№ 334
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Е. В. П.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601267 по описа за 2024 година
Осъденият Х. С. Д. е поискал чрез своя защитник (адв. А. П., САК) да бъде
възобновено (по реда на гл. ХХХIII от НПК) наказателното производство по в.н.о.х.д.
№ 1918/24 г. на СГС и отменено постановеното по него Решение № 515/24.08.24 г., с
което е потвърдено признаването на Д. за виновен (с Присъда № 59/14.02.23 г. по
н.о.х.д. № 2361/22 г. на СРС) в престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК и
наказването му с три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Искането, изцяло поддържано от подателите в откритото заседание по чл. 424,
ал.4 НПК, е с аргументи за „съществени нарушения“ (чл.422, ал.1, т.5 НПК) на
процесуалния закон (чл.13-14 НПК), допуснати поради изопачаването на част от
доказателствените материали; и в крайна сметка – довели до ограничено право на
подсъдимия на защита (чл.348, ал.3, т.1 НПК) срещу фактите по обвинението. То,
всъщност, се основана на изначално лансираната защитна теза, че деяние по
„ползване“ на неистински официален документ (лична карта) пред органите на МВР не
е било извършено и такова обстоятелство, макар и прието за настъпило от съдебните
инстанции, не се установява от свидетелските показания – теза, която участвалият
пред САС прокурор не споделя, считайки искането за неоснователно.
САС откри в делото основания за неговото възобновяване и отмяна на влезлия в
сила въззивен съдебен акт.
1
Ползвал ли е осъденият Д. инкриминираната по делото неистинска лична карта
пред задържалите го служители на МВР, е въпрос, който действително е останал
неизяснен, а една от причините за това е пропускът на Градския съд (като втора
инстанция) да отговори на предявените във въззивната жалба доводи (чл. 339, ал.2
НПК). Самото „ползване“ (в смисъл на „употребата“), като изпълнително деяние по чл.
316 НК, „…ще е налице с представянето на документа пред съответното
длъжностно лице…“ (арг. от т.9 към П-3/82-Пл.). Такива са били и заявените в
обвинението факти, безрезервно приети от двете последователни съдебни инстанции –
че при задържането на осъдения от издирващите го полицаи, Д. извадил от джоба си
инкриминираната лична карта (чиято неистинност е изяснена по експертен път) и я
представил пред един от тях (св. Е. Д.).
Проблемът в случая е, че в показанията си пред СРС св. Д. и колегата му М.
твърдят съвсем друго, а този аспект на изявленията им изобщо не е бил обсъден и
съпоставен с подлежащите на доказване факти: „Въпреки това го попитах, дали има
лична карта, той отговори, че има и че се намира в портфейла му във вътрешния
джоб. Казах му да го извади и да го постави на капака на намиращия се в
непосредствена близост автомобил. Лицето извади документите, отвори портфейла
…. Аз извадих личната карта от джобчето и му казах да си прибере портфейла…“
(св. Д.); и „…Насочих оръжието си към него. Тогава той ме погледна, въздъхна
тежко, спря всичко и излезе. Оръжието си прибрах малко по-късно, когато излезе и
си сложи ръцете на капака на автомобила. Разпоредихме му да излезе и да си сложи
ръцете на капака. Поискахме му лични документи, той каза, че са в портмонето.
Казахме му да извади портмонето и да извади от него личната си карта. Той бръкна
в джоба си, не си спомням кой точно джоб беше, извади портфейла си, извади
личната си карта и я подаде на колегата…“ (св. М.).
Въззивният съд е споделил безкритично фактическите изводи на първата
инстанция, според които осъд. Д. по своя воля (и умишлено) е представил пред
органите на МВР неистинския документ, но - ако беше анализирал съдържанието на
цитираните показания, дължеше (най-малкото) отговор на правния въпрос има ли
изобщо доброволно извършено от лицето деяние, при това – „съзнателно“ (както
изисква чл. 316 НК); действал ли е в конкретната ситуация осъденият свободно и по
своя суверенна воля, или при насочено срещу него оръжие просто е изпълнил устно
полицейско разпореждане да извади пренасяния калъф с документи, сред които и
инкриминираната лична карта. Проблемът е съществен, доколкото самото държане на
подобен документ не е престъпно, а относно евентуалната му „употреба“ съдът дължи
анализ дали тя е резултат от изпълнено намерение на дееца или от приложена спрямо
него форма на законна държавна (полицейска) принуда, с която той, независимо от
волята си, в конкретната ситуация е бил длъжен да се съобрази.
2
Казаното дотук налага „ново разглеждане“ (чл. 425, ал.1, т.1 НПК) на делото от
въззивната инстанция, която би могла да отстрани допуснатите до този момент
процесуални пороци и чрез повторни разпити (чл. 327, ал.3 НПК) на полицейските
служители, участвали в задържането на Д.. Именно от техните показания следва
несъмнено да се изясни ходът на ситуацията, в която пренасяната от осъдения
неистинска лична карта им е станала достояние, а след това – и да се даде правна
оценка дали установените факти изпълват деянието на нейното „ползване“ по смисъла
на чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК.
Водим от всичко изложено, Софийският апелативен съд, Наказателно
отделение, III състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д. № 1918/24 г. на
СГС, като ОТМЕНЯ постановеното по него Решение № 515/24.08.24 г.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от стадия на
закритото заседание по чл. 327, ал.1 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3