Решение по дело №2693/2019 на Административен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ……….

 

Гр. Варна,  ………………...  2019 година

 

 

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Александър Атанасов , като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2693/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е исков с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК,  чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по исковата молба от С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. против Областна дирекция на МВР-Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лева , ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Варна до окончателното изплащане на сумата, представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 3078/2019 г. по описа на Районен съд-Варна. Сочи се, че срещу ищеца  е издадено наказателно постановление № 19-0445-000225/14.06.2019 г. , с което му е наложена глоба в размер на 30,00 лева на основание чл.183,ал.3,т.2 от Закона за движение по пътищата за допуснато нарушение на чл.94,ал.3 от с.з. Наказателното постановление е отменено с решение № 1517/26.07.2019 г. постановено по НАХД № 3078/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и решението е влязло в законна сила на 21.08.2019 г. Сочи се, че в хода на производството пред въззивния съд е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, които се претендират като обезщетение за причинени имуществени вреди с исковата молба. Позовава се на  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено от ОСС на ВАС, І и ІІ колегия по тълкувателно дело № 2/2016 г. Претендира сторените разноски . В съдебно заседание не изпраща предтавител.

Ответникът- ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор  излага съображения, че искът е неоснователен и недоказан. Възразява и срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

 Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът  е обжалвал пред Районен съд-Варна наказателно постановление № 19-0445-000225/14.06.2019 г. , с което му е наложена глоба в размер на 30,00 лева на основание чл.183,ал.3,т.2 от Закона за движение по пътищата за допуснато нарушение на чл.94,ал.3 от с.з. Наказателното постановление е отменено с решение № 1517/26.07.2019 г. постановено по НАХД № 3078/2019 г. по описа на Районен съд-Варна. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 21.08.2019 г. В хода на въззивното производство, в проведеното съдебно заседание на 23.07.2019 г. е  представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2019 г. за упълномощаването на адв. А.Х.Д. за осъществяване на процесуално представителство по НАХД № 3078/2019 г. по описа на Районен съд-Варна / л.8 от делото на ВРС/ и доказателство за преупълномощаване на адв. И.В. / л.11/, осъществила процесуално представителство по делото. В посочения договор за правна защита и съдействие като платена сума в брой е вписано 300,00 лева.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление  , с административния акт и даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните писмени доказателства по делото  се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“ последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт. 

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, във въззивното производство във връзка с издаденото наказателно постановление  ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Посоченият акт е отменен с решението на ВРС, влязло в законна сила към датата на подаване на исковата молба. Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка. 

За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени. 

Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.

За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода, че  е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата.

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Договорът за правна помощ  е приет по делото от Районен съд-Варна и преупълномощен адвокат е осъществил процесуално представителство въз основа на представения договор. Пред Районен съд-Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ заплащането на положения от адвоката труд и извършването на претендираните разходи е доказано.

В Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.18, ал.2 са регламентирани минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуална защита - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. . Претендираните вреди в резултат на платеното адвокатско възнаграждение са в минималния размер в чл.18,ал.2 , във вр. с чл.7,ал.2 от Наредбата.

Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която е дължима от момента на завеждане на исковата молба в съда- 25.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, а не както е претендирана от датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Варна.

Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски в настоящето производство, се явява основателна. Неснователна е претенцията на ответника за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото се претендира в минималния размер и не е прекомерно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  разноски в размер на 310,00 лв. –адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. и  заплатена държавна такса в размер на 10,00 лв.

Воден от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да плати на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лева , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 3078/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да плати на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310,00 /триста и десет/ лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

  

 

СЪДИЯ: