Определение по дело №705/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 982
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20211700500705
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 982
гр. Перник, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И.Т. и Г.Т. против протоколно определение от
21.10.2021г. по гр. д. № 6118/2020 г. на РС - Перник, в частта за връщане насрещната искова
молба, с която от И.Т. и Г.Т. срещу М.В., Д.П., К.П. и Д.П. е предявен иск за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на УПИ *** в кв. *** с площ от 853 кв.м по
плана за рег. и застрояване на с. *** от 1976г., и е прекратено като недопустимо
производството, образувано по насрещния иск.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със задължителната
практика на ВКС. Излагат подробни доводи и съображения срещу формираните изводи от
първоинстанционния съд, като считат, че не е налице идентичност в предмета на
предявените първоначален и насрещен искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като се
иска отмяната му и делото върнато на Районен съд- Перник с указания да разгледа като
проц. допустим предявения насрещен иск и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба не са подали отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
Гр. д. № 6118/2020 г. на РС – Перник е образувано по искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК от М.В., Д.П., К.П. и Д.П. срещу И.Т. и Г.Т., за признаване за установено, че
ищците са собственици по наследство от общия си наследодател К. Г., и земеделска
реституция по реда на ЗСПЗЗ, завършила с издаване на Решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-
1
Драгичево и скица от същата дата на УПИ *** в кв. *** с площ от 853 кв.м по плана за рег. и
застрояване на с. *** от 1976г., както и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт
№ ***, т.** рег. № 2062, дело 283 от 2019г., с който ответниците са признати за собственици
на процесния имот на основание давностно владение.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците по подробни доводи и съображения са
оспорили исковете, включително и по възражения свързани с възстановяване на
собствеността върху процесния имот на бившия собственик и на наследниците - за
материалната незаконосъобразност на решението по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността, респ. по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, изключващи реституцията. Ответниците И.Т. и
Г.Т. са предявили срещу ищците М.В., Д.П., К.П. и Д.П. насрещен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М.В., Д.П., К.П. и Д.П. не са собственици
на УПИ *** в кв. *** с площ от 853 кв.м по плана за рег. и застрояване на с. *** от 1976г.,
както и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на двата констативни нот. акта за
собственост на ответниците по наср. иск, издадени въз основа на незаконосъобразното
Решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево. С атакуваното определение в обжалваната му
част е прекратено като недопустимо производството, образувано по насрещния иск,
мотивирано с липса на правен интерес - и първоначалният и насрещният иск имат еднакви
страни и един и същ предмет.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че е налице трайноустановена
практика на ВКС, съгласно която с насрещния иск ответникът въвежда в делото един нов и
друг спорен предмет, наред със спорния предмет, въведен с първоначално предявения
главен иск. Когато предметът на спора е един и същ, насрещният отрицателен
установителен иск е недопустим.
В конкретния случай, насрещният отрицателен установителен иск за собственост е
недопустим и като последица от това - и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради липса на
правен интерес. Ответниците по положителния установителен иск за собственост и ищци по
насрещния отрицателен установителен иск за собственост нямат правен интерес от
предяваването на този отрицателен иск, тъй като с решението по насрещния отрицателен
установителен иск със сила на пресъдено нещо ще се разреши същият спор, който ще бъде
разрешен с вече предявения положителен установителен иск за собственост. Това е така, тъй
като и двата иска имат един и същ предмет и страни: страните и по двата иска са едни и
същи, а предмет и на двата иска е установяването на това дали ищците по иска с пр. осн. чл.
124, ал. 1 ГПК и ответници по насрещния отрицателен установителен иск М.В., Д.П., К.П.,
Д.П. са собственици на процесния имот. Първоначалният иск от ищците за собственост е
също установителен и с него се цели установяване със сила на пресъдено нещо на правото
им на собственост по силата на наследство и земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ
спрямо ответниците, като при постановяване на съдебния акт съдът следва да разгледа
всички възражения на ответниците, включително и възраженията в отговора по чл. 131 ГПК,
свързани с възстановяване на собствеността върху процесния имот на бившия собственик и
на наследниците - за материалната незаконосъобразност на решението по ЗСПЗЗ за
2
възстановяване на собствеността, респ. по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, изключващи реституцията. И в
двата случая - на уважаване или отхвърляне на предявения от ищците положителен
установителен иск за собственост, решението ще има сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните относно собствеността. При уважаване на предявения от
ищеца установителен иск, насрещният установителен иск би следвало да бъде отхвърлен, а
при отхвърляне на иска на ищеца ответникът по него /ищец по насрещния иск/ ще получи
търсената от него защита, тъй като ще се ползва от силата на пресъдено нещо относно
приетото за установено от съда, че ищецът не е собственик на имота на предявеното
основание - наследство и земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ.
В заключение, при съвпадане на основанията за не/съществуването на правото на
собственост върху процесния имот и задължение на съда, разглеждащ спора по предявения
главен положителен установителен иск за собственост, да се произнесе по всички
възражения на ответника, то липсва правен интерес за предявяване на насрещния
отрицателен установителен иск.
С оглед горното, поради съвпадане на крайните изводи на въззивната с тези на първата
инстанция, определението на РС следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.
Предвид това, че производството по първоначалния предявен от ищцитеположителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е висящо и делото пред РС е насрочено за
20.01.2022г. и доколкото настоящото въззивно определение подлежи на касационно
обжалване, то спирането на производството пред РС е "необходимо" по смисъла на чл. 277,
изр. 2 ГПКдо приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване на
определението на РС за връщане на насрещния иск.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.10.2021г. по гр. д. № 6118/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част, с която е върната насрещната искова
молба, с която от И.Т. и Г.Т. срещу М.В., Д.П., К.П. и Д.П. е предявен иск за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на УПИ *** в кв. *** с площ от 853 кв.м по
плана за рег. и застрояване на с. *** от 1976г., и е прекратено като недопустимо
производството, образувано по насрещния иск.
СПИРА на осн. чл. 277 ГПК производството по гр. д. № 6118/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
обжалване на протоколно определение от 21.10.2021г. по гр. д. № 6118/2020 г. на РС –
Перник, в обжалваната му част за връщане на насрещния иск и е прекратено като
недопустимо производството, образувано по насрещния иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
3
касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-
седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4