МОТИВИ
по НОХД № 1417/14г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият И.З.Г.
е обвинен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл. 63 ал.2 т.1 от НК
за това, че на ****г. в гр.П., макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е направил опит умишлено да умъртви другиго - И.Ж.И. ***, като
деянието е извършено с особена жестокост, по особено мъчителен за И.Ж.И. начин и е
останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият И.З.Г.
е обвинен още и в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на ****г. в гр.П.,
макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой мъжки
портфейл от естествена кожа „Арт" на стойност 34 лева; един брой мъжки
дънков панталон марка „Levi Strauss" на стойност 57 лева; пари - сумата от
282 лева и 7 щатски долара с левова равностойност 9,96 лева - или всичко вещи
на обща стойност около 382,96 лева, от владението на И.Ж.И. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите обвинения.
Счита, че на подсъдимия следва да се наложат наказания лишаване от свобода за всяко едно от
престъпленията при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства в размер от
10 години за първото от обвиненията и в размер от 2 години за второто
обвинение, както и да се приложи нормата на чл.23 от НК с определяне на строг
режим за изтърпяване на общото наказание. Относно предявения граждански иск за
неимуществени вреди по първото от обвиненията, счита че същия следва да бъде
уважен, а искът за имуществени вреди за деянието по чл.194 ал.1 от НК да се
отхвърли.
За съвместно разглеждане с наказателния процес са предявени
от И.Ж.И., със съгласието на законните му представители – родители, и приети от
съда граждански искове срещу подсъдимия за сумата от 100 000 лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК и за сумата от 382,96 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди
от деянието по чл.194 ал.1 от НК.
Конституираният като граждански ищец в
процеса И.И., самостоятелно и чрез повереника си, моли искът за неимуществени вреди да бъде уважен в
пълния му предявен размер, ведно с лихви и разноски, като в пренията се оттегля
другият иск за имуществени вреди.
Подсъдимият Г. не признава виновно поведение. Чрез защитника си
и самостоятелно моли да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, като
за първото от тях да се приеме, че е действал при неизбежна отбрана. Иска се
изцяло отхвърляне на предявените от И.И.
граждански искове.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият Г. е роден на ***г***, а понастоящем живее в гр.С.. Той е
българин, български гражданин и е със завършено основно образование. Ученик е,
не е семеен и е неосъждан. Към момента
на инкриминираното деяние - ****г. подсъдимият е бил на възраст 16 години и 2
месеца.
Към месец октомври 2013г. подсъдимият Г. и пострадалият
И. били съученици в 10 клас на ПГХТ – гр.П., като поддържали и приятелски
отношения. Г. ***, за да посещава учебните занятия, а след приключването им се
прибирал с обществен транспорт, обикновено ползвайки автобус от автогара
„****”. И подсъдимият, и пострадалият имали навик да употребяват марихуана,
като често пушели заедно, както и с други техни съученици. Пострадалият И.
разполагал с повече парични средства, тъй като помагал в стопанисвано от баща
му св.Ж.А. заведение за бързо хранене в гр.П., за което последният му заплащал
известна сума.
Няколко месеца преди инкриминираната дата пострадалият И.
дал на подсъдимия Г. електронна игра, която бил получил по-рано като коледен
подарък от родителите си. Уговорката между двамата била Г. да продаде вещта и
да му даде парите /към 200 лева/ от продажбата й. При продажбата подс.Г.
ползвал за посредник св.М., който бил негов съгражданин и комуто предал
електронната игра. Св.М. взел играта, успял да я продаде за 300 лева, но не
предал на подсъдимия каквато и де е парична сума. За да може да получи
продажната цена подсъдимият помолил негов приятел св.Л.Ч., който да я иска от
М.. Около месец-два преди инкриминираната дата св.Л.Ч. разговарял със св.М. по
този въпрос, но последният категорично му отказал да даде парите. Въпреки настояванията
от страна на И. към подсъдимия да му бъдат предадени парите от продажбата, той
винаги получавал различни отговори, че все още Г. си играел с играта, че вече я
бил продал или пък че купувачът го е „запалил” т.е. не му бил дал парите за
вещта. Такова отношение подсъдимият проявявал към пострадалия, въпреки че
последният често му давал пари било за да си купи закуска, било за да си купи
учебници и то без да си иска парите обратно. Така в началото на учебната 2013г.
/през м.септември/ двамата решили да закупят заедно учебници, тъй като седели
на един чин, за което всеки от тях дал по 30 лева и които учебници подсъдимият
трябвало да вземе от негова позната. По-късно Г. заявил на И., че със своята
част от парите купил само някои от учебниците, а с парите на пострадалия си бил
купил марихуана. Поради липса на учебници били гонени от някои часове, като
след време Г. отново започнал настоятелно да иска 30 лева от пострадалия и то
не за да закупи другата част от учебниците, а отново за наркотик, за което пострадалият
му отказвал.
Така в учебния ден на ****г. подсъдимият отново започнал
да моли И. да му даде исканите 30 лева,
при което за да получи и другите учебници, последният му дал парите. По
време на голямото междучасие в този ден подс.Г. се видял със св.А.Б., който бил
приятел както на него, така и на постр.И. и с когото тримата понякога пушили
заедно марихуана. Подсъдимият поискал да купи от Б. към половин грам марихуана,
но тъй като последният нямал в себе си, му отказал. Вече след обед на тази дата,
след приключване на учебните занятия, тъй като Г. изпуснал автобуса си за
гр.С., пострадалият И. го поканил в дома си, находящ се на ул.„*****” № 5а,
ет.2, ап.9 в гр.П., където двамата често ходели след часовете. Пристигайки в
дома на пострадалия седнали в дневната, където гледали телевизия. Между
учебните занятия през деня били изпушили заедно една цигара с марихуана, което решили да сторят и в апартамента.
Изпушвайки свитата от И. и с негова
марихуана цигара на терасата, двамата се върнали в дневната, която
представлявала общо помещение с кухненския бокс. Подсъдимият взел бутилка с
уиски и попитал подсъдимия дали има пари, за да му ги даде да се снима с тях и
с шишето на дивана. И. изпълнил това му желание като извадил сума с пари от
портфейла си, скрепени с ластик, подал му ги и му направил две снимки/приложени
по делото/. После прибрал парите обратно в портфейла си, пред погледа на
подсъдимия, полагайки самия портфейл в левия джоб на дънките си. Г. му поискал
чаша за алкохол, за да си налее от уискито.
На отказа на И. подсъдимият обаче настоял и пострадалият станал, за да
му подаде чаша от бара, който бил разположен в непосредствена близост до
кухненския плот. Междувременно между двамата станало отново въпрос по повод
дадената електронна игра, за която пострадалият все още не си бил получил
парите. Г. дал сега пък друг отговор, че очаквал да дойде вуйчо му, който щял
да му даде 300 лева, от които пък той щял да даде парите на И.. В един момент
Г., който се намирал зад изтегналия се на дивана пострадал, ударил с бутилката
с уиски И. ***. Последният първоначално бил зашеметен от удара, за кратко
време, след което станал и взел бутилката от ръцете на подсъдимия, запътвайки
се да я остави обратно на барчето, а на въпроса му защо го е ударил, Г. не дал
никакъв отговор. И. предпочел да напуснат апартамента, казвайки на Г. да се
разходят навън, на което последният отговорил:”Никъде няма да ходим”.
Подсъдимият го последвал към кухненския плот, от където взел един от висящите
на магнит ножове. Обръщайки се и виждайки ножа в ръката му И. хванал с двете си
ръце ръцете на подсъдимия, като започнал да му вика:”Спри. Какво правиш, бе И.?
Спри”. Г., упреквайки го че е „изментил
неговите хора”, започнал ожесточено да нанася удари на пострадалия в областта
на гърдите и корема, като за кратко време успял да му нанесе повече от 6 удара, насочени към
жизненоважни органи. И. паднал на земята,
като правил опити да се отбранява с ръце и с крака. В резултат на нанесените
удари с ножа пострадалият получил множество проникващи в гръдната и коремна
кухини прободно-порезни наранявания с излив на кръв в
дясната плеврална кухина, двустранно нараняване на паренхима на
белия дроб, нараняване на ребро в лявата гръдна половина, нараняване на околосърцевата торбичка, две наранявания в лявата
половина на диафрагмата, излив на кръв в перитонеалната кухина, нараняване на
черния дроб /две лезии в областта на десния чернодробен дял, две лезии в
областта на левия чернодробен дял/, задстомашната жлеза, стомаха и тънкото
черво, оформил се ретроперитонеален хематом в ляво, порезно нараняване в
областта на лявото бедро. Понасяйки ударите И. продължил да прави опити да се
предпази с хващане първоначално ръцете на Г., а впоследствие и ножа, както и
ритайки с краката си. При това всеки от тях наранил ръцете си, като
пострадалият получил и срязване на флексорните сухожилия на 2-ри и 3-ти пръсти
на дясната ръка и наранявания в областта на 4-ти пръст на дясната ръка и в областта на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на
лявата ръка, а Г. получил срязване на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на
лявата и дясната ръка, порезни рани по дланната повърхност на дясната ръка и
порезна рана в областта на лявата предмишница. След нападението Г., който успял
да запази държането над ножа, го захвърлил на пода в помещението, в което лежал
пострадалия. През цялото време И. изпитвал продължителни и интензивни болки,
като викал за помощ, стенел и молел Г. да спре:”Спри, а-а-а…”, което било чуто
нееднократно и от живущото над апартамента на пострадалия малолетно момиче
св.Т. Я.. Подсъдимият обаче надвесен над него му запушвал устата, казвайки му
че ще престане, само ако пострадалият спре да крещи. Св.Т.Я., която се уплашила
от виковете, останала в своя апартамент, за да чака прибирането на баща си.
Когато пострадалият спрял да издава викове и на колене направил опит да съблече
суитчъра си, молейки за помощ подсъдимия, последният взел от кухненския плот
друг нож – дълъг и назъбен, като му нанесъл с него удар отзад, оставяйки ножа
забит в гърба му. Пострадалият усещал стърчащия на гърба си нож, като успял да
го хване, издърпал го и го захвърлил на пода. В този момент подсъдимият решил
да отнеме портфейла на И., като веднага бръкнал в джоба на дънките му и взел
портфейла му в който имало сума от 282 лева и 7 щатски долара, три броя бели
листчета, извинителна бележка, лична карта и ученическа карта на името на И.И.,
както и банкова карта на „ЦКБ” на името на С.А.. Вземайки отново назъбения нож
от пода, подсъдимият оставил лежащия в дневната пострадал, а самият той се
отправил към банята в апартамента, където оставил ножа върху мивката и опитал
да измие ръцете си от кръвта на И., а и от течащата от тях негова такава
вследствие срязванията при приплъзването им от дръжката към острието в момент
на ударите по пострадалия. Виждайки че дънките, с които бил облечен, били
изцапани с кръв, влязъл в спалнята на родителите на пострадалия, като взел от
там чифт чисти дънки марка „Levi Strauss", ползвани от бащата на
пострадалия, които облякъл. Своя дънков панталон прибрал в раницата си. Там сложил
и взетия от пострадалия портфейл, след което напуснал апартамента и се отправил
към автогара „***” /в близост до гара „****”/ в гр.П., за да се качи на автобус
за гр.С..
След като подсъдимият напуснал жилището, пострадалият
успял да се добере до дивана, където бил телефонът му. Успял да легне върху
дивана и да телефонира на баща си, казвайки му:”Тате, умирам”. На въпроса на
св.Ж.А. дали си е у дома, пострадалия отговорил утвърдително. А. веднага се
обадил на тел.112 и съобщил домашния си адрес, като сам потеглил към
апартамента с автомобил. По пътя телефонирал отново на сина си, за да го държи
в контакт, но чувал само дишането му. Св.А.С., с когото А. обядвал към
получаване обаждането от сина си, от своя страна също тръгнал с кола към дома
му, като също подал сигнал на тел.112. Св.А.С. се обадил и на своя служител
св.Н.К., който бил в офиса му, намиращ се по-близо до апартамента на
пострадалия, казвайки му по най-бързия начин да тръгне натам. Пръв до
кооперацията стигнал св.Н.К., който установил, че входната врата на сградата е
заключена. Той започнал да звъни на всички звънци, но никой не слязъл да му
отвори. Не след дълго на адреса пристигнал и св.А., който отворил входната
врата. Двамата влезли в кооперацията и през оставената отключена врата на
жилището влезли в апартамента, виждайки че навсякъде имало кръв и разхвърляни
дрехи по пода. Заварили пострадалия И. да лежи свит на дивана в дневната,
опитвайки се да си поеме въздух. Той не можел да отговаря на въпросите им, като
само прихълцвал. Тогава пристигнал и св.А.С., който също забелязал, че из целия
апартамент има много кръв. Св.А. останал при сина си заедно със св.С., а св.К.
слязъл да посрещне екипа на спешна помощ, който в този момент пристигнал пред
кооперацията. Оказвайки неотложна помощ на пострадалия медиците установили, че
е необходимо И. да бъде транспортиран до здравно заведение, но тъй като не било
възможно да бъде пренесен до линейката с количка или носилка, св.А. и св.К.
донесли одеало, върху което положили пострадалия. Св.К. забелязал, че кръв има
и в една от спалните и в банята на апартамента, като видял и оставения от
подсъдимия върху мивката в банята кухненски нож, върху който все още течала
вода. С одеалото пострадалият бил
пренесен до линейката, като придружаван от св.А., незабавно бил отведен в УМБАЛ
„Св. Г.”***. През това време до
кооперацията пристигнал и полицейски патрул по подадения на тел.112 сигнал.
Полицейските служители били посрещнати от св.С. и св.К., които останали с тях в
апартамента до приключването на огледа. При полицейските служители слязла от
горния етаж и св.Я., водена от баща си, която споделила за дочутите от нея
молби от апартамента под тях.
По-късно, по молба на св.А., св.К. отишъл до лечебното
заведение, в което бил настанен пострадалия, за да му занесе някои вещи. След приключване следствените действия в
жилището на пострадалия, свидетелите С. и завърналия се там К. започнали да
почистват кръвта в апартамента и да събират разпилените дрехи, при което
намерили съблечения от пострадалия суитчър, който впоследствие предали на
разследващия по делото.
След приемането на пострадалия в лечебното заведение той
бил подложен спешно на две животоспасяващи хирургични интервенции. До
31.10.2013г. му били извършени още две операции.
Докато сина му бил в реанимация, санитар казал на св.А.
името на извършителя - И.Г., което пострадалия му съобщил. По-късно в болницата
пристигнала и св.Св.А.-майка на пострадалия И.. Интересувайки се от лекарите за
състоянието на детето си св.А. бил уведомен за медицинските манипулации, които
се извършват, за сериозното му положение, както и че И. бил оставен с отворен
корем, за да може да се реагира своевременно по рани, които не са забелязани
вътрешно. А прибирайки се късно вечерта в дома си св.А. видял, че апартамента
му е почистен от неговите приятели, като установил и липсата на дънковия си
панталон „Levi Strauss". Впоследствие три денонощия прекарал до сина си в
болницата, тъй като И. не могъл да се обслужва сам, през които дни последния
разказал на баща си всичко, случило се в деня на произшествието.
Междувременно, след като напуснал апартамента на
пострадалия, подс.Г. се отправил към
автогара „***” в гр.П., за да се качи на автобус за гр.С.. Тъй като ръцете му
били видимо наранени, със съсирена вече кръв, това направило впечатление на останалите
ученици и пътници, също чакащи автобуса. До него се приближил св.М.К.,
запитвайки го какво му е, при което получил отговор от Г., че се бил наранил на
стъкла. Двамата ученици-свидетелите К. и К., които познавали подсъдимия и за
когото вторият от тях бил чувал, че се занимава с продажба на наркотици, също
се приближили до Г., интересувайки се какво му е. Видели го пребледнял, че има
дълбоки порезни рани по ръцете и кръв по дрехите си. Той не искал да говори с
тях, като им казал само, че се е нарязал на стъкла, че му е лошо и можел да
припадне. Те се обадили на тел.112 и по собствена инициатива го придружили с
пристигналата линейка от спешна помощ до медицинското заведение. Там, пред
интересуващите се за причината на нараняванията му медици, подс.Г. обяснил, че
е паднал и си е нарязал ръцете. Лекар помолил св.К. да потърси и им даде
личната карта на подсъдимия. Когато св.К., който държал якето и раницата на
подсъдимия в този момент, бръкнал в джоба на якето, за да извади портфейла на
Г., последният видимо се притеснил и станал от медицинската количка, за да даде
сам личната си карта. След като медицинският екип превързал раните на
подсъдимия, той бил откаран в МБАЛ „П.” АД, за оказване на последваща
медицинска помощ.
По сигнала в полицията в здравното заведение
подсъдимият бил посетен поотделно от два екипа от служители на реда при 3-то
РУП-П.. Един от състава на първия екип бил св.Г.Т., който присъствал на
разговора между Г. и инспектора от детска педагогическа стая св.П.М.. Тогава и
свидетелите К. и К. били отведени в полицейското управление за разпит. В
състава на последващия екип, който пристигнал в късния следобед в болничното
заведение, бил и св М.Д., който също провел беседа с подсъдимия. В общи линии
не е имало разминавания в казаното от подсъдимия при посещението от двата екипа
на полицията относно общото пушене на цигара с марихуана от него и пострадалия,
относно възникналия за електронната игра спор като причина за по-нататъшните
събития, относно нанасянето на ударите с ножовете от негова страна върху
пострадалия, както и отнемането на вещи. Разминавания в изнесеното от
подсъдимия обаче имало по повод на това кой и по какъв начин е инициирал
физическата саморазправа. В разказа си пред първия екип Г. посочил, че бил
ударен от И. с юмрук по лицето и той му отвърнал, като след това ударил
пострадалия и с бутилка уиски, а И. го бил нападнал с нож на терасата. А пред
втория екип посочил, че когато искал да напусне апартамента И. започнал да го
бута с ръце и да го обижда, при което Г. ударил с бутилката И. по главата,
после замахнал с нож към пострадалия, като последния го бил хванал за острието
и му го отнел и при последвала борба ножът отново се оказал в него, нанасяйки
му над 5-6 удара с това оръжие като бил надвесен над И. и после захвърляйки ножа
на земята. А в момента, когато пострадалия правил опити да се изправи от пода,
взел друг нож и го забил в гърба му. Посочил още, че портфейла е взел от масата
в хола, като не бил знаел какво има в него.
На същата дата, в болничното заведение, подсъдимият
подписал на разследващия орган протокол за доброволно предаване, като му били
иззети за нуждите на делото както негови дрехи и вещи, така и отнетите от
апартамента и от пострадалия дънков панталон
и портфейла на последния. На дошлите в болницата родители на подсъдимия баща му
и майка му-св.В.Г. било указано да му донесат други дрехи, което те сторили.
Видно
от заключението на вещото лице Д. и допълнително такова, по назначените в хода
на делото СМЕ, на пострадалия И.
са били причинени: множество проникващи в гръдната и коремна кухини
прободно-порезни наранявания, излив на кръв в дясната плеврална
кухина, двустранно нараняване
на паренхима на белия дроб, нараняване на ребро в лявата гръдна
половина, нараняване на околосърцевата
торбичка, две наранявания в лявата
половина на диафрагмата, излив
на кръв в перитонеалната кухина, нараняване на черния дроб /две лезии в
областта на десния чернодробен дял, две лезии в областта на левия чернодробен
дял /, задстомашната жлеза, стомаха и тънкото черво, наличие на оформил се
ретроперитонеален хематом в ляво, срязване на флексорните сухожилия на 2-ри и
3-ти пръсти на дясната ръка, порезно нараняване в областта на лявото бедро,
прободно-порезни рани в областта на гърба, разкъсно-контузни рани в областта на
4-ти пръст на дясната ръка и в областта
на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка.
Описаните
прободно-порезни
наранявания са причинени
от действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож и добре
отговарят по начин и време да са възникнали към момента на инцидента.
Разкъсно-контузните рани са причинени по най-общия
механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и също е
възможно да са възникнали към момента на инцидента.
Проникващите в гръдната и коремна кухина прободно-порезни
наранявания, засегнали множество вътрегръдни и коремни органи, по съвкупност са
причинили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Нараняванията
на диафрагмата се преценяват като проникващи в гръдната и коремна кухина.
Нараняванията
/срязване/ на сухожилията на 2-ри и 3-ти пръсти на дясната
ръка са причинили
трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за повече от
един месец.
Останалите травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
Прободно-порезните
наранявания в областта на гръдния кош и корема са нанесени в жизнено важни
анатомични области, със значителна сила, в посока отпред назад и при неоказване
на своевременна високо
квалифицирана и адекватна
медицинска помощ, неминуемо би настъпил смъртен изход.
Нараняванията
в областта на гърба са нанесени отзад.
Множественият характер на описаните травматични
увреждания, тяхната локализация /в богато инервирани анатомични зони/,
трикратното оперативно отваряне на коремната кухина, дават основание да се
приеме, че пострадалият е изпитвал продължителни и интензивни болки и
страдания.
В съдебното заседание вещото лице изключва такъв механизъм
на нараняванията, който сочи подсъдимия, като заключава че е малко вероятно
пострадалия сам да се е наръгал, като
изхожда от интензитета на ударите, от силата и от проникването им. Категоричен
е, че ударът в гърба на пострадалия не е възможно да бъде нанесен от подсъдимия
когато двамата са лице в лице, а И. е бил с гръб към нападателя към момента на
наръгването му в гърба.
Първоначално операциите са били две – отваряне на гръдния
кош и еднократно отваряне на коремната кухина, след което са били извършени три
отваряния на коремната кухина за ревизии. Имало е и интервенция по ръцете.
Видно от заключението на вещото лице Д. и
допълнително такова, по назначените в хода на делото СМЕ, на подсъдимия Г. е било причинено: срязване на дълбоките флексорни сухожилия на
4-ти и 5-ти пръсти на дясната и лява ръка и порезни рани по воларната /дланна/
повърхност на тези пръсти, порезни рани по дланната повърхност на дясната ръка,
порезна рана в областта на лявата предмишница, като извършено е било по
спешност оперативно лечение - пластично възстановяване на наранените сухожилия
и хирургична обработка на раните.
Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож.
Нараняванията
на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата и дясна ръка са причинили трайно
затрудняване на движението на горния ляв и горен десен крайник за повече от
един месец. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож и възможно по начин и
време да са възникнали към момента на инцидента - така както се съобщава в
свидетелските показания - при захващане на нож с дясната и лява ръка. В
съдебното заседание вещото лице допълва, че нараняването по дланната повърхност
е възможно да стане при приплъзване на ножа, но дълбоките наранявания по
сухожилията са в резултат при захващане на острието и издърпване. А срязването
на сухожилията не може да бъде причина, както казва Г., да се схване ръката му около дръжката на
ножа и да се отпусне при намокрянето й. Тези наранявания също не биха могли да
попречат да се нанасят удари с нож, тъй като не представляват загуба на
функции.
Според
заключението на вещото лице К. по назначената съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства кръвната група по системата AB0 на течната
кръв от И.Г., иззета е протокол за изземване на сравнителен материал на **** г.
- обект № 3 е В/α/; кръвната група на И.И., определена в УМБАЛ „Св.
Г." и отразена във фиш за извършено имунохематологично изследване е 0/ α,ß /; по острието и дръжката
на ножа от обект № 1 и ножа от обект № 2 има кръв, която е човешка; в човешката
кръв по острието на ножа от обект № 1 - об. № 1.1 и в човешката кръв по
острието на ножа от обект № 2 се доказват алфа / α / и бета / ß /
аглутинини, а аглутиногени не се доказват; кръвната група на човешката кръв по
острието на ножа от обект № 1 - об. 1.1 и тази по острието на ножа от обект № 2
е 0/ α,ß / и може да произхожда от И.И., както и от всяко друго лице
с тази кръвна група. Кръвта по тези обекти не може да произхожда от И.Г., който
е с определена кръвна група В / α /; в човешката кръв по обект № 1.2 —
дръжката на ножа от обект № 1, се доказват "В" аглутиногени и алфа
/α/ и бета / ß / аглутинини. Такова съчетание на аглутинини и
аглутиногени в човешката кръв не съществува. "В" аглутиногени могат
да се установят в кръв с кръвна група АВ/0/ и В/ α /, a алфа / α / и
бета / ß / аглутинини заедно в кръв с кръвна група 0/ α,ß /.
Описаното съчетание на аглутинини и аглутиногени може да се получи само при
смесването на човешка кръв от групите В / α / и 0 / α,ß /. Този
резултат определя възможността човешката кръв по дръжката на ножа от обект № 1 да
е смес от кръвта на И. И. и И.Г..
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства на същото вещо лице по угарките, предмет на
експертизата - обекти с №№ 1,2,3,4 и 5 се е доказало наличие на слюнка; И.З.Г. е секретор на разтворими
аглутиногени "В" по системата AB0; И.Ж.И. е несекретор на разтворими
аглутиногени по системата AB0;
Слюнката
по угарките от обекти с № 1,2 и 3 /угарки от цигари с бял цвят, сребрист кант и
надпис „Marlboro”/ е от лице несекретор на разтворими аглутиногени по системата
AB0 и може да произхожда от И.И., както и от всяко друго лице, несекретор на
разтворими аглутиногени по системата AB0; слюнката по угарките от обекти с №№
1, 2 и 3 не може да произхожда от И.З.Г., който е секретор на разтворими
аглутиногени "В" по системата AB0;
Слюнката
по угарките от обекти с №№ 4 и 5 /угарка от цигара с бял цвят и златист надпис
„Merilyn slims” и угарка от цигара с бял цвят/ е от лице секретор на разтворими
аглутиногени "А" по системата AB0 и може да произхожда от всяко лице,
секретор на разтворими аглутиногени "А". Слюнката по тези угарки не
може да произхожда от И.Г., който е секретор на разтворими аглутиногени
"В" и И.И., който е несекретор на разтворими аглутиногени.
Според заключението на вещото лице Б. по назначената в
хода на делото химическа експертиза
сухата, зелена на цвят част от растителната маса, с която е запълнен фаса от
саморъчно свитата цигара, представлява марихуана с нето тегло 0,019 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,93 тегловни %. Кафявата
растителна маса представлява тютюн.
Видно от заключението на вещото лице П. по назначената в
хода на делото токсикохимична
експертиза в предоставените за изследване проби от кръв, иззети от И.Г.
и И.И., е установено наличие на тетрахидроканабинол в концентрации под 50
ng/ml. Точно количествено определяне на съдържащите се в пробите кръв - обекти
на експертизата, тетрахидроканабинол и негови метаболити не е проведено, поради
липсата на сертифицирани стандартни образци от активните съставки на
веществата, тъй като чувствителността на теста за канабис и негови метаболити е
50 ng/ml. В същите обекти не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества (в
т.ч. по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати,
трициклични антидепресанти, алкалоиди (в т.ч. опиеви, оксикодон, бупренорфин,
атропин, кокаин и др.), амфетамин, метамфетамин, метадон, както и на други
органични вещества - азотни бази, респ, и на техни производни и метаболити.
От заключението на вещото лице Д. по извършените в хода
на делото химически експертизи
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Г. и постр.И. не е установена такава.
От заключението на вещите лица Н. и А. по изготвената съдебномедицинска експертиза на подсъдимия се
установило, че същият страда от спондилоза на поясните прешлени
/дегенеративна промяна, свързана обикновено с по-големи натоварвания на
съответния отдел на гръбначния стълб/. Необходимо е да избягва физически
натоварвания, като е дадена съответна терапия от невролога. Не се очакват
усложнения, не са необходими специални режими на живот и хранене. По отношение
на затрудненото дишане също е предписано съответното лечение и не се налагат
специални мерки. Може да пребивава в условията на следствения арест, без
опасност от усложнения и негативни последици за здравето му. Не се налага и
болнично лечение.
От заключението на вещите лица С. и В. по изготвената съдебно-психиатричната и съдебно-психологична
експертиза на И.З.Г. се установява, че той не страда от същинско
психично заболяване-психоза. Не се води на диспансерен отчет към Център за
психично здраве П.. Не е имал психични проблеми досега, не е търсил
психиатрична или психологична помощ. Взет е на отчет към детска педагогическа
стая. Психологичният профил на Г. се
характеризира със смесен темпераментов тип от сангвинични, флегматични и
холерични темпераментови съставки с депресивни тенденции на личността;
акцентуация на личността от страхов и в по-слаба степен на хипертимен тип;
слабо изразена спонтанна и реактивна агресивност; средно изразена
раздразнителност, уравновесеност и откритост; актуално невротично състояние,
въпреки че субективно не споделя оплаквания. Без тревожно-депресивна
симптоматика.
Изявленията
на подс.Г. съответстват на депресивните тенденции и страховата акцентуация.
Възможни са гневни изблици, раздразнителност, особено когато срещне силно
противодействие и търпи неуспехи. За хората от този тип е характерна склонност
към аморални постъпки.
Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Отрича категорично да е бил
под въздействие на алкохол, бил е под въздействие на марихуана, видно от
материалите по ДП и от обясненията му. Бил е в ясно съзнание, без данни за
психопатологична симптоматика. Действал е в състояние на гневна реакция и силна
уплаха. Липсва болестна /психотична/ мотивация на поведението му.
Личността е в процес на изграждане, с намален самоконтрол, недооценъчен,
възрастово и ситуативно обусловен. Действията му се характеризират с особена
жестокост. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в наказателния
процес в качеството на обвиняем.
Не е бил в състояние на физиологичен афект към
инкриминирания период.
Актуално невротично състояние - не споделя оплаквания.
Без тревожно-депресивна симптоматика. Препоръчана му е медикаментозна терапия.
Може да пребивава в сектор „Арести" под медицински контрол и наблюдение.
Експертното заключение е било изготвено преди вещите лица
да имат възможност да се запознаят и с показанията на постр.И..
В съдебното заседание поддържат заключението, че
подсъдимият се е намирал в състояние на уплаха и гневна реакция, което не му
пречи да има спомен, а е бил в ясно съзнание. Уплахата е вид страх, но
моментен, краткотраен, водещо до гневната реакция с нанасянето на толкова много
удари. Действал е импулсивно, лекомислено и решава прибързано, като емоциите са
на първо място.
Отговорите на подсъдимия „не знам, не си спомням” идват
от това, че не знае какво да отговори в момента, не знае кое е по-правилно да
даде като отговор.
В съдебната фаза на процеса бе изготвено от вещите лица
С. и В. и заключение по назначена съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, касаещо пострадалия И.И. и според което той не страда от същинско психично заболяване-психоза.
Не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве П.. Не е имал
психични проблеми досега, не е търсил психиатрична или психологична помощ.
По време на инкриминираното деяние той е бил в съзнание,
изпитвал е силни болки, приемал е обстановката като заплашваща живота му.
Преживял е силна уплаха. Притежава темперамент от смесен тип – комбинация от
сангвинични и флегматични темпераментови съставки. Холеричната съставка, която
обуславя не винаги волево контролиране на поведението, е на трето място.
Данните показват акцентуация на личността от хипертимен и емотивен тип. В
ежедневните житейски ситуации няма наличност на гняв. И по настоящем и преди
инцидента не се установява тревожно депресивно разстройство. Не се установяват
данни за актуална или отзвучала психоза.
С правилно протичане, по форма и съдържание мислене. Без интелектуално-паметови
разстройства. Слабо изразена раздразнителност, слаба емоционална лабилност. Към
инкриминирания период е бил в ясно съзнание, правилно ориентиран, без данни
за психопатологична симптоматика, с
целесъобразни действия. Не е бил под въздействие на алкохол, бил е под
въздействие на канабиоиди. Изпитвал е силни болки и страх за живота си,
преживявайки силна уплаха. Могъл е да разбира и да ръководи постъпките си.
Личността е в процес на изграждане. С биологична, психична и социална
незрялост.
Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни показания за тях, може да участва пълноценно в
съдебния процес. Не приема медикаментозна терапия и не се налага лечение.
От заключението на вещото лице С. по стоково-оценъчната експертиза се
установява стойността на отнетите от подсъдимия вещи, а именно: мъжки портфейл
от естествена кожа „Арт" - 34,00 лева; един брой мъжки дънков панталон
марка „Levi Strauss" - 57,00 лева.
Така описаната
по-горе фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на самия
подсъдим, от показанията на свидетелите Т.Я., А.К., Л.Ч., М.Д., В.В., А.М.,
И.И., С.А., Ж.А., Г.Т., А.С., Н.К., А.Б., В.Г., Ат.К., М.М., П.М., М.К. и св.С.,
за някои от тях четени от досъдебното производство, от приетите от досъдебното
производство писмени доказателства – от том 1-ви: протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /л.6, 10/, експертни справки
/л.40, 43/, справка за лице /л.46/, уд-е за раждане /л.67/, справка за съдимост
/л.80/, характеристична справка /л.81/; от том 2-ри: протоколи за хим. експертиза /л.3, 8/,
приемопредавателен протокол /л.5/, медицинска документация /л.18-45 за постр. и
л.68-91 за подс./, протоколи за вземане образци /л.103, 113, 114/; от том 3-ти:
протоколи за доброволно предаване /л.10-14/, протоколи за вземане образци
/л.15-17/, медицинска документация /л.22-43 за постр./, хар.справка за постр.И.
/л.121/; от заключенията по съдебните експертизи, от писмените доказателства,
събрани в хода на съдебния процес – лични картони и свидетелства за образование
на подсъдимия и на пострадалия, епикризи на постр.И., както и от веществените
доказателства по делото.
По делото не
съществува спор относно претърпените от всеки един от двамата-подсъдимият Г. и
пострадалият И. травматични увреждания, като спорът е относно механизма и
начина им на получаване, относно инициативата по физическата агресия между
двете лица и оттук по поставения от защитата довод за съществуваща неизбежна
отбрана, водещо до въпроса за наличието или липсата на умисъл за причиняване на
смърт. Действително случилото се на инкриминираната дата в дома на И.И. е
станало в затворения апартамент, само между тях двамата, при липсата на преки
свидетели на разигралата се драма. След анализ обаче на събрания по делото
доказателствен материал съдът даде безрезервно вяра за случило се в обективната
действителност на показанията на пострадалия И.. А неговите показания по
основните въпроси, касаещи главния факт на доказване, са последователни и
непротиворечиви сами по себе си и на останалите по делото доказателства.
Докато, съобразявайки се с правото на подсъдимия в наказателното производство
да избира своята защитна позиция и да предлага такава версия, каквато ще е в
защита на собствените му интереси, в хода на делото Г. е лансирал различни
версии за случилото се. Така по думите на св.Т., при посещението на първия
полицейски екип в болницата, подсъдимият е посочил при проведената с него
беседа, че И. го бил нападнал с нож на терасата, че го бил ударил с юмрук по
лицето и Г. му отвърнал, че после ударил пострадалия с бутилка и И. взел нож и
започнали боя. При липсата на следи по лицето си, каквито биха се получили при
удар с юмрук, за което споменава и св.Т., подсъдимият сочи пред св.М.Д. от
втория полицейски екип, че И. само го бутал с ръце, спирал го и го обиждал.
Впрочем и този свидетел М.Д. посочва:”…беше без видими травматични увреждания
по лицето”. После взема бутилката и удря пострадалия по главата, след което
грабнал нож и замахнал с него към И., а той го бил хванал за острието и като му
го отнел по този начин, нарязал Г. по лявата ръка. Пак по негови думи
последвало отнемане на ножа от Г., като последвала борба между тях, при което
бил нанесъл над 5-6 удара по И., надвесен над него, след което бил хвърлил
оръжието. После взема друг нож и го забил в гръб на пострадалия. Пред съдебния
състав пък Г. представя една коренно различна версия, според която пострадалият
И. сам си е нанесъл прободните и порезни наранявания:”Той се опитва да ме
намушка, обаче аз му извивам ножа и той сам си нанася няколко удара с ножа,
нямам представа колко…Той се опитва да ме наръга, а аз му отклоних ръката, при
което той се наръга сам”. След това пък посочва, че само избутвал ръцете, с
които И. държал насочения с острието нож към подсъдимия към самия пострадал. На
въпроса на съда в този случай не би ли се мушкал с дръжката на ножа
пострадалия, Г. този път пък посочва че хванал самата ръка на И., с която държал
ножа и му я извивал с острието към самия пострадал, при което последният се
наръгва с ножа. Освен че така сочения от подсъдимия механизъм за получаване на
прободните наранявания отпред в тялото на пострадалия се отхвърля категорично
от вещото лице Д. като възможен, то и според съда, без да влиза в ролята на
вещо лице, с оглед дължината на острието на хладното оръжие и с оглед
многобройността на проникващите удари, се изключва така поднесеното от
подсъдимия в тази връзка като недостоверно. Съдът приема и като недостоверни в
по-голямата им част обясненията на подсъдимия по отношение и на това за броя на
изпушените цигари с марихуана в този ден до разигралата се драма, за прием на
хапче от страна на И., относно повода на спора между двамата, местонахождението
на портфейла при отнемането му, за липсата на отправени към него молби от
пострадалия да преустанови с агресията си, за държане от страна на И. ножа с
гладкото острие, непосредствено преди той да вземе назъбения такъв. Така едва в
съдебно заседание Г. сочи на изпушени съвместно първо пет, а после четири
цигари с марихуана, като в обясненията си противоречи, твърдейки за изпушена
една цигара след първия час и че до третия час били пушили още няколко пъти. До
третия час обаче има още само едно междучасие, а сам подсъдимия казва, че на
междучасие изпушвали една цигара. Пред св.Т. е говорил за прием на две хапчета
„екстази” от страна на пострадалия, а след това в съдебното заседание за едно
хапче и то без да знаел какво е било то. Пред св.М.Д. подсъдимият е обяснил, че
за да спечели време бил казал на И., че очаква негов родственик да му донесе
пари, от които щял да заплати електронната игра, докато в съдебно заседание
излага твърдения, че му бил казал че не може да намери толкова пари и да го
изчака, при което пострадалия започнал да „крещи”, че си иска парите и няма да
чака повече, избутвайки го с ръце. Но при такова „крещене” думи с искане на
пари не е било чуто от св.Т.Я.. Тя споделя за чуто от нея единствено като молба
със силен глас от един и същи човек:”Спри…а-а-а”. А това, както и споделеното
от св.М.Д., по повод на оправданието на подсъдимия, съвпада с показанията на
постр.И.. Пак в беседата пред св.М.Д. подсъдимият е посочил, че от холната маса
е взел портфейла на пострадалия, докато в съдебното заседание предлага версията
с намирането му на пода. Посочил му е също така, че след като престанал да
нанася ударите с ножа по гърдите и корема на пострадалия, след което захвърлил
този нож на пода. Взел назъбения нож, с който нанесъл удар в гърба на правещия
опити да се изправи И., докато в съдебното заседание посочва, че пострадалият
се изправил с нож в ръка и намушкал Г. в лявата ръка, след което той взел
назъбения нож, намушквайки го отзад в
гърба. Тук е необходимо да се посочи, че пред този свидетел Г. е застъпил друга
позиция, според която още в началото при отнемане на ножа му от И., последният
го порязал в лявата му ръка. При всички тези несъответствия в обясненията на
подсъдимия по важни, касаещи главния факт на доказване обстоятелства,
съобразявайки се и със заключенията на вещите лица, най-вече с това на Д. за
категорично невъзможния механизъм на самонаръгване на пострадалия, с това на С.
и В., че той търси да даде по-правилен за него отговор на въпросите и като не
го намери симулира, че не знае или не си спомня, с показанията на св.Г.-М., че
Г. се е опитва да хитрува да замазва положението, с показанията на св.Т. за
чутото от нея, с тези на свидетелите Т. и М.Д. и най-вече с тези на пострадалия
И., съдът не даде вяра на поднесената от него версия, според която не той е
агресорът, нападателят с ножа, а И.И.. Действително че са налице и други, не
толкова значителни за предмета на доказване, разминавания и несъответствия,
както в обясненията на подсъдимия, така и в една малка част в показанията на
пострадалия-примерно за това дали е скочил или му е било бяло пред очите след
като е бил ударен с бутилката и тогава е станал да я вземе от ръцете на Г., в
коя ръка е бил ножа и от къде бил минал подсъдимия, преди да вземе ножа.
Разбираемо е съществуването на тези незначителни разминавания с оглед на
емоционалното състояние и изпитвания нарастващ ужас, като се вземе предвид на
изненадалото го жестоко нападение първо с бутилката, а след това и с ножа от
страна на неговия близък до тогава приятел. При това съдът даде категорично
вяра на дадените под страх от наказателна отговорност показания на пострадалия
И. като безсъмнено правдиви, непротиворечиви и съответни на събрания по делото
доказателствен материал, докато подсъдимият прави опити да се докаже липсата на
намерение от негова страна да отнеме живот, да се оневини или намали вината си,
представяйки действията си като отбранителни такива. Следва да се посочи, че
съдебният състав не споделя приетото от вещите лица С. и В. действията на
подсъдимия да се дължат от чувство на уплаха от негова страна. От една страна
заключението им е изготвено при съществуващи
единствено обясненията на Г. до този момент, доверявайки се прекалено на
твърденията му за съпътстващо го такова чувство, а от друга – след изслушване
на събираните в съдебното производство доказателства, при защита на
заключението си навлизат в противоречие:”Ударът с бутилка в главата не е от
уплаха. Всъщност има и уплаха и Г. удря пострадалия с бутилка”. С оглед
цялостната деятелност на подсъдимия, а и изхождайки от последващите му
действия, съдът не може да се съгласи с многобройните повтаряния на Г., че бил
уплашен. Дори и да се приеме отхвърленото от съда твърдение на подсъдимия за
„избутването” му с ръце от пострадалия при възникналия спор за парите от
електронната игра, то думите му „Аз бях уплашен, взех бутилката от уиски…”
стоят най-малкото несериозно. Това не е
реакция на уплашен човек, както не може да бъдат такива и твърдените от него
последващи действия, че след това е тръгнал след пострадалия, уж за да отиде
„да пие вода” и се е върнал пак към хола, разминавайки се с И., а не веднага да
напусне жилището в случай, че е бил „уплашен”. Не е реакция на уплашен човек и
последвалото действие по вземане на нож и нападението над приятеля си,
жестоките забивания на острието на оръжието в тялото му, взимането на друг нож
и забиването му в гърба на И., въпреки
невъзможността за адекватна реакция вече на последния, целенасоченото отнемане
на портфейла от джоба на дънките му, спокойните му и обмислени действия по измиване ръцете си от кръвта и оставяйки ножа под
течащата вода, по смяна на панталона си в другата стая, търсейки и отнемайки
дънковия панталон на бащата на пострадалия, разсъждавайки логично, без паника и
дори хладнокръвно след стореното къде пострадалия оставя ключовете за входната
врата, отключвайки я, вече извън апартамента несъобщавайки на
никой за умиращото в сградата момче, сам говорейки за огромни локви с кръв
около И., вече на автогарата, но пак бил „уплашен” за да съобщи за умиращ от
раните си човек, и в линейката и в болничното заведение отново ли е „уплашен”
за да измисля съчинения за нарязване от стъкла, а не да посочи случилото се, за
да се направи опит за спасението на приятеля му. Това и като отговор на
доводите на защитата в тази връзка, както и за посочените на подсъдимия
действия като лекомислени. Последното не го оневинява, макар и действал като
непълнолетен, като следва да се посочи, че в по-голямата си част тежките
престъпления против личността се извършват и от пълнолетни и непълнолетни при
безотговорност, безсмисленост и безразсъдност, засягащо интелектуалния момент
на умисъла им.
По отношение
на заключението на вещото лице Д. съдебният състав споделя предложения от него
по-малко вероятен механизъм за получаване на нарязванията по пръстите и дланта
на подсъдимия Г., изхождайки от невъзможността да се определи начина на захвата
по дръжката на ножа от самия подсъдим, от това че самият нож с гладкото острие
е с липсващ ограничител и напоен с кръвта на пострадалия става лесно възможен
начина на приплъзване на ръката по острието, особено при срещане на ребро,
което пък от своя страна обяснява и кръвта по дръжката му от пострадалия, а и
съвпада с чистосърдечно дадените показания на последния. Не случайно
подсъдимият взема другия нож със суха дръжка от плота, за да направи опит да довърши с него пострадалия, забивайки му
го в гърба.
Съдът се
съобрази с чувствата на подсъдимия, при поискването на парите си от страна на
пострадалия, това да предизвика у него
негативни емоции, но в конкретния случай у Г. се е породило по-скоро
озлобление, което се обективира в нанасяне на жесток побой с бутилката и
ножовете върху постр.И.. В случая обаче липсват не само юридическите, но и
медицинските критерии на силно раздразненото
състояние, при липса на емоции с такава сила, които да му попречат да
контролира в пълна степен постъпките си и да ограничат възможността да взема
правилни решения, при липса и на елементи на разгърнат физиологичен афект. Тук
вещите лица по КСППЕ са категорични в становището си, че към инкриминирания
момент подсъдимият, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тези вещи лица са се
съобразили и с обстоятелството, че към онзи момент подсъдимият е бил употребил
незначително количество алкохол /една глътка/ и е пушил марихуана. А от
доказателствата по делото се установява, че липсва от страна на пострадалия
предизвикване на силно раздразнение у подсъдимия с насилие, тежка обида,
клевета или с друго противозаконно действие.
А по повод изясняване на въпроса за наличие или
липса на умисъл у подсъдимия да причини смърт на пострадалия или е целял
единствено причиняване на телесна увреда, следва да се посочи че не
неговите последващи обяснения и оправдания определят характера и степента на
вината, а конкретното му психическо отношение и действията му във връзка с него
към момента на осъществяване на общественоопасното деяние. Именно за
разрешаване на тези въпроси се подложиха на обсъждане съществуващите по делото
преки и косвени доказателства, като се даде приоритет на преките такива поради
спецификата на казуса и то с известна
предпазливост към част от тях, с оглед възможността за известна
заинтересованост от единствения свидетел очевидец, пряк участник в инцидента
като потърпевш, естествено в съпоставка
с основното доказателствено средство в процеса –обясненията на самия подсъдим. Не само по фотосите по делото и
данните от протокол за оглед на местопроизшествие, но и дошлите на място
свидетели споделят видяното-локви кръв, накълцания пострадал в безпомощно
състояние и едвам издаващ признаци на живот, прогизналите в кръв дрехи, а
и вещото лице по СМЕ е категорично, че
травматичните увреди по пострадалия са причинени от множество удари с нож, като
силата им на нанасяне е била значителна. А при неоказване своевременно на
квалифицирана медицинска помощ, би довело до смъртен изход. Или в случая извод
за умисъла на подсъдимия да отнеме живота на пострадалия се прави от
интензитета на продължилите във времето немалко на брой силни удари с ножове по
жизненоважни органи в коремната и гръдната кухина, като ударите са продължили,
независимо че И. го е молил да спре, а впоследствие е бил изпаднал и в състояние да не може да оказва съпротива в
своя защита. Виждайки и образуващата се под пострадалия локва кръв, чувайки и
хъркащите звуци вместо нормално дишане, дори и това не е възпряло подсъдимия да
преустанови с нанасянето на прободните наранявания върху него, следвайки
внезапно породилата се у него цел, а именно да го лиши от живот. При всичко това
изводът е категоричен, че Г. с активните си действия е целял не само да набие
пострадалия и да му причини телесни увреждания, а е търсил най-тежкия резултат
– умъртвяване на жертвата. Субективното му отношение към този резултат следва
не само от така посоченото му поведение, но и от последващите му действия по
укриване деянието, измисляйки версията и лъжейки околните, а и лекарите, че се
е наранил на стъкла, много добре съзнавайки, че в момента там в апартамента
умира или е умрял вече човек.
В случая единствено
намесата на бащата на пострадалия и своевременното пристигане на медицинските
лица на местопроизшествието по негов сигнал, с последвалите оперативни
интервенции, е довело до невъзможността подсъдимият да постигне желаната от
него цел, а оттук и до квалификацията на престъплението като опит към убийство.
Сам подсъдимият се е бил отдалечил вече
до автогарата, изчаквайки автобуса си за гр.С., за да се качи в него.
При това и не може да се приеме Г. да се е отказал по собствена подбуда от
довършване на замисленото най-тежко престъпление, водещо до довършен опит за
убийство на действията му.
Без да се
прави извод, че жестокостта е черта от характера на подс.Г., така посоченото
по-горе пък от своя страна характеризира самите му действия в конкретния случай
като особено жестоки. Нанасяйки ударите с особена агресия, яростно и в бързина,
въпреки че подсъдимият осъзнава за омаломощаването на жертвата си, не спира,
обричайки И. на неминуема смърт. Държейки се като господар с живота на
пострадалия това арогантно, жестоко и дори садистично отношение на подсъдимия
Г. продължава и след приключване на побоя, забивайки ножа с назъбеното острие в
гърба му, без дори И. да е въоръжен в този момент, но за да е сигурен, че
пострадалият ще умре. Квалификацията на действията му като извършени с особена
жестокост идва и от субективното му отношение към пострадалия, проявяващо се в
изключителна ярост и ожесточение да накаже по този начин дръзналия да поиска
обратно собствените си пари пострадал.
Причиненото от
подсъдимия на пострадалия И. е осъществено по начин, особено мъчителен за
последния, като се има в предвид множеството нанесени му удари с нож, частите
по тялото, където са нанесени и пораженията от тях. Всичко това е било
възприето от самия пострадал, като не е изпадал в безсъзнание, виждал е и изтичането на собствената си кръв,
хлъзгайки се в самата нея в опитите си да се изправи от пода, чувствайки
едновременно с това болка и страх за живота си. Тежки мъки и страдания е
изживявал и в последствие в интензивното отделение и през болничния му престой
в здравното заведение в един по-продължителен период, където освен извършените
му операции е бил държан с незашита /отворена/ коремна кухина, даващо
възможност за бърза реакция при необходимост.
В конкретния
случай е невъзможно и позоваването за действия от страна на подсъдимия при
условията на неизбежна отбрана. При така установеното от доказателствата по
делото и отразено във фактическата обстановка сам подсъдимият Г. нанася първия
удар /с бутилката/ по главата на пострадалия. Предизвиквайки по този начин И.,
но срещайки от негова страна реакция на примирение, подсъдимият продължава с
физическата си агресия, този път нападайки пострадалия с нож, нанасяйки му
удари дори след като го е повалил на пода, забивайки и нож в гърба му. И това противно на
посочената от защитата логика, че И. след удара с бутилката е следвало да
грабне ножа, т.е. да отвърне на удара с удар. Пак по тази логика на защитата не
би следвало веднага след удара с бутилката И. да иска да излязат да се разхождат,
което според съда пък е логичното, щом
като пострадалият се чувства застрашен, да търси начин да изведе агресора от
дома си. Освен предположенията, които защитата на подсъдимия предлага, е
необходимо да се посочи и разминаването за случилото се според неговата версия
с тази на неговия клиент Г., като последният сочи че „избутвал” ръцете на И. и
той се бил самонаранил, а според защитника подсъдимият успял да вземе ножа от
И. и му нанесъл няколко удара в областта на корема и гърдите.
Несъстоятелни
са и доводите за липсата на осъществен състав на кражба спрямо портфейла и
дънковия панталон, с които защитата на Г. представя отнемането им едва ли не
като акт на сделка, за послужване с панталона, а с най-добри намерения, за да
не стои чуждия портфейл на пода в чуждия апартамент-го полага в раницата си.
Няма данни по делото подсъдимият да е искал и получил съгласие от владеещия към
оня момент тези вещи, а без значение е начина, по който Г. е имал намерение да
се разпореди с тях. А по отношение на квалификацията, независимо че е бил
съставен протокол за доброволно предаване като документ, то от доказателствата
по делото е видно, че не е била налице изявена от подсъдимия воля по собствени
подбуди да е желаел и спомогнал за връщането на отнетите вещи. В тази връзка
сам подсъдимият посочва:”Намерени са в раницата вещите, това са ми го казали в
болницата, В., аз изобщо не знаех…Нямам представа да съм предал пари…”. В тази
насока са и думите на св.Т.:”Дознателката намери в раницата му…”. Или в случая
липсват основания за привилегирована преквалификация на стореното от подсъдимия
по този пункт на обвинителния акт.
Предвид на гореизложеното и при така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подс.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл. 63 ал.2 т.1 от НК
за това, че на ****г. в гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
направил опит умишлено да умъртви другиго - И.Ж.И. ***, като деянието е
извършено с особена жестокост, по особено мъчителен за И.Ж.И. начин и е
останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият Г.
е осъществил и състава на престъплението по чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на ****г. в
гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи,
както следва: един брой мъжки портфейл от естествена кожа „Арт" на
стойност 34 лева; един брой мъжки дънков панталон марка „Levi Strauss" на
стойност 57 лева; пари - сумата от 282 лева и 7 щатски долара с левова
равностойност 9,96 лева - или всичко вещи на обща стойност около 382,96 лева,
от владението на И.Ж.И. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
И
двете престъпления са извършени с пряк умисъл у подсъдимия. Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е целял настъпването им. В случая, относно престъплението против
личността, той е действал с оръжие годно да причини смърт, нанасяйки множество удари, нанасяйки ударите
с интензитет, нанасяйки по-голяма част от ударите в жизненоважни части от
тялото на пострадалия – в коремната и в гръдната кухина, насочени и към
сърцето-наранявайки околосърцевата торбичка /перикарда/. Категорично целта на
подсъдимия, дори и спонтанно възникнала,
е била да лиши от живот пострадалия, а не само да накърни телесната му
неприкосновеност.
При
така посочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на специалната
и генерална превенции съдът намери, че наказанията които следва да понесе
подсъдимият Г. за сторените престъпления
е необходимо да се определят при редукцията в условията на чл.54 от НК - при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно
минало и здравословното му състояние. Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство се посочва единствено извършване на престъплението след употреба
на наркотично вещество. Съдът намери, че
най-справедливо в случая е за деянието по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл. 63 ал.2 т.1 от НК
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от 6 години и 8 месеца,
а за деянието по чл. 194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК-лишаване от свобода в
размер от 1 година и 2 месеца.
Съдът
определи на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо, най-тежкото наказание
лишаване от свобода в размер от 6 години и 8 месеца, което на основание чл.191
ал.3 пр.посл. вр.чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС постанови същото да се
изтърпява от подсъдимия при първоначален „строг” режим, в затвор или в
затворническо общежитие от „закрит” тип. Наказанието в този размер на изолация
би било най-адекватно и в най-пълна степен би способствало за постигане целите
на наказанието и преди всичко за превъзпитаването на подсъдимия.
На
основание чл.65 ал.1 от НК съдът постанови до навършване на пълнолетие
подсъдимият да изтърпява наложеното му наказание в поправителен дом.
На
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното общо,
най-тежко наказание времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан, считано
от ****г. до влизане на присъдата в сила.
По
отношение на гражданския иск – по делото се събраха достатъчно доказателства,
от които е видно че пострадалият И.И. е понесъл значителни и продължителни във
времето физически болки и страдания по повод на причиненото му от подсъдимия
Г.. Болки от претърпените травми и неудобства във връзка с придвижването и
самостоятелното си обслужване продължава да търпи и към настоящия момент. Съдът
намери, че най-справедливо в случая е гражданският иск за обезвреда по
претърпени неимуществени вреди да бъде
уважен в размер от 50 000 лева,
която сума в най-пълна степен би репарирала понесените страдания. В
останалата му част, от уважения размер от 50 000 лева до предявения такъв
от 100 000 лева, гражданският иск се отхвърли като недоказан. Подсъдимият
бе осъден да заплати сумата от 50 000 лева на пострадалия И. ведно със
законната лихва върху нея, считано от ****г. до окончателното й изплащане.
Що
се касае до предявения от И. граждански иск за претърпени имуществени вреди от
деянието по чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, то като се установи че
отнетите вещи са намерени у подсъдимия и приложени по делото като веществени
доказателства, т.е. връщането им на пострадалия е гарантирано, съдът отхвърли претенцията за сумата от
382,96 лева като неоснователна.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати на пострадалия И. и сумата от 1 500 лева, като
направени от последния разноски по упълномощаване на повереник, по сметка на
ПОС сумата от 488 лева като направени по делото разноски в съдебната му
фаза и 2 000 лева като ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата
от 1 656,20 лева като разноски в ДП
по сметка на ОД на МВР-П..
Съдът взе отношение и по
веществените доказателства по делото, като се постанови нож с черни пластмасови чирени, прихванати с три
броя нита, с обща дължина 33,5
см. и острие 20,5 см. и широчина на острието в най-широката
му част 4 см.;
марлен тампон съдържащ образец от червено - кафяво зацапване от пода пред
кухненския плот; два броя хавлиени кърпи със следи о тях от червено- кафяво
зацапване /от пода пред кухненския плот/; изстъргано червено- кафяво зацапване
от пода пред прага на врата на тераса; четири броя угарки от цигара; изстъргано
червено - кафяво зацапване от стена всекидневна; 
изстъргано червено- кафяво зацапване от
пода в първа спалня; изстъргано червено-
кафяво зацапване от пода и гардероб във втора спалня; хавлиена кърпа с червeно - кафяви петна по нея от легло във втора
спалня; червено - кафяви петна от плот на мивка в тоалетна; нож с черна дръжка,
с обща дължина 34,5 см.,
острие - 21,5 см.,
едностранно - вълнообразно наточен, широчина на острието 2,8 см. по цялата дължина;
изстъргано от червено - кафяво петно от пода на коридор между спалня и мокри
помещения; изстъргано от червено - кафяво петно от пода на коридор пред входна
врата на жилището; сив суичър; бяла риза със сиви райета; бял фас намерен на
улицата; течност с жълто - кафяв цвят от чаша на холна маса; два броя блузи с
тъмно и светло сив цвят с прорези по тях с различна форма и зацапвания от
червено - кафяво вещество; един брой черна тениска с бял надпис на нея; един
брой черен панталон с кафяво - бял колан на него; един брой сини слипове и чифт
сини чорапи; един брой яке без ръкави тип „елек” черен цвят с надпис „Пума”;
един брой блуза с къс ръкав, бял цвят с надпис Degaj; чифт маратонки, основен син цвят, бяла подметка
марка „Пума”; един брой раница черна на цвят с червен кант и с надпис „Леново”;
един брой мъжки дънков панталон син цвят с надпис „Digd s Jeans” с бял колан; един брой шушляково яке с
черен цвят с червени и бели кантове с етикет с надпис „Desierto”; три броя бели листчета; един бр.
извинителна бележка на името на И.Ж.И.; един брой тампон с клетки букална
лигавица иззети от И.Ж.И.; един брой тампон с клетки букална лигавица и 3 бр.
шишета от по 10 мл. запечатани кръв иззети от И.З.Г. да бъдат унищожени като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила. Веществените доказателства:
един бр. ученическа карта на името на И.Ж.И.; един бр. лична карта на името на
И.Ж.И.; един бр. мъжки кожен портфейл с тока с надпис АRТ; един брой мъжки дънков панталон син цвят и
етикет с надпис „Levi Strauss”;
един брой мъжки дънков панталон син цвят и етикет с надпис „Levi Strauss”; 28 броя банкноти с номинал 10 лева, един бр. банкнота с номинал 2 лева,
2 броя банкноти с номинал 1 щатски долар и един брой с номинал 5 щатски долара
да бъдат върнати на И.И. след влизане на присъдата в сила. Вещественото
доказателство един бр. банкова карта на „ЦКБ” издадена на името на С.А. да бъде
върнато на С.А. след влизане на присъдата в сила. А един бр. кожен портфейл,
черен на цвят с капак, с намиращи се на капака лента в 4 цвята успоредно
разположени, с тока, с надпис на същия „HJP DESIGN GERMANY” да бъде върнат на подсъдимия Г. след
влизане на присъдата в сила.
Причини
за извършване на престъпленията - ниско
правосъзнание и незачитане на най-ценното човешко благо – живота.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ:
изстъргано червено- кафяво зацапване от пода в първа спалня; изстъргано червено- кафяво зацапване от пода
и гардероб във втора спалня; хавлиена кърпа с черво - кафяви петна по нея от
легло във втора спалня; червено - кафяви петна от плот на мивка в тоалетна; нож
с черна дръжка, с обща дължина