РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Ямбол, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330102545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по молба от Т. Р. Х. с ЕГН **********, лично и в качеството на майка
и законен представител на малолетното дете А. В. М., род. на *** год. с ЕГН ***, чрез
пълномощник адв.М. Х. от АК Я., с искане за защита от домашно насилие срещу В. В. М. с
ЕГН **********.
С молбата се твърди, че молителката и ответника са бивши съпрузи, като от брака им
било родено детето А. В. М..
Твърди се че на 05.08.1012 год. молителката е била заплашена от ответника с думите
„довечера, като излезеш, ще ти се ебе путката майна“.
Твърди се и че на 15.09.203 год. на откриването на учебната година в градината на детето
ответника вика детето при себе си и му казва нещо , което силно притеснява А. , след което
се обръща към молителката и с много гняв в очите , и заканително казва „***“. Детето става
свидетел на заплахите и цял ден плаче страхува се да излезе от къщи , отказва да се види с
баща си, защото баща му постоянно му повтаря , че ще го вземе и повече няма да го върне
на майка му.
Иска се от съда на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да се
задължи ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на пострадалите лица,
да се забрани на същият да ги приближава на по-малко от 200 метра, както и до жилището
на пострадалите лица в гр.Я., ул.“***“ № ***, ет.*** и местоработата на молителката за срок
от 18 месеца.
1
В съдебно заседание молителката редовно призована не се явява. Процесуалният й
представител поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с процесуален представител, чрез
когото по същество се оспорва изложеното в молбата и се иска от съда да бъде отхвърлено
искането на молителката като се поддържа, че липсва извършен акт на домашно насилие от
страна на ответника.
От фактическа страна:
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С молбата е представено
Решение № *** год. по гр. дело № *** год. видно от което брака между Н. В. М. и Т. Р. Х. е
прекратен по взаимно съгласие. Видно от представеното удостоверение за раждане страните
са родители на детето А. В. М..
Видно от представения по делото социален доклад изготвен от ДСП Я., молителката Т.
Х. полага основни грижи за детето. Ответникът В. М. също показвна интерес ии загриженост
към здравето и развитието на детето си А.. При проведената беседа с детето А. е бил
спокоен . докато разговаряли замълчал за кратко и спонтанно казва, че родителите му са се
карали . заявил, че майка му била ядосана на баща му , защото той е трябвало да и дава
пари. Споделил, че тя не желае да вижда баща му. А. е заявил , че когато баща му го
посещава в дома му стои на вратата и му носи подаръци. Видно от служебна бележка от ***
гр. Я. детето А. М. посещава редовно ***.
От представената от ответника снимка в детската градина на *** год. е установено, че
той стои на пътеката , молителката е пред беседката , а детето на втория ред на столче.
По делото от страна на молителката са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел на Х.Х. – *** на молителката. В показанията си сочи, че на 15.09.23
год. в детската градина ответника е бил в детската градина и А. като го видял отишъл при
майка си и се скрил зад нея. После ответника отишъл при тях и се започнали скандали,
обиди и заплахи. Тя с детето си тръгнала, а В. тръгнал след тях, като детето плачело. Детето
не искало да ходи при баща си.
Съдът не кредитира показанията му в тази им част, отчитай близките родствени връзки
с молителката. Такива действия както на детето, така и на ответника не са посочени дори и
в молбата на молителката с която се иска защита от домашно насилие.
Житейски нелогично е при толкова хора в детската градина да няма други свидетели, които
да са възприели поведението на ответника и при такова негово поведение, на следващия
ден - 16.09.2023 год. да се проведе среща между него и синът му.
По делото от страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
в качеството на свидетели на Н.Д.С. и С.Н. М., които съдът кредитира, отчитайки наличието
на приятелски отношения с ответника по делото, доколкото същите не се опровергават от
останалите доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелката С., дотолкова
2
доколкото същата е възприемала описаните от нея обстоятелства , но не и да е чула
разменени реплики, тъй като както тя самата сочи, че на процесните дати се е намирала на
разстояние от тях – за случая на 05.08.2023 год. е била на задната седалка в автомобила , а за
случая на *** год. се е намирала извън двора на детската градина. Съдът дава вяра на
показанията й , че на 16.09.2023 год. се е провела среща на детето с баща му, тъй като не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
С показанията си свидетеля С.М. установява добрите отношения между детето и бащата
и че същото не се страхува от нето. Показанията му се подкрепят и от изготвени по делото
социален доклад.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна
следното:
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН за случаите на 05.08.2023 год. и на *** год., от
процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество искането на молителката е
частично основателно. Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.1 и т.5 – тъй като ответника е бивш съпруг на
молителката и баща на детето А.. По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата
действия на ответника със законовото определение, за да се прецени дали те представляват
„домашно насилие“.
По молбата на Т. Р. Х. за издаване на заповед за защита за извършен спрямо нея на
05.08.2023 год. акт на домашно насилие от страна на Н. В. М. съдът намира за основателна
на следните съображения: По делото се установи, че на тази дата страните са видели по
повод осъществяване на срещу между М. и синът му А., като видно от представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН ответника е заявил на молителката: „****“ .
Обстоятелството, че свидетелката Д. не е чула определена реплика не може да се изведе
еднозначен извод, че същата не е била изречена. Изречените в тази последователност от
ответника реплики представляват психическо и емоционално насилие и не може да се
приеме защитната теза, че срещата е била кратка и не е имало отправени заплахи и груби
изрази, като скандала е бил предизвикан от молителката.
Разбира се репликите може да са били изречени от ответника под въздействието на
отрицателни емоции предизвикани от предходно поведение и действия на молителката, но
дори това да е така, това не може да доведе до квалификация на казаното от ответника
3
различна от понятието домашно насилие под формата на психическа и емоционална такава
по смисъла на чл.2 от закона. Ето защо за обосноваване на крайния си правен извод за
осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката,
съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална
доказателствена сила, представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Съдът намира, че на *** год. ответника не е упражнил домашно насилие нито спрямо
бившата си съпруга , нито спрямо сина си. Описаният в молбата случай не се подкрепя дори
и от показанията на *** на молителката. В молбата е описано, че ответника е извикал сина
си и след като му казва нещо се обръща към молителката и с много гняв в очите и казва
заканително „ ***“. Свидетелят Х. твърди точно ***, че ответника е бил в детската градина
и А. като го видял отишъл при майка си и се скрил зад нея. После ответника отишъл при тях
и се започнали скандали, обиди и заплахи.
Видно от приложената по делото снимка, ответника се намира на пътеката , а молителката
пред беседката. Свидетеля Х. заявява ,най-общо, че са започнали скандали , обиди и
заплахи, но без да конкретизира какви.
Предвид изложеното, че се доказа само един от описаните в молбата случаи, съдът
счита, че са налице условията за налагане на мярката, предвидена за защита от домашно
насилие в чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН спрямо пострадалата Т. Р. Х., като по отношение на В. В. М.
следва да бъде наложена следната мярка: на основание чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължен да
се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Т. Р. Х..
Съдът намира че така определената мярка за защита от домашно насилие е достатъчна по
обем да осъществи търсената закрила на пострадалото лице .
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева. На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на
пострадалото лице - Т. Р. Х. следва да бъзе издадена заповед за защита въз основа на
настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за
последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
По молбата на Т. Р. Х. в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете А. В. М., за издаване на заповед за защита от домашно насилие за извършен спрямо
детето акт на домашно насилие от страна на В. В. М. на 05.08.2023 год. и *** год., съдът
намира същата за неоснователна на следните съображения. В молбата не се твърди, че
изрази от 05.08.2023 год. са стигнали до знанието на детето. В мотивите си по –горе съдът
е посочил и защо не приема че ответникът е изрекъл и думите на *** год. В изготвения по
делото социален доклад молителката е посочила пред социалните работници, че според нея
не съществува непосредствена заплаха за живота и здравето на детето. Споделила е че
4
бащата се отнася добре с детето и когато са само двамата срещите им преминават спокойно.
В конкретния случай съдът намира, че по делото не бе доказано ответника да е извършил
акт на домашно насилие спрямо детето, както и такъв спрямо майката, но в присъствието на
детето, като освен друго по делото липсват категорични доказателства, които да обосновават
извод у съда, че ответника е съзнавал, че детето се намира в такава близост до майката, че
би могло да чуе съдържанието на неговите думи или интонацията, с които ги произнася. В
този смисъл така предявената претенция се явява неоснователна и като тава следва да се
остави без уважение.
По разноските: Предвид изхода на делото съдът намира, че молителката има право на
разноски в размер на половината от платеното от нея възнаграждение за един адвокат, а
именно 400 лева, които ответника следва да бъде осъден да и заплати.
Ответника също има право да претендира за разноски предвид отхвърлената част от
молбата, в случая в размер на половината от заплатеното от него възнаграждение за един
адвокат, а именно 425 лева, които молителката следва да бъде осъдена да му заплати.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, тъй като съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при неоценяеми искове
възнаграждението е 1000 лв.
На основание изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Р. Х. ЕГН: **********, в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете А. В. М., род. на *** год. с ЕГН
********** за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита от
домашно насилие по отношение на В. В. М., ЕГН **********, за извършен от него спрямо
детето на 05.08.2023 год. и на 15.09.2023 год. акт на домашно насилие, като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по
молбата на Т. Р. Х. ЕГН: ********** за извършен спрямо нея на 05.08.2023 год. акт на
психическо и емоционално насилие, като: ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН
В. В. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по
отношение на Т. Р. Х. ЕГН: **********.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на В. В. М., ЕГН ********** ГЛОБА в размер
на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, В. В. М., ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. В. М., ЕГН ********** да заплати на Т. Р.
Х. ЕГН: *** по съразмерност направените по делото разноски в размер на сумата от 400
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т. Р. Х. ЕГН: *** да заплати на В. В. М., ЕГН
********** по съразмерност направените по делото разноски в размер на сумата от 425
лева.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на Т. Р. Х. ЕГН: ***, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – В. В. М., ЕГН **********, в случай на
неизпълнението й.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за сведение и
изпълнение на РУ Я. и РУ Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6