Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 02.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 247 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11-0000950 от 20.02.2019 година на М.Л.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******, представлявано от Т.Г.Ш., в качеството му на работодател, за това, че на 12.11.2018 г. е извършена проверка в обект „Цех за производство на пластмасови изделия”, намиращ се в гр.Ловеч, *******, експлоатиран от *****, гр.София, касаеща изпълнението на дадените предписания с протокол изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г. на ДИТ Ловеч, връчен на 24.07.2018 г., влязъл в сила на 08.08.2018 г. Във връзка с изпълнение на предписание №4 от гореспоменатия протокол, със срок на изпълнение 20.08.2018 г. при проверката е изискана документация относно изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите от предприятието за месец май 2018 г., включително и за лицето С.Г.С., ЕГН: **********. При проверката на същата, представена на 03.12.2018 г. в ДИТ Ловеч е установено, че за гореописаното лице не са представени писмени доказателства, удостоверяващи изплащането на трудовото му възнаграждение за месец май 2018 г. в размер на 487,60 лв.
Предвид гореизложеното е установено, че ******, гр.София, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 21.08.2018 г. не е изпълнило задължително предписание №4, дадено с протокол изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г. на ДИТ Ловеч в установения срок до 20.08.2018 г., а именно в частта , в която дружеството се задължава да изплати в пълен размер трудовото възнаграждение за месец май 2018 г. на лицето С.Г.С., ЕГН: **********, в размер на 487,60 лв., работещо в експлоатирания от дружеството обект „Цех за производство напластмасови изделия”, намиращ се в гр.Ловеч, *******, с което е нарушен чл.415, във връзка с чл.128, т.2 от КТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят *****, представлявано от Т.Г.Ш. го обжалва в срок, като незаконосъобразно и излага, че лицето С.Г.С. е получило дължимото трудово възнаграждение за месец май 2018 г., което не е взето предвид при издаване на НП, макар то да е издадено след извършване на плащането. Счита, че съгласно цитирания протокол № ПР1824641 от 23.07.2018 г. се касае за извършване на едно нарушение независимо, че са съставени няколко НП, като по този начин се кумулират за едно и също нарушение няколко имуществени санкции. Изтъква, че забавянето при изплащане на трудовото възнаграждение и обезщетенията не се дължи на виновно поведение, а на липса на парични средства, тъй като дружеството е имало временни затруднения. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП или алтернативно да намали имуществената санкция, като приложи чл.415в от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който моли жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди като правилно и законосъобразно НП. Счита, че нарушението е установено по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като поради липса на доказателства за изпълнение на даденото задължително предписание в срок, нарушението не е било отстранено.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.И. и И.Б., както и от становището на процесуалния представител на ответника и изложеното в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.12.2018 година бил съставен Акт № 11-0000950 за установяване на административно нарушение от св. Е.И., в присъствието на св.И.Б. срещу *****, гр.София, представлявано от Т.Г.Ш., в качеството му на работодател, за това, че на 12.11.2018 г. е извършена проверка в обект „Цех за производство на пластмасови изделия”, намиращ се в гр.Ловеч, *******, експлоатиран от *****, гр.София, касаеща изпълнението на дадените предписания с протокол изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г. на ДИТ Ловеч, връчен на 24.07.2018 г., влязъл в сила на 08.08.2018 г. Във връзка с изпълнение на предписание №4 от посочения протокол, със срок на изпълнение 20.08.2018 г. при проверката е изискана документация свързана с изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите от предприятието за месец май 2018 г., включително и за лицето С.Г.С., ЕГН: **********. При проверка на същата, представена на 03.12.2018 г. в ДИТ Ловеч е установено, че за горепосоченото лице не са представени писмени доказателства, удостоверяващи изплащането на трудовото му възнаграждение за месец май 2018 г. в размер на 487,60 лв.
Предвид гореизложеното е установено, че към 21.08.2018 г. ******, гр.София, в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е изпълнил в указания срок 20.08.2018 г. задължително предписание №4, дадено с протокол изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г. на ДИТ Ловеч в частта, в която дружеството се задължава да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец май 2018 г. на лицето С.Г.С., ЕГН: **********, в размер на 487,60 лв., с което е нарушен чл.415, във връзка с чл.128, т.2 от КТ. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: протокол за извършена проверка изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г.; уведомление по чл.26, ал.1 от АПК от 12.11.2018 г.; писмо искане изх.№ 11-С-04-144 т 16.11.2018 г., опис на представени на ДИТ Ловеч копия от документи вх.№ ВХ18120963/03.12.2018 г.; покана за съставяне на АУАН изх.№ 18099933/06.12.2018 г.; известие за доставяне ИД РS 5500 00J9IN O от 10.12.2018 г.; протокол за неявяванеза съставяне на АУАН изх.№ 11-С-04-144 от 14.12.2018 г.; писмо до кмета на Столична община изх.№ ИЗХ18101969/20.12.2018 г.; писмо от кмета на Столична община с вх.№ ВХ19012452/08.02.2019 г.; писмо до г-н Ш., управител на ****** № РЛЦ19-ВК08-25-1 от 14.01.2019 г.; известие за доставяне R PS 104007STLZ Y; справка от Търговски регистър за актуално състояние се установява описаното в акта и НП нарушение. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и приложените по делото доказателства се установява, че е извършено нарушение по чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т. 2 от КТ, което е установено на 12.11.2018 г. при извършена проверка в експлоатирания от жалбоподателя обект и на 03.12.2018 г. при проверка на представената от дружеството документация. Съдът кредитира в цялост показанията на св. И. и Б., които пресъздават своите непосредствени възприятия, придобити в хода на направената от тях проверка в обекта, експлоатиран от жалбоподателя. Техните показания изцяло се подкрепят и от представените с преписката писмени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност потвърждават констатациите по АУАН, възприети и в НП, че към 21.08.2018 г. жалбоподателят, в качеството му на работодател не е изпълнил даденото му от Д ИТ – Ловеч задължително предписание №4 от протокол изх. № ПР1824641 от 23.07.2018 г. на Д ИТ Ловеч, в указания срок до 20.08.2018 г. Предписанието е било със задължителен срок за изпълнение до 20.08.2018 година и е връчено на В.С.– счетоводител на дружеството на 24.07.2018 година/л.21/. Няма данни по делото да е било обжалвано по съответния ред, поради 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на 08.08.2018 година. Ето защо настоящата инстанция счита, че са спазени сроковете за връчване на предписанието и към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП даденото задължително предписание е било влязло в сила.
Съгласно чл.404, ал.1,т.1 от КТ «За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;” и по чл.404, ал.1,т.12 от КТ да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случая безспорно е установено при извършената проверка неспазване на дадените задължителни предписания, в частност предписание №4 по цитирания по – горе протокол по отношение на лице, с което е прекратено трудовото правоотношение, а именно, че въпреки даденото предписание дружеството-жалбоподател не е изпълнило в указания срок 20.08.2018 г. задължително предписание №4, дадено с протокол изх.№ ПР1824641 от 23.07.2018 г. на ДИТ Ловеч в частта, в която дружеството се задължава да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец май 2018 г. на лицето С.Г.С., ЕГН: **********, в размер на 487,60 лв., като по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т. 2 от КТ.
Относно възражението в жалбата, че се касае за едно нарушение, независимо, че са съставени няколко НП и че са наложени няколко имуествени санкции за едно и също нарушение, настоящият състав намира същото за неоснователно. Доколкото задължението на работодателя да изплати възнаграждение или обезщетение не е общо за продължителен период от време, а касае заетите по трудово правоотношение лица, съответно освободените лица, посочени в предписанието за всеки отделен месец, за който това възнаграждение или обезщетение е дължимо, правилно неизпълнението на предписание №4 е било отчетено от наказващия орган като отделно нарушение, за което е наложено отделно наказание в съответствие с чл.18 от ЗАНН. Издаването на множество АУАН и НП въз основа формално на един документ не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях, като кумулиране на наказанията в административнонаказателното производство, за разлика от наказателното производство не е възможно. Когато административното нарушение се състои от две или повече деяния, които осъществяват признаците на едно и също или различни административни нарушения, за всяко деяние се налага отделно наказание.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. АУАН и НП са издадени от компетентни лица. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не са налице нарушения на процедурата по съставяне на акта, тъй като същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството, но след като до същото е изпратена покана, връчена на 10.12.2018 г./л.25/. Както АУАН, така и НП са надлежно връчени на В.А., за което присъстват писмени доказателства – 2 бр. разписки. Проследявайки датите на извършените от контролните органи проверки в дружеството /12.11.2018 г./ и в ДИТ на представената документация /03.12.2018 г./ и съпоставянето им с датата на съставяне на АУАН, съдът не констатира нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Аналогично такова нарушение не е налице и относно срока, в който е издадено НП. Относно начина на установяване на нарушението, то същото е установено изцяло въз основа на представената от дружеството – жалбоподател документация, от преглед на която е направен и извода за нарушение на трудовото законодателство. Поради изложеното съдът приема, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на издаденото НП.
Съдът не споделя направеното възражение, че забавяне при изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията не се дължи на виновно поведение, а на липсата на средства и временните затруднения на дружеството. Това обстоятелство е без значение за правния спор, тъй като в случая е санкционирано дружеството като работодател, чиято отговорност е обективна, безвиновна.
Съдът счита, че в случая не са налице основания за приложение на специалната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Следователно, приложимостта на привилегирования състав се определя от две кумулативно предвидени предпоставки: от една страна нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ, а от друга – от него да не са настъпили вредни последици за работниците или служителите. В конкретния казус и двете предпоставки не са налице. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му, т.е. след съставяне на протокола, с който е определен срок и дадени предписания. Жалбоподателят твърди, че е изплатил трудовото възнаграждение на лицето С.Г.С., като към жалбата е представил платежно нареждане, но не е представил същото на наказващия орган, нито при съставяне на акта, нито в законоопределения срок за възражения по него, за да уведоми по този начин контролните органи, че е изпълнил задължението си. Освен това нарушението по чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ е рефлектирало пряко върху имуществената сфера на работника, лишен от основно негово право по трудовото правоотношение, а именно правото на възнаграждение за положения от него труд през м.май 2018 г. , като същият не е получил възнаграждението си и след прекратяване на правоотношенията с работодателя.
За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 10 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения от закона минимум, като е съобразил липсата на налагани наказания на жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, т.е. че нарушението е за първи път.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0000950 от 20.02.2019 година на М.Л.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******, представлявано от Т.Г.Ш., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: