Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 02.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия: Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 5954 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № ІІ-75-72532 г. по гр. д. № 63944/2016 г.
по описа на СРС, 75 с – в, са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, против Д.Г.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че последната дължи сумата от 1 038, 09 лв. - стойност на потребена
топлинна енергия за периода от м. 08.2012 г. до м. 11.2012 г. за топлоснабдяван
имот - апартамент 157, находящ се в гр. София, ж.к. „*********и сумата от 264,
13 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 01.10.2012 г. до 13.07.2015 г.
Недоволен от решението е останал ищеца - „Т.С.”
ЕАД, който го оспорва с доводи, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа, че изводите на съда не намират опора в
доказателствата по делото. Твърди, че писмените доказателства установяват
количеството потребена топлоенергия в периода и нейната стойност. Неоснователно
СРС е основал изводите си само на заключението на ССчЕ, което не е задължително
за него и не го обвързва. В производството се установява наличие на
облигационно правоотношение с ответницата като собственик на имота.
Количеството и стойността на ТЕ доставена в периода в процесната сграда, която
е в режим на ЕС, се установява от приетата СТЕ. Излага съображения, че при
доказано основание на иска и липса на данни за неговия размер, съдът е следвало
да определи по чл. 162 ГПК размера на
исковете, а не да ги отхвърля. Съгласно действащите в периода ОУ на
дружеството, купувачите заплащат ТЕ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и една изравнителна сметка. Дължими са както прогнозно начислените
суми, така и тези по изравнителните сметки, които представляват разлика между
прогнозно начислените суми и реалното потребление на ТЕ за съответния период.
Възможността за погасяване на стари задължения със суми от изравнителните
сметки е уредена в чл. 32, ал. 2 от ОУ. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат
изцяло. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна -
ответник Д.Г.Д., в срока по чл. 263 ГПК, чрез
представителя си, е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че съдът правилно е съобразил приетото по делото
заключение на ССчЕ. Неоснователно ищецът твърди, че писмените доказателства
установяват коректно стойността на потребената ТЕ в периода. Тези доказателства
съставляват частни документи, издадени от ищеца и нямат доказателствена
стойност за твърдените от него факти. Моли жалбата да се остави без уважение, а
решението да се потвърди.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище
по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Като съобрази приетите доказателства и установените по делото факти,
както и становищата на страните във въззивното производство, съдът намира
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо. Производството е образувано след подадено в срок
възражение по чл. 414 ГПК от Д.Г.Д..
В съответствие с материалният закон,
първоинстнационният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор за
продажба на електрическа енергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Това
обстоятелство не се оспорва от ответницата в производството.
Договорното отношение между главните
страни е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот, апартамент
157, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, което не се оспорва от
ответницата. Пред СРС е представен нот. акт № 190, т. ІІ, рег. 6134, дело № 313
от 28.11.2012 г., с който имотът е продаден от ответника Д.Г.Д. на трето за
спора лице след исковия период.
Облигационното
отношение между страните е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия на ищцовото дружество, като законодателят не е
предвидил като условие за влизането на ОУ в сила писмено приемане от страна на
потребителите, въпреки, че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма
данни ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия в
периода, поради което СРС основателно е направил извод, че главните страни са
обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна
енергия за битови нужди.
Сградата е етажна собственост и в
исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода и Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 год.
Законодателят е предвидил
заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение. То включва в
себе си задължението за топлинна енергия за сградната инсталация, за отопление
на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ФДР„Т.с.” ЕООД.
За разлика от СРС настоящият състав
приема, че при съобразяване на разпределената енергия, включително разликата
между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане
на системата за разпределение на топлинната енергия и съобразяване на
нормативно регулираните цени на топлинната енергия за периода, установителният
иск за цената на ТЕ е частично доказан по основание.
Относно стойността и количеството на
доставена ТЕ в имота следва да се вземе предвид заключението на СТЕ, което е
съобразило и данните за реално отчитане на уредите в имота, предоставени от ФДР
и не е оспорено от ответницата, а не заключението на ССчЕ, изготвено само въз
основа на документите, издадени от ищеца, както приема СРС.
СТЕ е дала заключение, че абонатната
станция е нова, подменена през 2011 г., а общият топломер се е отчитал по
електронен път, в началото на месеца с помощта на т. н. „терминал“, като от
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи, които са за
сметка на доставчика.Дяловото разпределение, съгласно експертизата, е
извършвано на база реални отчети на индивидуалните топломери, съобразено с
изискванията на Наредба № 16-334/2007 г.
Според експертизата в процесният
период в имота има 2 броя радиатори с ИРРО и 1 брой щранг лира в баня без
разпределител, като ТЕ за БГВ е начислявана на основа брой лица, на база един
потребител. За имота е начислявана ТЕ за сградна инсталация и за щранг лирата в
банята, както и за БГВ, като е отчетена че абоната не е консумирал ТЕ за
отопление на имота, тъй като според отчета на уредите в сградата, показанията
на уредите в имота са нулеви.
Като съобрази изложеното, за разлика от СРС,
въззивният състав приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна
енергия за битови нужди във всичките и компоненти в сградната инсталация. Според
СТЕ дължимите суми за периода м. 08.2012 г. - м. 11.2012 г. са в размер на 225,
08 лв. без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания извън
процесния период и без лихви. Въззивният
съд намира за неоснователен извода на СРС, че установената от СТЕ сума
не е дължима за процесния период.
Доколкото
настоящият състав приема исковете за установяване на задължения по главницата
за частично основателни, следва да се разгледа и направеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяването на вземанията по давност.
Съгласно трайната практика по приложение на института
на погасителната давност, вземанията на ищеца за главница се погасяват с
кратката 3 - годишна давност. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено
от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011
г., на ОС на ГК и ТК на ВКС.
Според нормата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения това е деня на падежа. Съгласно Общите условия на
ищеца действащи през процесния период - тези от 2008 г., месечните суми за
топлинна енергия са дължими в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, както е приел и СРС. Следователно, за всяка от претендираните
главници, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Като се съобрази датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
27.07.2015 г. и периода на претенцията – от м. 08.2012 г. до м. 11.2012
г. следва, че вземанията за главницата не са погасени по
давност и възражението е неоснователно.
Относно исковете за установяване на вземания за лихви за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Както се посочи, съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от
Общите условия от 2008 г. на ищеца, приложими в процесния период, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни
след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. задълженията стават
изискуеми на 31 - вия ден след изтичане на съответния период и от този ден
ответникът е изпаднал в забава и без да е поканен, по аргумент от общата норма
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. При забава в плащането, потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата.
Съдът определя лихвата за забава
върху установената главница от 225, 08 лв., за периода 01.10.2012 г. –
13.07.2015 г. в размер на 63, 74 лв. До този размер искът е основателен и
следва да се уважи.
Доколкото изводите на въззивният съд
частично не съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се отмени за
установените по – горе размери на главните и акцесорни задължения и исковете да
се уважат. Исковете законосъобразно са отхвърлени над тези размери до пълните
предявени размери и решението следва да се потвърди.
По
разноските пред СРС : Предвид промяна в изхода от спора и доказателствата за реално направени
разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, както следва : за
заповедното производство - общо в размер на 17 лв., а за исковото производство
- общо в размер на 133 лв. от направените разноски за държавна такса,
експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски в настоящото производство има въззиваемата страна - ищец. В
нейна полза съдът присъжда разноски от общо 22 лв. - за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІ-75-72532 г. по гр. д. № 63944/2016 г. по
описа на СРС, 75 с - в, в частта, в която са отхвърлени
предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* против Д.Г.Д., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 225, 08 лв. представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за периода от м. 08.2012 год. до м. 11.2012 год. за топлоснабдяван имот -
апартамент 157, находящ се в гр. София, ж.к. „********* и сумата от 63, 74
лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2012 год. до
13.07.2015 год. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Г.Д., ЕГН **********,дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 225,
08 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
от м. 08.2012 год. до м. 11.2012 год. за топлоснабдяван имот - апартамент 157,
находящ се в гр. София, ж.к. *********, ведно със законната лихва върху нея от 27.07.2015
г. до окончателното изплащане и сумата от 63, 74 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.10.2012 год. до 13.07.2015 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.08.20215 г. по гр.
д. № 44377/2015 г. на СРС 75 с - в.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ІІ-75-72532 г. по гр. д. № 63944/2016 г. по описа на СРС, 75 с - в в частите,
в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
отхвърлени над размер от 225, 08 лв. до 1 038, 09 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 08.2012 год. до м. 11.2012
год. за топлоснабдяван имот - апартамент 157, находящ се в гр. София, ж.к. „*********
и над размер от 63, 74 лв. до 264, 13 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.10.2012 год. до 13.07.2015 год.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес *** разноски за СРС: за заповедното производство общо в размер на 17 лв. и за исковото
производство - общо 133 лв. от разноските за държавна такса, експертизи и
юрисконсултско възнаграждение, а за СГС - общо 22 лв., от разноските за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.