Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
град Горна Оряховица, 11.08.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1375 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.211 от КТ във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ.
Ищецът ЕТ „МИТИ – Д.П.” с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление : гр. Долна Оряховица,
ул. „Бачо Киро” № 4, представлявано от Д.Н.П., чрез процесуален представител :
адвокат Р.И. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че на 02.11.2015г. в
град Велико Търново, между ищеца и ответника е сключен трудов договор, по
силата на който Н.И. е назначен на длъжността ,,шофьор”, на пълно работно време,
за срок до 29.04.2016г., с основно месечно трудово възнаграждение от 400 лв.
Посочва, че по силата на допълнително споразумение от 01.01.2016г. към трудовия
договор между страните е изменен размерът на трудово възнаграждение, като е увеличен на 435 лв., и е променена длъжността
на ,,шофьор на товарен автомобил” а останалите клаузи не били предоговаряни.
Заявява, че обичайната трудова функция на ответника е била доставка на
промишлени стоки до контрагенти на ищеца в страната. Твърди, че при посещенията
на тези обекти, на ответника били предавани пари, представляващи стойността от
предишни доставки или от конкретната доставка, които той поемал задължение да предаде
на ищеца. Сочи, че на 11.01.2016г. на ответника бил възложен курс до град Варна
с товарен автомобил „Ман
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.Е.И.
да заплати на ищеца сумата от 9302.17 лв., представляваща обезщетение за липса
в пълния й размер, по повод изпълнение на трудовите му задачи на 11.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира всички
разноски пред първата инстанция.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от Д.Н.П. и от пълномощника си – адвокат Л.И.
от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът Н.Е.И. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника си – адвокат М.Н. от ВТАК, депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът изразява становище, че предявеният
иск е допустим. Оспорва изцяло предявената искова претенция, както по
основание, така и по размер. Счита, че същата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлено изцяло, ведно със следващите се от това правни
последици. Не оспорва твърдението, че е бил в трудовоправни отношения с ищеца
по силата на сключен трудов договор от 02.11.2015г., който е изменен в частта
относно размера на трудовото възнаграждение и длъжността от “шофьор” на “шофьор
на товарен автомобил”, с допълнително споразумение между страните от 01.01.2016г.
Не оспорва и твърдението, че трудовоправното отношение е прекратено със Заповед
№ 1095/18.02.2016г., на основание чл.326,ал.1 от КТ. Не спори и това, че на
11.01.2016г. му е бил възложен курс до гр. Варна. Оспорва изцяло първоначално
наведеното в искова молба твърдение за проявена от негова страна небрежност,
изразяваща се в оставяне на сумата пари в кабината на камиона при разтоварването
на стоката в района на Западна промишлена зона гр. Варна, в резултат на което да се е стигнало до причиняване на
имуществени вреди в претендирания размер. Оспорва твърдението за наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди от ищеца и противоправното
поведение на ответника, който не бил положил необходимата грижа за опазване на
парите, като ги е оставил без надзор в кабината на камиона и без възможност
охранителните камери на обекта да ги охраняват. Твърди, че последният склад по
маршрута му, където е трябвало да достави стока на въпросния ден, се е намирал
в района на Западна промишлена зона в гр. Варна, и когато пристигнал на мястото,
той е паркирал камиона пред склада на фирмата и започнал да разтоварва стоката,
като преди това е заключил всички врати на камиона. Заявява, че парите, които
бил събрал от предходните посещения при другите търговци, са били прибрани в
джоб зад предната дясна седалка, без възможност да бъдат видени или забелязани
отвън. Твърди, че сумата е била предимно в дребни банкноти, с голям обем, и
именно поради тази причина е било невъзможно да разтоварва стоката и
едновременно с това да съхранява парите в себе си. Сочи, че след като е
приключил с разтоварването, влязъл в кабината на камиона, за да добави парите
от последния склад към общата сума, която бил събрал преди това от другите търговци,
но установил че парите липсват и веднага след това И. информирал един от
работниците в склада за случилото се и подал сигнал на тел. 112. Посочва, че междувременно
се е свързал и с лицето Я.Я., който отговарял за охранителните камери на обекта,
и с неговото съдействие веднага прегледали записите, на които се виждал камиона
и то изцяло. Заявява, че дошлите на място разследващи полицаи установили, че
ключалката на предната дясна врата на управлявания от ответника камион е
разбита, а на записите от камерите се вижда изцяло камионът и спирането на бус
до него, но без да може да бъде разчетен регистрационният му номер, като тези
констатации са отразени в хода на разследването по законоустановения ред. Сочи,
че по случая е образувано досъдебно производство № 56/2016г. по описа на 111-то
РУ - ОДМВР-Варна, за престъпление по чл.194,ал.1 от НК, за това, че на
11.01.2016г. в гр.Варна, от кабината на товарен автомобил “МАН
Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно,
при положение, че бъде приета от съда твърдяната проявена небрежност от страна
на работника, счита, че искът следва да бъде уважен единствено до размера на
уговореното месечно възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.206 от КТ, а
исковата претенция за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли съда да му присъди разноски.
В съдебно заседание, ответникът, представляван от
пълномощника си – адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Оспорва
предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения
иск и да му присъди направените по делото разноски. Алтернативно моли съда, в
случай че отчете наличие на небрежност от страна на работника, да приеме, че
той следва да отговаря съобразно разпоредбата на чл.206,ал.1 от КТ, в размер на
вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, в размер
на сумата от 435 лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното :
Безспорни в
настоящото производство са фактите, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 166/03.11.2015г., по
силата на което Н.Е.И. е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” при ЕТ „М.
– Д.П.”*** , считано към датата 11.01.2016г. Съдът е приел за безспорни и
фактите, че с горепосочения трудов договор страните са уговорили месечно трудово
възнаграждение в размер на 400 лв., заедно с допълнително трудово
възнаграждение към него за трудов стаж и професионален опит, като с
допълнително споразумение № 272 от 01.01.2016г. към горепосочения трудов
договор е изменен размерът на основното месечно трудово възнаграждение на 435
лв. Безспорни са и фактите, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със Заповед № 1095 от 18.02.2016г., на основание чл.326,ал.1 от КТ. Тези
факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи
се в ЛДТ на ищеца.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че на
11.01.2016г. ответникът е изпълнявал трудовите си функции като „шофьор товарен
автомобил” при ЕТ „М. – Д.П.”*** .., като е реализирал курс с товарен автомобил
„МАН
Безспорни в настоящото съдебно производство са и
фактите, че на 11.01.2016г., при и по време на разтоварване на стоки от камиона,
в обект в района на Западна промишлена зона гр. Варна, Н.Е.И. е оставил
горепосочената парична сума в кабината на камиона, като е заключил товарния
автомобил, непосредствено след разтоварването е установил, че сумата липсва,
сигнализирал е незабавно за това на тел. 112, след което местопроизшествието е
посетено от дежурни служители на полицията. Безспорни са и фактите, че по
случая е образувано досъдебно производство № 56/2016г. по описа на III РУ ОДМВР
– Варна, за извършено престъпление „кражба” по чл.194,ал.1 от НК срещу
неизвестен извършител, като наказателното производство е спряно с Постановление
от 25.03.2016г. на прокурор от РП – Варна. От документите, съдържащи се в ДП №
56/2016г. по описа на III РУ ОДМВР – Варна се установява, че с протокол за
доброволно предаване са иззети записи от охранителните камери на фирма „Варна
Комерс”, като при прегледа на записите се вижда червен микробус, с прозорци
отзад на вратите, който спира в близост до камиона, откъдето е извършена
кражбата на пари, но не се вижда някой да се качва в микробуса, вижда се
силует, но не се вижда дали той се качва в камиона и не се вижда рег. № на
буса, защото записите са с лошо качество. Съставен е протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.01.2016г., видно от който камионът, паркиран от
ответника в горепосочената складова база в гр. Варна, е намерен със затворена и
заключена лява врата и затворена, но незаключена дясна врата, като по дясна
врата се вижда на процепа за поставяне на ключа отляво долу и отдясно горе леко
изкривяване.
Безспорни по делото са и фактите, че сума около 9500
лв. не е отчетена от ищеца на работодателя при завръщането му от процесния курс
от гр. Варна.
Видно от приетото писмено доказателство – констативен
протокол от 18.02.2016г., в същия е удостоверено, че вписаната в него комисия в
състав : Д.П. - управител на ЕТ, Х. И.- управител на цех при фирмата, и Н.Ц. –
счетоводител, е констатирала неотчетен оборот от 11.01.2016г. от лицето Н.Е.И.,
на длъжност „шофьор товарен автомобил” от курс до гр. Варна по следните фактури,
издадени на клиенти : № 301282 и 301284/09.01.2016г. на ,,ТОБИЗ
Видно от показанията на св. Я.Я. ***/, свидетелят си
спомня, че един шофьор на камион го е
намерил на двора, шофьорът бил видимо притеснен и споделил, че е изчезнала сума
от камиона. Свидетелят посочва, че веднага отишли в сградата, където са
камерите, разгледали записите, като на едната от камерите паркираният камион се
виждал ясно; шофьорът разпознал камиона си. Видно от показанията на св. Я., на
записа се виждал човек, който обикаля камиона, отдалечава се и се вижда странно
паркирана лека кола, която излиза от базата след това. Свидетелят Я. видял на
камерата един човек, който излиза от предната част на камиона, и друг човек,
който обикаля камиона. Свидетелят посочва, че полицаите отишли там за минути и
той им е предоставил записите.
Видно от показанията на свидетеля М.П. /съпруга на Д.П.
и управител на склад при ЕТ „Мити - Д.П.”/, работата на фирмата е свързана с
производство на стоки за бита и търговия с домашни потреби. Свидетелката
твърди, че практиката на ищеца е наложила стоката да стигне до вратата на
търговското помещение на клиента, като за да стигне стоката им в приличен вид, те
не ползват външна услуга за транспорта й, а извършват тази услуга с техен
транспорт. Видно от показанията на св. П., търговците, с които поддържат добри
търговски практики се обаждат, дават
заявка, изработва се стоката, товари се на камиона и се кара на място, като се
пускат стокова разписка и фактура и се претендира плащането да става в момента
на доставката. Свидетелката твърди, че към 01.01.2016г. шофьорите тръгвали с
натоварена стока, в повечето случаи участвали в товаренето, за да им е
по-удобно при разтоварването, получавали стокова разписка и фактура, както и инструкция
изключително да се внимава с парите, т.е. след като се вземат от шофьора,
парите да са в чанта на врата или в джоб. Видно от показанията на св. П., Н.И.
е работил в тяхната фирма като шофьор, и когато тръгвал на път, той преминавал
инструктажа; при постъпването на работа му закупили удобна чанта, която да носи
през рамо и да е на хълбока, в която да слага получените суми и да ги държи в
нея; И. отчитал парите на съпруга й или на управителя, ако той отсъства. За
кражбата от техния камион разбрала от съпруга си, който й звъннал и й обяснил,
че шофьорът го е уведомил, че парите са изчезнали от кабината на камиона; че
камионът е бил разбит, ограбен и парите ги няма. Свидетелката П. сочи, че звъннала
на шофьора, попитала какво е станало, а той й казал, че ги е скрил зад
седалката на камиона, като е заключил; питал я какво да прави, а тя отговорила
да се обади на полицията, ако смята, че има престъпление. Свидетелката твърди,
че фактурите за тези продажби са включени в дневниците на ищеца, подадени са по
реда, установен от закона, внесли са и ДДС за тези продажби, независимо, че не
е отчетен оборота. Видно от показанията на св. П., ответникът казал, че не е
виновен и не пожелал да носи никаква отговорност, а тя, счетоводителката и
управителят са констатирали, че нямат отчетени пари; съставен е протокол, че
към датата на напускане на Н.И. парите не са постъпили в касата. Свидетелката
посочва, че смъкването на стоката става ръчно, като шофьорът участва в
разтоварването; не само управлява превозното средство, а товари, разтоварва и
носи отговорност.
Видно от показанията на свидетеля Х.И. /главен инженер
при ЕТ „М. - Д.П./, той в повечето случаи също участва в товаренето. Свидетелят
установява, че първо се взема заявка от клиентите, изпълнява се, товари се в
превозното средство, пускат се стокови разписки и фактури, като предаването е
по стокова разписка, а плащането е в брой или чрез банка. Видно от показанията
на св. И., указанията са всеки път да се държат парите в чантичката, която шофьорът
носи, или по джобовете, ако е възможно; И. имал такава чантичка, в която да
слага парите; след като се върне, той трябвало да ги отчете на шефовете. Свидетелят
посочва, че от работодателя си научил, че И. му се е обадил и му казал, че са
го обрали; след това И. му казал, че парите са били в камиона и от там са били
откраднати, докато разтоварва. Свидетелят сочи, че шофьорът участва в
товаренето и разтоварването, предава стоката на клиентите със стоковата
разписка. Не му е известно И. да се е подписвал на инструктаж преди този курс.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема, че предявеният иск с правно
основание чл.211 във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно
основание за присъждане на сумата 9302.17 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от липса, заедно с акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, се явява неоснователен
по изложените по-долу съображения :
Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл.206,ал.1 и ал.2 от КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл.207,ал.1,т.1 от КТ/, а при липси - в пълен размер /чл.207,ал.1,т.2 от КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл.210 от КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл.211 от КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.
Разпоредбата на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ урежда специфичен за отчетническата дейност състав на
увреждане - липса на парични или материални ценности, като пълната имуществена отговорност за липса е приложима
само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за отчетническите
трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с
други трудови функции. Това следва както от императивния характер на
разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност
и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход.
Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че
реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството
на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за обезщетяване на
работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно
поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да
боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите
ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за
управление и пазене, макар че е имал досег до тях /в този смисъл са Решение №
152 от 01.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014г., IV г.о., ГК, Решение № 124
от 23.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 5460/2013г., III г.о., ГК, постановени по
реда на чл.290 от ГПК, и др./.
Съдът приема за безспорно установено от приетите по
делото писмени и гласни доказателства, че през процесния период – м. януари 2016г.,
ответникът Н.И. е бил материалноотговорно лице при ЕТ „М. – Д.П.” гр. Долна
Оряховица, тъй като в качеството си на “шофьор товарен автомобил” при същия ЕТ,
на ответника е било възложено като трудово задължение да съхранява, разходва и
отчита материални ценности - стоките, произведени от ищеца, които ответникът е
бил задължен да натовари в поверения му т.а., да превози и да опази по време на
превоза, да достави и да разтовари в складовите бази на съответните контрагенти
на ищеца, както и съхранява и отчита финансови ценности – парите, получени в
брой при доставката на стоките на съответните купувачи, представляващи цената
на доставената стока, които И. е поел задължение да върне и да отчете на своя
работодател. Тези факти не се оспорват от ответната страна и се потвърждават от
приетите писмени доказателства – длъжностна характеристика за длъжността
„шофьор на товарен автомобил”, писмените материали, съдържащи се в ЛТД на
ответника и в ДП № 56/2016г. и др. Цитираните писмени и гласни доказателства обосновават
извод, че макар и да липсва изрично отбелязване на описаните по-горе задължения
в длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил” при
ищеца, то въз основа на посоченото в т.8 от същата задължение – „да изпълнява и
други конкретни възложени задачи, свързани с изпълняваната длъжност”, ответникът
действително е осъществявал възложените му от работодателя трудови функции, свързани със събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на финансови и материални ценности, като работникът реално е имал
достъп до тях и това е съществена функция на изпълняваната от него длъжност. В подкрепа на този извод
на съда са и приетите гласни доказателства – показанията на свидетелите И., П.
и Я., които съдът кредитира досежно сочените от тях факти, че ответникът е бил
задължен да участва в товаренето и разтоварването на стоките, да превозва и
предава стоките на клиентите срещу стокови разписки и фактури, да приема
плащането в брой и да отчита получените суми на работодателя, както и че И.
реално е осъществявал тези трудови функции по време на трудовото си
правоотношение с ищеца, в т.ч. и на датата 11.01.2016г. При тези безспорно
установени по делото факти, съдът приема, че през процесния период от време
ответникът е осъществявал отчетническа дейност по смисъла на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, вкл. при и по време на изпълнение на
трудовите си задължения на 11.01.2016г., когато на същия са поверени за превоз,
съхраняване и доставка стоково-материални ценности, собственост на
ищеца-работодател, подробно описани в приложените по делото фактура №
**********/09.01.2016г., фактура № **********/09.01.2016г., фактура №
**********/09.01.2016г., фактура № **********/09.01.2016г., препис-извлечение
от дневник за продажбите за м.01.2016г. на ЕТ „М. – Д.П.”, препис-извлечение от
дневник за покупките на „Тобиз
Съдът счита, че в настоящия случай се установява и
наличието на щета, но без същата да съставлява предпоставка за ангажиране на
пълната имуществена отчетническа отговорност като липса, по смисъла на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, т.е. като състояние на неотчетност с неустановен
произход, и без да са налице безспорни, категорични и съставени по предвидения
за това ред доказателства, относно размера на липсата на съхраняваните и
отчитани, в изпълнение на отчетническата дейност от ответника, финансови ценности.
Действително, от всички приети по делото писмени и гласни доказателства се
установява и ответникът не спори обстоятелството, че на 11.01.2016г., при и по
повод изпълнение на служебните си задължения по разтоварване на стоки от
камиона в обект в района на Западна промишлена зона гр. Варна, след приключване
на разтоварването, същият е констатирал липсата на паричната сума от около 9500
лв., намираща се в управлявания от него товарен автомобил „МАН
Съдът счита, че в случая не се установява и другата,
изискуема от закона предпоставка за реализиране пълната отговорност на
отчетника, а именно : вредата да е причинена при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения. С осъдителния иск по чл.211 от КТ във вр. чл.207,ал.1,т.2
от КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник,
осъществяващ отчетнически функции при констатирана липса в повереното на
отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен
произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не
подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на
отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената (чл.126,т.8 от КТ) за опазване имуществото на работодателя.
Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес
законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на
негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения
за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл.204 от ЗЗД), оправдан стопански риск; на неизбежна
отбрана или крайна необходимост (чл.46 от ЗЗД), поради изпълнение на
неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен
работодателят (чл.83,ал.1 от ЗЗД), като за доказване на тези възражения са
допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания (в
този смисъл т.14 от Постановление № 5 от 15.10.1955г., Пленум на ВС РБ). При
възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от
отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил
задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на
отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с
характера на работата (чл.127,ал.1,т.2 от КТ); да осигури условия, осигуряващи
обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника
стоково-материалните ценности. Наред с това, според посоченото ППВС № 5/15.10.1955г.,
отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е
могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина.
Съдът приема за безспорно установено от приложените
към настоящото дело писмени и гласни доказателства, че щетата в случая не е с
неустановен произход, а е в резултат на извършена кражба. Тези факти се
установяват на първо място от писмените материали по приложеното ДП № 56/2016г.
по описа на III-то РУ ОД МВР – Варна, видно от
което, същото е образувано за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК срещу
неизвестен извършител; в хода на проведеното разследване, с протокол за
доброволно предаване са иззети записи от охранителните камери на фирма „Варна
Комерс”, като при прегледа на записите се вижда червен микробус, с прозорци
отзад на вратите, който спира в близост до камиона, откъдето е извършена
кражбата на пари, но не се вижда някой да се качва в микробуса, вижда се
силует, но не се вижда дали той се качва в камиона и не се вижда рег. № на
буса, защото записите са с лошо качество; съставен е и протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.01.2016г., видно от който камионът, паркиран от
ответника в горепосочената складова база в гр. Варна, е намерен със затворена и
заключена лява врата и затворена, но незаключена дясна врата, като по дясна
врата се вижда на процепа за поставяне на ключа отляво долу и отдясно горе леко
изкривяване. Фактите, че в случая е извършена кражба на парични средства и
документи – стокови разписки, намиращи се в паркирания от ответника товарен
автомобил „МАН
Предвид изложените дотук
съображения, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл.207,ал.1,т.2 от КТ по отношение на ответника Н.И.,
поради което същият не следва да носи пълна имуществена отговорност за липса на
9302.17 лв. Поради това, съдът приема, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на исковата молба –
29.08.2016г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на ответника ищецът да му заплати направените по делото разноски за платен депозит за призоваване на свидетел в размер на 70 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.211 във вр.
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, предявен от ЕТ „М. – Д.П.” с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление : гр. Долна
Оряховица, ул. „Бачо Киро” № 4, представлявано от Д.Н.П., чрез процесуален
представител : адвокат Р.И. от ВТАК, против Н.Е.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за
заплащане на сумата 9302.17 лв. /девет хиляди триста и два лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за липса в пълния й размер, претендирана от работник, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности, заедно с
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на исковата молба – 29.08.2016г., до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ „М. – Д.П.” с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. Долна Оряховица, ул. „Бачо Киро” № 4,
представлявано от Д.Н.П., ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Е.И. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 70 лв. /седемдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за депозит за призоваване на свидетел,
както и СУМАТА от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………