№ 1684
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21038707/01.07.2021 г., подадена от адв. В.С.,
упълномощен защитник на подсъдимия К. Р. Т., срещу определение от 16.06.2021 г.
постановено по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав, допълнено с определение № 20214675 от
23.11.2021 г. по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането
на адв. С., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
уважения размер от 500 лв. до пълния предявен такъв от 1500 лв.
В жалбата се изразява несъгласие с атакувания акт. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неоснователно е присъдил на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение по делото единствено в размер на 500 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 14.02.2020 г., а е отказал да възложи в тежест на
частния тъжител и уговореното и заплатено по договор за правна защита и съдействие
14.06.2021 г. възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 1000 лв.
Сочи се, че в НПК не е предвидена възможност за съда да извършва проверка за
прекомерност на претендираното от страната адвокатско възнаграждение и да
присъжда разноски в по-нисък размер. Твърди се, че в процесния случай по делото са
приложени два договора за правна помощ, установяващи възнаграждения на защитника
на подсъдимия, в размер съответно на 500 лв. и 1000 лв., като общата сума от 1500 лв.
не може да се оцени като прекомерна, с оглед периода на оказаната защита. Излага се и
че размерът на възнаграждението за предоставената от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, и не
1
съществува забрана договарянето да се извърши с повече от един договор за правна
защита и съдействие, и в размера да бъдат включени всички разходи свързани с делото.
Отделно от това се сочи, че подготовката на защитата била затруднена поради
нередовността на депозираната частна тъжба, в която насока се твърди, че освен
наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, на което съдът се е
позовал, постановявайки своя акт, е налице и това за прекратяване на наказателно
производство по чл. 24, ал. 5 т. 2 НПК, тъй като тъжбата не отговаря на условията
посочени в чл. 81, ал. 2 НПК. В заключение се излага, че поведението на частния
тъжител не следва да бъде толерирано, с неоснователно неприсъждане на
действителните разходи направени от подсъдимия в наказателното производство.
Предвид това се моли определението в обжалваната част да бъде отменено, и вместо
него постановено друго, с което в полза на подсъдимия бъде присъден пълният размер
на претендираното адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на А.Н.Ч.. От последния, чрез
адв. Милена Стоянова, е депозиран писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде
оставена без уважение и потвърждаване на определението като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав, е образувано по тъжба на А.Н.Ч. срещу К. Р. Т. за
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
С протоколно определение от 16.06.2021 г. постановено по НЧХД № 14597/2019
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав,
производството по делото е прекратено, на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 5
НПК. Със същото определение, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на частния
тъжител А.Н.Ч. е възложено да заплати в полза на СРС направените по делото
деловодни разноски, в размер на 311,10 лв., представляващи възнаграждение за вещо
лице за изготвена СПЕ, както и да заплати на подсъдимия К. Р. Т. сумата от 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от 14.02.2020 г.
Районният съд е приел, че в тежест на частния тъжител не следва да се възлага
заплащането на адвокатското възнаграждение, в размер от 1000 лв., по договор за
правна защита и съдействие от 14.06.2021 г., доколкото в първоначално представеното
пълномощно не било изрично посочено, че заплатената сума от 500 лв. представлява
само част от уговореното адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Първостепенният съд е посочил още, че съобразно изявлението на защитника на
подсъдимия, в сумата от 1000 лв. са включени и пътни разходи от гр. Сандански до гр.
2
София и обратно, които не съставляват адвокатско възнаграждение, поради което и не
следва да се присъжда пълният претендиран размер за адвокатско възнаграждение от
1500 лв.
С определение № 1294/03.11.2021 г., постановено по ВНЧД № 4173/2021 г. по
описа на СГС, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, е прекратено съдебното
производство по делото, и същото е върнато на първостепенния съд за произнасяне в
цялост по искането на подсъдимия Т. за присъждане на разноски по делото, а именно
по искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата
над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен от 1500 лв.
С определение № 20214675 от 23.11.2021 г. постановено по НЧХД № 14597/2019
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, е оставено
без уважение искането на адв. С., упълномощен защитник на подсъдимия К. Р. Т., за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения
размер от 500 лв. до пълния претендиран от 1500 лв.
Срещу произнасянето на районния съд по въпроса за разноските, с което е
оставено без уважение искането на адв. С., защитник на подсъдимия К. Р. Т., за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения
размер от 500 лв. до пълния предявен от 1500 лв, е подадена жалба от защитника на
подсъдимия Т., въз основа на която се развива настоящото производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срок и в
надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният
състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Съгласно императивното изискване на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
В настоящия случай наказателното производство е било инициирано от частния
тъжител и при прекратяването му всички действително направени разноски по делото
се възлагат в негова тежест, като не е предвидена възможност за намаляване или
освобождаване от разноски. Налице са всички предпоставки предвидени в закона
частният тъжител да бъде натоварен да заплати разноските по делото: от една страна,
наказателното производство е било прекратено със съдебен акт, който не е бил
обжалван от страните и като такъв е влязъл в законна сила, а от друга страна -
подсъдимият е бил представляван от адвокат, на когото съгласно представените
договори за правна защита и съдействие от 14.02.2020 г. и от 14.06.2021 г., е заплатено
възнаграждение в размер общо на 1500 лв. /500 лв. по договор за правна защита и
3
съдействие от 14.02.2020 г., и 1000 лв. въз основа на договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2021 г./. С оглед представените договори за правна защита и
съдействие, в които е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в
брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид горното, въззивният съд намира за неправилна констатацията на
съдията-докладчик от първостепенния съд, че в тежест на частния тъжител следва да
бъдат възложени единствено сторените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение по договора за правна помощ от 14.02.2020 г., но не и тези по договора
за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г., тъй като в първоначално представеното
пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие /от 14.02.2020 г./ не било
изрично посочено, че заплатената сума от 500 лв. представлява част от уговореното
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. Действително следва да се
посочи, че по делото има приложени два договора за правна защита и съдействие - от
14.02.2020 г. и от 14.06.2021 г., във втория от които е посочено, че за договореното
процесуално представителство по образуваното наказателно производство се дължи
допълнително възнаграждение, в размер на 1000 лв., извън вече уговорената сума от
500 лв. по предшестващия договор от 14.02.2020 г. Обстоятелството обаче, че в
първоначалния договор за правна помощ от 14.02.2020 г. не е отбелязано, че за
процесуалното представителство и защита по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, сумата по него от 500 лв. е
само част от общия дължим размер за оказаната адвокатска помощ в производството,
не е основание да се откаже възстановяване и на последващите направени разходи за
адвокат. Това е така, на първо място защото по делото несъмнено се установява
оказана от страна на адв. С. правна защита по време на цялото развитие на
производството и до момента на неговото прекратяване, за осъществяването на която
страните са постигнали съгласие, посредством процесните договори, да бъде заплатено
възнаграждение, в общ размер на 1500 лв. С оглед на това, че от страна на
упълномощения защитник на подсъдимия реално е осъществявана правна защита по
делото, и предвид обстоятелството, че същата е уговорена, заплатена и доказана като
сторен разход, въззивната инстанция не намира основание претендиранато за нея
допълнително възнаграждение от 1000 лв. по договора от 14.06.2021 г. също да не бъде
присъдено в полза на търсещата го страна. На следващо място, въззивният съд намира
за нужно да отбележи, че никъде в закона не се поставя изискване при уреждане на
въпроса за дължимото се за предоставяната правна помощ адвокатско възнаграждение,
да се посочва дали то е уговорено частично или в пълен размер. В този смисъл, за
преценката за дължимостта на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е ирелевантно дали последното е уговорено, съответно платено
наведнъж, или пък страните са се съгласили то да се дължи на няколко пъти с повече от
един договор за правна защита и съдействие, при условие, че е определен по волята на
4
страните неговият размер и след като са налице законовите предпоставки, с оглед
изхода на спора, то да се присъди в полза на правоимащата страна.
Не се споделя и другото съображение на контролирания съд, мотивирало го да
постанови обжалвания акт, а именно, че в допълнително уговорената сума от 1000 лв.
са включени и пътни разходи от гр. Сандански до гр. София и обратно, които не
съставлявали адвокатско възнаграждение, поради което и не следва да се присъжда
пълният претендиран размер за адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Действително
изявление на защитата в такъв смисъл е било направено, но видно от договора от
14.06.2021 г. , сумата от 1000 лв., е уговорена единствено за оказване на правна защита
и съдействие по делото, като не е посочено друго основание за договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и предвид това, че страните са
постигнали съгласие за неговата дължимост в отразения в договора размер, то отново
не е налице основание за неприсъждането му.
Предвид договореното и реално осъществено от страна на защитника на
подсъдимия процесуално представителство и защита по НЧХД № 14597/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, без значение от
това дали за него сумата от общо 1500 лв. е уговорена изцяло с един договор, или на
части посредством няколко договорни съглашения, както и съобразявайки изхода на
делото и императивния характер на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, предвиждаща,
в случай на прекратяване на делото, възлагането в тежест на частния тъжител на
разноските по делото, съдът счита, че в полза на подсъдимия следва да бъде присъден
пълният претендиран размер на търсеното адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Доколкото на същия е възстановен разходът за адвокат от 500 лв. по първия договор за
правна защита и съдействие от 14.02.2020 г., следва да му се присъди и остатъкът от
още 1000 лв. от пълния предявен размер на поисканото адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че определението на
първоинстанционния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно,
следва да бъде отменено, а частната жалба – уважена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.06.2021 г. постановено по НЧХД № 14597/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, допълнено с
определение № 20214675 от 23.11.2021 г. по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, в частта, с която е оставено
без уважение искането на адв. С., упълномощен защитник на подсъдимия К. Р. Т., за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения
размер от 500 лв. до пълния предявен от 1500 лв., и ВМЕСТО НЕГО
5
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Н.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати
на К. Р. Т., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6