Р Е
Ш Е Н
И Е № 48
гр.Кюстендил,
24.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла
Кърлова и с участието на прокурор Й. Георгиев, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова адм.д.№36/2020г. по описа на КАС, за да се произнесе
взе предвид:
Д.Н.М. ***, съдебен адрес ***,
адвокат Й.Т. е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОДМВР
- Кюстендил за
заплащане сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт – отменено
НП №1910а180/22.11.2018г., издадено от началника на РУ Кюстендил. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на предявения иск по
основание и размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е за
доказаност на иска по основание и размер.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Д.Н.М. е санкциониран с НП №1910а180/22.11.2018г.,
издадено от началника на РУ Кюстендил на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, като му е
наложена „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.“б“
от ЗОБВВПИ. Образувано е АНД №2029/2018г. по описа на КРС, в което оспорващият
е представляван от адвокат, съгласно адвокатско пълномощно от 14.12.2018г. С
решение №270/01.08.2019г. на КРС НП №1910а180/22.11.2018г. на началник
РУ Кюстендил е отменено. Съдебният акт е влязъл в сила на
19.08.2019г. /същият не е обжалван/.
В настоящото
производство са представени два договора за правна защита и съдействие – от
11.01.2019г. за заплатени в брой 400 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално и представителство и защита по АНД №2029/2018г. на КРС и от
08.05.2019г. за заплатени в брой 100 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално и представителство и защита по АНД №2029/2018г. на КРС.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд. Разгледан по същество искът е неоснователен, по
следните съображения:
Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно
действие и/или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2.настъпила вреда в правната сфера на ищцата,
имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а
отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В
разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен акт на ОДМВР Кюстендил –
отменено НП №1910а180/22.11.2018г., издадено от началника на РУ
Кюстендил, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ на Д.М. е наложена „глоба“ в размер на 500
лв. за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.“б“ от ЗОБВВПИ. Безспорно
същият не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на
обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на
ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта, а НП е
резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съдът взема
предвид и ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Предвид горните констатации и доколкото процесното НП отменено с влязло в сила
на 19.08.2019г. решение на КРС, постановено по АНД №2029/2018г., съдът приема, че е доказана първата
предпоставка - незаконен акт, постановен при и по повод изпълнение на
административна дейност.
Съдът обаче счита, че не е доказана
втората предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за репариране на имуществените вреди – настъпила имуществена вреда в
правната сфера на ищеца, изразяваща
се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по оспорване
на НП пред въззивния съд. Направени разходи за адвокат, който да проведе
защитата на страната при водене на административнонаказателно дело пред КРС, чийто
краен правен резултат е отмяна на НП биха могли да се квалифицират от съда като
имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване
на административна дейност, тъй като ако НП не бе издадено, вредите нямаше да
настъпят. Те обаче следва да бъдат доказани с годни доказателствени средства.
Ангажираното във въззивното производство пълномощно /л.4 от АНД №2029/2018г./ доказва
единствено упълномощаване на адвокат Т. да обжалва процесното НП и да осъществи
процесуалното представителство на М. пред всички съдебни инстанции, като
договор за уговорено и платено възнаграждение не е представен. Клауза, която да
го регламентира като момент и начин няма и в пълномощното. В този смисъл съдът
приема, че реално сторени вреди в производството пред районния съд няма
доказани. Този извод не се променя и във връзка с представените в настоящото
производство по реда на ЗОДОВ два договора за правна защита и съдействие с дата
11.01.2019г. и 08.05.2019г., тъй като по аргумент от чл.181, ал.1 от ГПК, те
нямат доказателствена сила относно достоверността на датата на сключването им и
съответно на заплащане на посочените в тях суми – 400 лв. и 100 лв. Искът ще
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не присъжда разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Уредените в нормата правила имат
специален характер и се отклоняват от общите такива по ГПК - чл.78, ал.8 във
връзка с чл.144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска, означава, че такова не се
дължи.
Воден от
горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.Н.М. *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОДМВР
- Кюстендил за
заплащане сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от отменено НП №1910а180/22.11.2018г., издадено от началника
на РУ Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОДМВР
– Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: