РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Търговско дело № 20212100900339 по описа за 2021 година
Ищцата М. П. Г.,гражданка на Република Ирландия, родена на **********
год., чрез пълномощника адв. Емил Трифонов с адрес на кантората: гр.София,
ул. „Цар Асен“ № 1,ет.3 е предявила иск против „Л. Г.“ ООД-в ликвидация,
ЕИК ********* със седалище гр. Бургас, за осъждане на дружеството да й
върне сумата от 27000 лв., дадена от нея през 2013 год. като допълнителна
парична вноска. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Твърди се от ищцата, че е съдружник в ответното дружество, като на
проведено на 01.12.20213 год. общо събрание е било взето решение, на
основание чл. 134, ал.3 от ТЗ съдружниците да извършат допълнителна
парична вноска в размер на 27000 лв. всеки. Заявява, че съгласно приетото
решение за извършената допълнителна парична вноска не се дължи лихва и тя
се отпуска на дружеството за срок от 10 години. Посочва, че на същата дата е
внесла в касата на дружеството сумата от 27000 лв., за което и е издаден
надлежно приходен касов ордер. Сочи, че и до момента плащания по
възстановяване на допълнителните парични вноски от страна на ответника в
нейна полза не са правени, като и ликвидатора на дружеството отказва да
приеме вземането й и да го отчете при разпределението на имуществото.
Претендира разноски. Представя заедно е нея писмени доказателства.
1
Предявеният иск е правно основание в чл. 134 от ТЗ.
Ответникът „Л. Г.“ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, чрез ликвидатора
Д.Х. е посочен в писмения отговор съдебен адресат адв. Александър
Кръстанов е адрес на кантората гр. Бургас, бул. “Захари Стоянов“ № 89
заявява, че от предадените му книжа не може да извлече конкретни
фактически и правни доводи по отношение на основателността на иска. Сочи,
че допълнителните парични вноски в посочените размери е следвало да бъдат
реално внесени в ответното дружество и да се отразяват в баланса на същото
като задължения. 3аявява, че в счетоводството на дружеството не се съдържа
документ, който да удостоверява внасянето на каквато и да било вноска от
ищцата, следвало е да има разходни документи за внесената сума, която да е
надлежно осчетоводена. Сумата е следвало да бъде отразена и в съответни
данъчни декларации, съставени както от дружеството, така и от ищцата.
Позовава се на разпоредба на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Оспорва истинността на представените по делото протокол от проведено
общо събрание от 01.12.2013 год., като твърди че е неистински документ,
съставен единствено за нуждите на производството. Твърди, че в него са
материализирани неверни обстоятелства, а именно че такова събрание е било
проведено и такова решение е било взето. Оспорва истинността на
представения приходен касов ордер, както по отношение на автентичността
на подписите, положени в полетата „касиер“ и „вносител“, така и верността
на твърдените обстоятелства, а именно предаване на определена парична
сума. Излагайки подробни съображения, твърди, че документът е неистински
съставен за нуждите на процеса. Оспорва истинността на представената
квитанция - автентичност и вярност на твърдените обстоятелства, а именно
получаване на определена парична сума. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и
събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното с исковата молба писмо от дата 06.06.2018 г. безспорно
изходящо от назначения и понастоящем ликвидатор на ответното дружество
Д.Х. ищцата е предявила пред него няколко свои вземания по реда на чл.267
от ТЗ,като той я е конституирал като кредитор на дружеството в ликвидация
2
за част от конкретно посочените от нея предявени вземания и е отказал да
приеме и възстанови претендирани от ищцата три суми, една от които е и
процесната сума от 27 000 лева, претендирана като внесена на каса на
дружеството.
Въпреки,че конкретното основание,на което сумата от 27000 лв. е била
внесена на каса не е видно от писмото,в производството по настоящото дело
е безспорно между страните,че се претендира връщане на сума,предадена
от ищцата като допълнителна парична вноска в касата на дружеството в
качеството и на съдружник в изпълнение на решение на общото събрание
на ответното дружество,проведено на 01.12.2013 год.
В подкрепа на тези свои твърдения ищцата е представила: 1. протокол от
дата 01.12.2013 г./оригинал и заверено от адвокат копие / за проведено
присъствено заседание на общото събрание на „Л. Г.“ ООД, на което е взето
решение съдружниците да извършат допълнителна парична вноска в общ
размер на 54 000 лева или по 27 000 лева от всеки един от двамата
съдружници, за покриване на текущи задължения към трети лица,като в
протокола е отразено още, че вноската е за срок от 10 години и е прието
дружеството да не заплаща лихва;2.приходен касов ордер № ********* от
същата дата/оригинал и заверено от адвокат копие/, в който е отразено, че от
ищцата са приети 27000 лева,в графа „за срещу“ е отразено „допълнителни
средства“,записани са номерата на счетоводните сметки,едната от които
следва да се дебитира, а другата-да се кредитира: дебит сметка 501 и кредит
сметка 490,другият съдружник в дружеството се е разписал за касиер, като
липсват подписи за счетоводител и главен счетоводите,липсват данни и за
наименованието на издателя на ордера,от името на който се приема вноската
на каса; 3.квитанция от същата дата,към същия номер приходен касов
ордер/оригинал и заверено от адвокат копие/ , за същата сума от 27000 лв.
,като отново в графа „за/срещу“ е отразено „допълнителни средства“,
разписана е за касиер от съдружника Л. Г.,,отново липсва подпис на гл.
счетоводител,но е положен печат с фирмата на ответното
дружество;4.оригиналът на приходен касов ордер се намира на лист 45 от
делото ,като е видно,че той и квитанцията към него всъщност са един
документ;при изготвянето на ксерокопия обаче двете части на документа-
приходен касов ордер и квитанция , са разделени и са оформени като копия на
два отделни документа, заверени от адвокат;5. приходен касов ордер от
3
същата дата-01.12.2013 год. и същия номер № *********/оригинал и заверено
от адвокат копие-листи 43 и 44 / за сумата от 54 000 лева,с наименование на
организацията „Л. Г.“ООД,в който в графа „да се приеме от:“ е записано
„съдружници“ в графа „основание“-„допълнителни средства“ в сметки
дебит/кредит е посочено съответно 501/493,609, ,като липсва печат с фирмата
на дружеството и подпис на гл.счетоводител, налице е подпис в графа
„получил сумата“ (касиер) ,но не от съдружника Л. Г.,а от съдружника
М.Г..Не е представена квитанция към приходния касов ордер за 54000 лв.
Не е спорно между страните,а това е видно и от справка в електронния
търговския регситър по партидата на ответното дружество,че от 2008 год. и
до момента съдружници в него са Л. и М.Г.,като всеки от двамата притежава
по 25 дружествени дяла ,като в периода 2011 год. до 2017 год., вписан
управител е бил само Л. Г..
От представения по делото ревизионен доклад № Р-02000216001974-092-
001/23.12.2016 г. е видно, че за целите на проверката на органа по приходите
са представени множество доказателства за дейността на ответното
дружество, сред които на ср.24/гърба на лист 58 от делото/ фигурират и
протокол от общо събрание от 01.12.2013 г. за допълнителна вноска от
съдружници за 54 000 евро и приходен касов ордер за 54 000 евро. В доклада
са направени множество констатации за дейността на дружеството в
проверявания период, който обхваща и 2013 год., като на стр. 5 от същия в
частта озаглавена „Нарушения на счетоводното законодателство“ е
направено заключение,ревизираното дружество е съставило финансовите си
отчети в несъответствие с изискванията на ЗСч., не е спазило основни
счетоводни принципи, какъвто е текущото отразяване на стопанските
операции, финансовият отчет не представя вярно и честно имущественото и
финансовото състояние на дружеството, както и отчетения финансов резултат
за ревизирания период,който в началото на доклада обобщено обхваща 2011
год.-29.02. 2016 год. вкл.
По делото е назначена и изслушана съдебно – графологична експертиза,
вещото лице по която е дало заключение, че подписите в „Протокол“ от
заседание на общото събрание на съдружниците от 01.12.2013 год.-лист 61 от
делото , в общия оригинален документ „Приходен касов ордер“ и
„Квитанция“-лист 45 от делото, от същата дата, не са положени от Л. Г..
4
Приобщено е гр.д.№ 1817 по описа за 2014 год. на Окръжен съд Бургас в
изпълнение на част от указанията в доклада по делото и в обосноваване
причината за извършване на вноските в касата на дружеството,а не по
банковата му сметка.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Ищцата претендира връщане на предоставена от нея сума като допълнителна
парична вноска през 2013 год. от ликвидатора на дружеството.
Спори се относно твърдяното от ищцата основание за възникване на
задължението на дружеството към нея-ликвидаторът счита,че не са налице
доказателства,установяващи кредитиране на дружеството от страна на
ищцата като съдружник чрез допълнителна парична вноска в размер от 27000
лв.
С разпоредбата на чл. 134 от ТЗ е предвидено, че по решение на общото
събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични
средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни
парични вноски за определен срок. Съгласно трайно установената съдебна
практика, за да е законосъобразно решението на общото събрание е
необходимо да съществува реална нужда от извършването на допълнителните
парични вноски с оглед покриване на конкретни загуби и при временна
необходимост от парични средства. Реалната нужда от извършване на
допълнителните парични средства е материалноправна предпоставка за
решението по чл. 134, ал. 1 ТЗ и нейното наличие не е въпрос на
целесъобразност на решението (в този смисъл решение № 26/02.04.2009 г. по
т. д. № 533/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.). Ако е взето законосъобразно решение за
извършване на допълнителни парични вноски следва да се установи,че
съдружникът е изпълнил решението на общото събрание в този смисъл ,като
реално е предал определената му сума на търговеца.
С доклада по делото съдът изрично е посочил, кои факти подлежат на пълно и
главно доказване от ищцата, като изрично й е указал, че представените с
исковата молба писмени доказателства - протокол, приходен касов ордер и
квитанция не са достатъчни да установят при условията на пълно и главно
доказване нито един фактите, за които тя носи доказателствена тежест.
На първо място е налице разминаване в данните по представените от ищцата
5
доказателсва.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно -
графорлогична експертиза, изображението на подписа, положен за Л. Г. в
представените документи - протокол, приходен касов ордер и квитанция за
сумата от 27000 лв. , не са положени от него. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, като компетентно дадено и неоспорено от
страните, като в тази връзка намира, че така посочените писмени
доказателства следва да бъдат признати за отчасти неистински-неавтентични,
и да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Този извод не
се променя от обстоятелството, че в представеният по делото ревизионен
доклад фигурира и Протокол от общо събрание от 01.12.2013 г. за
допълнителна вноска от съдружници за 54 000 евро. и приходен касов ордер
за 54000 евро. Видно от записа в документите , на органа по приходите са
представени такива , касаещи допълнителна парична вноски в различна
валута – евро, поради което не може да се приеме твърдението на ищцовата
страна,че оспорения от ответника представен от нея в настоящото
производство протокол от общо събрание от 01.12.2013 г. в оригинал и
заверено копие, е идентичен с този представен пред НАП във връзка с
извършваната на дружеството ревизия.Ето защо не е оборено твърдението на
ликвидатора, за съставяне на протокола от 01.12.2013 год. за целите на
настоящия процес. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че другите два
представени по делото протокола от 06.12.2007 г. и от 05.05.2012 г. са в
различен формат от процесния (записа в представените два протокола е на
български и на английски език, за разлика от процесния),т.е. от тях е видна
друга обичайна практика на съставяне на протоколи на заседания на общото
събрание на ответното дружество.Съставянето на процесния протокол по
различен от обичайния начин, е в подкрепа на извода за неговата
неистинност.
Изводът за неистинност на приходния касов ордер и квитанцията към него за
сумата от 27000 лв. се подкрепят и от противоречието им с другите
представени от ищцата книжа.Недопустимо е да се съставят два еднакви
счетоводни документа като номерация и дата, с различно съдържание за едни
и същи обстоятелства и да бъдат подписани от различни лица в едно и също
качество.При това положение нито един от документите не е в състояние да
6
установи действително предаване на паричната сума от 27000 лв. в касата на
дружеството.За вноската от 27000 лв. ищцата всъщност представя два
идентични по вид-ПКО и с един и същ номер -№ ********* и дата-
01.12.2013 год. счетоводни документа,но с различно съдържание-за 27000 лв.
и за 54000 лв. и подписани от различни лица:единия от Л. Г. като касиер,а
другия от нея в същото качество - касиер.Освен това в двата ПКО са отразени
като кредитирани различни счетоводни сметки:по ПКО за 27000 лв.-сметка
490,а по този за 54000 лв.-две сметки 493 и 609.Находящият се на лист 45 от
делото оригинал на счетоводен документ,относим към дейността по касови
наличности,ако е редовен,не следва да се намира в държане на управителя в
цялост.При вноски на каса,частта от документа наименувана „приходен касов
ордер“ остава в счетоводните документи на дружеството,а „частта
„квитанция“ се оформя като отрязък и се предава в държане на вносителя.В
настоящия случай,обаче,оригиналния документ е цял,при това и отчасти
неавтентичен с оглед подписа на Л. Г..
Не бяха установени и твърденията за включване на вземането в съставения от
ликвидатора и представен от него за обявяване в електронния търговски
регистър по партидата на дружеството годишен финансов отчет за 2020
год.Този отчет съдържа обобщена информация по раздели,групи и статии от
различни счетоводни сметки и не е възможно чрез сравнение на данните в
него и тези в първични счетоводни документи,като ордерите,да се направят
изводи дали е налице заприходяване.Освен това, не се установи на
ликвидатора да са предавани каквито и да било счетоводни документи при
вписването му като такъв на 12.04.2017 год. било от управителя на
М.Г.,вписана като такава на 05.01.2017 год./,при вписано прекратяване на
дружеството на 20.03.2017 год. съгласно влязло в сила на 09.03.2017 год.
решение на настоящия съд по чл.517,ал.3 от ГПК/,било от предходния вписан
на 20.03.2017 год. ликвидатор Пепа Добрева Чернева.С оглед на горното не
може да се приеме,че в отчета на 2020 год. ликвидатора Х. е включил каквито
и да било активи или пасиви, налични и съществуващи преди назначението
му.
В настоящия случай ищцата не доказа при условията на пълно и главно
доказване нито един от фактите, за които носи доказателствена тежест. За да
възникне задължение за внасяне на допълнителни парични вноски от
съдружниците е необходимо наличието на определени предпоставки. В
7
доктрината и в практиката се приема, че по естеството си допълнителните
парични вноски представляват вътрешен източник за временно кредитиране
на дружеството от членовете му за определен период от време при
възникнала необходимост. За да е законосъобразно решението на Общото
събрание на съдружниците, на основание чл.134,ал.1 от ТЗ ,следва да има
реална нужда от извършването на допълнителни парични вноски с цел
покриване на конкретни загуби и при временна необходимост. Реалната
нужда е материалноправна предпоставка за решението и нейното наличие не
е въпрос на целесъобразност. От събраните по делото доказателства, от една
страна не се установява валидно взето решение на общото събрание на
дружеството/съставен е отчасти неавтентичен протокол за проведено
присъствено заседание на общото събрание,на който настоящия съдебен акт
не може да се основе/, а от друга страна не се установява, към 01.12.2013 г.,
дружеството „Л. Г.“ ООД да е имало загуби или временна необходимост от
парични средства. Действително в представеният по делото ревизионен
доклад е отразено, че за 2013 г. дружеството е формирало данъчна загуба в
размер на 34 682,07 лева, но това обстоятелство само по себе си не е
достатъчно да обоснове необходимост от внасяне на допълнителни парични
вноски от съдружниците в размер на 54 000 лева. По делото не са ангажирани
доказателства за твърденията на ищцата, че причината за даването на тези
средства на дружеството е установено присвояване на пари от сметки на
няколко дружества от счетоводителката Д.Ш., както и нуждата да се платят
местни данъци и такси на няколко дружества на каса на МДТ Бургас и
Созопол. От приложеното по настоящото дело гр.д. № 1817/2014 г по описа
на Окръжен съд Бургас се установява, че искът е предявен от друго
дружество – „Сънуорлд Холидей Ренталс“ ООД против Д.Ш. за осъждане на
последната да заплати изтеглени от нея от банкови сметки на ищцовото
дружество суми. В хода на производството е установено, че ищецът, няколко
други дружества настоящия ответник са свързани стопански субекти. Искът е
отхвърлен като неосновател. От доказателствата по делото не се установява и
наличието на задължение на ответника за местни данъци и такси към МДТ гр.
Бургас и гр. Созопол, нито техния размер.
Не са налице и другите предпоставки за уважаване на исковата претенция. От
събраните в настоящото производство доказателства не се установява ищцата
действително да се внесла в касата на ответното дружество допълнителна
8
парична вноска в размер на 27 000 лева. Назначеният на ответното дружество
ликвидатор е заявил пред съда, че при назначаването му за ликвидатор не са
му предавани счетоводни документи и регистри на дружеството.
Единственото доказателство, при това положение което може и следва да
бъде ценено от съда е представеният приходен касов ордер от 01.12.2013 г. за
сумата от 54 000 лева.,поради установената неавтентичност на приходния
касов ордер и квитанция за 27000 лв. От този документ обаче не може да
бъде направен извод, че ищцата е внесла сумата от 27 000 евро в касата на
дружеството като допълнителна парична вноска,аргументи за което бяха
изложени по-горе.Не се установява от събраните по делото доказателства
сумата от 27 000 лева да е и осчетоводена в счетоводните сметки на
дружеството, по които са взети съответни операции във връзка е внасянето й
като допълнителна парична вноска. Не могат да бъдат споделени и доводите
на ищцата, че сумата е отразена в представения по делото счетоводен баланс
към 31.12.2020 г., тъй като от документа не могат да бъдат направени такива
заключения,както бе посочено по-горе.Счетоводството на дружеството е
водено нередовно,съставени са отчасти неавтентични документи за
извършени стопански операции,както и такива идентични по вид, номер и
дата на съставяне ,но с различно съдържание и подписани от различни лица в
едно и също качество.
Предвид изложеното, ищцата не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че на 01.12.2013 г. е проведено присъствено общо събрание на
съдружниците в „Л. Г.“ ООД, на което е взето решение за внасяне на
допълнителни парични вноски от съдружниците в общ размер на 54 000 лева
(или по 27 000 лева от всеки от тях), нито наличието на загуби или нужда от
парични средства, поради които се налага внасянето на допълнителни
парични вноски. Недоказани останаха и твърденията на ищцата за реално
предаване на сумата от 27 000 лева в касата на ответното дружество на
01.12.2013 г. Не събраха доказателства, процесната сума да е била
осчетоводена, нито включена в баланса и в годишния счетоводен отчет на
дружеството за 2013 год. или в този за 2020 год. При това положение,
единственият възможен извод, е, че предявеният иск е недоказан и следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
9
Съобразно изхода на спора, ищецът дължи на ответника направените от него
разноски. Съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ответникът е направил разноски в размер на 2000 лева за заплатен адвокатски
хонорар.Не са представени ,обаче, доказателства за реално извършване на
този разход.От приложения договор за правна защита и съдействие –лист 19
от делото,е видно,цче договореното възнаграждение от 2000 лв. е платимо по
сметка след фактура,няма извършено плащане в брой.При това положение не
следва да бъдат присъдени разноски на ответното дружество.
По изложените съображения и на основание чл. 134 от ТЗ, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Г., гражданка на Република Ирландия,
родена на ********** год. иск против „Л. Г.“ ООД-в ликвидация, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.
123, партер за осъждане на дружеството да й върне сумата от 27000 (двадесет
и седем хиляди) лева, дадена от нея през 2013 год. като допълнителна парична
вноска въз основа на решение на общото събрание на дружеството от
01.12.2013 год.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10