№ 508
гр. Велико Търново, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК вр. чл. 498, ал.
3 КЗ.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от М.М. А., лично и
със съгласието на своята майка М. В. Ф. против Определение № 641 от
14.09.2021 г. по гр.д. № 589/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което исковата
молба, депозирана от жалбоподателката, е върната поради недопустимост на
предявения иск и е прекратено образуваното по нея дело. Жалбоподателката
счита оспорения съдебен акт за неправилен, като излага съображения, че
надлежно е отправила към застрахователя застрахователна претенция, към
която са приложени множество документи – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, епикризи и фактури. С уведомление от 03.08.2021 г.
застрахователят е уведомил А., че няма основание да удовлетвори
претенцията й, както и че не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма
основание да изплати претендираните от нея обезщетения. Жалбоподателката
счита това изявление за недвусмислен отказ на ответника за заплащане на
дължимото обезщетение. След получаването на уведомлението
жалбоподателката се е снабдила с материали от досъдебното производство –
протокол за оглед и фотоалбум, които е представила на застрахователното
дружество. Въпреки това, с уведомление от 16.08.2021 г. ЗД „Бул Инс“ АД
1
отново информира А., че няма основание да удовлетвори претенцията й,
както и че не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното обезщетение. Този отказ жалбоподателката тълкува като
втори недвусмислен отказ на ответника за заплащане на дължимото
обезщетение. С оглед на това счита, че при два постановени отказа, следва да
се приложи разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, съгласно която увреденото лице
може да предяви претенцията си пред съда, когато застрахователят откаже
плащане в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Освен това, в изпратените уведомления
от застрахователя се съдържат искания за документи, с които ищцата няма
как да се снабди на този етап и които искания са в противоречие с нормата на
чл. 106, ал. 5 КЗ. Процесното ПТП е настъпило на 15.06.2021 г., молбата за
доброволно плащане на обезщетение е депозирана на 02.08.2021 г., към
момента се води разследване и не е налице окончателен акт на наказателен
съд във връзка с ПТП, както и е възможно да не са допуснати все още
исканите от застрахователя експертни заключения. Жалбоподателката е
представила всички документи, с които разполага и с които се доказва
основателността на претенцията й. Следва да се отчете и обстоятелството, че
към застрахователната претенция жалбоподателката е представила
констативен протокол, в който случай застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността по претенцията по застраховка „Гражданска
отговорност“. От приложените медицински документи се удостоверяват
уврежданията и в този смисъл застрахователното дружество е следвало да се
произнесе в 15 дневен срок от представянето на всички необходими
документи, т.е. до 17.08.2021 г. Дори да се приеме, че към първата молба не
са приложени всички документи, с последваща молба са представени
протокол за оглед и фотоалбум, които са последните документи, с които
ищцата обективно е могла да се снабди, за да ги представи. В този случай
срокът за произнасяне изтича на 25.08.2021 г. , а исковата молба е от
10.09.2021 г.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се
върне за продължаване на процесуалните действия по него.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
2
Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена
срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от М.М. А., лично и със
съгласието на своята майка М. В. Ф. против ЗД „Бул Инс“ АД с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 15.06.2021 г., в
размер на 30000 лв., предявен като частичен иск от сумата от 150000 лв.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 168,22 лв. от същото ПТП, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Исковата молба е постъпила в съда на 10.09.2021 г., с дата на
пощенското клеймо на плика, в който е била поставена – 09.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че за настъпилото ПТП на 15.06.2021 г.
ищцата е уведомила ответното застрахователно дружество с молба от
02.08.2021 г., като е предявила претенция за изплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. С уведомление от 03.08.2021 г.
застрахователят е изискал от нея представянето на допълнителни документи,
свързани с образуваното по случая досъдебно производство. С молба от
10.08.2021 г. ищцата е приложила всички изготвени до момента документи,
съдържащи се към прокурорската преписка. Въпреки това, с уведомление от
16.08.2021 г. застрахователят е посочил, че липсва основание за
удовлетворяване на претенцията. По тези причини претенциите са предявени
пред съда.
С Определение № 641/14.09.2021 г. по образуваното гр.д. № 589/2021
г. решаващият състав при Окръжен съд Русе е приел, че предявеният иск е
недопустим, тъй като към датата на исковата молба не е изтекъл предвидения
в чл. 496, ал. 1 КЗ срок, който е не повече от три месеца от датата на
предявяване на претенцията. В изпратеното писмо от застрахователя не се
съдържа изявление за отказ за плащане и предвид разпоредбата на чл. 496, ал.
4 КЗ застрахователят може да изисква други документи, когато представените
такива са недостатъчни, какъвто е и разглеждания случай. Доколко
изисканите доказателства са необходими за произнасянето му или страната е
3
разполагала с възможността да ги осигури, е без значение, тъй като законът
не приравнява липсата на необходимост за застрахователя от поисканите
документи на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Прието е
още, че обстоятелствата по чл. 498, ал. 3 КЗ следва да са налице към датата на
исковата молба и тъй като те не са налице, за увреденото лице не е
възникнало правото да предяви искове за заплащане на обезщетение пред
съда. Това определение е предмет на проверка в настоящото производство.
От твърденията в исковата молба и приложения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че настъпилото
произшествие, от което ищцата е претърпяла вреди, е на 15.06.2021 г.
С молба вх. № ОК -484667/02.08.2021 г. ищцата е предявила писмена
застрахователна претенция до ЗД „Бул Инс“ АД, в която е описала механизма
на ПТП и своите увреждания, като към молбата са приложени констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, епикризи, фактури и документи относно
представителната власт.
С уведомление изх. № НЩ-5339/03.08.2021 г. застрахователят е
отговорил, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е заведена
щета, но към настоящия момент няма основание да се удовлетвори
претенцията, тъй като с представените документи не са ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, което е абсолютна предпоставка за
изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. За
компетентно произнасяне по щетата е необходимо да се представи влязъл в
законна сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателно дело,
или постановление за прекратяване и служебна бележка, удостоверяваща, че
същото не е обжалвано; автотехническа и съдебно медицинска експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него,
медицински документи, удостоверяващи получените увреждания –
рентгенови снимки, както и такива, удостоверяващи оздравителния процес;
първична медицинска документация – фиш за спешна медицинска помощ и
копие от амбулаторна книга от спешен кабинет; резултати от алкохолна проба
на водача Ю. М.. Посочено е още, че във връзка с гореизложеното, до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС ЗД „Бул Инс“ АД не е в риск „Гражданска
4
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно
обезщетение.
С молба вх. № ОИ-507130/10.08.2021 г. ищцата е представила пред
застрахователя протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
С уведомление изх. № НЩ-5600/16.08.2021 г. застрахователното
дружество е изложило същите мотиви, че не са ангажирани безспорни
доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП, че следва да се представят отново изброените и в
предходното уведомление документи, с изключение на протокол за оглед, и
до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС, ЗД „Бул Инс“ АД не е в риск „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното обезщетение.
При така изложените значими обстоятелства настоящият състав
намира следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за заплащане пред съда само ако застрахователят не е платил
в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Срокът по
чл. 496 КЗ е не по-дълъг от три месеца от предявяването на застрахователната
претенция пред застрахователя /когато не са представени всички документи –
чл. 108, ал. 3 КЗ/, като в този срок застрахователят е длъжен да определи и
изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато: отказва плащане, основанието на претенцията
не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно
установен – чл. 496, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 4 КЗ отговорът на
застрахователят по чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ се счита за отказване на плащане по
смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ.
Същевременно, застрахователят не може да откаже да се произнесе,
когато за удостоверяването на ПТП е бил представен констативен протокол за
ПТП – чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, като разпоредбата на чл. 106, ал. 5 ТЗ предвижда,
че не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди, поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които не може да бъде направена
5
разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията.
При тази законодателна уредба, изявлението на застрахователното
дружество в двете изпратени уведомления до ищцата, че няма основание за
удовлетворяване на претенциите й, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП и
до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността му,
застрахователят не е в риск „Гражданска отговорност“, на практика
представлява такъв отказ по правилото на чл. 108, ал. 4 КЗ, тъй като запълва
хипотезата на чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ КЗ. Следва да се отчете и
обстоятелството, че в констативния протокол за ПТП е отбелязано, че
произшествието е настъпило с един участник, който е самокатастрофирал,
като водачът на автомобила е починал. По тази причина условието в
уведомлението да се представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, се явява неизпълнимо, както с оглед на това, така и с оглед ранния
етап на разследването, а другите документи, изискани от застрахователя не са
коментирани от него като обуславящи произнасянето му по този начин.
Същевременно, към настоящият момент вече е изтекъл и тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяването на претенцията. Настоящият състав
споделя становището, обективирано в Определение № 339/29.05.2019 г. по
ч.т.д. № 972/2019 г. на ІІ Т.О. на ВКС, че изтичането на тримесечния срок
следва да бъде съобразено и тогава, когато е настъпило в хода на
образуваното въззивно производство, с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По тези съображения настоящият състав приема, че предявеният иск
за се явява допустим и тъй като този извод не съвпада с извода на
първостепенния съд обжалваното определение следва да се отмени и делото
се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 641 от 14.09.2021 г. по гр.д. № 589/2021
г. на Окръжен съд Русе, с което исковата молба на М.М. А., действаща лично
и със съгласието на своята майка М. В. Ф. против ЗД „Бул Инс“ АД е върната,
поради недопустимост на предявения иск, и е прекратено производството по
6
делото.
Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7