О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 01.06.2020 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №2796 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ответникът не е представил и не е посочил доказателства.

Приложено е заповедното производство по ч.гр.д. №269/2019г. на РС- Пазарджик.

Следва да се насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА предоставените с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по приложеното ч.гр.д. №269/2019г. на РС – гр.Пазарджик.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.07.2020 година от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор на исковата молба.

Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:

По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение до размера на 114,76лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при издадена заповед за изпълнение на вземане от 276,58лв./, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.01.2019г. до плащането, който иск е съединен при условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 161,82 лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД основава иска по чл.422 ГПК на обстоятелството, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Й.И.Д., произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 26.11.2016г. със срок на действие до 26.11.2018г., по които ответникът се явява потребител на мобилни услуги с клиентски номер ********* посредством мобилен номер 0896/192538, при абонаментен план по програма „Нонстоп 24,99лв.“. Ищецът поддържа, че в изпълнение на договора е предоставил договорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена за периода 18.02.2017г. – 17.06.2017г. в размер на 114,76лв., съгласно фактура №**********/18.03.2017г. на стойност 40,95лв. със срок на плащане 02.04.2017г., фактура №**********/18.04.2017г. на стойност 69,70лв. със срок на плащане 03.05.2017г. и кредитно известие №**********/18.05.2017г. за общо задължение по двете фактури в размер на 114,76лв.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №269/2019г. на РС – гр.Пазарджик за вземане от 276,58лв. – цена на услугите и 42,44лв. – обезщетение за забава. Поради нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 114,76лв. от главницата, ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на заявлението в съда на 17.01.2019г. до плащането. Не претендира установяване на мораторното обезщетение.

На следващо място, ищецът твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг, сключен на 26.11.2016г., по който е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Telenor Smart 4G White“ срещу обща лизингова цена от 206,77лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 8,99лв., а ответникът не е изпълнил задължението да заплати лизинговите вноски за периода м. юни, 2017г. – м. октомври, 2018г. в общ размер на 161,82лв. Иска осъждането на ответника да му заплати посочената сума. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ищецът твърди да е настъпило предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира извършено едностранно от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника. От момента на прекратяване се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски при условията на чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги.

         Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, твърди да е налице несъответствие между вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба. Оспорва изискуемостта на вземането при твърдение, че ищецът не е изплатил покана до ответника. Оспорва размера на вземането, който не се установява от представените фактури. Твърди наличието на неравноправни клаузи в договорите за мобилни услуги и за лизинг, както и в общите условия към тях. Предявява възражение за недействителност на договорите поради тяхното противоречие с чл.10 и чл.11 от ЗПК.

         Относно тежестта на доказване:

За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже сключването на договора за далекосъобщителни услуги, предоставянето на услугите, чието заплащане претендира, размера на цената и настъпването на нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на изпълнението.

По иска по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ ищецът следва да установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ, както и размера на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на изпълнението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: