РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. гр. Хасково, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200511 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. А. И. от с. С., обл. Х. чрез адв. П. М. от АК
- Х. срещу Наказателно постановление № 1970-67/15.04.2022 г. на Началника
на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на
жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2
000 лева за нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неспазване на давносния срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, изр. второ, предл. 1 – во от ЗАНН, както и в липса на пълно, точно и
ясно описание на нарушението и несъответствие в дадената правна
квА.фикация. Твърди се от страна на жалбоподателя, че описаното
нарушение се явявало недоказано както от обективна, така и от субективна
страна, като излага конкретни и подробни съображения по всеки пункт от
1
наведените оплаквания. Моли за отмяна на наказателното постановление и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. П. М. от АК – Х. заявява, че поддържа подадената жалба
и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган - Началникът на РУ на МВР –
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата,
а при условията на евентуалност – за прекомерност на претендираните
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 14.11.2021 г. на територията на Република България били
провеждани избори за народни представители, като в с. М. б., общ. М. б., обл.
Х. свидетелят С. Л. С., на длъжност Н. – група в Сектор „*****“ при **на
***– Х. бил назначен за охрана на Секция № 1. В около 09:00 часа на
изборния ден му направило впечатление, че няколко лица, които вече били
упражнили правото си на вот многократно след това влизали и излизали от
сградата на училището, в което била разположена избирателната секция и
разговаряли с хора, които изчаквали да гласуват. Предвид действащите
противоепидемични мерки, им направил забележка и указал да се избягват
струпвания на хора, но едно от лицата му отговорило, че били определени за
придружители на гласоподаватели, които не можели да упражнят правото си
на машинен вот, а на въпрос кой ги е определил, отговорили, че това бил
„човек от общината“. Лицата все пак напуснали района на избирателната
секция, но след малко се върнали с още едно лице и казали на свид. С. С., че
2
били определени за придружители на хора, които не можели да гласуват
машинно, а лицето, което ги съпровождало заявило, че той ги бил, определил
за придружители. Тогава свид. С. С. отново обяснил същото, при което това
лице му отвърнало, че това да не допуска гласоподаватели било своеволие от
негова страна и че нямало да остави този въпрос така. Малко след това, на
място пристигнал и жалбоподателят М. А. И., който заявил, че в качеството
си на кмет на община Минерални бани, организирал изборите и изискал от
свид. С. С. да се представи. След като се легитимирал и след като му било
заявено от жалбоподателя, че допуска своеволия, свид. С. С. отново обяснил
поведението си, при което жалбоподателят го уведомил, че при това
положение, щял да подаде сигнал на ЕЕН 112 за случващото се.
Така в 09:40:09 часа, вече на 14.11.2021 г. от мобилен телефон с номер
******* бил подаден на ЕЕН 112 сигнал и след приемане на повикването от
оператор било съобщено, че: **** С. С. се намесва в работата на
избирателната комисия в секцията…“, „…той определя кой да влезе с
придружител и кой да не влезе, а не комисията…“, „…а той, хората, когато
имат право на придружител или поискат, той не допуща придружителите до
избирателната комисия…“, „…и той слуша тука, нали така изпъчен, готов да
се сбахте с кмета на общината…“. Сигналът бил подаден от жалбоподателя
М. А. И. в присъствието на свид. С. С. и свид. Х. Ф. Х., на длъжност „******“
в Сектор „*****“ при **на ***– Х., като на място, но встрани от случващото
се след пристигане на жалбоподателя, бил и свид. Е. М. Ю., който именно в
качеството си на застъпник бил разговарял със свид. С. С. и с Председателя на
комисията – свид. Р. М., а впоследствие се обадил на Кмета на община
Минерални бани. Свидетелят Р. М. също бил чул разправията отвън, но не
взел отношение в този момент, освен да поясни, че комисията определяла кой
да гласува с придружител. След пристигането му на място, жалбоподателят
М. И. извикал свид. Р. К. М., който в качеството му на председател на
комисията отново разяснил, че комисията определяла кой от избирателите
може да влезе с придружител, а не органите на МВР, като пояснил, че
полицейски служител не бил влизал в избирателната секция, нито бил
отправял към членовете на комисията забележки или разпореждания, но
въпреки това, сигнал до ЕЕН 112 бил подаден, съдържащ посочените по –
горе изявления.
След подаване на сигнала електронният картон бил изпратен на ГДНП -
3
София в 09:48:58 часа, с отбелязване на съдържанието му, а преди това, в
09:48:56 часа бил изпратен на ОД на МВР – Хасково, като в 10:04:06 часа,
дежурен ГДНП – София вписал, че сигналът бил приет, а в 09:49:28 часа,
дежурен РУ на МВР – Хасково също бил вписал, че сигналът е приет и въз
основа на него била предприета проверка по случая от органите на РУ на
МВР – Хасково. В хода на проверката служители на МВР събрали писмени
обяснения от лицата, заварени на място, сред които не бил жалбоподателят.
След като въз основа на образуваната проверка по случая горните
обстоятелства били установени, включително и след изискване на данните за
звукозаписа от РЦ 112 – Кърджали и снемане на обяснения от лицата, имащи
отношения по случая. След като с Постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 15.11.2021 г. на прокурор в РП – Хасково било
отказано образуването на досъдебно производство и била прекратена
преписка № 512/2021 г. по описа на РП – Хасково, препис от постановлението
било изпратено на Директора на ОД на МВР – Хасково за сведение, а след
получаването му, станало с Писмо, вх. № 272000-21024 от 17.11.2022 г. и с
оглед достигнатия извод за извършено нарушение на разпоредбите на
ЗНССПЕЕН 112, на 29.03.2022 г., срещу жалбоподателя, бил съставен от
свид. Р. Д. Х., на длъжност „*******“ при **на ***– Х. Акт за установяване
на административно нарушение № 1970-67/29.03.2022 г. В него било
възприето, че на 14.11.2022 г., жалбоподателят от посочения по – горе номер
на мобилен телефон използвал Единния европейски номер за спешни
повиквания 112 не по предназначение, като подал невярно и заблуждаващо
съобщение и сигнал до служител на Дирекция „Национална система 112“ РЦ
Кърджали, с което бил нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. АУАН бил
предявен на жалбоподателя, който отказал да подпише същия. Факт,
удостоверен с подписа на нарочен свидетел – свид. А. Д. Д. Препис от АУАН
не е отразено дали е бил връчен, като липсва отбелязване в приложената
разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за национална система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 наложил процесното
административно наказание.
4
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. Д. Х. относно
обстоятелствата, свързани с извършената проверка във връзка с процесния
случай и предприетите действия в тази насока, както и относно процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. По
отношение анализа на достоверността на останалите гласни доказателства,
отнасящи се до изясняване на подлежащите на изследване факти в
настоящото производство, е необходимо да бъде отбелязано най – напред, че
съдът дава вяра на изложеното от свид. С. Л. С. относно обстоятелствата,
свързани с разигралите се събития непосредствено преди подаване на
процесния сигнал. Посоченият свидетел има ясен спомен за случилото се и е
изложил в детайли впечатленията си, както първоначално пред органите на
полицията в хода на извършената проверка, така и впоследствие пред съда.
Този свидетел обаче има и преки впечатления за факта, че жалбоподателят е
реализирал заявеното намерение да подаде сигнал до ЕЕН 112, който факт
всъщност се потвърждава от останалия събран доказателствен материал и
данните, изискани и приобщени от РЦ 112 – Кърджали и РУ на МВР –
Хасково, потвърждаващи както съдържанието на сигнала, така и авторството
му, което не се оспорва от страна на жалбоподателя по никакъв начин. По
отношение на разигралите се събития в тази част всъщност не са отправени и
възражения от страна на жалбоподателя относно фактите, като основно
разминаванията в гласните доказателства се състоят в това какво точно е било
поведението на свид. С. Л. при осъществяване на дейността по охрана на
избирателната секция, но интерпретация на фактите и доказателствените
източници в тази насока и правните последици, до които водят обаче, ще бъде
направена при необходимост допълнително на съответното място по – долу в
изложението по същество. Иначе липсва спор, че свид. Р. М. и Х. Ф. Х. дават
достоверни сведение в показанията им относно възприето пряко и
непосредствено факти и обстоятелства, както из а тяхното собствено
поведение в създалата се ситуация и поради това, се кредитират с доверие от
съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна
5
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, а според ал. 2 на цитираната
разпоредба при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят
административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в
закона. По силата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН
112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с
глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, според ал.
2, когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно
реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване
на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, от което си право не се е възползвал, а отказът
да подпише акта е скрепено с надлежно удостоверяване от нарочен свидетел.
Това не променя факта, че възможността да реализира правото си на защита в
пълен предоставен от закона обем не е била изцяло обезпечена, тъй като,
независимо от отказа да подпише акта, на жалбоподателя е следвало да бъде
връчен екземпляр от него, което действие има самостоятелно правно значение
тъкмо с оглед обезпечаване правото на защита в пълен предоставен от закона
обем, в т.ч. привлеченото към отговорност лице да подаде допълнително
писмени възражения, независимо дали ще приеме или ще откаже да получи
екземпляр от акта. В конкретната хипотеза се налага и уточнението, че
въпреки образуваната прокурорска преписка и постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство, респ. прекратяването й, липсва позоваване
на административнонаказващия орган за издаване на наказателното
постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в която не се изисква
6
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, за да бъде
надлежно отпочнато административнонаказателното производство, още
повече предвид предмета и насоката на водене на прокурорската преписка –
за предоставяне на имотна облага и склоняване за упражняване на
избирателно право в отклонение от законовите изисквания или за пречене на
някого да осъществи избирателното си право, но не е и за подаване на
невярно или заблуждаващо съобщение и сигнал на ЕЕН 112. При това
положение, относими са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и
видно от данните за датата на получаване на материалите по прокуроската
преписка от органите на МВР - 17.11.2021 г. и преценено, че на тази дата е
бил ясен както фактът на отправяне на обаждане на ЕЕН, което е прието, че е
в отклонение от нормата на чл. 28, ал. 1 ЗССПЕЕН 112 от страна на
жалбоподателя, така също и на неговата самоличност, тоест открито е и
нарушението, и нарушителя, то най – късно до 17.02.2022 г. е следвало да
бъде съставен процесният акт за установяване на административно
нарушение. С извършване на това действие едва на 29.03.2022 г.,
тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е спазен и в
нарушение на процесуалните правила е отпочнато
административнонаказателното произовдство. Извод, който не само не се
променя, но тъкмо напротив, потвърждава се от полученото на 30.11.2022 г.
писмо от Началник на РЦ 112 – Кърджали, доколкото събирането на
допълнителни доказателства, извън съдържащи се относно деянието и дееца
не предопределя началото на нов срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който вече е
бил започнал да тече при получаване на материА.те по прокурорската
преписка, но така или иначе, и към тази по – късна дата, срокът по чл. 34
ЗАНН е бил също изтекъл.
На следващо място, във връзка с формулираните от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения, че в АУАН били изложени две
противоречащи се и изключващи се взаимно твърдения, следва да се
отбележи, че действително в акта са въведени твърдения и за двете групи
обстоятелства, като веднъж е вписано, че жалбоподателят подавал неверни и
заблуждаващи съобщение и сигнА. на ЕЕН 112 и втори път – че с деянието
същият нарушава забраната за използване на ЕЕН не по предназначение. В
случая уместно на това място е да се отбележи, че няма никаква пречка
подаването на сигнала на ЕЕН 112 да обосновава ползването на Националната
7
система за спешни повиквания чрез единния европейски номер не по
предназначение, доколкото според чл. 3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112,
предназначението на ЕЕН 112 е да се използва при необходимост от спешна
помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите. Такива за жалбоподателя или за другиго към
коментирания момент е спорно дА. са съществувА. с оглед конкретните
факти, без да се подценява общественият интерес от един наистина наболял
проблем, свързан с опорочаване на избирателното право, каквото обаче не е
безусловно установено. От друга страна, разпоредбата на чл. 12, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, която предвижда, че когато от получената информация се
установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно
реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на
териториалните звена на министерства или на други административни
структури, информацията са предава на съответната структура за
предприемане на необходимите действия. Цитираната разпоредба
регламентира дейността и основни задължения на служителите в центровете
112, но това не прави използването на ЕЕН 112 в тези случаи по
предназначение и не би довела до освобождаване на субекта от
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112. От друга страна, няма никаква пречка тази информация,
съдържаща се в подадения сигнал да е и обективно невярна и по този начин,
освен не по предназначение, ЕЕН да е бил използван за предаване на неверни
и/или заблуждаващи сигналали. В конкретния случай, актосъставителят е
вписал твърдения и за двете възможни форми на изпълнително деяние на
нарушение на забраната по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, но словесно е
описал и юридически е подвел нарушението под текста именно на предл. 3 от
цитираната разпоредба. За това е показателен начинът на словесното
формулиране на административнонаказателното обвинение. Тоест,
актосъставителят е преценил, в рамките на своята законова оторизация и
прерогатив за коя от двете възможни проявни форми да привлече дееца към
административнонаказателна отговорност, без да съобрази за съотношението,
в което те е възможно и законово допустимо да се намират помежду си,
предвид изложеното по - горе. Разбира се, след направеното по – горе
уточнение, че нарушаването на забраната за ползване на ЕЕН само по
предназначение не води всякога до извод, че подаденото съобщение или
8
сигнал са неверни, на това място се поставя въпросът така ли е и в обратния
случай. Или означава ли, че подаването на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали всякога съставлява ползване на ЕЕН 112 не по
предназначение? Житейски погледнато в широк смисъл изглежда, че
отговорът на този въпрос е по – скоро положителен с оглед предназначението
на ЕЕН 112 и целите, за които може да се използва, съгласно чл. 2 и чл. 3 от
ЗНССПЕЕН 112, но юридически основанието за ангажиране на отговорността
е различно. За използване на ЕЕН в нарушение на забраната по чл. 28, ал. 1,
предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112 - не по предназначение, каквото е недвусмислено
заявеното административнонаказателно обвинение /без значение какво е
предопределило преценката в тази насока – че сигналът е сам по себе си
неистински, респ. неверен или друго обстоятелство – напр., че не отправен до
службите за спешно реагиране/, основанието за ангажиране на отговорността
с налагане на административно наказание е по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112. В
случая, с въвеждане на неясно и противоречиво описание, е допуснато
процесуално нарушение, което наред с описаните по – горе попада в
категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление без да се обсъждат доводите по същество.
Включително и тези дали подаденият сигнал на ЕЕН 112 съответства на
обективната истина или е неверен.
За пълнота на изложението обаче, е уместно да бъде отбелязано, че
проверката на органите на РУ – на МВР- Хасково в тази насока не е довела до
събиране на доказателства, които да подплатят преценката на решаващия
орган относно добросъвестността на лицето, подало сигнала и наличието на
умисъл за извършване на нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 на
основата на други, различни фактически положения от установените в хода
на административнонаказателното производство, а оттам и да доведе до друг
извод относно наличието на конкретно основание за реА.зиране на
отговорността. В крайна сметка, макар и да не се е месил пряко и на свой ред
- умишлено в изборния процес, установено е обективно, че свид. С. С., в
крайна сметка не е допуснал, без значение от конкретния повод за това, лица
до избирателната секция и по този начин фактически не е била осигурена
въобще възможност за членовете и в частност на председателя на комисията
да преценят да допуснат ли упражняването на избирателното право на
конкретно лице с придружител или не, което поставя под въпрос и
9
недобросъвестността или най – малкото умисъла от дееца при подаване на
сигнала на ЕЕН 112, че той би могъл да бъде неверен и/или заблуждаващ,
което прави изводите в санкционния акт относно субективната страна на
деянието необосновани.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган и конкретно структурата, в която се
намира, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски
за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени от страната
по делото. В случая адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 500
лева, в какъвто размер е и заплатено, но е отправено искане от другата страна
за намаляването му, поради прекомерност. Това налага да се изследва
въпросът за съответствието с фактическата и правна сложност на делото, като
се съобрази, че същото не е приключило в едно съдебно заседание, но без
отклонение в протичане на съдебното производство. В тази ситуация,
необходимо е да бъдат присъдени разноски в минималния размер, установен
в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Относимата хипотеза, към която
препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата е чл. 7, ал. 2, т. 2 от нея,
съгласно която при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв и възнаграждението, респ. разноските на страната, която има
право на присъждане на такива, заплатени за процесуално представителство
по делото следва да бъде определено в размер на 370 лева, респ.
претендираното – намалено до този размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-67/15.04.2022 г. на
Началника на РУ на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. А. И. от с. С, обл.
10
Х., ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
11