Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на тридесет и
първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 15009/2018 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 247 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Ф.Д., чрез
пълномощника й – адв. Д.Г., срещу Решение № 142608 от 27.08.2018 г.,
постановено по реда на чл.
247 ГПК по гр. дело № 34/2014 г., по описа на СРС, 48 състав, с което е
оставена без уважение молбата на молителката – ищец в производството, за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
решение от 12.05.2015 г., касаеща претендираната в исковата молба претенция за
присъждане на законна лихва върху уважените
размери на процесните парични притезания.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в мотивите на стр. 2 от
постановеното по делото решение от
12.05.2015 г., чиято поправка се иска, съдът е посочил, че се претендира и
законна лихва, но същата не е присъдена върху уважения размер на присъдените
парични вземания в диспозитива на решението, чиято поправка се иска. Изтъква,
че обжалваното решение не съдържа предвидените в чл. 236 ГПК реквизити, тъй
като не съдържа мястото на постановяването му, съдът, името на съдията и
секретаря, номера на делото и имена на страните. Моли съда да отмени обжалваното решение и
отстрани посочената очевидна фактическа грешка.
Въззиваемият
ответник – В.М., чрез пълномощника си - адв. А.Н.-М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва същата. Изтъква, че не е налице твърдяната
очевидна фактическа грешка. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. По отношение оплакванията за валидност на същото
следва да се отбележи, че производството по чл. 247 ГПК се развива в рамките на
вече образувано гражданско дело в СРС, по което е бил определен съдия-докладчик,
постановен е съдебен акт, в който е вписано името на докладчика, а именно
председателя на 48 с-в. Макар и кратки се съдържат мотиви за неоснователност на
молбата, а именно, че в постановеното решение, чиято поправка се иска, съдът не
е формирал извод за дължимост на претендираната законна лихва, посочена е
датата на постановеното решение, както и подпис на председателя на 48 състав
при СРС. Ето защо са неоснователи оплакванията, че обжалваното решение не
съдържа визираните в разпоредбата на чл. 236 ГПК реквизити.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Нормата
на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност по молба на страните или по
своя инициатива по всяко време /не е ограничено с преклузивен срок/ да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка.
В
конкретния случай не е налице несъответствие между действително формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Действително,
в мотивите на решението, чиято поправка се иска, съдът е посочил, че е сезиран
от ищеца и с искане за присъждане на законна лихва върху претендираните парични
вземания, но никъде в мотивите не е формирал своята правосъдна воля,
че ответникът дължи и законна лихва върху процесните вземания. В този смисъл е
приложената към молбата от пълномощника на молителя съдебна практика /напр.
Решение № 168 от 2.08.2013 г., по гр.д. № 580/2012 г. на ВКС, Решение № 164 от
24.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5934/2014 г. на ВКС/. Ето защо обосновано и в
съответствие с разпоредбата на чл. 247 ГПК СРС е оставил молбата на Б.Ф.Д. за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
решение от 12.05.2015 г., касаеща претендираната в исковата молба претенция за
присъждане на законна лихва върху уважените
размери на процесните парични притезания, тъй като не е налице твърдяното несъответствие.
Тъй
като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена
без уважение.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемите следва да бъде
присъдена сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд, като настоящият състав на съда
приема за основателно своевременно направеното от пълномощника на молителя
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид
ниската правна и фактическа сложност на
производството по чл. 247 ГПК, поради което и определя същото в минимален
размер.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 247, ал. 4 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142608 от 27.08.2018 г.,
постановено по реда на чл. 247 ГПК по гр. дело № 34/2014 г., по описа на СРС,
48 състав.
ОСЪЖДА Б.Ф.Д., ЕГН ********** да плати на В.П.М., ЕГН ********** и Б.П.М., ЕГН **********, на
основание 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: