Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV “Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
Мл.съдия Яна Борисова
при участието на
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Борисова въззивно гражданско дело № 9149 по описа на съда за 2020 г. и
като взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 98428 от
22.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 20484 по описа на СРС за 2019 г., ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.411 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 2247,04 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 05.10.2016 г. в гр.София, при което водачът на МПС „Ивеко Дейли“, с рег.№*******,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество,
виновно причинил щети на МПС „Мерцедес С500“ с рег.№ ******* ведно със
законната лихва от 09.04.2019 г. до изплащане на вземането, като исковата
претенция е отхвърлена за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 3118,36 лв. е отхвърлена. С решението ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото за сумата от 1105,78 лв. след компенсация.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“ АД против решението в
частта, в която исковата претенция е уважена. Въззивникът излага доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Сочи и че с депозирания отговор на
искова молба изрично е въвел в процеса възражение за съпричиняване от страна на
водача на автомобила марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег*******, изразяващо
се в нарушение на разпоредбите на чл.98,ал.1, т.1, спирайки на нерегламентирано
място, където превозното средство създава опасност и е пречка за движението на
другите участници. Твърди, че в хода на съдебното дирене представил по делото
проект на организацията за движението на бул. „Черни връх“ в района на ул.“Йоан
Екзарх“ и ул. „Лозенска планина“ в гр.София, където настъпило процесното ПТП,
като счита, че от представените доказателства се установявало, че на мястото,
на което водачът на автомобил „Мерцедес С 500“ спрял, било забранено паркирането
и престоят, поради което водачът допринесъл за нанесените на управляваното от
него МПС щети. Поискал е поради допуснати процесуални нарушения, да бъде
назначена допълнителна съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
въпроса „Било ли е позволено паркирането и престоят на мястото, на което е бил
паркиран автомобил „Мерцедес“ с рег. № С *******?“, като искането е уважено от
въззивния съд.
В срока за отговор е
постъпил такъв от З. „Б.И.“ АД, с който е оспорил въззивната жалба, като е
поискал същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на
правилността на решението, съдът намира следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като основателен, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско",
валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата
по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и неговия
механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между
ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.
В настоящия случай всички обстоятелства между
страните, вкл. и частичното извънсъдебно заплащане от страна на ответника в
полза на ищеца на сума в размер на 2931,33 лв., остават безспорни във
въззивното производство, с изключение на въпроса налице ли е съпричиняване от
страна на водача на автомобила, застрахован при ищеца, на който са били
нанесени щети, вследствие на ПТП, предизвикано от водача на автомобила,
застрахован при ответника по силата на сключен договор за застраховка на
гражданска отговорност.
Безспорно е, че на
05.10.2016 г. около 16:45 часа товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№*******
се движил по бул.“Джеймс Баучер“, където водачът предприел маневра завой на
дясно за навлизане в локалното платно на бул.“Черни връх“, където се
реализирало ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес С 500“
с рег.№ *******.
Ответникът
е въвел своевременно възражение за съпричиняване, като е основал възражението
си на твърдения за извършени нарушения от страна на водача на автомобил
„Мерцедес“, модел „С 500“, който бил спрял на нерегламентирано място, където било
забранено паркирането, както и престоят на автомобили, поради което превозното
му средство създало опасност за движението на другите участници, като така
допринесъл за нанесените на управляваното от него МПС щети.
За
доказване на така наведените твърдения, ответникът е ангажирал допускането на
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, допусната от въззивния съд на
основание чл.266,ал.3 от ГПК.
Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира поради неговата подробност,
обоснованост, логичност и яснота, видно от приложените сателитни изображения,
изгледи и скици от мястото на процесното ПТП, лек автомобил „Мерцедес С 500“ с
рег.№ ******* бил спрял за престой в рамките на обозначените места за паркиране
на „Зелена зона“ при настъпване на ПТП на 05.10.2016 г. Вещото лице изрично е
пояснило, че в случая е без значение дали процесното ПТП е настъпило в периода,
когато локалното платно на бул.“Черни връх“ е било обозначено като „Зелена
зона“ към този момент, или преди това, доколкото дори и да не е било обозначено
като „Зелена зона“, то няма пътни знаци, забраняващи или ограничаващи
паркирането и престоя на МПС-та – видно от приложените изгледи и скица от
Столична община от проект за организация на движение и хоризонталната и
вертикалната маркировка от мястото на ПТП.
Съдът, кредитирайки
заключението на автотехническата експертиза, намира, че в случая не са се
осъществили фактите, на които ответникът основава възражението си за
съпричиняване, а именно – паркиране на автомобила, застрахован при ищеца, на нерегламентирано
място, на което е било забранено паркирането и престоят на автомобили.
Предвид липсата на други оплаквания,
изложени във въззивната жалба и с оглед правомощията на въззивния съд съобразно
чл.269 от ГПК да провери правилността на решението единствено отношение на
обжалваната част по конкретно въведените от страната пороци, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част, предвид неговата правилност.
С оглед изхода на спора, право на разноски
има въззиваемият. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 50 лв.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98428
от 22.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 20484 по описа на СРС за 2019 г., в
обжалваната част.
ОСЪЖДА З. „Д.и З.“ АД,
ЕИК: *******да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК:******* на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Решението в частта, в
която искът, предявен от З. „Б.И.“ АД, е отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер, не е обжалвано.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.