П
Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 04.03.2021 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в
публично разпоредително съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Б.М.Р.
при секретар НИНА КЪНЧЕВА и с участието на прокурор КРАСИМИР
МАРИНОВ, сложи за разглеждане НОХД № 7
по описа за 2021 год., докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На поименното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура гр.Сливен, редовно призована,
се явява прокурор Красимир Маринов.
Подсъдимият Р.Н.С., редовно призован, се явява лично и
с упълномощените си защитници адв. В.Н.Д. и адв. Д.И.Д.,***.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. В. Д.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. Д. Д.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма законови пречки да се даде ход
на разпоредителното заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
ДАВА думата на страните да изразят становището си по
въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин
Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището на ОП Сливен, съответно
по изложените въпроси чл.248, ал.1 НПК е следното: Считам,
че от материалите по същото се установява, че делото е подсъдно на Окръжен съд
– Сливен. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че дадените от Апелативен съд, при
предходно разглеждане на делото, указания за отстраняване на допуснатите на досъдебното
производство нарушения и за изготвяне на нов обвинителен акт са изпълнени и
няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на
защита на подсъдимия. Спазени са указанията на апелативния съд, разгърната е
фактическата обстановка, посочените са фактите обосноваващи обвинението.
Считам, че няма основания за разглеждане на
делото при условията на особените правила на НПК, тъй като липсва такова
изявление от подсъдимия и защитниците му, макар принципно да няма пречка за
това. Не считам, че има основание да бъде разгледано делото при закрити
врати, както и за привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Считам, че взетата марка за неотклонение по отношение на
подсъдимия е адекватна за обезпечаване на протичане на наказателното
производство в разумен срок, т.е. няма нужда от нейното изменение. На този етап
нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че делото следва да се
насрочи за разглеждане в съдебно заседание в законния срок и да призоват
лицата, посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния
акт.
АДВ. В. Д.: Уважаеми г-н Председател, съдебни
заседатели, по т. 1 считам, че настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен
съд. Наистина в предходното разпоредително заседание ние направихме възражение
за неподсъдност, което беше отхвърлено от съда. Апелативният съд не е констатирал
възраженията ни относно подсъдността като процесуално нарушение. Считам, че
няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не
считам, обаче, че са изпълнени указанията на Апелативния съд, що се касае до констатираните
от него съществени процесуални нарушения т.е. същите не са отстранени. Новоизготвеният обвинителен акт е всъщност изготвен по
метода „копи пейст“ на стария, с малки видоизменения,
което на практика внася още по-голямо объркване и в него по никакъв начин не са
изложени фактически обстоятелства твърдени от прокуратурата, които фактически
обстоятелства да бъдат субсумирани под съответната правна норма, която
държавното обвинение счита, че подзащитният ни е
осъществил. Така например на стр. стр. 6 и 7 от новия обвинителен акт,
последните абзаци, по-точно на предпоследният абзац представителят на държавното
обвинение е възпроизвел възприятията на свидетеля Станчо И. и в частност това, че
той предположил, че багажът е свързан с тази уговорка между него и С.. В следващия
абзац се изразява отново някакво предположение без да се посочва какви същност
са взетите оръдия, които бил натоварил. На следващата страница изведнъж пише,
че взел и разположил на задната седалка в куфар, чанти, сакове и различни
елементи, т.е. излага се една обстановка, която не е ясно дали има връзка с
предходното и това, което се твърди, че е бил свалил от апартаментна или тези
предмети са били в колата. По нататък отново започва едно възпроизвеждане на доказателствени
източници от досъдебното производство какво са извършили полицаите, какви
действия по разследването, които обаче обстоятелства нямат място в тази част на
обвинителния акт, тъй като не се инкриминират действията на разследващите, а на
моя подзащитен. След това на стр. 21 и 22, когато се описва от обективна страна
състава на престъплението на чл.278, ал.6, чл.277а, ал.7, тотално сме объркани,
тъй като прокурорът приема, че с действия и бездействия престъплението по
чл.278, ал.6 е продължено престъпление - държане, т.е. е особена форма престъпно
действие, която е само с бездействие. В един момент прокуратурата приема, че е
с действие, след това и с бездействие. Отделно когато описват се първоначално вещите
и се сочи един период назад в годините кога са придобити тези уреди - 2015 г. и
т.н. На стр.4, т.е. във фактическата обстановка се сочи като продължено
престъпление и двете деяние, а в диспозитива се сочи само на 21.11.2017 г., че
са държани. Ето защо считам, че не са отстранени тези нарушения от предходния обвинителен
акт, а напротив задълбочени са в настоящия, което води до още по-голяма
невъзможност от фактическа страна да разберем в какво точно нашия подзащитен се
обвинява, на базата на какви факти стъпва държавното обвинение за да можем да
изградим адекватна защита, поради което моля да бъде прекратено съдебното
производство, съдебното следствие. Искането ни е да бъде върнат обвинителния
акт на прокуратурата. Да бъде прецизирано обвинението. Да бъде изготвена и
изложена една фактическа обстановка, изчистена, конкретна, с излагане на факти
и обстоятелства, които прокуратурата счита, че са се случили, действия, които
нашия подзащитен е осъществил и на базата на тях да се обоснове кои състави на
престъпление счита, че са осъществени. Не може с действие или бездействие да се
осъществява държане.
АДВ. Д. Д.: Изслушах внимателно обвинението, както и
колегата, който изрази свои доводи и изводи направени въз основа на това което
ни е предложено като обвинителен акт, по силата на който ние сме натоварени от
нашия доверител да реализираме неговото законно право на защита. Считам, че независимо
от положените усилия от страна на обвинението да бъде изготвен нов обвинителен
акт, който да бъде в съответствие с указанията дадени от по-горе стоящия апелативен
съд свързани с изчистване на определени моменти в него и привеждането му във
вид, който позволява моя доверител и ние като негови защитници да знаем в
пълнота в какво сме обвинени и как и по какъв начин да реализираме правото си
на защита, това не се е случило. В обвинителния акт като изключа след
запознаването с него фактът, че прозира, не добро познаване на материалите по
делото, т.е. доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство,
които се изразяват в определени несъответния и неточности описани в фактическата
обстановка на обстоятелствената част, на които в момента няма да се спирам и
няма да акцентирам на тях, но ще посоча, че в настоящия момент пред нас, или
поне за мен, отново следва да се приеме, че сме изправени пред хипотезата на
чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като очертаната фактическата обстановка в обвинителния
акт действително, аз се придържам към това, което посочи колегата има сериозни
несъответствия, които няма как ние на този етап да избегнем. Нещо повече, ако
приемем принципът на справедливост, който трябва да бъде водещ в настоящия
процес, безкрайно несправедливо е начинът по който е изписана фактическата
обстановка в обстоятелствената част и въз основа на което видимо обвинението е
повдигнато за извършени престъпления по два текста от НК и то тежки. На моя
доверител е повдигнато обвинение по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, предл. 2 и 3 от НК. В същата степен аз твърдя, че по този
начин както са описани нещата би следвало да има и други обвиняеми, да не говорим
за други факти и обстоятелства доказани по безспорен начин във хода на
предварителното разследване, за които по безспорен и категорични начин, факти
има доказателства. Да приемем, че са безспорни и категорични, или да приемем,
че са работни, но които доказват, че е различен критерия, който е воден в
цялото разследване по отношение на нашия доверител. Видимо обвинението изцяло се
е опряло на факта, че е образувано оперативно дело, въз основа на което в последствие
са извършени и направени други искания, и въз основа на което се е стигнало до
това разследване и до това досъдебно производство, но е нарушен в сериозна
степен принципът за доказване на фактите и обстоятелствата в цялост. Нарушен е
принципът на обективната истина при водене на досъдебното производство. В
конкретния случая аз считам, че в обстоятелствената част има противоречия,
които са съществени и са в противоречия с диспозитивите
на повдигнатите обвинения. Тези противоречия сами по себе си са основание да се
приеме, че са съществени такива и че в този вид обвинителният акт не може да се
разгледа в съдебно заседание. Считам изцяло, че в тази част съдът ще намери
конкретни доводи в определението на Апелативния съд, дори в този вид, ако
делото стигне до по-горния съд той ще направи същите изводи, т.е. ще върне
делото на прокуратурата. Друг е въпросът дали не е налице необходимост делото
да бъде върнато дори на фаза предварително разследване. В потвърждение на това,
моля да приемете изцяло доводите на Апелативния съд, които са на стр.2, 3 и
отчасти дори и на стр. 4 на Апелативен съд - Бургас, дадени на 02.12.2020 г. в
определението му при обсъждане на възражения от наша страна. Още веднъж твърдя,
че действително има съществени противоречия в самата обстоятелствената част,
съществени неточности в самата обстоятелствена част, нарушения, които сочат
непознаване на материалите по делото, което в значителна степен ни затруднява и
нас самите при правене на изводи в настоящия казус. Бих казал, че прокуратурата
в обстоятелствената част по никакъв начин не се аргументирала досежно обвиненията, които е повдигнала към моя доверител, в
детайли, така както трябва да е посочено - в какво се изразява неговото обективно
поведение, какво той е извършил, къде, по какъв начин и как то се съотнася към
повдигнатите му в последствие две обвинения.
АДВ. В. Д.: Уважаеми господин Председател, по-
конкретно за изложената правна страна, правни квалификации и съжденията на
прокуратурата в тази посока. За деянието по чл.278, ал.6 от НК - прокуратурата
сочи предложение 2 и 3. Прокуратурата предприема, че това е осъществено с
действие и бездействие, като втория абзац последното изречение сочи, че чрез
тяхното придобиване не по установения за това ред. Няма такава правна
конструкция. Няма от обективна страна такова деяние. Това може да бъде деяние по
тази алинея осъществено единствено чрез бездействие - държане. За другото
деяние чл.277а, ал.7 от НК, предпоследният абзац там е прието, че държанието е
чрез бездействие, а от друга страна той е предприел активни действия за
бъдещото им използване. Невъзможна правна конструкция. Няма такова престъпление
предприемане на активни действия, то просто не е криминализирано
това. Престъплението е държане. Отделно при привличането обвиняемият е
привлечен за престъпление чл.278, ал.6, предл.1 от НК,
това е при привличането от 17.01.2019 г. Тук се сочи чл.278, ал.6 предл. 2 и 3 от НК. За чл.277, ал.7 от НК не е посочено кое
предложение. Словесно е изразено, че явно става въпрос за държане, но доколкото
в обвинителния акт се сочи и извършването на активни действия и това води до объркване
от наша страна и не можем да разберем коя точно алтернатива има предвид
прокуратурата. Прокуратурата сочейки за едното деяние конкретни предложения, би
следвало и за другото деяние да посочи конкретно предложение. Друг е въпросът,
че тези предложения не отговарят на тези посочени в обвинителния акт. Действително,
господин Председател, пълно объркване води този обвинителен акт у нас.
ПРОКУРОРЪТ: Господин Председател, относно последните
думи на адв. В. Д., многократно, без да съм във възможност да цитирам сега конкретно,
различни инстанции, включително и ВКС е имал
възможност да се произнесе по въпроса, че цифровото изписване на едно
престъпление без посочване на алтернативни и предложения не се явява процесуално
нарушение, тъй като съобразно Закона за нормативните актове съществуват алинеи и
членове, но не и алтернативи и предложения. В този смисъл както и е изписано,
въпросът е в текстуалната прецизност на описаното, а не в цифровия му израз. В
този смисъл считам, че диспозицията на обвинението е адекватна. По отношение на
всички останали възражения, които направиха колегите аз няма да се спирам
подробно и да отегчавам съда. Считам, че съвсем екзактно и коректно са спазени задължителните
указания на Апелативния съд и е изготвен нов обвинителен акт. Някой от
въпросите, които колегите споменаха, касаят въпроси по същество, които нямат
отношение към понятието отстранимо съществено процесуално нарушение в
досъдебното производство. В този смисъл считам, че прокуратурата е
положила всички възможни усилия и
изготвения обвинителен акт съответства не само на указаното от Апелативния съд,
а и на изискванията на закона. Голяма част от въпросите поставени от колегите
са въпроси, които могат да се изяснят в хода на досъдебното производство. В
този смисъл считам, че не са допуснати процесуални нарушения.
АДВ. В Д.: На стр.3 на акта на Бургаския апелативен
съд е посочено точно това, тази описателна част разкрива в хронологичен аспект
извършеното от полицейските органи. Видимо е, че отново намират място, дълго и
напоително описания на действията на полицейските органи. В крайна сметка се криминализират не тези действия, а би трябвало да се криминализират действията на нашия подзащитен и очевидно това
не е сторено. Що се касае за предложенията и алтернативите на посочените
текстове, да, представителят на държавно обвинение ги е изложил. Ако не бяха
посочени въобще да, добре, съгласен съм с казаното, но в случая те са посочени
и те са различни от това, за което нашия подзащитен е
привлечен.
ПОДС. С.: Съгласен съм с моите защитници. Поддържам
техните тези за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт и настоявам за прекратяване на производството и връщане на делото
на прокуратурата.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание и като взе предвид обстоятелството, че
се е запознал с материалите по делото и като изслуша становището на страните
във връзка с въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК,
съдът констатира следното:
Настоящото съдебно производство е образувано по внесен
от ОП -Сливен обвинителен акт против Р.Н.С., по отношение на когото са
повдигнати и предявени обвинения по чл.277а, ал.7 от НК, и по чл. 278, ал.6, предл. 2 и 3 от НК за това, че на 21.11.2017 г., в
с. Младово, общ. Сливен, в лек автомобил "Ауди A3", с чешки
регистрационен номер 4АА1162, държал оръдия - селективен металдетектор на
"АКА INTRONIKA", марка "АКА SIGNUM MFT", модел 7272М,
молекулярно честотен дискриминатор "FILTER KING PLUS" и детектор
"ОКМ", модел "BIONIC Х4", сериен номер 070912/1, за които
знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти; както и по чл.
278, ал.6, предл. 2 и 3 от НК за това, че на 21.11.2017
г., в с. Малка Верея, общ. Стара Загора, държал повече от три
археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство - "движими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се в земните пластове", представляващи движими културни ценности
по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство - "материално
свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида,
общността или обществото и има научна или културна стойност", а именно: 1
бр. златна монета, Римска империя, солид на император
Теодосий I /379-395/, с реверсен
тип "Константинополис седнала насреща"
отсечена в монетарницата на Константинопол през периода /383-388/, автентична,
на стойност 1 000 лв., представляваща национално богатство по смисъла на чл.54,
ал.2, т.2 от Закона за културното наследство - "да е с доказана
автентичност и да има висока научна и художествена стойност"; 2 бр.
пломби, оловни, търговски, ранновизантийски от
периода VI-VII в., деформирани, състоящи се от две пластини, на стойност 10 лв.
и 1 бр. тежест, оловна, рибарска, с овална биконична
форма, лята с отвор за шнур, ранновизантийска, VI-VII
в., на стойност 5 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред - този по Глава VI, Раздел И, чл.96-107 от Закона за културното наследство
и Раздел И, чл.8-19 и Раздел III, чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности на Министерството на културата и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.1-3 от същата наредба.
Видно от диспозитива на така повдигнатите обвинения, а
и от обстоятелствената част на обвинителния акт първото деяние т.е. това по
чл.277а, ал.7 от НК е извършено в с. Младово в общ. Сливен, а второто деяние т.е.
това по чл.278, ал.6 пред.2 и 3 е извършено в село Малка Верея, общ. Стара
Загора.
За първото деяние т.е. за това по чл.277а, ал.7 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 6 години, като съдът може да
наложи и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
За второто деяние т.е. за това по чл.278, ал.6 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 6 години и „Глоба” от 3000 лв. до
15 000 лв., като съдът може да наложи и конфискация до ½ от
имуществото на виновния, както лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.
Сравнението между наказанията, които се предвиждат за
двете престъпления, сочи, че деянието по чл.278, ал.6 от НК е по-тежко наказуемо
от деянието по чл.277а, ал.7 от НК, тъй като за него освен наказание „Лишаване
от свобода“ до 6 години се предвижда и наказание „Глоба” от 3000 лв. до 15 000
лв., а освен това е предоставена възможност съдът да наложи и лишаване от права
не само по 37 ал.1 т.7, но и по т.6 от НК, както и конфискация до ½ от
имуществото на виновния.
Според изложеното в обвинителния акт това по-тежко наказуемо
деяние т.е. деянието по чл.278, ал.6 от НК е извършено в с. Малка Верея, общ.
Стара Загора, т.е. делото за същото би следвало да е подсъдно на ОС - Стара
Загора.
Настоящият съд намира, че в настоящия случай следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.38 от НПК, съгласно която когато срещу едно
лице, е повдигнато обвинение за няколко престъпления подсъдни на различни по
степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато
съдилищата са еднакви по степен – делото е подсъдно на съда, на която е
подсъдно делото за най-тежкото престъпление.
Неприложима е в случая разпоредбата на чл.36, ал.3 от НПК, на която се е позовал предходния състав на съда при предишното
разпоредителното заседание. В тази разпоредба действително се предвижда, че когато
не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението
е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е
подсъдно на съда, в чието район е завършено досъдебното производство.
В настоящия случай, обаче, не следва да се прилага
разпоредбата на чл.36, ал.3 от НПК, а следва да се приложи разпоредбата на чл.38
от НПК. Това е така, тъй като отношението между двете разпоредби т.е. тази на
чл.36, ал.3 от НПК и тази на чл.38 от НПК е между обща и специална разпоредба и
в този смисъл следва да се приложи специалната разпоредба. Част от приложното
поле на специалния закон (чл.38) е същото като на общия закон (чл.36, ал.3) - местната
подсъдност, но първият изключва приложението на втория, доколкото обвинението
за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, е за различни
по тежест престъпления. На тази разлика съответства и систематичното място на
чл.38 - след чл.36. В тази насока е и съдебната практика вкл. на ВКС и в
частност: Определение № 119 от 18.09.2009г. на ВКС по н.д. №499/2009г., І н.о.,
НК, докладчик съдията Пл.Томов и Определение № 135 от 05.12.2019 г. на ВКС по наказателно
дело частно производство № 1129/2019 г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Е.Авдева.
Поради изложените съображения този съдебен състав
стигна до извода, че делото не е подсъдно на ОС – Сливен, а е подсъдно на ОС - Стара
Загора, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено и делото
да бъде изпратено по подсъдност на ОС - Стара
Загора.
Обстоятелството, че въпросът за подсъдността е бил
обсъждан и в хода на досъдебното производство и е решен с акт на Върховна
касационна прокуратура, не лишава съда от правомощието му по чл.248, ал.1, т.1
от НПК т.е. да прецени дали делото му е подсъдно. Произнасянето на ВКП има сила
единствено за органите на досъдебното производство и прокурора, но не и за
съда.
С оглед на направената констатация, че делото е
подсъдно на друг съд, равен на степен на Сливенския окръжен съд, настоящият
съдебен състав не следва да се произнася по останалите въпроси съдържащи се в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от НК.
Поради изложените съображения и на основание чл.249,
ал.1 вр.чл.248, ал.1, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 7/2021 г. по описа
на ОС - Сливен.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ОС – Стара Загора.
Настоящото определение е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: