Решение по дело №5105/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12214
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110105105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12214
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110105105 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.07.2023 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 5105 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. С. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ...., против „...., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителния директор ....., за установяване по отношение на ответника,
че А. С. Д. не дължи на „....” ЕАД сумата от 992,26 лв., представляваща начислена сума за
топлинна енергия за периода от месец септември 2012 г. до месец април 2013 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. ...., за абонатен № ......, поради липса на облигационно
правоотношение между страните, липса на извършена доставка на топлинна енергия за
процесния период и погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че по твърдения на ответника била титуляр на
партида с абонатен № ......, открита за адрес: гр. ..... След извършена от ищцата справка в
деловодството на ответника разбрала, че ответникът претендира от ищцата суми за
доставена топлинна енергия за периода от месец септември 2012 г. до месец април 2013 г. на
обща стойност 992,26 лв. Оспорва доставяне на услуги до процесния имот, както и
доставяне на топлинна енергия, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа за периода на
доставката. Оспорва извършена доставка на топлинна енергия , както и ползване на услуги
от ищеца. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Излага твърдения за настъпила погасителна
давност, доколкото претендираните от ответното дружество суми са начислени за
периодични плащания. Позовава се на съдебна практика, излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „..... Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция като недопустима и неоснователна. Сочи липса на правен интерес у ищцата за
предявяване на иска. Твърди, че ищцата е собственик на процесния отопляван недвижим
имот. Излагат се подробни съображения. Не оспорва, че към датата на предявяване на
исковата претенция процесните вземания са погасени по давност. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция като погасена по давност, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
2
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да
отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. Направено е искане от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените от ищеца заверени преписи от писмени доказателства се
установява, че на 28.02.2021 г. е било издадено съобщение към фактура № 001500649483 за
абонатен № ...... на мето на А. С. Д. за сумата от 105,79 лв. с включено ДДС, представляваща
дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г.,
като в съобщението е вписана информация за дължима сума за плащане на обща стойност
от 14 849,33 лв. към 10.03.2021 г. Като доказателства по делото са приети и съобщение към
фактура № 001600758006 от 31.03.2021 г. и съобщение към фактура № 001500766409 от
30.04.2021 г., в които фигурират и старите задължения, посочени в по-рано издаденото
съобщение към фактура от 28.02.2021 г.
От представената справка за задълженията на абонатен № ...... се установява, че
неплатените задължения за топлинна енергия на абоната за периода от месец септември
2012 г. до месец април 2013 г. възлизат на сумата от общо 992,26 лв. за главница.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон,
както и че ответникът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в
топлоснабдявания район, в който район ищецът твърди, че притежава имот. Безспорно е
установено, че на името на ищцата е открита партида с № ...... за имот на адрес: гр. ..... Не се
спори, че ищцата е собственик на процесния отопляван имот с оглед на събраните по делото
писмени доказателства. Спори се за размера на дължимите от ищцата към ответника суми за
доставена топлинна енергия за периода от месец септември 2012 г. до месец април 2013 г.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, с оглед на данните по делото, че е налице фактурирана и
незаплатена топлинна енергия, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия,
приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът
се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
3
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Следва да се
отбележи, че по делото не се спори относно собствеността върху недвижимия имот на А. С.
Д.. От събраните по делото писмени доказателства за съда се налага извод, че между
страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и за процесния имот, като е налице и извършена доставка, за което са
били издадени съобщения към фактури. Ето защо исковата претенция се явява
неоснователна на две от претендираните основания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. По делото не се спори, че ищецът е собственик на обект в
сграда – етажна собственост.
Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ и впоследствие ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът
за дялово разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и
действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от
ЗЕЕЕ /отм./ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия
за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на
отделните имоти. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части
и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия
по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за
периода от месец септември 2012 г. до месец април 2013 г. и по отношение на процесния
имот от ищеца, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
доказателства размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и
отопляем имот възлиза на общо 992,26 лв. за главница.
В исковата си молба ищецът се е позовал на изтекла в тяхна полза погасителна
4
давност за процесния период. Съдът следва да се произнесе с оглед на задължителната
практика на ВКС.
По отношение на претендираната недължима главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, публикувани на сайта на ответното
дружество, месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните
месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Ето защо към
момента на предявяване на исковата претенция – 01.02.2022 г. съдът приема, че е изтекла
тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните вземания за периода от
месец септември 2012 г. до месец април 2013 г. Задълженията за главници на ищеца за
процесния период са в размер на 992,26 лв. Съдът намира исковата претенция за главница за
недължимост на сумата от 992,26 лв. за основателна и доказана, поради което следва да бъде
изцяло уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно
уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 51,41 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата
от 1,41 лв. – такса за превод. На ищеца се дължат разноски и за адвокат. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца
безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето
защо на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 300 лв., представляващо минималното такова. Направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за неоснователно, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението е определен въз основа на действащата наредба към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, направено в отговора на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което
разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
5
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от А. С. Д., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ...., против „...., с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....., че А. С. Д. не дължи на
„....” ЕАД сумата от 992,26 лв. /деветстотин деветдесет и два лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща начислена сума за топлинна енергия за периода от месец
септември 2012 г. до месец април 2013 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ...., за абонатен №
......, поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
установяване недължимост на същата сума поради липса на облигационни отношения
между страните, както и поради липса на доставка.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Д., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 51,41 лв.
/петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ....., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6