Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 29.11.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми октомври две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: П.В.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
230 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ М.К.С. с ЕГН ********** *** твърди,
че е кредитор на ответника С.Г.Т. с вземане в общ размер на 40 000 лева,
което произтичало от четири броя договора за паричен заем, за сумите от по
10 000 лева - нотариално заверени и подписани от ищеца в качеството му на
заемодател и от ответника - в качеството му на заемополучател. При настъпването
на падежа по договорите - 30.06.2015г., ответникът С.Т. не изпълнил
задължението си да върне заемните суми. Поради това, ищецът подал четири броя
заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и били образувани
съответните производства, по които били издадени заповеди за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителни листове по ЧГрД №
799/2015г. по описа на КРС, ЧГрД № 805/2015г. по описа на КРС, ЧГрД № 809/2015г.
по описа на КРС и ЧГрД № 898/2015г. по описа на КРС. Въз основа на тези
документи било образувано и изпълнително дело № 932/2015г. срещу ответника при
ЧСИ Д.М., рег. номер 828, с район на действие – Окръжен съд П.. Към момента на
предявяване на иска всички Заповеди за изпълнение срещу ответника и съответните
изпълнителни листове влезли в сила. При проверка на имущественото състояние на
ответника С.Г.Т. се установило, че същият е дарил втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. „***“ № 10 на синовете си И.С.Т. с
ЕГН ********** и С.С.Т. с ЕГН **********. Дарението било извършено на
10.07.2015г., т.е. десет дни след настъпване на падежа по Договорите за паричен
заем и при наличие на значително по размер, категорично и изискуемо задължение
към ищеца Очевидно било, че ответникът умишлено предприел правни действия с цел
намаляване на имуществото си, като прехвърлил на малолетните си синове чрез
дарение собствеността върху притежавания от него недвижим имот. От датата на
вписването било видно, че увреждащата сделка е извършена след възникване на
вземанията по посочените облигационни отношения. Твърди, че длъжникът бил
наясно, че с извършването й ще застраши имуществения интерес на ищеца и изцяло
ще възпрепятства удовлетворяването му. Ответникът се лишил от всичките си
налични активи внезапно и незабавно, осуетявайки всяка възможност за
реализиране на имуществените права на кредиторите му. Следвало да се отчете, че
когато едно лице се разпореди веднъж с несеквестируемо имущество, същото губи
несеквестируемостта си и може да служи като обезпечение на кредиторите.
Сочи, че по силата на презумпция, уредена в
чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения
с длъжника, се предполага. В настоящия случай страните по увреждащата сделка
били в близко родствено отношение, което предполагало наличието на знание за
увреждане и у двете страни. Този факт придобивал още по-голяма сила в
конкретния случай, тъй като се касаело за дарение на малолетни лица.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
обяви за относително недействително спрямо ищеца М.К.С., сключения между
ответниците договор за дарение с нотариален акт № 22, том ІІІ, рег. № 3888,
дело № 303/2015г. на Нотариус Р.К., по силата на който С.Г.Т. е дарил на
малолетните си деца И.С.Т. и С.С.Т. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА, с идентификатор 36498.503.2197.1.2, находящ се в гр. К., Община К.,
Област П.ска по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г., на Изпълнителния директор на ГКК, с адрес на имота:
гр. К., п.к. 4300, ул. „***“ № 10, ет.2, като самостоятелният обект се намира в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2197, с
предназначение - жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ от 92.90
кв.м и прилежащи части – 41.60% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - няма, под обекта -
36498.503.2197.1.1, над обекта – няма.
ОТВЕТНИЦИТЕ С.Г.Т. с ЕГН **********, И.С.Т.
с ЕГН ********** и С.С.Т. с ЕГН **********, последните двама действащи чрез
своята майка и законен представител Х.И.Т. с ЕГН **********,*** оспорват иска
като неоснователен.
ОТВЕТНИКЪТ С.Г.Т. навежда следните
възражения срещу иска: счита, че не са налице предпоставките, на които се
основава претенцията на ищеца, а именно: да са налице са всички елементи от
фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД. С разпоредбата на чл. 135 ЗЗД се
допускало по искане на кредитора съдът да обяви за недействителни спрямо него
тези действия на длъжника, с които последният го увредил. В тази разпоредба под
„действия на длъжника” законодателят имал предвид извършените от длъжника
правни сделки. Искът по чл. 135 ЗЗД бил предоставен за защита на лицата, чиито
интереси са увредени от действията или сделките на техен длъжник. В тяхна полза
законодателят предвидил възможността при доказано увреждане и знание у третото
лице за такова увреждане спрямо кредитора, имотът, предмет на сделката, да се
върне в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата
си. В конкретния случай не било налице умишлено увреждане интересите на ищеца,
предвид обстоятелството, че ответникът разполагал и с друго движимо и недвижимо
имущество, не бил налице субективният елемент - знание и намерение на ответника
да увреди ищеца, защото с извършената сделка ответникът прехвърлил не на което
и да е трето лице, различно от домакинството му, а именно на двете си малолетни
деца с единствената цел, при това социална и нравствена по своя характер - да
им осигури за в бъдеще един спокоен и нормален живот, да имат свое собствено
жилище. Такова било намерението на ответника много преди да възникне твърдяното
задължение, уговорка, която от години била коментирана многократно със
съпругата му. Поради това, ответникът спазил поетото обещание да обезпечи
децата си с имот, поради което била изповядана и процесната сделка, а не с цел
- увреда. За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД било
необходимо ищецът да докаже, че е кредитор на ответника. Ищецът М.С. нямал
качеството на кредитор по отношение на ответника, тъй като не било установено с
влязло в сила решение това му качество, така както го изисквал закона. Когато
липсвал елемент от фактическия състав на отменителния иск, претенцията се
явявала неоснователна. От представените по делото доказателства било видно, че
прехвърления имот е с значително по-малка стойност от задължението, което се
твърдяло, че ответника има към ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ С.С.Т., действащ чрез своята
майка и законен представител Х.И.Т. прави следните възражения срещу иска: Твърди,
че не са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД,
което да предпоставя неговото уважаване. Липсвали предпоставките на чл. 135 ЗЗД, и специално - липса на знание за увреждане на кредитор. Налице била
константна и непротиворечива съдебна практика по въпроса „налице ли е увреждане
на кредитора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД при положение, че ответникът
(длъжник) притежава имущество със значителна стойност (надхвърлящо многократно
стойността на вземането на кредитора), чрез което кредиторът може да се
удовлетвори. Сочи съдебна практика. В настоящият случай не можело да се
обоснове наличие на особено затруднение за кредитора за събиране на вземането
му. Умисълът за увреждане на кредитора не предполагал непременно наличие на
увреждане. При всяко положение обаче увреждането следвало да е обективен факт,
като намерението за увреждане на кредитора не водело задължително до такъв
резултат. В конкретния случай дарението на недвижимия имот не преграждало
възможността ищецът да се удовлетвори за вземането си. Искът по чл.135 от ЗЗД
не можел да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка,
длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си
към кредитора. Нямало да е налице увреждане, когато длъжникът има друго
имущество, което е не само достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се
секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без
затруднение, както и чрез имущество, предмет на действието, за което е предявен
отменителния иск. Счита, че с разпоредителната сделка бащата на ответника не е
целял увреда, а единствено обезпечаване на детето си с недвижим имот, така, че
в бъдеще то да има собствено жилище и спокоен живот. Нещо което, всеки един
родител искал, желаел и би направил за децата си. Счита, че ищецът не притежава
качеството на кредитор на бащата на ответника. Следва да е налице влязло в сила
решение, което да обуславя това му качество. В настоящия случай тази
законоустановена предпоставка липсвала. По своята същност отменителният иск,
наречен още Павлов иск, бил средство за защита на кредитора срещу увреждащите
го действия на неговия длъжник. Кредиторът можел да атакува сделката, само ако
тя е сключена, след като той е придобил качеството кредитор. На разположение на
кредитора срещу увреждащите го действия на длъжника бил поставен на
разположение един иск - отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД, като в хипотезата
на алинея трета в тежест на кредитора - ищец, който цели уважаване на
претенцията, било да докаже наличието на още една кумулативна предпоставка -
това, че длъжникът и третото лице са сключили сделката единствено с цел да го
увредят. Липсата на която и да е от горепосочените кумулативни предпоставки
обосновавала извод за неоснователност на претенцията. Ответникът, на едва
тригодишна възраст, не знаел, че баща му има или е имал някакви задължения,
който не са установени безспорно. Освен това, дареният имот бил на много
по-малка стойност от задължението, което бащата на ответника се твърдяло да има
спрямо ищеца в производството, от което също можело да се направи обоснован
извод, че намерение за увреда няма.
ОТВЕТНИКЪТ И.С.Т., действащ чрез своята
майка и законен представител Х.И.Т. прави следните възражения срещу иска: счита,
че правната сделка на длъжника можела да бъде отменена само ако тя уврежда
кредитора, като например с нея длъжника намалява имуществото си или затруднява
удовлетворяването на кредитора. Увреждането било обективна предпоставка. Искът
по чл. 135 от ЗЗД не можел да бъде уважен, ако въпреки извършването на
разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, достатъчни за
удовлетворяване на вземането на кредитора. Твърди, че както сега, така и към
момента на процесната сделка първият ответник разполагал и с друго имущество и
средства, с които можел да удовлетвори задължението си към кредитора. Затова не
било налице увреждане, при положение че длъжникът има друго имущество, което
било достатъчно и годно да се секвестира. Отменителният иск бил насочен към
недвижим имот, със стойност много по-малка от твърдяното задължение. При това
положение, видно било че между вземането и стойността на имота по атакуваната
сделка липсвал какъвто и да е еквивалент. Елемент от фактическия състав бил и
един субективен елемент - знанието на длъжника за увреждането. В настоящият
случай липсвали кумулативно предвидените предпоставки на чл. 135 ЗЗД, и
специално - знание за увреждане на кредитор. Относно субективният елемент било
необходимо ответникът - прехвърлител по сделката да е знаел за увреждането и
съответно да е извършил действието единствено с тази единствена цел. Безспорно
бащата на ответника не целял увреда с процесната сделка, след като прехвърлил
имота на ответника и неговия брат, т.е. на двете си деца единствено и само с
цел да ги обезпечи с жилище занапред. Ответникът не знаел, и нямало откъде да
знае, че баща му има твърдините задължения, въз основа на които било образувано
изпълнително производство. Оспорва качеството на кредитор на ищеца. Счита, че
ищецът в настоящото производство не притежава качеството на кредитор по
отношение на първият ответник, тъй като упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД се предпоставяло от наличието на влязло в сила решение.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените по делото Заповед
№ 367 от 19.08.2015г. и Изпълнителен лист № 535 от 20.08.2015г., двете по ЧГрД
№ 799/2015г. на КРлС, Заповед № 390 от 27.08.2015г. и Изпълнителен лист № 547
от 27.08.2015г., двете по ЧГрД № 805/2015г. на КРлС, Заповед № 391 от
27.08.2015г. и Изпълнителен лист № 548 от 27.08.2015г., двете по ЧГрД №
805/2015г. на КРлС, Заповед № 471 от 10.09.2015г. и Изпълнителен лист № 580 от
10.09.2015г., двете по ЧГрД № 898/2015г. на КРлС, че ответникът С.Г.т. е осъден
да заплати на ищеца М.К.С. сумата от по 10 000 лева във всяко от
производствата, представляваща неизплатен паричен заем. Така общото задължение
на този ответник към ищеца по четирите заповедни производства възлиза на сумата
от 40 000 лева по неизплатени заемни суми, отделно съдът е присъдил и
разноски по делото. В заповедите за изпълнение е посочено, че договорите за
заем са сключени както следва: на 04.05.2015г., на 04.05.2015г., на
12.05.2015г. и на 18.05.2015г.
Установява се и не се оспорва от
ответниците, че на 10.07.2015г., с нотариален акт № 22, том ІІІ, рег. № 3888,
дело № 303/2015г. на Нотариус Р.К. с район на действие районен съд К., ответникът
С.Г.Т. е дарил на малолетните си деца И.С.Т. и С.С.Т. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 36498.503.2197.1.2, находящ се в гр. К., Община
К., Област П.ска по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г., на Изпълнителния директор на ГКК, с адрес на
имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „***“ № 10, ет.2, като самостоятелният обект се
намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2197,
с предназначение - жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ от 92.90
кв.м и прилежащи части – 41.60% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - няма, под обекта -
36498.503.2197.1.1, над обекта – няма.
Установява се от представеното
удостоверение, че въз основа на четирите изпълнителни листа, издадени в
посочените частно-граждански производства, пред ЧСИ Д.М., рег. номер 828, с
район на действие – Окръжен съд П. е било образувано изпълнително дело №
932/2015г. с взискател – ищецът в процеса, и длъжник - първият ответник.
Посочени са подробно дължимите от ответника суми и налично негово имущество,
представляващо две моторни превозни средства – лек автомобил Ф.Г., произведен
през 1990г. и мотоциклет *** СТПА 51, произведен през 1999г. Установено е също,
че ответникът С.Т. притежава земеделски имот в село К. с площ от 3 540
кв.м и неустановено количество дружествени дялове. Посочено е в
удостоверението, че върху моторните превозни средства е наложен запор, но не се
сочи това да е станало по същото изпълнително производство. Посочено е че
съдия-изпълнителят е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника. Към
18.08.2016г. по изпълнителното производство нямало постъпили суми. Държавата е
присъединен взискател за сумата от 1 856.35 лева.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, парви
следните изводи от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производството
е предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително
недействителен спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на първият от
ответниците, договор за дарение на недвижим имот, сключен между тримата
ответници. С договора за дарение, чието сключване не се оспорва в процеса,
първият ответник е дарил на двете си малолетни деца имота, предмет на
договора.
За уважаването на иска е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване да установи три предпоставки: 1) че ищецът
е кредитор на ответника–прехвърлител; 2) че е сключена увреждаща кредитора
сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя; в
конкретния случай, тъй като сделката е безвъзмездна – оспореният договор е за
дарение на недвижим имот, не се изисква съзнаване на увреждането и от втория и
третия ответник – приобретатели на имуществото. В тази връзка всички релевирани
от тримата ответници възражения в тази насока се явяват неотносими към
конкретния правен спор, а оттам и неоснователни при преценка по същество на
спора. Трите предпоставки следва да се установят в тяхната кумулативност за да
бъде уважен Павловият иск.
По първата предпоставка:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника,
разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение №
639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика). Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от
23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.). Ищецът в настоящия
процес установява по несъмнен начин качеството си на кредитор по четири броя
договори за заем. Доказването е извършено с писмени доказателства, посредством
представените заповеди за изпълнение, издадени по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист. Четирите договора за заем са сключени през месец май 2015г. – на 04, 12 и
18 май, т.е. преди датата на сключване на договора за дарение, чиято отмяна се
иска. В този смисъл, ищецът при условията на пълно и главно доказване
установява качеството си на кредитор спрямо първия ответник. Възраженията за
липса на влязло в законна сила решение са неоснователни, предвид посоченото
по-горе от съда.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл
Решение № 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Упражняването
на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго
имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който
не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен
да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни
правото си по чл. 135 от ЗЗД. За обезпечение вземането на кредитора служи
цялото имущество на длъжника (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора
е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с
обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът
не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества
да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен,
то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на
дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 от ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. Тук
следва да се отбележи, че относителната недействителност на сделката касае само
кредитора. Същата продължава да обвързва страните и не връща имуществото в
патримониума на длъжника, а само дава възможност изпълнение на бъде насочено
срещу имуществото на трето лице-недлъжник (малолетните ответници в конкретния
случай). При недобросъвестност на длъжника, кредиторът би разполагал с
възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез
насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за
провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (в този см. Решение № 18 от
4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед на изложеното
следва да се приеме, че е ирелевантно има ли друго имущество ответника -
прехвълител към датата на увреждащата сделка и оттам да се прави извод за
увреждане.
По третата предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, т.е. когато знае, че има кредитор (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на
ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3396/2014 г., IV г. о.). Когато увреждащото действие е безвъзмездно (както
е в случая), правно ирелевантно е дали лицата, с което длъжникът е договарял – неговите
малолетни деца, са знаели за увреждането. В настоящия случай знанието за
наличие на кредитор – сключването на четири договора за заем през месец май
2015г. е възникнало преди действието на разпореждане – 10.07.2015т., поради
което и третата кумулативно предвидена предпоставка за уважаване на Павловия
иск е налице.
С оглед установяване на всички необходими
за уважаването на иска предпоставки иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да се
уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски и такива следва
да му се присадят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 169.21 лева, съгласно приложения списък на разноските.
Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно представения в настоящото
производство договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК (не се
претендират разноските по договор за правна помощ, представен пред Окръжен съд П.
– същите не фигурират в списъка по чл. 80 от ГПК). Ответниците правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Данъчната оценка на имота, съставляваща и цена
на иска е в размер на 16 760.20 лева, а минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално възнаграждение при
този интерес в размер на 1032.81 лева. При това положение, заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева във връзка с провеждането на Павлов
иск се явява адекватен на положения труд и не следва да бъде намаляват, а да се
присъди в пълния претендиран размер.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен
спрямо М.К.С. с ЕГН ********** ***, договор за дарение, сключен на 10.07.2015г.
с нотариален акт № 22, том ІІІ, рег. № 3888, дело № 303/2015г. на Нотариус Р.К.
с район на действие районен съд К., по силата на който С.Г.Т. с ЕГН ********** ***
е дарил на малолетните си деца И.С.Т. с ЕГН ********** и С.С.Т. с ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Х.И.Т. с ЕГН **********,***
следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 36498.503.2197.1.2, находящ се в гр. К., Община
К., Област П.ска по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г., на Изпълнителния директор на ГКК, с адрес на
имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „***“ № 10, ет.2, като самостоятелният обект се
намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2197,
с предназначение - жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ от 92.90
кв.м и прилежащи части – 41.60% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - няма, под обекта -
36498.503.2197.1.1, над обекта – няма.
ОСЪЖДА С.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 1669.21 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.