Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 318 ,27.10.2015 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
въззивно гражданско дело № 539 по описа за 2015 година, като намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по обща въззивна жалба с вх.№ 1568 от 24.07.2015 г. ( по регистратурата на ТРС, изпратена по куриер на 21.07.2015 г.) на ответниците Я.С.Ж. *** и Н.С. *** чрез общия им пълномощник – адвокат Г.Д. срещу частта от първоинстанционното решение № 63 от дата 19.06.2015 година по гр.д.№ 58/2011г., с която са осъдени да заплатят обезщетения при прекратяване на договор за аренда в размерите от по 2 209,87 лева и разноски .
Във въззивната жалба по оплаквания , подробно посочени в доклада на въззивната инстанция , въззивниците искат отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемите – В.Й.Й., Й.Д. Й. и И.Д.И. оспорват в молба с вх.№ 6**3/13.10.2015 г. на пълномощника – адвокат И.С. от ДАК въззивна жалба с довод, че уважаването на претенциите им за обезщетение от прекратяване на договора за аренда е правилно. При обратна преценка на въззивната инстанция по тази част от предмета на исковото производство, въззиваемите настояват за уважаване на исковете за неоснователно обогатяване.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо, но неправилно .
Първоинстанционният съд е бил сезиран от наследодателя на въззиваемите Д. И. Й. , починал на 24.12.2011 г., с искове за парични вземания от по 2 379,67 лева, съставляващи стойност на извършени в началото на стопанската 2010 – 2011 година разходи по обработка ( оран, дисковане, култивиране, пръскане и торене ) и засяване с рапично семе от сорт „ Меркурий ” на два земеделски имота – нива от 40,650 дка, с идентификатор *****.**.** и нива от 9 дка ,с идентификатор *****.**.* по кадастралната карта на град Т. на алтернативни ( съгласно посоченото в поправяща молба с вх.№ 1605/2.08.2011 г. – на л.103 – 106 от делото на ТРС ) основания. Едното основание включва следните твърдяни факти : сключен между страните на 6.11.2005 г. договор за аренда със срок от 10 години , който ответниците – арендодатели прекратили с писмено изявление от дата 9.11.2010 г., след като арендаторът извършил разходите по обработката и засяването на нивите – предмет на договора за аренда . Второто основание включва следните твърдяни факти : извършване на разходите в чуждия ( на ответниците ) имот при липса на договор ; обогатяване на ответниците от подобряване на земеделските им имоти без основание за сметка на ищеца .
Районният съд е установил правилно ,че претенциите са съединени в условията на алтернативност ( за ищеца е безразлично на кое от основанията ще бъдат уважени исковете му срещу двамата ответника ), но е формирал фактически и правни изводи само по исковете на първото основание . Пропускът му да се произнесе по исковете и на другото основание е отстраним само по реда на член 250,ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция не дължи разглеждане на исковете по член 59 от ЗЗД, ако постанови различно разрешение по исковете за обезщетение от прекратяване на договора за аренда.
В тежест на ищеца ( като страна ,която черпи изгодни правни последици от осъществяването му и с оглед въведеното в отговорите възражение за нищожност по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД ) е било установяването на сключен договор за аренда по съществените елементи в изискваната от закона форма . Ирелевантно е ,че ищецът не е провел иск по член 124 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение при наличие на вписано изявление на арендодателките за прекратяването му , както и пък че те не са провели искове за установяване на нищожност на договора. Посоченият факт е предмет на доказване по настоящото дело.
Неправилен е оспореният с въззивната жалба извод на първоинстанционният съд, че между страните е съществувало арендно правоотношение в земеделието по член 1,ал.2 от Закона за арендата в земеделието ( ЗАЗ ). Съгласно представеното ( на л.6 от делото на ТРС ) писмено доказателство за сключен на 6.12.2005 г., на която дата ( а не грешно посочената в ИМ и в съдебното решение – 6.11.2005 г. ) е извършено нотариалното удостоверяване на подписите на страните ( вписан в книгите по вписванията на СВ, град Т. на дата 7.12.2005 г., под № **, т.* ,вх. Регистър № **** ) договор за аренда между въззивниците Я.Ж. и Н.С. и наследодателя на въззиваемите – частен земеделски стопанин Д. И. Й. , страните не са постигнали ( в точка ІІІ ) съгласие за арендното плащане ,така както са се договорили за обектите ( двете ниви), върху които се отстъпва временното ползване за земеделско производство. Арендното възнаграждение е съществен елемент от договора за аренда, подлежи на определяне във формата по член 3,ал.1 от ЗАЗ и няма повелителни правила на закона ,които да заместват липсващата уговорка. То не може да се уговаря конклудентно , щом законът урежда форма за валидност - писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Починалият ищец и правоприемниците му не са доказали съгласие по арендното възнаграждение и следователно той и въззивниците не са били обвързани в арендно правоотношение.
Правилата на член 31,ал.1 и 2 от ЗАЗ уреждат договорна отговорност ( а не деликтна ,както е приел районният съд ) на арендодателя в случай ,че прекрати договора за аренда преди изтичане на стопанската година не поради факт, който може да се вмени във вина на арендатора . Тя ( отговорността ) е в рамките на стойността на неотделените плодове ( в случая рапичната култура ) съгласно член 31,ал.1 от ЗАЗ , а при неопределимост на същата – в рамките на стойността на направените разходи ( по обработка на земеделските ниви и засяване с рапичното семе ). При положение, че първоначалният ищец и въззивниците са сключили нищожен договор за аренда, той не е подлежал на прекратяване ( защото само валидни договори могат да бъдат прекратявани ) и в полза на първия не е възникнало вземане от обезщетяване за извършените разходи по агротехнически мероприятия при предсрочното му и преди изчитане на стопанската година прекратяване.
При липса на договорна връзка само фактите за разходването на средства от първоначалния ищец при обработването и засяването на нивите са относими към претендираното ( с алтернативния иск ) вземане от неоснователно обогатяване. Но както вече се посочи, този иск не е предмет на въззивното производство ,по аргумент за противното от член 271,ал.2 от ГПК, който визира друг вид съединяване на исковете .
Исковете са неоснователни и подлежат след отмяна на основание член 271,ал.1 от ГПК на неправилното първоинстанционно решение за уважаването им до размерите от 2 209,87 лева на отхвърляне в посочените части. Съответно въззивният съд отменя решението и в частта на осъждането на въззивниците ( ответници ) на разноски и им присъжда съразмерна на частично отхвърлените исковете част от разноските за първоинстанционното производство и всички разноски да въззивното производство : по 333 лева и по 524,20 лева .
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 63 от дата 19.06.2015 година на Т.ския районен съд по гр.д.№ 58/2011 г. в частта, с която по исковете на В.Й.Й. ,ЕГН: **********; Й.Д.Й.,ЕГН: ********** и И.Д. Й., ЕГН: ********** ( като правоприемници на починалия на 24.12.2011 г. ищец Д. И. Й.) Я.С.Ж. ,ЕГН: ********** *** и Н.С.С., ЕГН: ********** *** са осъдени да им заплатят сумите от по 2 209,87 ( две хиляди двеста и девет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, обезщетение за прекратяване на дата 9.11.2010 година на сключен между ответниците и наследодателя на ищците на 6.11.2005 година договор за аренда, вписан под № **,том *, вх.рег.№ ****/7.12.2005 година по книгите на СВ, град Т. при извършени от арендатора разходи по обработка и засяване с рапично семе на обектите на арендния договор, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й.Й. ,ЕГН: **********; Й.Д.Й.,ЕГН: ********** и И.Д. Й., ЕГН: ********** ( като правоприемници на починалия на дата 24.12.2011 г. ищец Д. И. ***,с адрес на пълномощника : адвокат И.С. *** срещу Я.С.Ж. ,ЕГН: ********** *** и Н.С.С., ЕГН: ********** *** искове за осъждането на всяка от ответниците да им заплати сумата от 2 209,87 ( две хиляди двеста и девет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, обезщетение за прекратяване на дата 9.11.2010 година на сключен между ответниците и наследодателя на ищците на 6.12.2005 година договор за аренда, вписан под № **,том *, вх.рег.№ ****/7.12.2005 година по книгите на СВ, град Т. след извършени от арендатора разходи по обработка и засяване с рапично семе на обектите на арендния договор.
ОТМЕНЯ решението ,в частта на осъждането на Я.С. Ж. ,ЕГН: ********** *** и Н.С.С., ЕГН: ********** *** за разноски от 131,31 лева –ДТ, 216,09 лева – адвокатско възнаграждение и 220,80 лева – разноски за събиране на доказателства.
ОСЪЖДА В.Й.Й. ,ЕГН: **********; Й.Д.Й.,ЕГН: ********** и И.Д. Й., ЕГН: **********,***, с адрес на пълномощника : адвокат И.С. *** да заплатят на Я.С.Ж. ,ЕГН: ********** *** сумата от 333 ( триста тридесет и три лева ) лева ( или по 111 лева всеки един от тях) , разноски за първоинстанционното производство и сумата от 524,20 ( петстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки ) лева ( или по 174,73 лева всеки един от тях) , разноски за въззивното производство .
ОСЪЖДА В.Й.Й. ,ЕГН: **********; Й.Д.Й.,ЕГН: ********** и И.Д. Й., ЕГН: **********,***, с адрес на пълномощника : адвокат И.С. *** да заплатят на Н.С.С., ЕГН: ********** *** сумата от 333 ( триста тридесет и три лева ) лева ( или по 111 лева всеки един от тях) , разноски за първоинстанционното производство и сумата от 524,20 ( петстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки ) лева ( или по 174,73 лева всеки един от тях ) , разноски за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.2 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.