Номер 374313.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503094 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл.15, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.С.Д. - Димитрова с ЕГН:********** срещу
определение №260302 от 21.08.2020г., постановено по гр.дело №8106/2020 по описа на ВРС,
с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 19 ГПК и чл. 8 ЗМТА. Според
жалбоподателя, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на процесуалния и материални закон, и необосновано, поради което моли да
отменено като неправилно. Твърди, че незаконосъобразно и необосновано е уважено така
направеното възражението на ответника за отвод на държавния съд поради наличието на
писмено арбитражно споразумение за разрешаване на споровете, възникнали между
страните С.С.Д. - Димитрова и „ЕРП Север" АД във връзка със спорната фактура
№********** от дата 20.05.2020г. на стойност 20077.04лв. издадена от ответното
дружество. Оспорва извадката от система "Квази", като излага, че от същата не може да се
направи категорично и безспорно заключение, че абоната е подал Заявление за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
Електроразпределение Север АД при Общи условия, в което заявление е
декларирал/завил, че в процесния имот ще се ползва ел.енергия за стопански дейност /или
както е посочено в отговора бизнес ток/. Твърди, че по делото не е представен и ДОГОВОР
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
Електроразпределение Север АД при Общи условия, в които договор да е посочено, че в
процесния имот, ще се ползва не за битови нужди, а за стопански дейности ел.енергия.
Излага, че качеството „Потребител“, не е на обекта/имота, а е на лицето, което в случая
придобива стоката и ползва услугата продажба и доставка на ел.енергия. Предвид горното
не може, а и не би следвало да се направи категоричен извод, че в процесния имот ищецът
ползва ел.енергия за стопански нужди поради което и му се изключва автоматично
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като битов или небитов клиент по т.2а и
1
33а от пар.1 от АР на ЗЕ зависи от нуждата, за която се закупува енергията, а не от вида на
обекта. Излага също, че в нито един документ, подписан от нея не е записано, че обекта е
стопански, в него ще се използва ел.енергия за небитови нужди, както и че обектът е склад.
По отношение на арбитражната клауза излага, че по делото не е представен договор
сключен между ищеца и ответното дружество в който договор, да се съдържа арбитражна
клауза, предвид което счита, че между страните не е налице арбитражно споразумение,
предвид което и неоснователно е така депозираното възражение за неподведомственост на
настоящия спор. Жалбоподателят твърди, че той има качеството на потребител на
енергийни услуги параграф 1, т. 416, б. „а" от ДР на Закона за енергетиката, като е завел
иска си с правно основание чл.124 от ГПК, именно в качеството си на потребител на
енергийни услуги /обстоятелство, изрично заявено и в исковата молба/ и търси правата си
срещу ответника въз основа на специален закон - Закон за енергетиката. В заключение
излага, че не са налице процесуални предпоставки настоящото производството по делото да
бъде прекратено, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 19 от ГПК. Счита, че така предявеният иск е процесуално допустим поради
наличието на правен спор по отношение на начислената и претендирана за заплащане от
ответника цена за ел.енергия подробно индивидуализирана в петитума на ИМ и начислена
от последния. По изложените съображения, и след установяване основателността частната
жалба, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение и след като се
приеме, че спорът е подведомствен на съда, делото да се върне на ВРС за продължаване на
процесуалните действия. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба –
„Електроразпределение Север“ АД, в който се излагат съображения, че определението е
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се моли да бъде потвърдено.
Ответникът счита жалбата за неоснователна, тъй като от представените документи е видно,
че клиентът е „микростопански“ и потребява „стопански ток“, а процесният обект е склад за
промишлени стоки. Излага, че жалбоподателят няма качеството на потребител по см. на
пар13, т.1 от ЗЗП и не попада под забраната на чл.19, ал.1 ГПК за сключване на арбитражна
клауза. Досежно действителността на арбитражната клауза твърди, че в съдебната практика
се приеме, че е налице валидно арбитражно споразумение при наличие на арбитражна
клауза в бланки на различни документи. В отговора са направени и доказателствени
искания. По изложените съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение,
а обжалваното определение –потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу акт,
подлежащ на обжалване, предвид което е допустима, а по същество неоснователна, поради
следното:
Производството по гр. дело №7205/2019г. е образувано по предявен от
2
от С.С.Д. – Димитрова, с ЕГН ********** срещу “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК
********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 1000 лв., представляваща част от общо 20077.44 лева – претендирани
като стойността на допълнително начислена електроенергия след извършена корекция на
сметката на абоната за обект на потребление – склад за промишлени стоки, находящ се в
гр.Севлиево, местност “Ширбана”, за която сума е издадена фактура от 20.05.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е направило възражение за
неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен съд –
Варна при сдружение “Правна помощ и медиация“. Възражението е обосновано с
твърдения, че в констативен протокол № 1601523/20.11.2019г., а след това и в искане №
5358341/05.03.2020г. се съдържа арбитражна клауза, която предвижда възникналите между
страните спорове да се решават от посочения арбитражен съд съобразно неговия правилник.
Ищцата ползвала електрическа енергия за небитови нужди в обекта на потребление, поради
което не била потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и за
присъждането на сторените разноски по делото.
С атакуваното определение, ВРС е прекратил производството по делото след като е
счел, че не е компетентен да разгледа спора, тъй като същият не му е подведомствен. За да
се произнесе в този смисъл, първоинстанционният съд е съобразил, че от приложените към
отговора на исковата молба извадка от система “Квази” по клиентски номер № **********
и приложение А към фактура № **********/20.05.2020г., ищцата ползва доставяната в
процесния обект на потребление електрическа енергия за търговска дейност, тъй като
самият обект е склад за промишлени стоки. Ищцата е физическо лице, но за доставяната в
процесния обект ел. Енергия не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при
наличието на валидна арбитражна клауза. Валидна арбитражна клауза се съдържа в
констативен протокол № 1601523/20.11.2019г., който е подписан лично от ищцата.
Следователно е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗМТА,
съдържащо се в двустранно подписан от страните документ при условията на чл.7, ал. 2
ЗМТА
Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той
да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е
спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният законов текст следва да се
3
тълкува систематично с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМТА, съгласно която арбитражното
споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои
спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено
договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг
договор или отделно споразумение, като писмената форма е елемент от фактическия състав
за действителността на споразумението. Счита се, че същата е спазена, ако се съдържа в
документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други
средства за съобщения – арг. от чл. 7, ал. 2 от ЗМТА.
По настоящото дело съдът счита, че формата е спазена, като включването на
арбитражната клауза в образец-бланка – в случая констативен протокол, не я прави
нищожна /Решение № 75/27.04.2015 г. по т. д. № 324/15 на ВКС, I т. о.; Решение №
219/10.02.2015 по т. д. 2051/14 на I т. о. на ВКС; Определение № 144 от 21.02.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 190/2019 г., II т. о., ТК и други/. Наред с изложеното, писменият документ е
подписан и от двете страни, поради което въззивният съд приема, че е налице съвпадане на
насрещните волеизявления, както по обем така и по съдържание. Налице е валидно
арбитражно споразумение и доводите в обратната насока, наведени от въззивника са
несъстоятелни
За да е приложима разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК е необходимо поне една от
страните да е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите. Цитираният §13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода,
че определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива
стоката или услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две
хипотези, в които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира само
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че
това може да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното
следва да се направи извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от
обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те придобиват стоката или
ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност.
Жалбоподателят не представя доказателства, че обектът, за който се са налице
договорни отношения за доставка на ел. енергия е битов.
От своя страна, ответникът, с отговора на исковата молба е представил
извадка от система “Квази” по клиентски номер № ********** и приложение А към
4
фактура № **********/20.05.2020г., от което се установява, че ищцата е „микростопански
клиент“ и ел. енергията се доставя за обект, представляващ склад за промишлени стоки.
Предвид което се налага изводът, че въпреки, че е физическо лице, ищцата е
използвала доставената в обекта ел. енергия за осъществяване на търговска дейност, предвид
което тя не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и липсва пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на
валидна арбитражна клауза.
Във връзка с изложеното в частната жалба, настоящият състав съобрази следното:
На първо място счита, че между страните е налице валидно сключен и действащ
Договор за доставка на електроенергия, тъй като ищцата е ползвала ел. енергия, която е
била доставяна за обекта. В протокол за извършена проверка на СТИ №1601523, подписан
лично от жалбоподателката Снежана Деева –Димитрова, е постигната договорка, че всички
спорове, възникнали помежду им по отношение на протокола се отнасят за решаване пред
Арбитражен съд Варна, сдружение ППМ, съобразно неговия правилник. Документът е
подписан и от двете страни в писмена форма е, респективно отговаря на изискванията на чл.
7, ал. 2 ЗМТА, който предвижда, че "арбитражното споразумение трябва да бъде писмено,
като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения".
Затова и съставът приема, че приложеното писмено споразумение, подписано и от двете
страни, има характера на арбитражно такова по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
В конкретния случай, от представеното писмено доказателство /извлечение от
софтуерната система на дружеството-оператор/ партидата видно макар да е открита на
името на Снежина Димитрова, електрическата енергия се предоставя на лицето за
задоволяване на неговите стопански нужди, доколкото електро-снабденият имот е търговски
обект – "склад за промишлени стоки". От обстоятелството, че при въззивното търговско
дружество ищецът има открита партида с конкретно посочени абонатен и клиентски номер,
по никакъв начин не може да се прави заключение за качеството му на "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която изрично препраща чл. 19, ал. 1 in fine ГПК.
Нещо повече: с текста на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката е въведена дефиниция
на понятието "потребител на енергийна услуга", според която такъв би могъл да бъде както
краен клиент, който купува ел. енергия или природен газ за собствено ползване, какъвто не е
настоящия случай, така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Очевидно е, че понятието "потребител на енергийна услуга" /по
см. на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ/ е нещо различно от понятието "потребител" /по см. на § 13, т.
1 от ДР на З. /. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение №
12 от 4.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2485/2017 г., I т. о., ТК на ВКС.
Съдът счита, че в настоящия случай, жалбоподателят не притежава качеството
5
"потребител" по смисъла на приложимия законов текст, доколкото не се установява по
несъмнен начин, че като страна по договора с "Енерго Про-Продажби" АД /“ЕРП Север“ АД
електрическата енергия му е предоставя за негово лично ползване с цел удовлетворяване на
битовите му нужди.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017 г.) в чл. 19, ал. 1
ГПК е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР от Закона за енергетиката. Съгласно
легалната дефиниция на § 13, "потребител" е само физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. За да бъде изключено всяко съмнение, същата дефиниция
предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗПП
действа извън рамките на своята търговска професионална дейност. Следователно
законодателят категорично посочва, че потребител по смисъла на ЗЕ е само за физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. От друга страна, както беше посочено по-горе,
съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийна услуга" би могъл да бъде както краен
клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДР ЗЕ, така и ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Предвид което понятието "потребител на енергийна
услуга" по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е идентично с понятието "потребител" по смисъла
на § 13, т. 1 ДР ЗЕ, поради което забраната, въведена в чл. 19, ал. 1 ГПК, би била приложима
по отношение на потребител на енергийна услуга само ако този потребител е физическо
лице, купуващо електрическа енергия за собствено ползване, а не във връзка със своята
търговска или професионална дейност/ в този см. Определение № 440 от 11.10.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3350/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Доколкото, с оглед наличните данни съдът приема, че ползваната услуга е за
осъществяване на търговска дейност, то се налага изводът, че ищецът няма качеството на
потребител по смисъла на §13 т.1 ЗЗП и не попада под забраната на чл.19 ал.1 ГПК за
сключване на арбитражна клауза.
По изложените съображения съставът приема, че приложение намира разпоредбата
на чл.8 ал.1 ЗМТА /приложим на осн. пар. 3 от с.з./, която предвижда, че съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за
наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и
доколкото същото е основателно, ВРС правилно е прекратил производството по предявения
от жалбоподателя осъдителен иск.
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционният акт
следва да бъде потвърден като законосъобразен, тъй като са на лице всички предпоставки
спорът да бъде разрешен от арбитраж, на осн.чл. 19 ГПК и съобразно договореното между
6
страните.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство, които съдът, с оглед представения списък и
доказателства определя в размер на 240.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 вр. чл. 81 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260302/21.08.2020г. постановено гр. дело
№8106/20г. по описа на ВРС, 41-ви състав, с което производството по делото е прекратено
поради неподведомственост на осн. чл.19 ГПК вр. чл. 8 ЗМТА.
ОСЪЖДА от С.С.Д. – Димитрова, с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.Варна, ул.
“Зевс” №136 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. варна, Варна Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, Пламен Ст.
Стефанов и Яна М. Димитрова сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лв. на чл. 78, ал. 4 вр.
чл. 81 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7