници и 20 /двадесет дни/ през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Бащата ПЛ. Д. С. да има право да вижда и взема малолетното си дете В.
П. С.а за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, всяка четна година на 24
декември и всяка нечетна година на 25 декември, за времето от 10.00 часа до
17.00 часа всяка четна година на Великден, а всяка нечетна година денят
преди Великден, както и за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, четири
поредни понеделника през лятото които не съвпадат с годишния отпуск на
майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268/12.10.2021 г., постановено по гр. д. №
240/2021 г. по описа на РС- К., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният
иск по чл.127а СК като неоснователен и недоказан.
8
В останалата част решението, с която в частта, с която е уважен иска за
издръжка до размер от 200 лева месечно, по отношение на това кой от
двамата родители следва да упражнява родителските права, така и по
отношение на режима на лични отношения между П.С. и детето В. С.а, в
частта- всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 10.00 часа до
15.00 часа, в дома му в гр. Д., ул. „С. С.“ №1, в присъствието на майката или
друг близък роднина по майчина линия, както и къде следва да живее
малолетното дете като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9