№ 33376
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20221110108820 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 32812/21.02.2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от фирма срещу Д. ИВ. Х. и Р. ИВ. Х., с
което се претендират и сумите от 1 820 лв. – разходи, начислени съгласно пункт 1 от
нотариалния акт и чл. 17, ал. 2 от Договор за паричен заем от 28.11.2018 г., и 4 472.82 лв. –
неустойка, начислена съгласно чл. 11, ал. 3 от договора.
Съдът намира искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за неоснователно по отношение на посочените претенции по следните
съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендира и
такса за разходи за събиране, която съдът счита, че не попада в приложното поле на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този
аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени
разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение
за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, която се
претендира със заявлението. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно
да се присъди още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността
й.
Относно договорната неустойка, дължима при непредоставяне на солидарен
1
длъжник, съдът намира следното:
Неустоечната клауза в Договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на
неустойка за непредставяне в срок на обезпечение (солидарен длъжник) на задълженията му
по договора. Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение,
след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се
увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки
вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника
обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат
на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това
неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка. Въпреки че е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху
потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен
процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен
резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което
представлява заобикаляне на закона, и следователно клаузата за неустойка е нищожна и на
това основание.
След като клаузите за такса за разходи за събиране и за неустойка са нищожни,
съответните суми не са дължими от потребителя. По тази причина вземането, произтичащо
от тези клаузи, не може да се отнесе към категорията на безспорните вземания и не могат да
бъдат защитени по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в посочената част подлежи на
отхвърляне, като на заявителя не се дължат разноски за отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 32812/21.02.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от фирма, ЕИК ****, срещу Д. ИВ. Х.,
ЕГН **********, и Р. ИВ. Х., ЕГН ********** – в частта, с която се претендират следните
суми: 1 820 лв. – разходи, начислени съгласно пункт 1 от нотариалния акт и чл. 17, ал. 2 от
Договор за паричен заем от 28.11.2018 г.; 4 472.82 лв. – неустойка, начислена съгласно чл.
11, ал. 3 от договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3