Решение по дело №1469/2008 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 294
Дата: 13 май 2009 г. (в сила от 24 април 2012 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20085510101469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е     №........

гр.Казанлък, 13.05.2009 год.

                                 

В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря........................С.К................................................................като разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№1469 по описа за 2008 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

                Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

                Ищецът твърди, че на 15.05.2006 г. в гр.Т. чрез клон : 705 на “Банка ДСК” ЕАД, превел по сметка на същата банка на името на ответника В.А. *** лв. с отметка във вносната бележка, от служителя на банката като основание за плащане “с-но договор”. Между него и ответницата липсвали и в последствие не са възникнали договорни или каквито и да било други правоотношения и с извършеното плащане тя получила претендираната сума без основание. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 21000 лв., представляваща платени без правно основание, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.

                 Ответницата оспорва иска като неоснователен със следните възражения: На 15.05.2006 г. бил сключен между ищеца като купувач и С.Т.А. - продавач договор за покупко-продажба на дървесина. Продавачът С.А. - нейн брат бил упълномощен от нея и останалите наследници да ги представлява и да сключва договори от тяхно име и за тяхна сметка и при сключване на договора с ищеца той бил техен пълномощник. Пълномощника им упълномощил ищеца да получи позволителните за сеч и кочан за добитата дървесина от ДЛ гр.Плачковци, за което се изготвило пълномощно от 15.05.2006 г. от Нотариус С.И., който удостоверил и подписите в договора за продажба на дървесина. Тъй като не се предвиждала форма за сключване на договор от подобен характер пълномощника й избрал писмена форма с посочена примерна цена-1000 лв. Тъй като стойността на добитата дървесина, след позволителното за сеч, била значително по-висока, ищецът заплатил реалната цената- 21000 лв., чрез превод на 15.05.2006 г. В сключеният договор се предвиждал начин на плащане- по банков път на сметка на продавача и тъй като по това време само тя имала открита сметка, се съгласила договорената сума да бъде преведена на нея, като на 16.05.2006 г. превела сумите на останалите наследници. Упълномощили брат си с друго пълномощно от 15.08.2006 г., направено от нотариус И.Г. с район РС-Казанлък да ги представлява по повод сделки с наследствените земи и гори в общ.Т. и не се занимала активно със тези семейни въпроси. Признава, че сумата от 21000 /двадесет и една хиляди/ лв. е приведена по банковата и сметка като дължимо плащане по договор за покупко-продажба на дървесина. Нито пълномощника й по сделката, нито упълномощителите знаели, че има недължима сума, която не е платена. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

                Не е спорно, а и от представената от ищеца вносна бележка от 15.05.2006 г. на “Банка ДСК” АД клон:705  се установява, че ищецът внесъл по сметка с титуляр: В.Т.А. сумата 21000 лв., с основание: с-но договор. Не е спорно, че сумата от 21000 лв. е получена от ответницата.

                От договор за покупко-продажба на дървесина, с нот.заверка №1563/15.05.2006 г. на нотариус С.И., рег.№516 на НК с район РС-Т., сключен между С.Т.А. в качеството на продавач и М.Ц.Н. в качеството на купувач е видно, че продавачът прехвърлил на купувача правото на собственост върху дървесината, добита от купувача по дървесни видове и сортименти съгласно спецификация на количествената дървесни видове, неразделна част от договора-чл.1, а купувачът приел да добие дървесина от имот, собственост на продавача, представляващ гора- имот №132001 по картата на  с.С. с площ от 98806 кв.м., възстановен с Решение №8/06.07.2000 г. на ПК-Т. - чл.2 от договора. Съгласно чл.3 от договора срещу прехвърляне на собствеността върху дървесината купувачът се задължил да заплати на продавача сумата от 1000 лв. по банков път по сметка на продавача в срок от 3 календарни дни от подписване на договора. Към договора е приложена “Спецификация на различни видове предлагани за продажби съгласно предварителен договор” като неподписан частен документ, който е оспорен по реда на чл.193 от ГПК досежно истинността на съдържанието. Тъй като в хода на производството не се установи авторството и верността на документа, той не представлява годно писмено доказателство и следователно не се ползва с доказателствена сила.

           Съгласно заверено копие на пълномощно, нот.заверено, С.Т.А. от с.О. упълномощил М.Ц.Н. *** да изсече маркирания от ДЛ материал и дърва за огрев от имот по картата на  с.С. с площ от 98806 кв.м. Представени са 2 бр.позволителни за сеч №0045716 и №0007658, издадени от ДЛ гр.П. на името на М.Ц.Н. *** със срок за извършване на сечта от15.06.2006 г.до30.11.2006 г. и от 04.05.2007 г. до 20.11.2007 г.

             Съгласно показанията на св.С.А., с ищеца договорили 21000 лв. за продажба на дървесината от наследствени имоти, която да му бъде платена в брой, но той не се съгласил, тъй като искал да му бъдат преведени по банкова сметка, която в последствие записали в договора. Уведомил ищеца, че сметката не е негова, а на сестра му. Подписали договор за 1000 лв./”…След като беше напечатал договора, при нотариуса видях, че е за 1000 лв., а не за 21000 лв., за да не плаща високи данъци…”/. Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на св.С.А., тъй като е страна по договора, брат на ответницата  и е заинтересован свидетел от изхода на делото, и с оглед на чл.172 от ГПК приема, че показанията му обслужват каузата на ответника.    

                Съгласно показанията на св.Ст.А., парите били преведени по сметката в “Банка ДСК” гр.Т. и след превода сумата била разпределени между останалите наследници съобразно наследствените им квоти. Съдът счита, че следва да кредитира в тази част показанията на св.Ангелов тъй като кореспондират с вносна бележка от 15.05.2006 г.

             От показанията на св.Б.Б. се установява, че ищеца осъществявал контакти само с продавача А. От показанията на св.П.С. се установява, че извършили за сметка на ищеца сеч на дървесина в имота на продавача от лятото на 2006 г. до м.10.2006 г. /”…Понякога помагам на М.. През 2006 г. той трябваше да извърши сеч в м.”К.” Аз организирах хората и съблюдавах сечта. М. ми показа, че има договор за сечене на гората и ме заведе на мястото. Два пъти с момчетата сме ходили през 2006 г. Това беше лятото. Някъде м.10.2006 г. сечта приключи В началото на м.05.2007 г. М. отново ме помоли да събера хората и организирахме сечта….”/.         

             Видно от заверено копие на пълномощно, нот.заверено лицата Г.А.Т., А.Т.А., Ц.Т.А. и В.Т. ***  упълномощили С.Т.А. от с.О. да ги представлява “пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица във връзка с подготовка и изготвяне на всички документи по продажба на наследствените им гори и земи възстановени с посочени решения, да ги представлява при определяне на продажната цена, сключването на предварителен и окончателен договор с купувача пред нотариус, както за сумата определена в предварителния и окончателния договор да бъде преведена от купувача по сметка, да изготви и представи на купувача спецификация на различните видове дървесини по количество и цена, която да бъде неразделна част от договора за покупко-продажба”… и др. От удостоверение за наследници №39/11.05.2006 г. е видно, че упълномощителите и упълномощения са законни наследници на А.Т.Т., а С.Т.А. и ответницата са брат и сестра.

             По реда на чл.176 от ГПК ищецът обяснява, че сумата от 21000 лв. превел на основание гаранция по сключен със С.А. договор за сумата 1000 лв. за 98 дка. гора в местността “К.”. Отишли със С.А. в банката и той започнал да диктува на касиера номера на сметката. След превеждане на парите получил договора.

            По реда на чл.176 от ГПК ответницата обяснява, че сметката в “Банка ДСК”, посочена от ищеца е нейна  и е получила сумата от 21000 лв. Не е сключвала договор с ищеца и не е осъществявала контакти с него, не е имала и други отношения с него. В деня, в който била преведена сумата 21000 лв. се събрали  наследниците, които получили дела си.

              От представеното заверено копие на нотариално дело се установява, че  С.Т.А. лично и като пълномощник на Г.А.Т., А.Т.А., Ц.Т.А. и В.Т.А. продал на Н.Д.С. подробно описани в нотариален акт 14 бр. недвижими имоти в землището на с.С., възстановени на наследници на А.Т.Т., в т.ч. имот с площ от 98806 кв.м.               

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                 Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД постановява, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Ищецът твърди, че е превел по сметка на ответницата сумата от 21000 лв. без основание.

                 Ответницата противопоставя възражение, че преведената по нейната банкова сметка сума от 21000 лв. е по изпълнение на договора за покупко-продажба на дървесина, сключен между ищеца и С.Т.А. като нейн и на Г.А.Т., А.Т.А., Ц.Т.А. пълномощник.                

               Представеният до делото договор за покупко-продажба на дървесина от 15.05.2006 г. е сключен между ищеца и С.Т.А. и тъй като не е посочено, че продавачът го сключва като пълномощник на ответницата и др.наследници, то договорът е породил права и задължения само за сключилите го страни- арг.чл.20а и чл.21 ал.1 от ЗЗД. Общ принцип в гражданското право е, че договор за продажба на чужда вещ не е нищожен, поради което доводът на ищеца за нищожност на договора за покупко-продажба на дървесина от 15.05.2006 г. поради обстоятелственото, че продавачът не е собственик на цялата вещ е несъстоятелен. Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД нищожен е договорът, който няма основание или има невъзможен предмет. Липсата на предмет не прави договора нищожен. Невъзможен предмет ще е налице тогава, когато веща е извън гражданския оборот и когато липсва обект на правоотношението. Настоящият случай не е такъв. Предметът на договора от 15.05.2006 г., т.е. обекта на правоотношението, е дървесината от имота, индивидуализиран в чл.2 от договора, която купувачът ще добие след снабдяване с позволително за сеч -чл.8 от договора, а в позволителното за сеч е посочен дървесния вид, категорията дървесина и дърв.маса в куб.м. Следователно договорът не е без предмет. Не е налице и невъзможен предмет, тъй като дървесината, за която е сключен договорът,  реално е съществувала към 15.05.2006 г. поради което договорът не е без невъзможен предмет.

           В чл.3 ал.1 от договора за продажба на дървесина от 15.05.2006 г. е договорена цената- 1000 лв. и начина на плащане. По делото не се доказа че сметката, посочена в договора и сметката, по която ищецът купувач е превел процесната сума е идентична. Действително законодателство не предвижда форма за сключване на договори за покупко- продажба на дървесина, но тъй като страните по него са предпочели писмената форма, то всички изменения и допълнения по договора следва да се извършват в писмена форма между тях-арг.чл.11 от договора от 15.05.2006 г., чл.20а ал.2 от ЗЗД. В тази връзка всяка устна уговорка, която променя съдържанието на писмения договор не поражда действие. Цената е съществен елемент на договора за продажба и следва да бъде определена от страните или да е поне определяема. В настоящия случай цената е определена в него и като съществен елемент, тя може да бъде изменяна само по взаимно съгласие, облечено в писмена форма- арг. чл.11 от договора. По делото не са представени писмени доказателства, че договорената цена е изменена на 21000 лв. Задължение на купувача е да заплати посочената в договора цена- чл.7.1 от договора. Изпълнението на това задължение трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, в противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него- арг. чл.75 ал.1 от ЗЗД.  Макар, че липсват доказателства продавачът да е овластил ответницата-трето лице по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД да получи изпълнение по договора, то с потвърждаване на действията от продавача св.Стоян Ангелов за получаване на парите от ответницата той е приел  изпълнение от ищеца досежно заплащане на договорената цена от 1000 лв. Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът купувач, в изпълнение на договора за продажба на дървесина от 15.05.2006 г. е изпълнил задължението си и е заплатил на продавача чрез ответницата като трето лице договорената сумата от 1000 лв. Предявеният иск за частично основателен. Не се установи наличие на облигационно отношение между страните по делото, което да е било основание за плащането от ищеца на сума от 20000 лв. Ищецът доказа фактът на плащане на сумата от 21000 лв., а ответницата не доказа, че е налице основание за получаването на част от нея, а именно- на 20000 лв. Искът е доказан за сумата от 20000 лв., а в частта до 21000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответницата дължи връщане на получената без основание от ищеца сума от 20000 лв., ведно със законната лихва от 03.09.2008 г. до окончателното изплащане.

               Ответникът следва да заплати на ищеца съгласно чл.78 ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 1419 лв.

                Ищецът следва да заплати на ответницата 15 лв.съдебни разноски съгласно чл.78 ал.2 от ГПК.

                Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

                ОСЪЖДА В.Т.А., с ЕГН-********** *** да заплати на М.Ц.Н., с ЕГН-********** *** сумата от 20000 лв.получена без основание, ведно със законната лихва от 03.09.2008 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска  в частта до претендираните 21000 лв. като неоснователен.

                ОСЪЖДА В.Т.А., с ЕГН-********** *** да заплати на М.Ц.Н., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на 1419 лв.

                ОСЪЖДА М.Ц.Н., с ЕГН-********** *** да заплати на В.Т.А., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на 15 лв.

                   

                

                 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                          Районен съдия: