Номер 246217.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело №
20203100502145 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Т. С. Т. , М. В. Т. и ЕТ „Фери – Фатме
Мустафова“, представляван от Ф. И. М. срещу Решение № 34 от 06.02.2020г. по гр.д. №
357/2019г. по описа на ПРС, I-ви състав, с което на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са
отхвърлени предявените от първите двама въззивници срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за
осъждане на ответниците да заплатят на въззивниците сумата от 8 850 лв., както и
предявените от тях срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на
въззивниците сумата от 8 850 лв., представляваща стойността на извършените от ищците в
качеството им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект – магазин № 3,
находящ се в гр. Провадия, ул. „Дунав“ № 27А, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното
плащане на задължението, както и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени
предявените от третата въззивница срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на
ответниците да заплатят на въззивника ЕТ сумата от 10 705 лв., както и предявените от
същия срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата
от 10 705 лв., представляваща стойността на извършените от този ищец в качеството му на
добросъвестен владелец довършителни работи по обект – магазин № 2, находящ се в гр.
Провадия, ул. „Дунав“ № 27А, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на
задължението
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтствените правила,
необоснованост и противоречие на съдебна практика. По въпроса за началния момент, от
който тече срока на погасителната давност за погасяване на вземането на добросъвестния
владелец по чл. 72, ал. 1 от ЗС е изложен довод, че носителят на правото на строеж
упражнява фактическа власт на основание и в обема на отстъпеното му право на строеж.
При прекратяване на правото на строеж, суперфициарният собственик става добросъвестен
владелец и в 5 годишен срок може да предяви вземането си за извършени в чуждия имот
подобрения. Срокът на погасителната давност започва да тече от датата на смущаване на
добросъвестното владение по силата на т. 6 от ПП на ВС № 6/1974г. Необоснован на
следващо място е изводът на ПРС, че стойността на направените в имота подобрения е
останала недоказана. Исковата молба по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС за признаване
за установено в отношенията между страните, че притежаваното от ищците право на строеж
е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване е
предявена през м. декември 2013г., а настоящата искова молба за подобренията в имота –
през м. септември 2018г., поради което не може да се приеме, че искът е погасен по давност.
Сделката от 23.08.2013г., с която ответниците са придобили идеални части от правото на
собственост върху дворното място е без правно значение по отношение на началния момент
на погасителната давност за иска за подобренията. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове като
основателни да бъдат уважени.
В отговор на жалбата Георги и Петя Митакови и Диан Цветков оспорват доводите в
нея. Обосновано съдът е приел, че началният момент на смущаване на владението на
ищците е датата на отчуждаване на имота /23.08.2013г./, като не е приложил служебно
института на давността. Единствените доказателства на следващо място в подкрепа на
исковите претенции са показанията на свидетеля Горанов, които правилно съдът оценил
като бланкетни и изолирани. Исковите претенции са неоснователни, като заявени срещу
ненадлежен ответник, съображения за което са развити в хода на първоинстанционното
производство. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата, както и
отговора й не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 05.10.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________