РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Силистра, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20233400100377 по описа за 2023 година
ИЩЦИТЕ М. А. М. и М. С. М., и двамата с постоянен адрес с. Ч, ул.
Ш№представлявани от адв. Г. И. от ДАК, са предявили иск против Х. Н. А., С. А. А. , Т. И.
Ф., и Ф. Х. Ф., и молят съда да постанови решение, с което да признае сключения договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за покупко-продажба на
недвижим имот №192, том 1, рег.№1230, дело №178 от 2023 г., за относително
недействителен, не пораждащ правни последици от момента на сключването му 22.03.2023г.,
по отношение на двамата ищци М. А. М. , М. С. М. , в качеството им на кредитори на
длъжниците Х. Н. А. и С. А. А. , съгласно Решение №31/27.02.2023., постановено по в.гр.д.
№553/2022г. по описа на АС-Варна, влязло в законна сила на 07,04.2023 г., с който договор са
извършени разпоредителни действия със следните недвижими имоти:
1 .Поземлен имот с идентификатор №24030.501.827 по КККР на гр,Д, с
предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ от 631 кв.м./
шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на поземления имот гр.Д, ул. Ш ш
№...., номер по предходен план 827, кв.45, парцел 19, при съседи:
№24030.501.3222.;24030.501.828.;24030.5019185; 24030.501.9174; 4030.501.1967, ведно с
всички разположени върху имота сгради:
1.1. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор №24030.501.827.1 по КККР на
гр.Дулово, с площ 106 кв.м.,/ сто и шест квадратни метра/;
1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор №24030.501.827.3
по КККР на гр.Дулово, с площ 16 кв.м./ шестнадесет квадратни метра/
1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №24030.501.827.5
по КККР на гр.Дулово, с площ 9 кв.м./ девет/ квадратни метра/
1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение „ Цех за сладкарски
изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на гр.Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и
осем квадратни метра/.
Претендират и разноските си по делото .
1
Твърдят, че със съдебно решение №31/27.02.2023г., постановено по в.гр.дело
№553/2022г. по описа на АС -Варна, /което потвърждава отчасти решение №105/13.10.2022г.,
постановено по гр. дело №343/2021 г. по описа на Окръжен съд-Силистра/, влязло в законна
сила на 07.04.2023г., Х. А. и С. А. са осъдени солидарно да поемат деликтната отговорност
за смъртта на сина им Б. М. С., , починал внезапно на 13.08.2020 г. при инцидент на строеж в
гр. Д., като са осъдени да заплатят на всеки един от ищците по настоящото дело, сумата от
50 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 13.08.2020 г., както и съответния адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред двете инстанции.
Според установените факти от Окръжен съд-Силистра и Апелативен съд –Варна,
синът на ищците по време на инцидента е работил като строител срещу възнаграждение от
20 лева на ден. На 13.08.2020г., при една от възложените му задачи, качвайки се на втория
етаж на строящата се жилищна плоча в имота на ответниците А., пада от височина почти 6
метра, което е се оказало фатално за него и е настъпила смъртта му. По делата е установено,
че първите двама ответници са извършвА. строго регламенитрана и високорискова дейност-
строеж в собствения си имот- на втори етаж към жилищната си къща, без необходимите за
това строителни книжа и без спазване на задължителните обезопасителни за това правила и
нормативни по ЗУТ и всички подзаконови нормативни актове, уреждащи строителния
процес, поради което са постановени горепосочените решения.
Ищците са образувА. изпълнителни дела №№240/2023г.;241/2023 г. и 242/2023 г., в
съдебно-изпълнителна служба при Рс-Дулово, като в хода на тези производства се
установило, че ответниците са продА. единствения си имот за сумата от 30 000 лева.
Получената цена е занижена пет или шест пъти в сравнение с действителната. Купувач по
сделката е третият ответник Т. И. Ф., който живее в с.Черник, както и ищците, поради което
считат, че той е знаел за смъртта на сина им, тъй като за трагедията се разчуло в цялото село.
Твърдят, че след извършване на сделката продавачите продължават да живеят в този
имот, а купувачът в с. Черник, въпреки, че в НА няма учредено право на ползване, което е
показателно за това, че сделката е фиктивна, привидна, в нарушение на закона, заобикаля
закона, в добавка към нереалната пазарна цена, на която е закупен имота. Устно ответникът
Ф. е заявил на ищцата, че е заплатил сумата от 50 000 лева за този имот по банков път.
При завеждане на делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
ищците подА. молба за обезпечение на иска, но тъй като не платили гаранцията, не успели
да се снабдят с обезпечителна заповед. Същевременно, върху имота е наложена възбрана,
съгласно Заповед №1/04.03.2022г. по гр. дело №3/2022 по описа на PC-Дулово за възбрана
върху 1/10 идеална част от имота, по искане на брата на починалото момче- Б. М. С. , ищец
по гореописаното дело, който заплатил паричната гаранция в размер на 505 лева. Според
ищците, при извършване на сделката /22.03.2023г./ купувачът следва да е разбрал, за тази
наложена обезпечителна мярка, защото имотният регистър е публичен, а заповедта е
вписана на 10.03.2022г. Следователно, Т.Ф., е бил информиран за заведеното гражданско
дело в PC-Дулово и за предходно заведеното в Окръжен съд- Силистра и възникнА.те, въз
основа на него дългове за семейство Акеиф, които са на значителна стойност.
В условията на евентуалност, ищците предявяват иск за прогласяване на
нищожността на същия договор за покупко -продажба, обективиран в Нотариален акт за
договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том I, рег.№1230, дело №178 от
2023г. на основание чл. 26, ал.1, предл.3. Считат, че е нА.це нееквивалентност на
престациите, което е основание за нищожност на договора поради противоречието му с
добрите нрави. Считат, че е осъществен фактическия състав на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
тъй като цената на имота,посочена в НА, макар и над данъчната, е 5 или 6 пъти под
действителната пазарна цена.
В настоящия случай сделката е сключена след решението на Апелативен съд- Варна,
2
/15.03.2023г./- на 22.03.2023, и следователно, на продавачите вече им е известно, че със
съдебния акт са осъдени да заплатят на ищците обезщетение на значителна стойност и това
ги мотивира да преследват недопустима от закона цел- да се лишат от своя имот, за да не
могат ищците да насочат принудително изпълнение върху него. Същевременно обаче
продължават да ползват този имот, извършват търговска дейност- производство и продажба
на сладки изделия в промишлената сграда.
ОТВЕТНИЦИТЕ Х. Н. А. , и С. А. А. , представлявани от адв. Р. Ч. от ВАК, са подА.
отговор, с който заявяват, че считат иска по чл. 135 ЗЗД за нередовно предявен, тъй като не
е изпълнено изискването на чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК - ищецът не е изложил обстоятелствата,
на които основава иска, не е определен предмет на доказване, което прави защитата на
ответника невъзможна, а от друга страна не е ясно и по какъв предмет следва да се
произнесе съдът.
Считат за недопустим предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26 ал.1 пр.3
от ЗЗД. Излагат доводите си в тази насока, а именно, че съгласно чл.17 от Конституцията и
решение по конституционно дело № 31 от 1995 г.(обн, ДВ. бр.40 от 10 Май 1996г.),
собственикът - български гражданин, не може да бъде ограничаван в правото му да се
разпорежда със своя имот по начин и при условия, каквито той намери за добре. Предвид на
това, ищците, които не са страна по сделката, нямат никакви материалноправни основания,
нито процесуалноправни (чл.26 ал.2 от ГПК) да се намесват в чужда правна сфера, да
определят и възразяват по условия на сделка, по която не са страна, нито имат право да
предявяват чужди права пред съд. В тази връзка се позовават на съд. практика - Решение №
55 от 18.03.2010 г. постановено по гр.д. № 905/2009 т., Г.К., III г.о. на ВКС.
Излагат доводи за липса на правен интерес да се предявя иск по чл .135 ЗЗД, тъй като
процесната сделка е сключена на 23.03.2023г., а вземането е възникнало по-късно, на
7.04.2023г., на основание влязло в сила на същата дата решение на Апелативен съд – Варна.
В исковата молба не е наведено нито едно обстоятелство, не се твърди нито един факт
четиримата ответници да са имА. цел да увредят лице или лица, чието вземане не е
ликвидно и изискуемо, и само по тази причина да са сключили сделка.
Изложени са подробни съображения касаещи фактите обстоятелствата по гр. дело за
обезщетение за неимуществени вреди, което е приключило, както и аргументи, които, според
тях, опровергават констатациите на съдилищата и правилността на постановените от тях
съдебни актове. В резултат на неправомерно упражненото от ищците право на иск с
основание чл. 49 от ЗЗД, ответниците са доведени до пълна финансова и психическа
разруха. Именно необходимостта от средства за живот, психическият срив, обективната и
субективна невъзможност да се справят с възникнА.те трудности, задълженията, които имат
за отглеждане на малолетния си син, са ги поставили в положение да пристъпят към
продажба на имота, за завършване, на който не са имА. никакви средства, нито източници на
приходи. Х. Азиф А. е докаран до състояние на безпътица, безработен е и е регистриран в
Агенция по заетостта, Бюро по труда, като търсещ работа.
Оспорват твърдението в исковата молба, че ответниците А. са ползвА. имота
след предоставения им срок за освобождаването му, след сключване на сделката, а също и
че същите живеят в имота.
ОТВЕТНИЦИТЕ Т. И. Ф., и Ф. Х. Ф., , са подА. писмен отговор, с който
заявяват, че считат, иска по чл. 135 ЗЗД е допустим, но неоснователен. Наведените в
исковата молба факти, касаещи инцидента със сина на ищците и съдебните производства в
тази връзка не ги касаят. Излагат подробно съображенията си за това.
В голяма част възраженията им по редовността на исковата молба, както и относно
основателността на исковата претенция по чл. 135 ЗЗД се припокриват с тези на първите
двама ответници.
3
Заявяват, че при сключване на сделката не е имало умисъл от тяхна страна да
причинят увреждане на ищците, нито че са им били известни обстоятелствата около смъртта
на сина им. След завеждане на делото направили проверка и установили част от
обстоятелствата, свързани с предходното дело за обезщетение срещу ответниците А..
Исковата претенция по чл.26 ЗЗД намират за недопустима по аналогични на
изложените вече от първите двама ответници съображения – липса на правен интерес от
атакуване на сделка между трети лица.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и евенутален иск с
правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
По иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД:
С Решение № 31/27.02.2023г. постановено по в.гр.д. № 553/2022г. по описа на
Апелативен съд- Варна, съдът е отменил решение №105/13.10.2022г., постановено по гр.д.
№343/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М. А. М.
против Х. Н. А. и С. А. А. иск, в частта му за присъждане на сумата, представляваща
разликата над 45 000лв. до 50 000лв./предявен като частичен за 50 000лв., целият в размер
на 100 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от смъртта на сина й Билгин Мехмед С., в резултат от падане
от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М.;
2/ е отхвърлен предявения от М. С. М. против Х. Н. А. и С. А. А. иск в частта му за
присъждане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени от смъртта на сина му Билгин Мехмед С. в резултат от падане от необезопасен
строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М., като вместо това съдът, е осъдил Х. Н. А., , и
С. А. А.,, да заплатят на М. А. М. и М. С. М., допълнитолно по 5 000 лева- сумата,
представляваща разликата над 45 000 лв. до 50 000лв./по предявен частичен иск, целият в
размер на 100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на сина й Билгин Мехмед С.
вследствие противоправно поведение на ответниците при осъществяване на строителна
дейност в техен недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.08.2020г. до окончателното й изплащане;
В останалата част решението на ОС-Силистра е потвърдено.
Решението на АС-Варна е влязло в сила на 07.04.2023г.
На 22.03.2023г. Х. Н. А. и С. А. А. , са продА. на Т. И. Ф. следните недвижими
имоти:
1 .Поземлен имот с идентификатор №24030.501.827 по КККР на гр,Д., с
предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ от 631 кв.м./
шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на поземления имот гр.Д., ул. Ш. ш.
№..., номер по предходен план 827, кв.45, парцел 19, при съседи:
№24030.501.3222.;24030.501.828.;24030.5019185; 24030.501.9174; 4030.501.1967, ведно с
всички разположени върху имота сгради:
1.1. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор №24030.501.827.1 по КККР на
гр.Дулово, с площ 106 кв.м.,/ сто и шест квадратни метра/;
1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор №24030.501.827.3
по КККР на гр.Дулово, с площ 16 кв.м./ шестнадесет квадратни метра/
1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №24030.501.827.5
по КККР на гр.Дулово, с площ 9 кв.м./ девет/ квадратни метра/
4
1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение „ Цех за сладкарски
изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на гр.Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и
осем квадратни метра/.
/Факт, който не се оспорва от страните и се потвърждава от приложения по делото
Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№1230,
дело №178 от 2023 г., вписан в СВП с Акт № 140,т.2, д.№ 24/23 г.- л.43 по гр.д.262/23 г. по
описа на РС-Дулово/.
Ищците считат, че това действие е предприето от страна на ответниците А. с цел да
избегнат заплащането на обезщетението, което са осъдени да заплатят. Поради това, те в
качеството си на техни кредитори, се възползват от възможността, предвидена в чл.135, ал.1
от ЗЗД, предявявайки иск да се обяви за недействителен спрямо тях договорът за продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът ищците следва да докажат, че са кредитори на продавачите
по сделката, че сключеният договор ги уврежда и, че длъжникът му и лицето, което е
закупило имота са знаели това.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че към случая следва да се приложи
разпоредбата на чл.135,ал.3 от ЗЗД, понеже вземането на кредитора е възникнало след
осъществяване на сделката, като се визира влизането в сила на съдебното решение,
постановено от АС-Варна. Съображенията за това са следните:
Облигационното правоотношение между ищците М. и ответниците А. възниква на
базата на непозволеното увреждане /чл.45 от ЗЗД/. С влязло в сила решение е установен
факта, че ответниците А. са причинили неимуществени вреди на ищците, в следствие на
смъртта на сина им Б.М. С. на 13.08.2020г. /Субективното им усещане, че не носят вина и
убедеността им, че събитията не са протекли по начина, описан в съдебните решения, е без
правно значение, предвид нА.чието на влезли в сила осъдителни решения/. Като се съобрази
разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД, че във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното и разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, че в тези
случаи длъжникът се счита в забава и без покана, съдът счита, че облигационното
отношение между страните е възникнало в деня на увреждането – 13.08.2020г. Издадените в
последствие съдебни решения, по предявения иск по чл.45 от ЗЗД, само констатират
качеството на кредитори на М. М. и М. М., възникнало при причиняване на вредите- датата
на смъртта на сина им.
Освен изложените аргументи следва да се има пред вид и това, че разпоредбата на
чл.135 от ЗЗД не съдържа условие при предявяване на иска, вземането да е установено по
размер и да е изискуемо, тъй като целта на отменителния иск е да се възпрепятства
недобросъвестния длъжник да намА. възможностите за удовлетворяване на кредиторите. / В
този смисъл е и съдебната практика- Р№422/2000 г. по гр.д.№ 1469/1999г.,V г.о. по описа на
ВКС; Решение №237/20.03.2009г. на ВКС по гр.д. №6448/2007г., Iг.о./
Следва да се има пред вид и факта, че към момента на осъществяване на сделката
вече е било постановено решението на първоинстанционния съд /Решение №
105/13.10.2022г. постановено по гр.д.№ 343/21г. по описа на ОС-Силистра/, с което частично
е определен размера на дължимото обезщетение.
Налага се изводът, че ищците са кредитори на ответниците А. и атакуваната сделка е
осъществена след като е възникнало вземането.
За да се прецени нА.чието на втората предпоставка, а именно увреждане на
кредитора, следва да се разгледа иска за нищожност на сделката поради противоречието й с
5
добрите нрави. Сочената от ищците поредност при предявяване на исковете и
съотношението на съединяването им /главен иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД и
евентуален по чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД/ не може да бъде спазено по следните
съображения:
За да се прецени нА.чието на втората материално правна предпоставка за
обявяването на относителната недействителност на процесния договор, а именно
увреждането на кредитора от това съглашение, то същото следва да е действително. Ако
договорът е нищожен, както се твърди от ищците, то тогава не е нА.це увреждане на
кредиторите, по смисъла на чл.135 от ЗЗД, тъй като този договор не поражда правни
последици, в случая, няма вещно-прехвърлителен ефект.
Това налага преди произнасянето на съда по основателността на иска по чл.135 от
ЗЗД, да бъде разгледан иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
/Основание за този подход съдът намира в Решение № 199/12.07.2016г. на ВКС по
гр.д.№ 583/2016г. и Решение № 104/02.07.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2913/2019г.-4 г.о./.
Съгласно чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави са
нищожни.
В теорията и съдебната практика /Решение №1 постановено по гр.д.№ 3512/2008г. по
описа на ВКС, I г.о.; Решение № 224/23.10.2018г. постановено по гр.д.№ 1634/2018г. по
описа на ВКС- IV г.о.; включително и цитираната от страните по настоящото дело/ е прието,
че интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожността имат не само субектите
на спорното материално правоотношение, но и трети лица, които не са страна по сделката, в
случаите, когато се установи, че имат правен интерес от това. Такъв е нА.це в хипотезите, в
които това лице би могло да се облагодетелства от връщането на отчужденото имущество
обратно в патримониума на продавача.
В случая е безспорно, че ищците имат правен интерес да атакуват като нищожен
договора, сключен между ответниците, тъй като целта им е да върнат в патримониума на
първите двама ответници процесните имоти, за да се удовлетворят от цената им във връзка с
вземането, което имат към тях. Следователно, тяхната правна сфера е засегната от
съществуването на този договор и ако докажат неговата нищожност биха се удовлетворили.
Прогласяването на нищожността на договора, би породила преки последици и то
положителни, за ищците, поради което искът е допустим.
Този извод се налага и при анА.з на сочената от страните съдебна практика
/относимата към случая, тъй като не всички сочени съдебни решения са приложими и
съответни на разглеждания проблем/.
Предвид на това не е нА.це необходимост от промяна на вече заявеното от съда в
Определение № 26/15.01.2024г. /л.56/ становище относно допустимостта на тази претенция.
Ищците считат атакуваната сделка за нищожна поради това, че противоречи на
добрите нрави- основание за нищожност съгласно чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съдебната
практика приема, че е нА.це противоречие с добрите нрави, когато договорът противоречи
на установените нравствено-етични правила на морала. Това са такива правила и норми,
които защитават вА.дни за всички правни субекти принципи, права и ценности, чието
зачитане е в интерес на обществото. Такъв е принципът на справедливостта в гражданските
правоотношения. Поради това значителната разлика в еквивалентността на насрещните
престации по двустранните договори / на която се позовават ищците/ се приема като
противоречие с добрите нрави. При преценката нА.це ли е такава нееквивалентност следва
да се изхожда от конкретните условия- действителната обща воля на страните, взаимната
връзка между всички уговорки и целта на договора. /В този смисъл е и Решение
№288/29.12.2015г. на ВКС по гр.д.№ 2293/2015г./.
Не винаги нА.чието на нееквивалентност на насрещните престации е достатъчно за
6
прогласяване нищожността на сделката на това основание. Свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните по
сделката, с оглед техния интерес, предвид на което обективна нееквивалентност е
допустима. Следва да се прави разлика със сделка, сключена при явно неизгодни условия и
ако страната е в състояние на крайна нужда и нищожност поради нееквивалентност на
престациите. Съдебната практика приема, че за да прогласи нищожността на договора на
това основание, едната от престациите трябва да е незначителна и практически нулева.
/Решение № 452/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 4277/2008г.;Решение № 24/09.02.2016г. на
ВКС по гр.д.№ 2419/2015г. Предявените искове са уважени при разлика в цената от 12 пъти,
а в други случаи 28 пъти/
В разглеждания случай действително е нА.це нееквивалентност на престациите, но тя
не е такава, че да се приравни на липса на престация. Вписаната в НА цена на имотите е
30 000 лева и ответниците не спорят,че това е действително уговорената и платена цена.
Според заключените на вещото лице по назначената оценителна експертиза, /второто –
допълнително, съобразено с възраженията на ответниците/, цената на имота е 186 000 лева.
Продажната цена е 6 пъти по-ниска от пазарната /определена от вещото лице/.
При определяне на съотношението съдът се е ръководил от второто експертно
заключение, тъй като при него огледът е по- прецизен и са съобразени уврежданията в
сградите, следствие липсата на покрив.
Прилагайки утвърдените в съдебната практика критерии за нееквивалентността на
престаците, се налага извода, че макар и неизгодна, сделката не е нищожна и не накърнява
добрите нрави и съответства на волята на страните по нея. В съдебно заседание /проведено
на 29.05.2024г./ ответникът А. заяви, че опитал да продаде имота на по-висока цена, но
нямало купувачи. От събраните по делото доказателства се установява, че за него е било
важно да продаде бързо. От друга страна, купувачът по сделката Т.Ф. заяви:“Купил съм тази
имот на такава стойност, може би занапред да направя нещо. Тази къща е за събаряне. Не
става нищо от нея.“/съдебно заседание на 09.07.2024г./ От тези изявления става ясно, че
страните по сделката са били удовлетворени при сключването й и свободно са договорили
тези условия. Не е прието да се ползват услугите на оценител, поради което изхождайки от
собствените си разбирания и потребности страните са подписА. договора.
Предвид на това иска за прогласяване нищожността му на това основание следва да
се отхвърли като неоснователен поради недоказаността му.
След като сделката е действителна, следва да се прецени дА. сключването й уврежда
кредиторите. Това е втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД.
Събраните по делото доказателства установяват, че чрез извършената разпоредителна
сделка ответниците А. са отчуждили единствения си недвижим имот, с което несъмнено са
увредили интересите на кредиторите си, тъй като са намА.ли имуществото си и с това
правят невъзможно удовлетворяването на съпрузите М..
При изложената фактическа обстановка, очевидно е, че длъжниците са знаели, че с
предприетото действие увреждат кредиторите си, но за да е завършен фактическия състав и
да бъде уважен искът, следва да се установи, че и купувачът по договора за покупко-
продажба е знаел за това увреждане.
В тази хипотеза не се изисква нА.чието на пряк или евунтуален умисъл да се увредят
кредиторите /за разлика от хипотезата на чл.135,ал.3 от ЗЗД/, а следва да се установи, че
лицето с което длъжникът договоря, знае за фактите и обстоятелствата, които пораждат
вземането. /Решение № 18/04.02.2015г. постановено по гр.д.№ 3396/2014г. IVг.о. на ВКС/. За
доказване нА.чието на субективната предпоставка за уважаване на иска е достатъчно да се
установи, че на третото лице, сключило сделка с длъжника, са били известни някои от
белезите индивидуА.зиращи вземането /кой е кредитор, кой е длъжник, правопораждащите
факти и т.н./, достатъчни, за да стигне до заключението, че е възникнало вземане. /Решение
№64/07.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 2549/2020г. IV г.о./. В този смисъл е и сочената от
7
ищците съдебна практика: Решение №60/20.04.2017г. по гр.д.№ 3094/2016г. по описа на ВКС
и Решение 13/19.02.2015г. по т.д.№4606/2014г.
Реално, ищците не доказаха тезата си, че ответниците Ф. са знаели за нА.чието на
задължение у праводателите им. В тази насока не бяха представени никакви доказателства,
дори и косвени такива, които обсъдени в тяхната взаимна връзка да налагат извода, че
третото лице е знаело за нА.чието на задължение.
Не се спори, че ищците и ответникът Ф. имат постоянен адрес в едно и също
населено място- с.Черник. Само този факт и това, че цялото село знаело за трагедията
сполетяла семейство М. не е достатъчен, за да се приеме за доказано, че и семейство Ф. са
знаели за това събитие и съответно, че семейство А. са отговорни за злополуката. Не може
да се пренебрегне факта, че тя се е случила в друго населено място- гр.Дулово, където е и
адреса на длъжниците А.. Не се установи, че ответниците са се познавА. преди сключване на
договора, съответно не бяха опровергани твърденията на Т.Ф., че служебните и лични
ангажименти налагат да пътува много и той обитава предимно жилището си в гр.Варна, а
съпругата му помага за отглеждане на внучето им в гр.София. На това възражение ищците
противопоставят твърдата си убеденост, заявена и от сина им Б. М. С. /разпитан в съдебно
заседание, проведено на 29.05.2024г.- л.292 по делото/, че цялото село е знаело за инцидента
и за воденото дело, поради което е сигурно, че и семейство Ф., които живеят в същото
населено място, също знаят за това. Свидетелят, обаче, не заяви директно, че му е известно,
че на Ф. са известни тези обстоятелства, нито посочи конкретни факти. Показанията му се
базират на посочените по-горе предположения.
Недопустимо е съдебното решение да се основава на предположения,/в случая дори
само на едно предположение/, още повече, че последиците, които това трето лице, следва да
понесе при прогласяване на относителна недействителност са сериозни и значително биха
накърнили правата му. Именно поради това законът предвижда доказване и на този
субективен елемент от фактическия състав.
Ищците не представят доказателства, установяващи нА.чието на знание за
задължението, съответно за увреждането, което сделката нанася на кредиторите. Събраните
по тяхно искане доказателства за родствена връзка, опровергаха твърденията им за такава
между ответниците по делото. Не се установи и факта, че въпреки сделката, ответниците А.
продължават да ползват имота. Напротив, установи се, че ответниците са уговорили период
от време, през който продавачите да ползват сладкарския цех в имота, след изтичането, на
който ползването е прекратено и към настоящия момент имотът е отдаден под наем /Договор
за наем от 15.07.2023г., сключен с „Нил 1999“ЕООД- л.255 по делото/.
Няма практическо значение, изложения от ищците аргумент за липса на достоверна
датата на постигнатото между ответниците споразумение за ползване на имота от съпрузите
А. след продажбата му, тъй като безспорен е факта, че след 4 месеца, те са предА.
държанието на имота на ответника Ф., който от своя страна го отдал под наем.
Недоказани останаха твърденията за фиктивност на сделката по продажба на имота.
/И в тази насока бяха изложени подробни съждения-предположения защо това е така, без да
са подкрепени дори с косвени доказателства/.
Същевременно, ответникът Ф. представи множество писмени доказателства, че с
оглед професионалната му дейност закупува недвижими имоти, които в съвкупност със
събраните по искане на ищците доказателства, опровергават тезата им, за знание и че
причината за сделката е желанието да се увредят кредиторите.
Предвид на това, независимо от нА.чието на останА.те предпоставки по чл.135,ал.1
от ЗЗД, претенцията не може да бъде уважена, поради недоказаността й и следва да се
отхвърли.
По разноските:
8
Предвид отхвърляне на предявените искове и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
ищците следва да заплатят на ответниците, направените от тях разноски по делото, които са
в следните размери:
4000 лева – договорено адвокатско възнаграждение, заплатено от ответниците Ф.;
4100 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено от ответниците А. и заплатено
възнаграждение за ВЛ;
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, предявени от М. А. М. и М. С. М., , против Х. Н. А., , С. А. А. , Т. И. Ф., и
Ф. Х. Ф., да се прогласи нищожността, поради противоречието му с добрите нрави на
Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за покупко-
продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№ 1230, дело №178 от 2023 г., вписан в СВп с
Акт №140, т.2, д.№ 24/23г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.135,ал.1
от ЗЗД, предявени от М. А. М. и М. С. М., , против Х. Н. А., , С. А. А. Т. И. Ф., и Ф. Х. Ф.,
да признае за установено, че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№1230,
дело №178 от 2023 г., е относително недействителен и не поражда правни последици по
отношение на М. А. М. , и М. С. М. , в качеството им на кредитори на длъжниците Х. Н. А.
и С. А. А. , съгласно Решение №31/27.02.2023г., постановено по в.гр.д. №553/2022г. по описа
на АС-Варна, влязло в законна сила на 07,04.2023 г., с който договор са извършени
разпоредителни действия със следните недвижими имоти:
1 .Поземлен имот с идентификатор №24030.501.827 по КККР на гр,Д., с
предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ от 631 кв.м./
шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на поземления имот гр.Д., ул. Ш. ш.
№..., номер по предходен план 827, кв.45, парцел 19, при съседи: №24030.501.3222.;
24030.501.828.;24030.5019185; 24030.501.9174; 4030.501.1967, ведно с всички
разположени върху имота сгради:
1.1. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор №24030.501.827.1 по КККР на
гр.Дулово, с площ 106 кв.м.,/ сто и шест квадратни метра/;
1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор №24030.501.827.3
по КККР на гр.Дулово, с площ 16 кв.м./ шестнадесет квадратни метра/
1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №24030.501.827.5
по КККР на гр.Дулово, с площ 9 кв.м./ девет/ квадратни метра/
1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение „ Цех за сладкарски
изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на гр.Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и
осем квадратни метра/.
9
ОСЪЖДА М. А. М. . и М. С. М., ., ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Н. А., . и С. А. А.., СУМАТА
от 4100 / четири хиляди и сто/ лева- разноски по гр.д.№ 377/2023г. по описа на ОС-
Силистра.
ОСЪЖДА М. А. М. . и М. С. М., ., ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. И. Ф., . и Ф. Х. Ф., .
СУМАТА от 4000 / четири хиляди / лева- разноски по гр.д.№ 377/2023г. по описа на ОС-
Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
10