№…….. 17.08.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на седемнадесети август през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 2118
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „З.А.Д.ОЗК-З.“, АД, длъжник по изпълнително дело № 20199240401475 по описа на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, който обжалва разпореждане от 09.12.2019 г., с
което съдебния изпълнител отказал да намали размера на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя до размера
от 100 лева, както и определения размер на таксата по чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител
неправилно определил в полза на взискателя разноски по изпълнението в размер на
150 лева за юрисконсултско възнаграждение, като включил същата сума при
определяне на дължимите такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което
да намали определеното в полза на взискателя юрисконсултско възнаграждение до
размера от 100 лева, както и определената пропорционална такса , като същата се определи само върху материалния
интерес, удостоверен с представените от взискателя изпълнителни листове. При
алтернативност, поддържа искането за намаляване на таксата по чл. 26 от
Тарифата. Претендира сторените по водене на делото разноски по представен
списък.
Взискателят „З.К.Л.И.“
АД не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20199240401475 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 на КЧСИ,
било образувано по молба на „З.К.Л.И.“ АД от 20.11.2019 г. С молбата били
представени два изпълнителни листа. Съобразно изпълнителен лист от 10.10.2019
г., издаден по гражданско дело № 75470/2018 г. на СРС, Първо ГО, 175 състав, с
който в тежест на частният жалбоподател били възложени следните суми – сумата
от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 355
лева, представляваща сторените в исковото производство разноски. С втория
изпълнителен лист, издаден на 30.09.2019 г. по гражданско дело № 59247/2018 г.
по описа на Софийски градски съд, Първо ГО, 90 състав в тежест на частния
жалбоподател били възложени сумата от 425 лева, представляваща разноски в
исковото производство, както и сумата от 75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 44022/2018 г. на СРС.
В изпълнителното
производство взискателят „З.К.Л.И.“ АД бил представляван от юрисконсулт Пламена
Маринова, съобразно представеното на лист 4 от изпълнителното дело пълномощно,
като при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 13, т. 2 и чл. 27
от Наредбата за заплащане на правната помощ претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
С разпореждане от
21.11.2019 г. съдебният изпълнител начислил такси и разноски, както следва – 48
лева такса за образуване на изпълнителното дело, като определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника да изпълни доброволно задължението си, за което му
била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният получил на 22.11.2019
г. В същата покана, извън сумите по изпълнителния лист в общ размер от 930 лева,
били посочени такси и разноски, включително сумата от 150 лева юрисконсултско
възнаграждение и такси, дължими към 05.12.2019 г. в размер на общо 177,60 лева.
На 27.11.2019 г.
длъжникът възразил по отношение юрисконсултското възнаграждение, определено в
полза на взискателя, считайки го за прекомерно, както и по отношение на
определените такси, за които излагал доводи, че са определени неправилно.
С обжалваното
разпореждане от 09.12.2019 г. съдебният изпълнител отказал да намали
определеното в полза на взискателя юрисконсултско възнаграждение, считайки, че
същото е в минималните размери, предвидени с разпоредбата на чл. 10, т. 1 и 2
от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва
произнасяне досежно дължимите пропорционални такси по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Междувременно, на
10.01.2019 г. по сметката на съдебния изпълнител постъпила сумата от общо
1089,60 лева, от които 978 лева постъпили с посочено основание „частично
погасяване на дълг“ и 111,60 лева – с основание „такси по чл. 26 по ИД №
20199240401475“.
Видно от протокол
за извършено разпределение, на взискателя била преведена сумата от 978 лева, от
която 930 лева по представените изпълнителни листове, както и сумата от 48
лева, предплатена държавна такса за образуване на изпълнителното дело. От длъжника
били удържани такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на общо 111,60 лева, като той останал задължен за сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и за такса по чл. 26 от същата Тарифа в
размер на 18 лева.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок за това срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 3 от ГПК и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна, поради следното :
В случаите, когато
взискателят е представляван от юрисконсулт, какъвто е процесният случай,
разноските за процесуалното му представителство следва да бъдат определени от
съдебния изпълнител, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като
размерът им не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от същата Наредба, максималния размер за
представителство по изпълнително дело е 100 лева. Според настоящия състав в
този размер се включва и подготовката на документите за образуване на делото,
като за това действие не се следва отделно възнаграждение по смисъла на чл. 13
от Наредбата. Следователно, в случая съдебния изпълнител е следвало да определи
по размер дължимото на взискателя юрисконсулско възнаграждение, като съобрази
единствено разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, без да е обвързан от направеното
искане от тази страна за присъждане на конкретен размер юрисконсултско
възнаграждение.
Отделно от това, разпоредбите
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в това число тези на чл. 10
от нея, не намират приложение в процесната хипотеза, поради което процесуалната
активност на юрисконсулта на взискателя е без правно значение за размера на
определеното в полза на последния възнаграждение.
Ето защо, размера
на определеното от съдебния изпълнител юрисконсулско възнаграждение на
взискателя следва да се намали от 150 на 100 лева, а таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ от 129,60 (с включен ДДС) се намали на 111,60 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ Г.К.
за разноски по изпълнително дело № 20199240401475, е незаконосъобразно и следва да бъде отмени, а жалбата, като основателна,
следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски е направена само от
страна на жалбоподателя.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, същата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Тук следва да се
подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително
производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото
предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и
актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.Д.ОЗК-З.“, АД, Разпореждане
от 09.12.2019 г. по изпълнително дело №
20199240401475 по описа на ЧСИ Г.К. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на разноските на
взискателя „З.К.Л.И.“
АД за юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на 100
лева, а също и размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 129,60 лева на 111,60
лева.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на частния жалбоподател „З.А.Д.ОЗК-З.“, АД, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….