П Р И С Ъ Д А №
Гр.
Сливен, 07.02.2011 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение в открито съдебно заседание на седми февруари 2011 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.Д.
П.С.
при участието на секретар М.Л., присъствието на прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ, докладвано от
Председателя НОХД № 713 по описа за 2009 год.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Г.Р., ЕГН **********, родена на *** ***,
живуща ***3-Г-22, българка, българска
гражданка, със средно образование, не работи,
неосъждана ЗА
ВИНОВНА в това, че за периода 21.10.2005 г. до 26.03.2009 г. в гр. Сливен в качеството си на длъжностно
лице – Председател на ТПК „Ковач” гр. Сливен, при условията на
продължавано престъпление присвоила чужди пари – сумата от 173 413.38 лв.,
собственост на ТПК „Ковач” гр. Сливен, връчени й в това й качество да ги пази и
управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 203 ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1,
във вр. с чл. 58А /в редакцията преди изменението с
ДВ бр. 26/2010 г./ във вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК я ОСЪЖДА
на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ „лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
„общ” режим в Затворническо общежитие от „открит” тип.
ЛИШАВА подсъдимата
С.Г.Р. с установена по делото
самоличност от правото да заема ръководна длъжност и длъжност свързана със съхранение, пазене и
боравене с материални ценности в държавни и общински институции и предприятия,
както и в търговски дружества и кооперации за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОСТАНОВЯВА конфискация на част от
имуществото на подсъдимата С.Г.Р., а
именно ¾ ид.ч. от л.а. „Ситроен – Саксо” с рег. № СН 4026 ВВ, рама № VF7S6NFZF56850612, двигател № NFZ10FX1X0530879 и ¾ ид.ч. от
л.а. „Ситроен – Саксо” с рег. № СН 2211 СА, рама № VF7S6NFXF57016684, двигател № 10FX10PSA0366906.
ОСЪЖДА подсъдимата С.Г.Р. със снета по
делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на ТПК
„Ковач” гр. Сливен, представлявана от председателя на УС Г.И.Ф., БУЛСТАТ
*********, сумата от 126 526.55 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2009 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както
и сумата от 400 лв., представляваща направените по делото от гражданския ищец
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимата С.Г.Р. със снета по
делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 1055 лв., представляваща направените
по делото разноски, както и сумата 5062 лв., представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския Апелативен съд в 15 – дневен
срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
2.
С оглед
на постановената присъда, съдът счита, че следва да потвърди взетите по отношение на подсъдимата мярка за
неотклонение, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на
подсъдимата С.Г.Р.. мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ”.
Определението
подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от днес пред БАС с частна жалба, отделно
от присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
2.
СЕКРЕТАР:
М
О Т И
В И
към
присъда № 3/07.02.2011г. по НОХД № 713/2009г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 73/2009г. от 18.12.2009г.
против С.Г.Р. *** за престъпление по чл.203 ал.1 във връзка с чл.201 във връзка
с чл.26 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС
е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. проведено е съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция по искане на подсъдимата и защитника й, при
което подсъдимата признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимата С.Г.Р. така както същото е повдигнато спрямо нея с обвинителния
акт, а именно – по чл.203 ал.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Във връзка с тази квалификация излага съображения обосноваващи наличието на
особено тежък случай по отношение на извършеното деяние. Предлага подсъдимата Р. да бъде призната за виновна по
това обвинение и да й се наложи наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а от НК, което да бъде търпяно ефективно при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип. Прокурорът предлага на
подсъдимата Р. да бъдат наложени и допълнителните наказания, предвидени в
разпоредбата на чл.203 ал.1 от НК - лишаване от право да заема ръководна
длъжност и длъжност свързана със съхранение, пазене и боравене с материални
ценности в държавни и общински институции и предприятия, както и в търговски
дружества и кооперации и конфискация на част от имуществото на подсъдимата –
притежаваните от нея идеални части от два леки автомобила.
В настоящото наказателно производство е приет за
съвместно разглеждане предявеният от ТПК „Ковач” гр.Сливен, представлявана от
председателя на Управителния съвет Г.И.Ф. против подсъдимата С.Г.Р. граждански
иск, с който се претендира обезщетение за претърпени от престъплението
имуществени вреди в размер на 126526,55 лв., ведно със законната лихва, считано
от 27.03.2009г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
На основание чл.84 и сл. от НПК ТПК „Ковач”
гр.Сливен, представлявана от председателя на Управителния съвет Г.И.Ф. беше
конституирана като граждански ищец в наказателния процес. В това си качество,
гражданският ищец /чрез повереника си/ поддържа
предявения от него против подсъдимата Р. граждански иск и настоява същия да
бъде уважен изцяло ведно с претендираната законна
лихва. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимата С.Г.Р. ***. пред настоящия съд прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Подс.С.Р. и защитата й заявяват, че не оспорват
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а изразяват единствено несъгласие с правната квалификация на деянието посочена
в обвинителния акт и поддържана от прокурора в с.з. пред окръжния съд.
Обосновава се тезата, че деянието на подсъдимата следва да се квалифицира не по
чл.203 ал.1 във връзка с чл.201 от НК, а по чл.202 ал.2 от НК, тъй като то не
представлявало особено тежък случай. Твърди се, че по делото не са налице
такива доказателства, от които да може да се направи извод, че случаят е
особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК. Наред с наведените доводи
относно правната квалификация на деянието на подс.Р.,
защитата й обосновава и тезата за наличие на многобройни и дори изключителни смекчаващи отговорността
й обстоятелства, в съответствие с което следва наказанието й да бъде определено
под предвидения в закона минимум /а и с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/ с приложението на разпоредбата на чл.66 от НК т.е. да не и се налага
ефективно наказание.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Г.Р. е родена на ***г***.
Жител ***, където както постоянния, така и настоящия й адреси. Български
гражданин е. Вдовица е. Има завършено средно образование. Била е председател на
ТПК „Ковач” гр.Сливен, но към момента на разглеждане на делото и постановяване
на присъдата не работи. Не е осъждана.
С Решение № 551/06.12.1989г. по ф.д. № 537/89г. на
Окръжен съд -Сливен е вписана в Регистъра за кооперациите, кооперация с
наименование ТПК „Ковач" гр.Сливен със седалище и адрес ***3, с предмет на
дейност: продажба на стоки от собствено производство, автомати за почистване на
обувки, метални гаражи, каросерии за всички видове автомобили и други, покупка
на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид,
извършване на метални и дърводелски услуги и други дейности, които не са
забранени от закона.
Съгласно Устава на ТПК „Ковач" - Сливен кооперацията
се е управлявала от Управителен съвет и представлявала от председател. С
решение по Протокол № 6/27.06.2005г. на Общото събрание на ТПК „Ковач", за
председател на кооперацията е била избрана подс.С.Г.Р.
***. След избирането й за председател на кооперацията, същата е придобила
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."б" от НК.
Съгласно чл.46 ал.4 т.1, 2, 3, 6 и 8 от Устава на ТПК „Ковач" гр.Сливен, подс.Р. в качеството си на председател на кооперацията е
следвало да представлява същата, да организира изпълнението на решенията на
Общото събрание и на Управителния съвет, да ръководи текущата й дейност, да
сключва договори свързани с дейността й и да изпълнява и други функции
възложени й от Общото събрание и Управителния съвет. В качеството си на
председател на кооперацията, спесимен за достъп до
паричните средства на същата е притежавала само подс.Р..
Единствено тя е имала възможност да нарежда парични средства и само с нейния
подпис са били възможни тегленето на парични суми от банковите сметки на
кооперацията и касовите парични операции на същата. За времето от 27.09.2005г.,
когато е била избрана за председател, до 07.03.2006г. подс.Р.
е изпълнявала и длъжността касиер и в това си качество е отговаряла за
съхранението и отчитането на паричните средства към касата на кооперацията.
Като председател на ТПК „Ковач" гр.Сливен подс.Р.
е била отговорна за законосъобразността при разпореждането с имуществото на
кооперацията в т. ч. и с паричните й средства. Съгласно чл.47 от Устава на
кооперацията всички документи пораждащи права и задължения в т.ч. и парични
документи са задължавали кооперацията само ако същите са подписани от
председателя на кооперацията или от негов заместник с право на представителна
власт.
Поради недостига на средства от производствена дейност,
основните приходи на ТПК „Ковач" гр.Сливен по времето, когато кооперацията
се е представлявала от подс.Р. се формирали от наем и
продажба на недвижимо имущество. Кооперацията е имала открити депозитни и
разплащателни сметки в „Алианц България" АД клон
Сливен, където се съхранявала парична сума в размер на около 300 000,00 лв.
придобита от продажба на недвижимо имущество. Встъпвайки в длъжност като
председател на кооперацията и като лице притежаващо спесимен
за достъп и разпореждане с паричните средства на същата, подс.Р.
фактически е встъпила в изпълнение на функции по опазване и управление на
имуществото и финансовите средства на кооперацията, поверени й за пазене и
управление в това й качество. Като председател на кооперацията, подс.Р. периодично е теглила различни парични суми, без да
дава обяснение на членовете на Управителния съвет на същата за размера на
теглените суми, основанието за тегленето им и начина на разходването им.
От началото на 2001г. свид.С.Р.Р.
- син на подс.С.Р. е регистрирал търговска фирма под
наименованието „Евро маркет" ЕООД с предмет на
дейност: покупка на стоки и други вещи с цел препродажба, производство на стоки
с цел продажба и други дейности незабранени от закона. След регистрирането му,
търговското дружество на свид.Р. се занимавало
основно с дейност по внос и търговия с търговско и складово оборудване. С тази
търговска фирма свид.Р. осъществявал търговска дейност
до началото на 2008г., когато прехвърлил собствеността на фирмата на други
лица. След това продължил да осъществява същата търговска дейност, но като
физическо лице.
В началото на м.октомври 2005г. свид.Р.
споделил с майка си -подс.С.Р., че търговската му
фирма „Евро маркет" ЕООД се намира в силно
затруднено финансово състояние и това, че има спешна нужда от оборотни
средства, с които да осъществява търговската си дейност. Узнавайки за това, подс.Р. му обещала да му помогне, като му заявила, че може
да намери решение на този проблем и да му осигури парични средства, без обаче
да му обясни откъде ще ги осигури. Възползвайки се от длъжностното си качество
на председател на кооперацията и на лице притежаващо спесимен
за достъп и разпореждане с паричните средства на същата, подс.Р.
е започнала периодично, през непродължителни периоди от време да тегли
определени парични суми от разплащателната и депозитните сметки на кооперацията
открити в „Алианц България" АД клон Сливен и
по-голямата част от тях да ги предоставя за нуждите на търговската дейност на
„Евро маркет" ЕООД, собственост на сина й свид.С.Р.. Едновременно с това е отклонявала парични
средства и от касата на кооперацията, по-голямата част от които също е
предоставяла за нуждите на осъществяваната от свид.Р.
търговска дейност. Така за периода от 21.10.2005г. до 26.03.2009г. подс.Р. чрез изготвяне на нареждания разписки за теглене на
парични суми в брой, подписани лично от нея е изтеглила от депозитната и
разплащателна сметки на кооперацията в „Алианц
България" АД клон Сливен парични суми по дати както следва:
-
на 21.10.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 01.11.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 11.11.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 29.11.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 14.12.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 20.12.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 4 000 лв.
-
на 22.12.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 30.12.2005 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 17.01.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 25.01.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 13.02.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 13.03.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 20.03.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 22.03.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 27.03.2006 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 13.04.2006 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 20.07.2006 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 9 000 лв.
-
на 27.02.2007 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 7 000 лв.
-
на 31.03.2007 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 20.08.2007 г. от депозитната сметка на
кооперацията -15 000 лв.
-
на 19.11.2007 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 20 000 лв.
-
на 27.11.2007 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 2 000 лв.
-
на 27.11.2007 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 5 000 лв.
-
на 31.12.2008 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 147,25 лв.
-
на 31.12.2008 г. от депозитната сметка на
кооперацията - 36 365,17 лв.
-
на 26.01.2009 г. от разплащателната сметка на
кооперацията - 2 000 лв.
За същия
период от време, подс.Р. чрез изготвяне на разходни
касови ордери и мемориални ордери, подписани лично от нея е изтеглила от касата
на кооперацията, парични суми по дати както следва:
-
на 30.09.2006 г. - сумата от 315,00 лв.
-
на 28.12.2006 г. - сумата от 50 500,00 лв.
-
на 13.11.2007 г. - сумата от 36,00 лв.
-
на 31.12.2008 г. - сумата от 500,00 лв.
-
на 27.02.2009 г. - сумата от 1 795,50 лв.
От изтеглената за посочения период от време от
депозитната и разплащателна сметки на кооперацията в „Алианц
България" АД клон Сливен и от касата на кооперацията сума в общ размер на
233 658,92 лв., подс.Р. е използвала за нуждите на
производствената дейност на кооперацията сума в общ размер на 60 245,54 лв., а
останалата сума в общ размер на 173 413,38 лв. е присвоила, като противозаконно
се е разпоредила с нея в личен интерес на сина си свид.С.Р.,
предоставяйки му я за нуждите на осъществяваната от него търговска дейност.
От общо присвоената сума в размер на 173 413,38 лв., подс.Р. е възстановила на ТПК „Ковач" Сливен за
периода от 10.04.2006г. до 26.03.2009г. сума в общ размер на 46 886,83 лв.,
като е внесла в касата на кооперацията и в разплащателната сметка на същата в „Алианц България" АД клон Сливен парични суми по дати
както следва:
-
на 10.04.2006 г. в касата на кооперацията -
315,00 лв.
-
на 25.05.2006 г. в касата на кооперацията - 3
000,18 лв.
-
на 31.08.2006 г. в касата на кооперацията - 1
177,00 лв.
-
на 11.09.2006 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 1 000лв.
-
на 11.09.2006 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 3 000лв.
-
на 25.09.2006 г. в касата на кооперацията - 2
226,41 лв.
-
на 25.10.2006 г. в касата на кооперацията - 2
107,74 лв.
-
на 20.11.2006 г. в касата на кооперацията - 1
000,00 лв.
-
на 24.11.2006 г. в касата на кооперацията - 2
020,00 лв.
-
на 27.02.2007 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 380,00 лв.
-
на 28.02.2007 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 250,00 лв.
-
на 24.03.2008 г. в касата на кооперацията - 3
000,00 лв.
-
на 25.04.2008 г. в касата на кооперацията -
500,00 лв.
-
на 13.05.2008 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 1 000 лв.
-
на 13.05.2008 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 900,50 лв.
-
на 26.05.2008 г. в касата на кооперацията - 3
000,00 лв.
-
на 19.06.2008 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 1 000 лв.
-
на 26.06.2008 г. в касата на кооперацията - 3
000,00 лв.
-
на 15.08.2008 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 100,00 лв.
-
на 25.08.2008 г. в касата на кооперацията - 3
000,00 лв.
-
на 25.09.2008 г. в касата на кооперацията - 2
500,00 лв.
-
на 22.12.2008 г. в касата на кооперацията - 1
500,00 лв.
-
на 26.01.2009 г. в касата на кооперацията - 2
000,00 лв.
-
на 11.02.2009 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 910,00 лв.
-
на 25.02.2009 г. в касата на кооперацията - 3
000,00 лв.
-
на 24.03.2009 г. в касата на кооперацията - 2
500,00 лв.
-
на 26.03.2009 г. в разплащателната сметка на
кооперацията - 2 500 лв.
Фактическата обстановка, такава каквато е
възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
съдът прие за установени обстоятелствата изложени по-горе, като се позова на
направеното самопризнание от страна на подсъдимата Р. и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимата С.Г.Р. /прочетени/; показанията на свидетелите П.Г.,
С.Р., Г.Ф., Г.Ж., Г.И., Н.П. и Ц.Я. /прочетени/; заключението по назначената и
изготвена в досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /прочетено/;
писмените доказателствени материали – по описа на
досъдебно производство № 190 „ИП”/2009г. на ОД на МВР гр.Сливен, както и тези
представени от страните и приети от съда в хода на съдебното следствие
/прочетени/.
Съдът внимателно анализира обясненията на
подсъдимата изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за защита на подсъдимата, още повече, че тя в най-голяма
степен са заинтересувана от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността.
В досъдебното производство подс.Р. е била разпитана в
качеството на обвиняема и е заявила, че се признава за виновна по повдиганото й
обвинение, като е депозирала подробни обяснения. В съдебната фаза на настоящото
наказателно производство подсъдимата Събира Р. направи изявление по реда на
чл.371 т.2 от НПК – заяви, че признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че не желае да се събират
доказателства относно тези факти. Това изявление подсъдимата направи вкл. и
след като й бяха разяснени последиците от това признание на фактите. Съдът
прецени, че направеното от подс.Р. признание на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт т.е.
самопризнание й се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и по реда на чл.372 ал.4 от НПК с определение обяви, че ще
използва направеното от подсъдимата самопризнание при постановяване на присъдата си, без да
събира доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
По същество съдът намира, че следва да се
кредитират почти изцяло обясненията на подс.Р., тъй
като същите са последователни, подробни, обстоятелствени, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Те в много голяма степен допринасят за изясняването на подлежащите на доказване
факти в това наказателно производство т.е. в много голяма степен са относими към предмета на доказване. Обясненията на
подсъдимата почти напълно се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото. Обясненията на подсъдимата не следва да се кредитират
единствено по отношение на някои от посочените в тях парични суми, както и
размера на невъзстановената сума. В тази си част обясненията на подс.Р. противоречат на писмените доказателства, както и на
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, но това
противоречие е обяснимо с оглед на обстоятелството, че подсъдимата многократно
е теглила суми и впоследствие многократно е възстановявала различни суми,
поради което е напълно възможно да не е взела предвид някои от присвоените
суми, респ. от върнатите суми.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни
и непротиворечиви, и макар и в различна степен, същите са относими
към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
Чрез показанията на свидетелите П.Г. /обслужващ
счетоводно ТПК „Ковач” гр.Сливен/, Г.Ф. /член на УС на кооперацията, а след
подсъдимата и председател на кооперацията/, Г.И. /член-кооператор и член на УС
на кооперацията/, Г.Ж. /член-кооператор и член на КС на кооперацията/, Ц.Я. и Г.П.
/член-кооператори на кооперацията/ се установяват важни обстоятелства включени
в предмета на доказване относно поведението на подсъдимата, индикациите за
извършвани присвоителни действия, установяването на
присвояването и последиците за кооперацията от действията на подсъдимата.
Чрез показанията на свид.С.Р.
/син на подсъдимата/ се установяват причините, поради които подсъдимата е
извършила присвояването. Независимо от пряката роднинска връзка на този
свидетел с подсъдимата, с оглед на съдържанието на тези показания и
съпоставяйки ги с останалите доказателствени
материали, съдът намира, че на същите следва да се даде вяра.
Свидетелските показания не се оспорват от
страните.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
заключението на вещото лице изготвило в досъдебното производство
съдебно-счетоводната експертиза. Чрез тази експертиза се установява размера на
присвоените от подс.Събира Р. парични средства от
разплащателната сметка и от касата на кооперацията, както и размера на
невъзстановената от подсъдимата сума към 31.03.2009г. Това заключение е
изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява.
Заключението на вещото лице не се оспорва от
страните.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Писмените доказателствени
материали не се оспорват от страните.
Страните не оспорват доказателствените
материали.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени
материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си подс. С.Г.Р. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.203 ал.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода 21.10.2005 г. до 26.03.2009 г. в гр. Сливен в качеството си на длъжностно
лице – Председател на ТПК „Ковач” гр. Сливен, при условията на продължавано
престъпление присвоила чужди пари – сумата от 173 413.38 лв., собственост
на ТПК „Ковач” гр. Сливен, връчени й в това й качество да ги пази и управлява,
като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай.
От коментираните по-горе доказателства и с оглед на
приетата за установена фактическа обстановка по несъмнен начин е установено, че
през посочения период от време подс.Р., в качеството
си на длъжностно лице – председател на ТПК „Ковач” е изтеглила от депозитната и
разплащателна сметки на кооперацията в „Алианц
България" АД клон Сливен и от касата на кооперацията сума в общ размер на
233 658,92 лв., Подсъдимата е използвала за нуждите на производствената дейност
на кооперацията сума в общ размер на 60 245,54 лв., а останалата сума в общ
размер на 173 413,38 лв. е присвоила, като противозаконно се е разпоредила с
нея в личен интерес на сина си свид.С.Р.,
предоставяйки му я за нуждите на осъществяваната от него търговска дейност.
Несъмнено е, че подсъдимата е имала качеството длъжностно
лице по смисъла на чл.93 т.1 б."б" от НК. Съгласно чл.46 ал.4 т.1, 2,
3, 6 и 8 от Устава на ТПК „Ковач" гр.Сливен, подс.Р.
в качеството си на председател на кооперацията е следвало да представлява
същата, да организира изпълнението на решенията на Общото събрание и на
Управителния съвет, да ръководи текущата й дейност, да сключва договори
свързани с дейността й и да изпълнява и други функции възложени й от Общото
събрание и Управителния съвет. В качеството си на председател на кооперацията, спесимен за достъп до паричните средства на същата е
притежавала само подсъдимата. Единствено тя е имала възможност да нарежда
парични средства и само с нейния подпис са били възможни тегленето на парични
суми от банковите сметки на кооперацията и касовите парични операции на същата.
За времето от 27.09.2005г., когато е била избрана за председател, до
07.03.2006г. подс.Р. е изпълнявала и длъжността
касиер и в това си качество е отговаряла за съхранението и отчитането на
паричните средства към касата на кооперацията. Като председател на ТПК
„Ковач" гр.Сливен подс.Р. е била отговорна за
законосъобразността при разпореждането с имуществото на кооперацията в т. ч. и
с паричните й средства. Съгласно чл.47 от Устава на кооперацията всички
документи пораждащи права и задължения в т.ч. и парични документи са
задължавали кооперацията само ако същите са подписани от председателя на
кооперацията или от негов заместник с право на представителна власт.
Следователно паричните средства, които тя е присвоила са
й били връчени в това й длъжностно качество да ги пази и управлява, а тя се е
разпоредила с тях в личен интерес на сина си.
Присвоителната дейност на обв.Р. е осъществена при условията на продължавано престъпление, тъй като
отделните деяния формиращи тази продължавана престъпна деятелност осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление - това по чл.201 от НК и същите
са извършени от подс.Събира Г.Р. през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите й деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
С оглед на причинения от тези деяния общ престъпен
резултат, а именно размера на присвоената сума, възлизащ на 173 413,38 лв.,
длъжностното присвояване осъществено от подсъдимата С.Р. е в особено големи
размери. С оглед на това, че в резултат на него са настъпили значителни вредни
последици на ТПК „Ковач" гр.Сливен и това, че подсъдимата С.Р. е извършила
деянието, демонстрирайки трайна и продължителна престъпна упоритост, довела
кооперацията до трайна фактическа невъзможност да осъществява производствената
си дейност, престъплението й се характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност, както на деянието, така и на неговия извършител, поради
което длъжностното присвояване представлява особено тежък случай по смисъла на
чл.93 т.8 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимата
по отношение на квалифицирането на деянието като особено тежък случай. В с.з.
пред настоящия съд се навеждат доводи, че от съдържащите се в делото
доказателства не може да се обоснове извода на прокуратурата в обвинителния
акт, че се касае за особено тежък случай. Твърди се, че по делото не е
установено в резултат на деянието на подсъдимата кооперацията да е останала без
средства и поради това да се е наложило спиране на дейността й, както и да са
настъпили някакви други по-тежки неблагоприятни последици.
Действително от доказателствата по делото не може да се
обоснове извод, че в резултат на присвоителните
действия на подсъдимата е била нарушена производствената дейност на
кооперацията. От друга страна, обаче, това няма как да се е случило, тъй като
кооперацията през въпросния период от време почти не е развивала дейност и на
практика за да се плащат заплати се е налагало да се търсят други източници на
доходи различни от производствената дейност. Установено е по делото, че в този
период основните приходи на кооперацията са били наеми и от продажбата на
недвижими имоти, в резултат на което по сметката на ТПК „Ковач” гр.Сливен в „Алианц България” АД клон гр.Сливен е имало около 300000 лв.
Тази сума е могла да бъде инвестирана, така както е препоръчвал свид.П.Г., обслужващ счетоводно кооперацията, за да носи
приходи и да доведе до данъчни облекчения, но поради действията на подсъдимата
това не се е случило и кооперацията е пропуснала ползи. Наред с това, по делото
е установено от показанията на разпитаните член-кооператори, че в резултат на
действията на подс.Р. на същите не са били изплатени
дивиденти, което също е неблагоприятна последица от присвоителната
дейност.
При това положение възражението на защитата, че деянието
на подсъдимата не се е отразило толкова неблагоприятно върху икономическото
положение на кооперацията е неоснователно, както и по принцип възражението
срещу квалифициране на деянието като особено тежък случай.
Това деяние е извършено от подсъдимата Р. умишлено – тя е
съзнавала общественоопасния характер на извършваното,
предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искала това.
При това
положение следва подсъдимата С.Г.Р. да бъде призната за виновна за престъпление
по чл. чл.203 ал.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като
за периода 21.10.2005 г. до 26.03.2009 г. в гр.
Сливен в качеството си на длъжностно лице – Председател на ТПК „Ковач” гр.
Сливен, при условията на продължавано престъпление присвоила чужди пари – сумата
от 173 413.38 лв., собственост на ТПК „Ковач” гр. Сливен, връчени й в това
й качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай.
Като причини и условия за извършване на престъпленията
съдът преценява проявеното от страна на подсъдимата незачитане на правото на
собственост и пренебрежението към чуждото имущество, което й е било поверено,
стремеж към облагодетелстване по незаконен начин, проявени упоритост и
последователност при преследване на набелязаните престъпни цели, независимо от
афишираната „благородна” цел – да се помогне на изпадналия във финансови
затруднения син.
При определянето на вида и размера на наказанията,
което следва да бъдат наложени на подсъдимата С.Р. за извършеното от нея
престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а във връзка с чл.55 от НК с оглед на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК и предвид действащата разпоредба на чл.58а от НК към
момента на извършване на деянието/, отчете степента на обществената опасност
както на извършителя, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички
останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви наказания като
вид и размер следва да се наложат за извършеното престъпление, съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимата е извършила престъпление, което освен, че е
тежко по смисъла на закона /а самото деяние по чл.203 ал.1 от НК е особено
тежък случай/, е и с много силно неблагоприятно въздействие /като последица от
деянието/ по отношение на възможността конкретния икономически субект /ТПК
„Ковач” гр.Сливен/ да оцелее в настоящата икономическа ситуация, както и е
придружено със силно негативни икономически последици за този икономически
субект в условията на финансова и икономическа криза.
При обсъждането на въпроса за обстоятелствата
оказващи влияние върху отговорността на подсъдимата, настоящият съд констатира,
че не са налице отегчаващи отговорността й обстоятелства, освен тези които вече
са взети предвид при квалифицирането на деянието й като особено тежък случай –
продължителността на престъпната дейност, упоритостта и последователността при
преследването на набелязаната престъпна цел, неблагоприятните икономически
последици за кооперацията, стойността на причинената щета като абсолютен
размер, а и с оглед на икономическото състояние на кооперацията. Съгласно
разпоредбата на чл.56 от НК тези обстоятелства не са отегчаващи отговорността
на подсъдимата, тъй като са взети предвид при квалифицирането на деянието като
особено тежък случай, а и като продължавано престъпление.
Налице са само и единствено смекчаващи
отговорността на подсъдимата
обстоятелства – чистото й съдебно минало; направените самопризнания още
в досъдебното производство и проявените съдействие и принос за изясняване на
обстоятелствата подлежащи на доказване в това производство; мотивите и
подбудите, поради които подсъдимата е извършила престъплението, силно влошеното
й здравословно състояние.
Настоящият съд преценява тези смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства като многобройни, които сами по себе
си обосновават извода за несъразмерна тежест на предвидения в разпоредбата на
чл.203 ал.1 от НК минимален размер на наказанието.
От друга страна, действащата към момента на
извършване на деянието редакция на чл.58а от НК /към която препраща
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/ също предвижда задължително приложение на
чл.55 от НК.
При това положение на подс.С.Р.
следва да бъде наложено наказание значително под предвидения в разпоредбата на
чл.203 ал.1 от НК размер от десет години лишаване от свобода. С оглед на
направените по-горе констатации настоящият съд намира, че на подсъдимата следва
да бъде наложено наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което би
било съответно на реалната степен на обществената опасност на подсъдимата и на
извършеното от нея, на всички налични по делото обстоятелства оказващи влияние
върху размера на отговорността, а следователно и на преследваните цели на
наказанието по смисъла на чл.36 от НК.
С оглед разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание на подс.Р., което следва да се
търпи в затворническо общежитие от открит тип.
С оглед постигане целите на наказанието и в
частност за да се отнеме възможността на подсъдимата на извърши други такива
престъпления /вкл. като се премахнат предпоставките за това/, а и за да се
въздейства превантивно и възпитателно и спрямо останалата част от обществото,
съдът намира, че на подсъдимата следва да се наложат и останалите две
наказания, предвидени кумулативно в разпоредбата на чл.203 ал.2 от НК –
лишаване от права и конфискация на част от имуществото.
Във връзка с последното на подс.Р.
следва да се наложат и наказанията, както следва:
-
лишаване от правото да заема ръководна
длъжност и длъжност свързана със съхранение, пазене и боравене с материални
ценности в държавни и общински институции и предприятия, както и в търговски
дружества и кооперации за срок от четири години и
-
конфискация
на част от имуществото на подсъдимата, а именно ¾ ид.ч.
от л.а. „Ситроен – Саксо” с рег. № СН 4026 ВВ, рама №
VF7S6NFZF56850612, двигател № NFZ10FX1X0530879 и
¾ ид.ч. от л.а. „Ситроен – Саксо” с рег. № СН 2211 СА, рама № VF7S6NFXF57016684, двигател № 10FX10PSA0366906.
В
настоящото наказателно производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от ТПК „Ковач” гр.Сливен, представлявана от председателя на
Управителния съвет Г.И.Ф. против подсъдимата С.Г.Р. граждански иск, с който се
претендира обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в
размер на 126526,55 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2009г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
На основание чл.84 и сл. от НПК ТПК „Ковач”
гр.Сливен, представлявана от председателя на Управителния съвет Г.И.Ф. беше
конституирана като граждански ищец в наказателния процес. В това си качество,
гражданският ищец /чрез повереника си/ поддържа
предявения от него против подсъдимата Р. граждански иск и настоява същия да
бъде уважен изцяло ведно с претендираната законна
лихва. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
С оглед на преценените доказателства и възприетата
по делото фактическа обстановка касаеща извършеното
деяние по чл.203 от НК, несъмнено е че ТПК „Ковач” гр.Сливен е претърпяла в
резултат на поведението на подс.Р. имуществени вреди
в размер на 126 526,55 лв., която сума представлява разликата между присвоената
от подсъдимата сума от 173 413,38 лв. и възстановената от
подсъдимата сума от 46 886,83 лв.
Налице са всички основания за реализиране на деликтната
отговорност на подсъдимата, с оглед на което тя следва да бъде осъдена да
заплати в полза на гражданския ищец така претендираната
сума. Отговорността на подсъдимата Р. е за непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 от ЗЗД.
Подсъдимата и нейната защита не оспорват
предявения граждански иск и размера на претенцията.
В тази
връзка следва подс.С.Г.Р. да бъде осъдена да заплати на
ТПК „Ковач”
гр. Сливен, представлявана от председателя на УС Г.И.Ф., БУЛСТАТ *********,
сумата от 126 526.55 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
27.03.2009 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сумата от
400 лв., представляваща направените по делото от гражданския ищец разноски за
адвокатски хонорар.
По правилата
на процеса следва подсъдимата С.Г.Р. да бъде осъдена да заплати по сметка на
Сливенски окръжен съд сумата 5062 лв., представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск, както и сумата 1055
лв., представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: