Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12016/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 14.09.2020 г. на „Т.“ ООД чрез адв. С.А. срещу Решение № 180027 от 19.08.2020г.
по гр.д. № 30586/2018 г. на СРС, с което е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че „Т.“ ООД дължи на „Н.Б.Г.“ ЕООД на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 312 лв.,
представляваща общата стойност на неплатените месечни възнаграждения
(лицензионни възнаграждения) за предоставяне на неизключително право за разпространение
на телевизионни програми за периода от м. ноември 2016 г. до м. август 2017 г.
по договор № 124 за предоставяне на неизключително право за разпространение на
програми, ведно със законната лихва от 25.08.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
окончателното плащане и сумата от 619,37лв., представляваща мораторна неустойка
за периода 01.09.2016 г. – 15.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 20.02.2018 г. по ч. гр. д. № 58907/2017 г. по описа на СРС, 127.
състав, и Т.“ ООД е осъдено да заплати на „Н.Б.Г.“ ЕООД на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 2646 лв., представляваща
общата стойност на неплатените месечни възнаграждения (лицензионни
възнаграждения) за предоставяне на неизключително право за разпространение на
телевизионни програми за периода от м. септември 2017 г. до м. декември 2017 г.
по договор № 124 за предоставяне на неизключително право за разпространение на
програми, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 366,43 лв.,
представляваща мораторна неустойка за периода 16.08.2017 г. – 10.03.2018 г.
Твърди, че:
- процесният договор № 124 е подписан от него, но с
особено мнение от законния му представител, обективирано в Приложение № 4 към
договора, относно необосновани по размер цени и индекси на ежегодно увеличение,
поради което условията по договора не са приети от него;
- определената в Приложение № 2 към договора месечна
лицензионна цена представлява злоупотреба с право и накърняване на добрите
нрави;
- клаузите на същото приложение са нищожни поради липса
на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД поради особеното мнение;
- с уведомление до Комисия за регулиране на съобщенията
(КРС) дружеството е прекратило считано
от 10.02.2016 г. предоставяне на услугата „разпространение на радио и
телевизионни програми“ на съответна територия;
- с писмо от 15.02.2016 г. дружеството е уведомило
ищеца, че е прекратило дейността си на територията на област Бургас с приложено
уведомлението до КРС и е поискало намаляване на дължимата месечна лицензионна
цена до 200 лв. без ДДС за бъдещите периоди до изтичане срока на договора;
- при липса на отговор на горепосоченото писмо е
изпратено второ писмо от 10.05.2016 г. относно същото искане, като дружеството
приело, че до края на срока на договора - 31.12.2017 г. дължи 240 лв. с ДДС,
която е заплащана редовно след м. 02.2016 г., както се констатирало в съдебно-счетоводната
експертиза, на основание процесния договор, а не въз основа на представените от
ищеца фактури;
- същите фактури не са получени от него, не са
осчетоводени и по тях не е ползван данъчен кредит, поради което сумите по
фактурите са недължими;
- неправилно заплатените суми са отнесени за погасяване
на задължения за минали периоди вместо за сумите по платежните нареждания,
представени от ищеца;
- претендираната неустойка за периода по заповедта за
изпълнение и за периода м.09-12.2017 г. е недължима, тъй като сумите по
нарежданията са заплащани редовно до 30-то число на предходния месец;
- в
случай че съдът не приеме горните аргументи за недължимост на месечна
лицензионна цена, с първото писмо от 15.02.2016 г. до медията е отправено
6-месечно писмено предизвестие за прекратяване на процесния договор, поради
което същият е прекратен през м. 08.2016 г. след който момент дружеството не
дължи суми на ищеца. Иска отмяна на обжалвания акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Н.Б.Г.“ ЕООД, в който я оспорва
като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в
срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна
съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че ищецът е предоставил на ответника неизключително право на
разпространение на програми през процесния период, като въпреки изразеното особено
мнение на управителя на ответника същият е подписал договора с уговорена
месечна лицензионна цена с ДДС от 630 лв. за 2016 г. и 661,50 лв. за 2017 г.
Ответникът е доказал плащане по фактури за периода м. 09.2016 г. – м. 12.2017
г. в размер на 240 лв. на месец, отнасяни към просрочените
главници по най-старите фактури, както е прието в заключението на ССЕ. Размерът
на дължимата неустойка за главници по осъдителния иск е 372,42, но с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за сумата от 366,43 лв.
За основателността на иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е необходимо проявлението на следните кумулативни
предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение, предоставено
неизключително право на разпространение на съответни телевизионни програми
срещу дължимо възнаграждение в определен размер, а на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
– валидно неустоечно правоотношение, размер на неустоечно задължение, дължимо
поради неизпълнение от страна на длъжника.
Не се спори между страните, а
и се установява от представения Договор № 124, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение за процесния период, по силата на което ищецът в
качеството си на лицензодател е предоставил неизключително право на
разпространение на 4 телевизионни програми на ответника като лицензополучател
срещу месечна лицензионна цена, която ответникът се е задължил да му заплати.
Неоснователен е доводът на
въззивника, че при наличието на Приложение № 4 към договора, в което е
обективирано особеното му мнение относно заплащаните лицензионни цени,
процесният договор е нищожен поради липса на съгласие. Горепосоченото
приложение е подписано от представител на ответника, но не и от ищеца и по
делото липсват доказателства, че същото приложение е неразделна част от
процесния договор. Видно от подписания от страните по делото договор неразделна
част са Приложения № 1-3 и Общи условия към него, но не и представеното от
ответника Приложение № 4, макар че въззивникът неправилно твърди, че това
приложение било представено от ищеца към исковата молба.
На следващо място, процесната
сделка е двустранна търговска сделка като сключена от двама търговци по
правно-организационна форма и за нея се прилагат разпоредбите на Търговския
закон (чл. 286, ал. 1 ТЗ). По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
в което подробно са обсъдени плащания на ответника, за които ищецът признава,
въз основа на представени от ответника платежни документи. Именно поради извършените
плащания въззивникът не може да се позовава на нищожност на договора поради
липса на съгласие поради особеното му мнение, изразено в представеното от него
Приложение № 4, тъй като с извършените плащания е признал дължимостта на сумите
по договора, което поведение изключва оспорване на действителността на
процесния договор (арг. чл. 293, ал. 3 ТЗ).
Напълно неоснователно е
твърдението на въззивника, че писмо от 15.02.2016 г., изпратено от него до
ищеца, представлява предизвестие за прекратяване на договора, след като в това
писмо въобще не се съдържат изявления в такъв смисъл, а ответникът предлага на
ищеца промяна на дължимата месечна цена, като се позовава на понижения брой
абонати, които има. С последващо писмо от 10.05.2016 г. ответникът е предложил
отново на ищеца намаляване на дължимата месечна цена.
От чл. 5.1 на Общите условия
на ищеца, които ответникът е приел изрично с една от клаузите по процесния
договор, се установява, че тази цена може да се променя по съгласие на страните
или при признато от индустрията проучване относно пазарния дял и броя на
абонатите на лицензополучателя. В тази връзка единствено за периода
01.01-31.12.2015 г., който е извън процесния период, в Приложение № 2 към
договора е предвидено заплащане на месечна цена с оглед на съответен брой
абонати. Тази уговорка прави неоснователно оспорването в жалбата, че
определената в Приложение № 2 към договора месечна лицензионна цена
представлява злоупотреба с право и накърняване на добрите нрави като резултат
от господстващото влияние на ищеца, имайки предвид, че сам ответникът се е
съгласил с горния начин на определяне на цената още при сключването на
договора, чието прекратяване е могъл да инициира по съответния гражданскоправен
ред, но не го е сторил.
Поради това са неотносими
оспорванията на въззивника, че с писмо до Комисия за регулиране на съобщенията
е уведомил за прекратяване на своята дейност, което твърди, че сторил и с писмо
до ищеца от 15.02.2016 г., тъй като процесният договор не е прекратен и
страните по него са носители на съответни права и задължения по него. По делото
липсват и доказателства, че месечната лицензионна цена е била намалена по
взаимно съгласие на страните.
Така се установява, че между
страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по което
предоставянето на услугите от страна на ищеца не е оспорено от ответника, като
е дължима лицензионна цена съгласно Приложение № 2 към договора. Съгласно
договора ищецът е предоставил на ответника неизключително право за
разпространение на 4 броя телевизионни програми на територията на съответни
населени места съгласно Приложение № 1 към договора срещу месечна лицензионна
цена в размери, посочени в Приложение № 2 към договора.
Обстоятелството, че
процесните фактури, представени от ищеца във връзка с обосноваване на заявената
претенция, не са получени и осчетоводени от ответника, има касателство относно
признанието за дължимост на месечни лицензионни цени, която въззивникът по
същество оспорва. От заключението на ССЕ, в което вещото лице след преглед на
съответна документация е достигнало до същите изводи относно размера на
претендираните суми с изключение на задължението за неустойка по осъдителния
иск, което е определило в по-голям размер, се установява, че плащанията на
ответника са съотнесени за погасяване на главнични задължения по фактури преди
процесния период. Така въззивникът неоснователно твърди, че е плащал
претендирани главници и съответно не дължи и неустойки за забава. По делото
липсват доказателства за заплащане на сумите за главници, поради което
предявените искове за главници и съответно за неустойка за забава правилно са
уважени като основателни.
С оглед на гореизложено, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за настоящото
производство в размер на 50 лв. поради липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от процесуалния
представител на въззиваемото дружество - подаване на отговор на въззивна жалба
и участие в едно открито съдебно заседание пред въззивния съд съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, имайки предвид, че съдът може
да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (Определение №
518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 180027 от 19.08.2020г. по гр.д. № 30586/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.“ ООД, ЕИК:********, адрес: *** да заплати на „Н.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК: ********, адрес: *** сумата от 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.