РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Самоков, .11.11.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 800 по описа на съда за
В.Г.М. *** е
предявила срещу „Хастингс“ ЕООД, гр.
София, искове за признаване на незаконността и отмяна на уволнението й от
работа, във връзка с което е издадена заповед № 1814/14.06.2019 г. на управителя
на ответното дружество; за възстановяване на ищцата на предишната й работа; за
осъждане на ответника да й заплати сумата 5839,95 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца,
считано от 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
същата дата до окончателното изплащане на сумата и с разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че до
уволнението ищцата работела по трудово правоотношение с ответника като
склададжия с място на работа к. к. „Боровец“, Община Самоков, хотел „Ястребец“
при брутно трудово възнаграждение в размер 973,25 лв. месечно. На 09.05.2019 г.
ответното дружество, чрез вписания в Търговския регистър негов прокурист Калоян
Спасов, отправило до ищцата едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено било в
предизвестието, че ищцата ще навърши 61 години и 4 месеца на 13.06.2019 г.,
когато осигурителният й стаж ще бъде 42 години и 7 месеца, поради което на тази
дата тя ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовият
й договор с ответника следва да бъде прекратен, считано от 14.06.2019 г.
Предизвестието било връчено лично на ищцата на 09.05.2019 г., когато й било
връчено и уведомление по чл. 333 от КТ.
Ищцата излага съображения, че
едномесечният срок на предизвестието започнал да тече от датата, на която то
й било връчено и съгласно установените в
чл. 72 от ЗЗД общи правила за изчисляване на срокове в гражданското право този
срок изтекъл на 10.06.2019 г. С оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор бил прекратен на тази дата /10.06.2019 г./, а издадената
впоследствие заповед № 1814/14.06.2019 г. имала единствено декларативен ефект
относно прекратяването му. Към 10.06.2019 г. все още ищцата не била навършила
възрастта от 61 години и 4 месеца и затова на тази дата тя все още не била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно действащите
разпоредби на КСО. Ето защо едностранното прекратяване на трудовия договор с
ищцата въз основа на отправеното й предизвестие било извършено от ответника при
липсата на визираните в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ предпоставки към датата на
изтичане на срока на предизвестието, поради което било незаконосъобразно. Като
отделно основание за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна ищцата сочи и липсата на представителна власт за ответника на лицето,
което издало и подписало отправеното до нея предизвестие.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковете изцяло
и изразява становище за тяхната неоснователност. Сочи се в отговора, че в
съответствие с датата, на която ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, а именно –
13.06.2019 г. и предвид посоченото в отправеното до нея предизвестие, трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 14.06.2019 г. В тази връзка
излага съображения, че разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ е императивна само
досежно минималния срок на предизвестието за едностранно прекратяване на
трудово правоотношение, но не ограничава възможността на страната, отправила
предизвестието, да определи изрично в него и по-дълъг от минималния срок, след
чието изтичане трудовото правоотношение ще бъде прекратено. Сочи, че именно
такъв е конкретният случай предвид изричното посочване във връченото на ищцата
предизвестие, че трудовото правоотношение с нея ще бъде прекратено на
14.06.2019 г. и излага доводи, че към тази дата фактите, съставляващи основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение,
вече са се били осъществили. В подкрепа на тези съображения се изтъква в
отговора на исковата молба, че въпреки твърденията на ищцата в исковата молба,
че трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на 10.06.2019 г., в
периода след тази дата до датата на прекратяването му на 14.06.2019 г., а
именно – от 11.06.2019 г. до 13.06.2019 г. – ищцата се е явявала на работа,
полагала е труд по трудовото правоотношение с ответника и е получила трудово
възнаграждение за тези дни, т. е. страните са възприели мълчаливо с поведението
си по-дълъг от минималния законоустановен срок на отправеното до ищцата
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът оспорва
като неоснователно и твърдението на ищцата, че отправеното до нея предизвестие
било подписано от лице без представителна власт за дружеството. Не оспорва
твърдението в исковата молба, че предизвестието е подписано от Калоян Спасов –
прокурист на дружеството, но сочи, че в кръга на представителната му власт се
включва и сключването и прекратяването на трудови договори с работници и
служители на дружеството.
В открито съдебно заседание
ищцата се представлява от пълномощника си адв. Сн. Оцетова, която заявява, че
поддържа исковете.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. В. Желязкова, която поддържа становището по исковете,
изразено с отговора на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Исковете са допустими, но
неоснователни.
Между страните не
са спорни, а и се потвърждават от събраните доказателства, следните
обстоятелства:
Ищцата е родена на *** г. и до процесното
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е работила по сключен с
ответника трудов договор като „склададжия” с място на работа к. к. „Боровец“,
Община Самоков, хотел „Ястребец“ при брутно трудово възнаграждение в размер
973,25 лв. месечно. На 09.05.2019 г. Калоян Спасов, вписан към тази дата като
прокурист на ответното дружество, подписал едномесечно предизвестие до ищцата
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с нея, считано от
14.06.2019 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Предизвестието било връчено лично на ищцата на 09.05.2019 г. След
връчване на предизвестието, включително и в периода от 11.06.2019 г. до
13.06.2019 г., ищцата е полагала труд в ответното дружество в изпълнение на
трудовата функция „склададжия” и за този период, включително и за дните
11.06.2019 г., 12.06.2019 г. и 13.06.2019 г. ответникът й начислил и заплатил
дължимото трудово възнаграждение. Към 13.06.2019 г., когато ищцата навършила 61
години и 4 месеца, същата имала 42 години и 7 месеца осигурителен стаж.
Със заповед № 1814/14.06.2019 г.
на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на ищцата
на 17.06.2019 г.
Установените по делото факти
обосновават извод, че ответникът - работодател законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение с
ищцата, считано от 14.06.2019 г. При действието на разпоредбите на чл. 68, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от КСО към тази дата ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като е навършила 61 години и 4 месеца и има 42
години и 7 месеца осигурителен стаж. Придобиването на това право от работника е
основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за едностранно прекратяване на
трудовия договор от работодателя с предизвестие.
По своята правна същност
предизвестието е уведомление, отправено от едната страна по трудовия договор до
другата, обективиращо волята й да упражни правото си на едностранно
прекратяване на договора след определен срок. С оглед разпоредбата на чл. 326,
ал. 2, изр. първо, вр. чл. 328, ал. 1 от КТ срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор между ищцата и ответника е 30-дневен, тъй като
по делото няма данни те да са уговорили по-дълъг срок. Този срок се посочва от
страната, която е отправила предизвестието и може да бъде определен по различни
начини – като дата, от която започва да тече предизвестието (т. е. чрез
определяне на началния му момент) или като срок, след чието изтичане трудовият
договор ще бъде прекратен (т. е. чрез определяне на крайния му момент). В този
смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана и цитирана в
решение № 873/18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и определение
№ 1292/29.11.2011 г. по гр. д. № 906/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Във всички случаи на едностранно
прекратяване на трудовия договор с дължимо предизвестие меродавно за
прекратяването на договора е изтичането на срока на предизвестието, какъвто е
определен от страната, която го е отправила. Казано иначе, щом като отправилата
предизвестието страна има възможност по чл. 220, ал. 1 от КТ да не спази срока
на предизвестието дори като изначално посочи в него, че трудовият договор ще
бъде прекратен след по-малко от 30 дни от датата на отправянето му, на още
по-силно основание тя има възможност да отправи предизвестие, в което да
посочи, че договорът ще бъде прекратен с изтичане на срока на предизвестието,
т. е. че няма да се възползва от възможността да не спази този срок. Не
съществува пречка отправилата предизвестието страна да изяви в него волята си
срокът на предизвестието, което тя възнамерява да спази, да започне да тече не
от деня, следващ връчването му на другата страна, а от по-късна определена
начална дата или крайният му срок да изтича след повече от 30 дни от връчването
му. И в двата случая се касае не за едно недопустимо едностранно удължаване на
срока на предизвестието, а за волеизявление на страната, която го е отправила,
че началото на срока му започва да тече не от деня, следващ връчването му, а от
по-късен момент. В този смисъл разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. първо от КТ
е диспозитивна, тъй като съдържащото се в нея правило е установено единствено в
интерес на страните – да създаде по-голяма яснота в отношенията им в случай, че
такава отсъства от съдържанието на предизвестието. В допълнение, според
настоящия състав различието във фактическите състави на едностранно
прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника – от една страна и
от работодателя – от друга (в последния случай основанията за това са
изчерпателно изброени и представляват обективни обстоятелства), както и липсата
на изрично препращане в чл. 328, ал. 1 от КТ към чл. 326, ал. 4 от КТ, обосновават
извод, че тази разпоредба не е пряко приложима в случаите на едностранно прекратяване
на трудовия договор с предизвестие от работодателя. Ако основанието за
уволнение обективно настъпва на определена дата, е абсурдно работодателят да
бъде принуден да връчи на работника предизвестието единствено, само и точно 31
дни преди това (този ден може да е неприсъствен или да е почивен за работника
или той да ползва отпуск) под страх, че ако го стори по-рано, то срокът на
предизвестието ще изтече преди настъпване на уволнителното основание, а ако го
стори по-късно – ще дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
В конкретния случай в текста на
отправеното до ищцата писмено предизвестие, връчено й на 09.05.2019 г. ясно,
еднозначно и недвусмислено е посочено, че трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено, считано от 14.06.2019 г. именно поради обективните фактически
обстоятелства относно нейната възраст и осигурителен стаж към 13.06.2019 г.,
съставляващи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. По този начин ответникът е определил в
предизвестието крайният срок, след чието изтичане – на 13.06.2019 г. –
трудовият договор ще бъде прекратен, считано от следващия ден, а именно
14.06.2019 г. Обстоятелството, че в предизвестието е посочено, че то е „едномесечно”,
съпоставено с дефинитивно определяне в него на датата, от която трудовото правоотношение
ще бъде прекратено и че тази дата ще настъпи след повече от 30 дни от деня,
следващ връчването на предизвестието (в случая 35 дни) обосновават единствено
извод, че ответникът отнапред е заявил волята си да не се възползва от
възможността по чл. 220, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор с
ищцата преди изтичане на 30-дневния срок на предизвестието, както и че като
период на предизвестието следва да се считат последните 30 календарни дни до
13.06.2019 г. включително, без това да представлява злоупотреба с негови права
по трудовото правоотношение.
С други думи, ответникът не е
определил едностранно по-дълъг срок на предизвестие от 30-дневния съгласно чл.
328, ал. 1, вр. чл. 326, ал. 2 от КТ, нито този 30-дневен срок е започнал да
тече от 10.05.2019 г. (денят, следващ датата на връчване на предизвестието на
ищцата), а посочвайки датата, на която ищцата придобива право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – 13.06.2019 г., както и датата, от която трудовото
правоотношение ще бъде прекратено на това основание – следващия ден 14.06.2019
г., той е изявил по един допустим начин волята си предизвестието да тече в
последните 30 дни до 13.06.2019 г. включително – т. е. в периода от 15.05.2019
г. до 13.06.2019 г. Съдържанието на тази негова воля не само е ясно изразено в
предизвестието, а и се подкрепя от безспорно установеното обстоятелство, че и в
дните, в които ищцата твърди, че трудовото правоотношение между нея и ответника
вече било прекратено, а именно дните 11.06.2019 г., 12.06.2019 г. и 13.06.2019
г. тя е полагала труд в ответното дружество в изпълнение на трудовата функция
„склададжия” и ответникът й начислил и заплатил дължимото трудово
възнаграждение.
По така изложените съображения
доводите на ищцата, че срокът на отправеното до нея предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е
започнал да тече на 10.05.2019 г. и е изтекъл на 10.06.2019 г., когато с оглед
разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ договорът бил прекратен без все още
да е налице това основание за прекратяването му, са неоснователни.
Както вече се посочи, срокът на
30-дневното предизвестие е започнал да тече по волята на отправилата го страна
от 15.05.2019 г. и е изтекъл с изтичане на 30-ия ден от него на 13.06.2019 г.,
поради което с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият
договор между страните е прекратен, считано от следващия ден – 14.06.2019 г. на
основание, което към тази дата е съществувало, а именно – поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това за работодателя е
възникнало правото да прекрати трудовия договор с ищцата с предизвестие на
посоченото в него основание и той законосъобразно го е упражнил. Във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата управителят на дружеството
е издал заповед № 1814/14.06.2019 г., която има само декларативен и констативен
характер.
Обстоятелството, че
предизвестието до ищцата е подписано от лице, което към 09.05.2019 г. е било
вписано в Търговския регистър като прокурист на ответното дружество е
безспорно, но то не обосновава извод, че това лице е действало без
представителна власт за ответника и че по този начин ответникът
незаконосъобразно е упражнил правото си да предизвести ищцата, че ще прекрати
трудовия договор с нея.
Обемът на представителна власт на
прокуриста е определен в закона – чл. 22, ал. 1 и 2 от ТЗ. По силата на
надлежно учредената прокура той има право да извършва всички действия и сделки,
които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява
търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия,
без да е необходимо да бъде нарочно упълномощаван поотделно за всяко такова
свое действие, поради което не случайно, макар и образно, е наричан в
практиката „другото аз” на търговеца. Същият не може да упълномощава другиго
със своите права по закон; няма право да отчуждава и да обременява с тежести
недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен;
представителната му власт може да бъде ограничена само за дейността на отделен
клон, като други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.
Отправянето на предизвестие до работник за прекратяване на трудов договор
представлява действие, свързано с упражняване на търговското занятие и с
представителство на ответника – търговец в трудово-правните му отношения в
качеството му на работодател, без да попада в някое от възможните ограничения на
представителната власт на прокуриста.
По всички изложени съображения
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от
него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ, са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
Ищцата е освободена
от заплащане на такси и разноски, а ответникът не претендира разноски. Поради
това и независимо от изхода на делото ищцата не дължи държавни такси върху
отхвърлените искове, нито заплащане на ответника на сторените от него разноски.
Воден от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Хастингс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Манастирски
ливади”, бул. „България” № 102, бл. бизнес сграда „Белисимо”, ет. 5, ап. офис
56, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, както следва: 1/. За признаване за незаконно уволнението й от
работа като „склададжия”, във връзка с което е издадена заповед №
1814/14.06.2019 г. на управителя на „Хастингс” ЕООД и за неговата отмяна; 2/.
За възстановяването й на предишната й работа до уволнението и 3/. За заплащане
на сумата 5839,95 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за период от 6 месеца, считано от 10.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от същата дата до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му
на 11 ноември 2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: