Мотиви към
присъда по НОХД N 2669
/ 2015г. по описа на ПРС, V н.с.
Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Т.М.Х. и същаят е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, за това, че на 25.07.2014
г. в гр.Пловдив е отнел чужда движими вещи – сумата от 560 лева от владението
на „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което
да бъде условно отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия адв.Я.С. счита, че следва съдът
да признае неговият подзащитен за невинен, тъй като деянието му е
несъставомерно.
Подсъдимият не се яви в последното
по делото с.з. и то приключи при условията на задочност на основание чл.269
ал.3 т.1 пр.1 от НПК. Производството в съдебна фаза започна с негово участие
след неколкократно отлагане на делото. Същият счита, че не е виновен.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият Т.М.Х.
е роден на *** год. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, със средно
образование, работещ, неженен, не осъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
Т.Х. бил *** във фирма „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив. Дружеството
се занимавало с доставка на сладолед в търговски обекти в цялата страна. Собственик
и управител на фирмата бил свидетелят С.Н.. Подсъдимият бил назначен с трудов
договор на длъжността „*** ***” с връчена длъжностна характеристика на
02/06/2014г. Трудовите му обязаности се заключавали в правилното обработване и
съхраняване на стоката в склада. Случвало се при необходимост и по разпореждане
на управителя на дружеството той да извършва и други функции, свързани с
дейността на работодателя.
Така,
на 25.07.2014 г. свид. С.Н. възложил на Т.Х. да управлява МПС – товарен
автомобил и да помага в товаро-разтоварната дейност на свид.Т.В. - да разнасят сладолед със служебен микробус в
гр.Пловдив. Свид.В. следвало да събира от клиентите заплатените суми за
доставения сладолед, които впоследствие да отчете в офиса на фирмата „Айс
Трейдър” ЕООД в гр.Пловдив и същевременно да управлява буса със стоката.
Подсъдимият Х. следвало да помага на свид.В. при разтоварването на стоката този
ден. В „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив като шофьор, но и материалноотговорно лице
с утвърдена длъжностна характеристика в този смисъл работел и свидетелят А.Б..
На
инкриминираната дата – 25/07/2014г. след като В. и подсъдимия доставили
сладолед на клиентите на фирмата. В края на работния ден Х., който по решение
между двамата с В. също участвал в продажбите на сладоледа, казал на свидетеля В.,
че е „до тук”, т.е. че напуска работа и си взел сумата от 560 лв. от оборотните средства на
фирма „Айс Трейдър” ЕООД, които били поверени на свидетеля В. във връзка с
доставките на сладолед на 25.07.2014 г. Свидетелят В. се притеснил, че ще бъде
обвинен от свид.С.Н. за липсващата сума от 560 лв. и поискал подс.Х. да подпише
разписка, че взима въпросната сума. Т.Х. се подписал на дневния отчет /л.44, 63/,
взел от намиращите се в микробуса
оборотни средства сумата от 560 лв. без съгласието на ръководството на
дружеството и собственик на тези средства - свидетеля Н. - собственик и
управител на „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив. Впоследствие Х. се разпоредил с
въпросната сума в свой интерес и поканен от свид.Н. да върне сумата не се
отзовал.
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите С. Н., Т.В., А.Б., дадени на съдебното производство, както
и от писмените доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно при***ени към доказателствения
материал – справка съдимост, характеристична справка, копия от дневен отчет от
25/07/2014г., трудови договори, длъжностни характеристики, ведомост, пътен лист
от 25/07/2014г.
Съдът възприема и кредитира в присъдата си заключението
по Съдебносчетоводната експертиза на вещото лице К.И. като изготвено обективно,
с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Чрез този
способ за доказване е проверено обстоятелството, че липсата от оборота, отразена в дневния отчет на
25.07.2014 г. на фирма „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив и взетата сума срещу
заверка с подпис от Т.Х. възлиза действително на 560 лв.
Показанията на горепосочените
свидетели са обективни, взаимно
допълващи се, и са в достатъчен обем и еднопосочност на установените по-горе факти, че да могат да
изградят положителен наказателноправен извод досежно извършителството на
престъплението, вината и неговия автор в лицето на предадения на съд подсъдим.
Конкретно :
Показанията на свид.А.Б. не се
ползват, тъй като той не е дори и косвен свидетел по делото и не пресъздава
никакви релевантни за обективната истина обстоятелства. Свид.Б. пресъздава
факти, касаещи неговата трудова функция
и ***и правила на работа в дружеството. Същият заявява, че са се правели
„врътки” /л.50/ т.е. работещите в дружеството си сменяли длъжността и трудовата
функция така да се нарече ад хок – според конкретната нужда, което се
потвърждава и от свид.Н.. Свид.Б. обаче нищо не знае конкретно за инкриминираната
дата. В тази насока дават показания свидетелите В. и Н., единствени като преки
доказателствени източници. Свид.В. разказва за случилото се на 25/07/2014г. и
че тогава именно подсъдимият е събирал
парите от оборота, както и това е правел и други пъти, качвал се е и при други
шофьори. Въпросният ден му хвърлил парите, заявил че е „до тук”, взел си 560
лв. подписал се за тази сума на дневния отчет и си заминал. Свид. В.
потвърждава установения по делото факт, че на 25/07/2014г. подсъдимият е
боравел с паричните средства, което се е случвало и преди това и че работел
като пласьор. В тази насока са и показанията на свид.Б.. Тъй като по делото
липсват каквито и да е доказателства – писмени такива, а и противоречат тези
твърдения на изложеното от собственика на дружесството – свид.Н., съдът счита,
че следва да се ограничи до инкриминирания момент именно с оглед така
повдигнатото обвинение на предаденото на съд лице.
Съдът намира, че в тази насока е ирелевантно за кръга на
обстоятелствата от предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, трудовите
обязаности на подсъдимия в периода от близо два месеца, в които работел в „Айс
Трейдър” ЕООД гр.Пловдив, а е важно извършил ли е вмененото му престъпление на
опоменатата в обвинителния акт дата. Факт е, и то установен от писмените
доказателства, ССчЕ и изложеното от свид.Н., че подсъдимият е бил назначен на
длъжността „*** ***” в „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив с работно място в склада.
Тук следва да се посочи, че съдът кредитира показанията
на свид.Н., защото те се подкрепят от писмените доказателства, ССчЕ и
изложеното от свид.В. за инкриминирания ден -
действията на подсъдимия. Тук няма спор, а и съдът намира за безспорно
установено, че на 25/07/2014г. подсъдимият продавал сладолед и респективно
прибирал парите от оборота. Въпросът е, на какво основание е правил това, било
ли му е възложено от ръководството на дружеството, извършвал ли е това въз
основа на трудовото си правоотношение и длъжностна характеристика, било ли му е
възложена отчетническа дейност устно, само за съответния ден.
Отговорът на този въпрос е отрицателен и той следва
неоспоримо от доказателствата по делото.
В разпита си на 07/09/2015г. свид.Н. пресъздава
задължениета на подсъдимия – л.30 съд.пр., /л.29-30 дос.пр/ – да разтоварва
стока в склада, да я подрежда, да вади стока, вкл. да поддържа чистотата в
района /да мете, ако се налага/. Свидетелят не отрича, че е имало случаи, в
които Т. е разнасял сладолед, но това не
се отнасяло за процесния ден. Този ден е следвало да бъде само помощник на В.,
като независимо, че фактически е можел да събира и пари от оборота, на Н.
вечерта е следвало да се отчете именно Т.В.. Това подчертава в разпита си свид.Н.
на 19/01/2016г., допуснат за тези обстоятелства до допълнителен разпит. Видно
е, и от приложените длъжностни характеристика
на длъжността „шофьор на товарен автомобил” /л.37 дос.пр./, че единствено ***ът
на тази длъжност носи материална отговорност за приетата от него и натоварена в
хладилния камион стока/сладолед/. Т.е. длъжността не е само на материално
изпълнение – т.е. фактически /физически/
този служител само да управлява МПС. Освен това в т.17 е визирано в
дл.характеристика, че водачът извършва продажби на сладолед на крайни клиенти,
като за продадената стока получава пари в лева, както и носи отговорност за
настъпили вреди при неопазване на товара и при констатирани липси на стоката
/т.2, т.3, л.36 дос.пр./. Отделен въпрос е, че в случая на длъжността „началник
склад” е бил назначен свид.В., а Б. като
„шофьор на товарен автомобил”. Възлагането на дейност, свързана с
отчетнически функции и поверяване на стока на *** или служител в това му
качество става по силата на трудовото му правоотношение и длъжността, която
заема и връчената му дл.характеристика и естеството на задължения и трудови
функции, свързани с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице /
в случая „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив. При цялостна преценка на
доказателствената маса по делото не се установява длъжностно качество на
подсъдимия.
Тук съдът ползва писмените доказателства по делото, както
и изложеното от свид.Н. като управител на „Айс Трейдър” ЕООД гр.Пловдив - работодател на подсъдимия и свидетелите В. и Б..
В тази насока съдът не е счел за нужно да изследва повече този въпрос, защото
достоверен, единствен и пряк доказателствен източник са само показанията на
свид. Н. за тези факти – относно длъжностно качество на подсъдимия. Прочее на
тях не противоречи изложеното от В., защото и двамата потвърждават, че на
25/07/2014г. оборотните пари от продадената стока са били събирани от
подсъдимия без това да е било възлагано от ръководството на дружеството. Това
не му е било възлагано изрично и по заповед
на управителя, нито е следвало от негово длъжностно качество или трудова
функция за конкретния ден.
В същата връзка следва да се отбележи, че именно
горепосочените ангажирани в хода на наказателното производство доказателствени
средства изясняват фактите по делото в тяхната достатъчна пълнота, изпълнявайки
принципа, че осъдителната присъда не може да почива на предположения. Това е
така, защото фактът на отнетите пари в размер на 560лв. е безспорно установен
от показанията на свид.В. и косвено от свид.Н., който разговарял с подсъдимия
след инцидента. В хода на производството е установен извършителят на деянието и
вината му, а и съдът положи усилия да изследва въпроса дали е налице длъжностно
качество на подсъдимия, предвид възраженията на защитата, за което стигна до негативен отговор.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
и НАКАЗАНИЕ
Вследствие гореустановената фактическа обстановка въз
основа на събраните доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, обсъдени по-горе и довели до формиране на вътрешното убеждение на
съда по чл.14 от НПК относно решаване на въпросите по чл.102 вр.чл.303 от НПК,
съдът заключи, че подсъдимят Т.Х. е извършил престъпление от *** характер по
чл.194 ал.1 от НК – кражба.
От обективна страна, на 25.07.2014 г. в гр. Пловдив подс.Х.
е отнел чужди движими вещи – сумата от 560 лв. от владението на „Айс Трейдър”
ЕООД гр. Пловдив без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да
ги присвои.
На горната дата подсъдимият е имал на разположение пари
собственост на пострадалато дружество, което същото е владеело и не е било
съгласно част от тях – в размер на 560лв. да бъдат взети от дееца. Сиреч,
последният ги е отнел от „Айс Трейдър” ЕООД гр. Пловдив, което е упражнявало
владение върху тях, независимо от конкретното държане в този момент на парите
от дееца. Обстоятелството, че подсъдимият физически е имал досег с тези пари –
средства от оборота на дружеството, не означава, че „Айс Трейдър” ЕООД се е
отказало от тяхното владение и е предоставило същото на подсъдимия. Както се
изясни по-горе, подсъдимият не е имал годно правно основание да владее същите.
Установи се, че на него тези средства не са му били поверени да ги пази и
управлява като длъжностно лице, дори и с устна и временна заповед на управителя
на дружеството /Постановв.ление № 3
/1970г. на ПлВС./. Х. е следвало единствено да помага на свид.В..
Обстоятелството дали те двамата си разпределири по друг начин служебните
функции е единствено тяхно решение, без правна стойност и по-важно, без да
променя собственическите и владелчески права върху вещта /оборотни пари/ на „Айс
Трейдър” ЕООД, защото последното не е извършило някакъв юридически акт, а и
фактически, на предоставянето им на подсъдимия за владеене.
Освен това, в хода на съдебното следствие не е изменено
обвинението по реда на чл.287 от НПК, защото такива факти няма изложени и в
самия обвинителен акт и подсъдимият не се е защитавал по тях, поради което
съдът не би могъл с настоящата присъда да преквалифицира деянието, ако намери,
че са налице основания за еднаквонаказуемото престъпление длъжностно
присвояване по чл.201 от НК, за което не споделя изложеното в тази насока от
представителя на РП Пловдив в с.з. от 22/10/2015г. В тази насока е обширна
съдебната практика – P 480-79-II, P 638-09-I, както и Решение на ЕСПЧ по делото
Адриан Констатин срещу Румъния /№ 21175/03/, Решение на ЕСПЧ по делото Пенев
срещу България /молба № 20494/04 от 07/01/2010г./.
На следващо място, за пълнота на изложението, не е налице и престъпление по чл.206 ал.1 от НК. След като паричните средства не са били поверени на Х. в качеството му на
длъжностно лице, в хода на разследването се установи се, че паричните средства
от оборота за деня на пострадалото дружество не са били поверени на подсъдимия
на някакво годно правно основание, за да се намира предметът на посегателството
във фактическа власт на извършителя.
Т.е. в случая парите на пострадалото дружество се
намирали физически у подсъдимия, НО не на някакво правно основание, за да е
налице този обективен признак от състава на престъплението обсебване.
Подсъдимият нито е владеел, нито е пазел сумата от 560лв. на правно основание.
И в подкрепа на тезата за липсата на престъпление по чл.206
от НК, съдът счита, че при обсебването се поверява на дееца конкретно
определена чужда движима вещ, а не просто пари и то неустановена бъдеща
несигурна сума от оборотни постъпления за деня. Защото безспорно е, че е неясен
какъв ще е размерът на всички оборотни
средства за деня. Такава движима вещ няма как да се повери за владеене и пазене
на даден правен субект. В случая се касае за родовоопределени вещи без
конкретна стойност. Т.е. в случая липсва предаване от пострадалия на
извършителя на конкретна и достатъчно индивидуализирана движима вещ на правно
основание /било то и конкретна и установена сума пари/ за пазенене и
владеене.
От
субективна страна деянието подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл,
като Т.Х. е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждала е и е желаела
настъпването на общественоопасните последици, за което бяха анализирани по-горе и възприети от съда обстоятелствата,
водещи до абсолютна установеност на елементите от субективна страна на
престъпното посегателство по извършената кражба от страна на предаденото на съд
лице. Х. е бил наясно, че е имал достъп до сума пари, което се владее от
пострадалото дружество, негов работодател и противозаконно е отнел такава в
размер на 560 /петстотин и шейсет/ лева.
Съобразно правната квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.194 ал.1
от НК, предвиденото в закона наказание е до осем години лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Х.,
след преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и
основанията по чл.54 от НК, съдът
намира, че на него следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, за което отчете невисоката стойност на отнетата сума
пари, трудовата ангажираност, чистото съдебно минало /Х. е реабилитиран по
право/, липсата на други противообществени прояви. Затова и наказанието
лишаване от свобода следва да бъде в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА близък до минималния
размер. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство свързано с обществената
опасност на деянието – дързостта с която е извършено отнемането на
инкриминираната сума пари, до която е имал достъп.
Следва
по отношение на наказанието лишаване от свобода да бъде условно отложено
изпълнението му с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ години, считано от влизане на
присъдата в сила. Безспорно по делото са налице обстоятелствата по чл.66 от НК
предвид липсата на други осъждания на Х. и при положение, че според съда не се
налага да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода и да бъде изолиран
от обществото. В крайна сметка съдът счита, че именно по този начин – с това
наказание от 6 месеца, условно с изпитателен срок от три години, ще бъдат
постигнати визираните в чл.36 от НК цели на генералната и индивидуалната
превенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК
следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Т.М.Х. следва да бъде осъден да заплати 100 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР Пловдив за Съдебносчетоводна експертиза на
досъдебното производство и сумата в размер на 40 лв по сметка на ПРС в полза на
бюджета на съдебната власт, платени на вещото лице И. в съдебната фаза на
процеса за явяване и изслушване на експертизата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС