№ 857
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500839 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивна жалба на „ПИ МАРКЕТ"ЕООД гр. София,
представлявано от управител П.К.Б. срещу ЧАСТ от решение №260091 от
14.02.2022г. по гр.д. №243/2021г. на ВРС, 25 с-в, с която е бил осъден на
осн. чл.72 ал.2 от ЗЗД да заплати на „ИНТЕЙК" ЕООД, сума от 5511.64лв,
получена от него като путативен (неистински, но овластен от
обстоятелствата) кредитор (правоприемник по непротивопоставима цесия)
като част от принудително събран притежаван от ищеца дълг, установен в
изпълнителен лист в полза на неговия праводател (помагачът „КНМ
Груп“ЕООД) срещу платеца „Енерго-про продажби" АД.
Въззивникът „ПИ МАРКЕТ"ЕООД, чрез законния си представител
обосновава оплаквания за недопустимост на решението поради ненадлежно
сезиране на съда с претенция, основана на фактически твърдения, които не
съответстват на искането за присъждане на получено от мним кредитор
плащане. Сочи, че първоинстанционния съд в нарушение на задължението си
да докладва делото, не е обявил твърдения на ищеца по фактическия състав на
хипотеза на чл. 75 ал.2 ЗЗД и така е накърнил правото на защита на
ответниците. Сочи и наличие на процесуална пречка поради висящност на
друг процес за същото материално право. Отделно счита, че като форма на
неоснователно обогатяване(при липса на мандатно отношение) претенцията
на претендиращия да е действителен кредитор има субсидиарен характер.
Според въззивника интересът на такъв ищец да търси компенсация за
1
неоснователно обогатяване липсва, доколкото той разполага с иск срещу своя
праводател, с който се намира в облигационна връзка. Позовава се и на
обвързването на ищеца като правоприемник на ищец, признат за кредитор по
събраното вземане с установените във влязло в сила решение носители на
спорното вземане.
Извън тези оплаквания, които могат да се отнесат към оспорване на
наличието на процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за
упражняване на право на иск, въззивникът сочи неправилни изводи по
установяване на обстоятелства, които не съответстват на уреден в закона
фактически състав, пораждащ предявената от ищеца претенция. Сочи, че като
добросъвестен приобретател на права по изпълнителния лист е получил
плащане не от длъжника, а от съдебния изпълнител в резултат на плащане по
запор на трето задължено лице – банка след прилагане на необжалвани и
стабилизирани действия по изпълнителен способ, което според взискателя
изключва както каквото и да е неоснователно обогатяване на получилия
удовлетворение на собствено основание взискател, така и погрешното
насочване на плащане от самия длъжник към недвусмислено фактически
овластен мним представител, действащ от името и за сметка на друг
действителен кредитор. Отделно се оплаква и за неправилно приложен закон
при преценката на въпроса относно правата на конкуриращите се
правоприемници и разрешаването му според момента на уведомяване на
длъжника. Сочи, че тези въпроси са ирелевантни за възникване на
неоснователно обогатяване, тъй като значение има само цесията на получилия
плащането взискател, а нейното действие не е отпаднало и затова е
достатъчна като основание в полза на въззивника да събира за себе си
спорната сума. Отделно оспорва значението на уведомяване на длъжника за
легитимацията на взискателя, като счита, че с пропускането на защита срещу
упражнените права по изпълнителния лист, качеството му на кредитор е
стабилизирано и длъжникът е погасил редовно дълга.
Въззивникът излага и оплаквания по неправилно оценените
доказателства за отпадането на действието на цесията в полза на ищеца, като
сочи че същата е била развалена от помагача „КНМ Груп“ЕООД след
отправено уведомление за разваляне към цесионера, като последващия анекс
(без достоверна противопоставима на въззивника дата, но с вписана
декларация за притежание на дълга от цедента) не е отменил правото на
цедента за разваляне поради неизпълнение, още повече че с него били поети и
допълнителни задължения, за които липсва доказано изпълнение. Сочи, че в
обжалвания акт не са разгледани и възраженията по недействителността и
развалянето на цесията в полза на въззиваемия ищец.
Моли съда да обезсили, евентуално (макар и формулирано като
алтернативно искане) да отмени решението по неоснователния осъдителен
иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Интейк" ЕООД депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакванията срещу допустимостта и
правилността на постановеното решение. Позовава се на интерес от
присъждане на вземане, очертано по твърденията на ищеца като породено от
извършено плащане на кредитор, неоснователно легитимиран като
правоприемник на взискател-субституент по изпълнителен титул, издаден за
2
вече придобито от ищеца материално право на вземане. Сочи че правилно са
установени всички относими факти относно сключване на цесия и
уведомяване на длъжника по нея, антидатиране на другата цесия, издаването
на изпълнителния лист по присъдено след придобиване от ищеца вземане в
полза на субституента (помагача „КНМ ГРУП" ЕООД) и ползването му от
претендента като взискател (въззивника „ПИ МАРКЕТ"ЕООД) в
изпълнителен процес за получаване на изпълнението на част от сумата,
дължима от осъдения платец. Излага подробни доводи по действието на
договора за цесия, овластяването на представителя на цесионера и
добросъвестното договаряне на разпореждането с конкретен дълг, спогодба-
анекс относно насрещните задължения на прехвърлителя и приобретателя,
вкл. и за предаване на изпълнителни лист по вече съобщени цесии,
непротивопоставимост на второто прехвърляне, като намира за правилни
изводите на съда за признаване на титулярството на ищеца върху спорното
вземане и произтичащото от него отричане на качеството на действителен
кредитор на получилия плащането по изпълнителния лист, издаден на името
на праводателя. Счита за неоснователни всички възражения на въззивника
относно интереса му да търси защита с осъдителен иск и за недействителност
на договорена във вреда на представлявания отчуждителна сделка, като
допълнително насрещно обосновава валидното договаряне на своята цесията
от пълномощника на цедента-помагач, като съпоставя икономическия интерес
на кредитора да отстъпи правото си срещу поемане на собственото му
задължение за разходите по придобиването на дълга.
Поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение спрямо
този ответник.
Допълнително, в хода на въззивното производство въззивника „Пи
маркет" ЕООД се позовава и на новонастъпил факт, като сочи, че е сключил с
праводателя си - помагача ”КНМ Груп” ЕООД, нов договор за изменението на
своята цесия в мандат за събиране на дълг, който е бил и изпълнен с отчет на
получената от взискателя по изпълнителния лист сума, потвърдено в спогодба
от 01.04.2022г.
В пледоарията си по същество въззивникът, чрез пълномощник адв. Я.,
поддържа доводи за недопустимост на претенцията като се позовава на
стабилитета на изпълнителния титул и наличното основание за събиране на
дълг, което изключва легитимация на взискател по иск за неоснователно
разместване на блага. Счита, че интерес от субсидиарен иск за неоснователно
обогатяване липсва при наличие на облигационна връзка с цедент – длъжник
на ищеца, а след отчета на мандата в полза на лицето, посочено като кредитор
в изпълнителния лист не може да се обоснове наличие на каквото и да е
обогатяване.
Пълномощникът на въззиваемата страна по същество поддържа
изложените вече съображения, като в допълнително писмено становище
оспорва доказателствената стойност на новопредставените документи, като
сочи, че удостоверените в тях изявления не кореспондират на поведението на
страната, действала лично като взискател, не са противопоставими на ищеца,
а съглашенията нямат и предмет, тъй като са удостоверени като сключени
след като вземането по листа вече е било събрано, съответно прехвърляемото
вземане е погасено.
3
Участвалото в първоинстанционното производство трето лице ”КНМ
Груп” ЕООД като помагач на въззивника, чрез законния си представител
излага в пледоарията по същество своето становище в подкрепа на
оплакванията на подпомаганата от него главна страна, като сочи, че
твърденията на ищеца не съответстват на фактическия състав, пораждащ иск
срещу овластен по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД кредитор, какъвто взискателя
по изпълнителния лист не е. Посочва и опорочаването на договорите,
представени по делото от ищеца, като изрично се присъединява към
оплакването във въззивната жалба относно необсъденото действие на
отправените от цедента покани за изпълнение на дълг с настъпил падеж и
последвалото разваляне на договора, от който ищеца извлича своите права.
Само въззиваемата страна претендира и за присъждане на разноски,
посочени в списък по чл. 80 ГПК (л. 75).
Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното
производство въззивният съд е разгледал в определение №1615/26.04.2022г.,
допълнено в открито заседание с новите факти, които ще следва да обсъди по
същество.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част.
Обжалваното решението на първоинстанционния съд е действително
(по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г.
на ВКС).
С обжалваната част от решението първоинстанционният съд е разгледал
осъдителна претенция предявена срещу въззивника, който в срока за отговор
е упражнил и право да привлече помагач. Съдът е допуснал привличането и е
отразил в мотивите на акта по същество становище на третото лице „КНМ
Груп" ЕООД, вкл. и предявено от него самостоятелно възражение за
разваляне на договора за цесия, легитимиращ по твърденията му ищеца като
действителен кредитор. Участието на това трето лице обаче не е намерило
отражение в постановения от първата инстанция диспозитив, а това осуетява
точното индивидуализиране на спора и обвързаните от решаването му лица.
Въззивният съд намира, че посоченият порок подлежи на отстраняване по
реда на чл. 247 oт ГПК без да затруднява въззивното разглеждане на спора
между главните страни по същество, тъй като помагачът е бил уведомен за
упражненото право на жалба на подпомагания въззивник и е реализирал
защита по същество. Поправката на първоинстанционният акт не е обвързана
със срок, а доколкото ще действа с обратна сила може да бъде извършена и
след приключване на въззивното производство.
При предявяване на иска си ищецът цесионер(„Интейк" ЕООД) твърди,
че е придобил парично вземане с валидно прехвърляне съобщено на
длъжника в хода на висящ съдебен процес, като придобития спорен дълг е
4
бил присъден в последствие в полза на праводателя (ответника „КНМ
ГРУП“ЕООД), който получил и издадения за него изпълнителен лист.
Ищецът описва като факти на нарушение на правата му, поведението на друг
цесионер (ответника „Пи Маркет“ЕООД), който неоснователно и въз основа
на непротивопоставима сделка (съобщена на длъжника по-късно), се е
легитимирал като приобретател на същото вземане от същия цедент, като е
предприел и принудително събиране на дълга от свое име срещу вече
уведомения за предходна цесия в полза на ищеца осъден длъжник. Твърди, че
по този начин се е представил за титуляр на правата по изпълнителния лист
без да е притежавал и правото на вземане и е получил плащането на
събраната от цедирания длъжник сума по изп. дело 635/2019 г. без наистина
да има основание за това изпълнение.
Макар че в първоначалната искова молба (първоначално образувана в
дело № 7396/20г на ВРС) са били изложени и обстоятелства по още едно
изплащане на друга част от дълга в полза на друг претендент за същото
вземане, тези факти са част от останалата необжалвана част от осъждането на
втория ответник и нямат отношение към настоящия процес.
Макар и твърде лаконичен осъдителният диспозитив съответства изцяло
на така описаните в исковата молба обстоятелства за основанието на
породеното право на иск на действителния кредитор срещу друго лице,
получило плащане по начин, който освобождава длъжника с погасителен
ефект – в случая чрез съдебния изпълнител, който е удовлетворил лице,
ползвало издаден изпълнителен лист на праводателя на претендента-ищец.
Посочената специална хипотеза на чл. 75 ал.2 ГПК в диспозитива визира
именно претенция на истински кредитор(какъвто първият цесионер твърди че
е) срещу втория претендент(легитимирал се като взискател, но не с лично
негово право, а с конкретно индивидуализирано по размер, основание и
страни вземане(част от сума от 5 5561.64лв., дължима от „Енерго-про
продажби" АД като недължимо събрана от клиент ЕТ“И.И.“), установено в
изпълнителния лист като присъдено в полза на праводателя цесионер "КНМ
Груп" ЕООД. Затова и оплакването на въззивника „Пи Маркет“ЕООД за
недопустимо предявяване и разглеждане на нередовен иск не е основателно.
Въззивникът оспорва така очертаното право на осъдителен иск с
поредица от възражения срещу предпоставките за неговото възникване и
упражняване.
На първо място изцяло неотносими към този спор са доводите,
основани на общия иск за неоснователно обогатяване, чийто характер
несъмнено е субсидиарен. В случая обаче ищецът не е предявил иск по чл. 59
ЗЗД, а изрично е обосновал своята претенция с липса на действително
титулярство на материално право на взискател, получил изпълнение въз
основа на овластяване с изпълнителен титул, издаден на субституент на
действителен и различен от него титуляр. Като преюдициален спор е очертан
въпросът за действителното притежание на права върху вземането за
паричната сума като правен спор между конкуриращи се претенденти,
черпещи правата си по отделно от един и същ общ праводател-процесуален
субституент. В този смисъл е докладвана претенцията и не е налице толкова
съществена непълнота на доклада, че тя да е накърнила права на ответника.
Напротив, ясно е посочено, защо ищецът счита себе си за действителен, а
5
ответника за неистински кредитор, кои са недвусмислените обстоятелства на
овластяването му(употреба на неоснователно предаден му изпълнителен лист)
и кое точно плащане (принудително събрано от съдебен изпълнител) е
погасило вземането по начин изключващ недобросъвестност на длъжника.
Затова въззивният съд намира за изцяло неотносими всички доводи, изложени
във връзка с предпоставките на общия иск за неоснователно обогатяване (вкл.
наличието на основанието, за които е издаден изпълнителния лист, наличието
на цесия като основание за прехвърляне на произтеклите от това основание
права; липсата на лично обогатяване на взискателя след разкриване на
трансформирането на цесията в мандат и отчета в полза на субституента;
липса на обедняване на цесионер при съхранен иск към цедента).
Не е налице и сочената от въззивника пречка за упражняване на правото
на осъдителен иск поради едновременната висящност на друг процес за
същия спор. От една страна, първоинстанционният съд е преценил, че
предмет на гр.д. 18318/19г е бил въпросът за материалното право на ищеца, но
при преценка на посоченото от ответника определение и особено на
окончателния акт по това дело (приключило с прекратяване на делото) няма
никакво съмнение, че се касае за преюдициалния въпрос за титулярството
върху цедираното вземане, а не до притезанието на действителен кредитор
спрямо получил плащане путативен кредитор. От друга страна,
прекратяването на процеса по посоченото гражданско дело с обратна сила
заличава последиците от висящност на това дело и то повече не може да се
третира като пречка за упражняване на правото на ищеца по спора, с който
съдът е сезиран понастоящем. Напротив, именно интересът от сега
разглеждания спор е бил отчетен като изключващ отделното установяване на
преюдициални въпроси предмет на паралелното и вече прекратено дело.
Разгледаният спор не е идентичен и с разрешения спор за дължимост на
платеното вземане от осъдения ответник „Енерго-про продажби" АД в полза
на кредитор "КНМ Груп" ЕООД и установителната сила на присъдено нещо
по гр.д. 12813/14г. на ВРС. Решението по това дело препятства повторно
повдигане на спор между обвързаните от стабилното решение страни,
включително и правоприемниците в хода на процеса, каквито се твърди да са
двамата спорещи цесионери, които имат еднакво положение като
правоприемници на главна страна по приключилия спор. Въззивният съд
обаче отчита, че силата на присъдено нещо по смисъла на чл. 226 ал.3 ГПК,
съответно и установителното действие на този акт се е формирала спрямо
насрещни страни (ищецът-цедент и ответника-длъжник) и точно за това и
изпълнителният лист овластява всеки който го използва чрез съдебен
изпълнител да освободи длъжника като получи сурогат на липсващо
доброволно изпълнение. В това осъдително за цедирания длъжник решение
обаче въпросът за титулярството между процесуалния субституент и
правоприемниците му не се разрешава, доколкото нито един от тях не е
предприел заместване на праводателя си, а те се намират на една и съща
страна в спора. Смисълът на процесуалната пречка по чл. 299 ал.2 ГПК да се
избегне само повторно осъждане на длъжника, а не да се осуети решаване на
спор между правоприемници на кредитора и породените от него последици в
правната им сфера като претенденти за едно и също материално право,
удовлетворявано принудително. В отношенията между цедента (субституент)
6
и който е да е от цесионерите(само един от които би бил носител на
противопоставимо на останалите материално право) сила на присъдено нещо
няма и затова нито материалното правото на правоприемниците е отречено по
някакъв задължителен начин, нито приключилия с участие на субституента
спор може да е процесуална пречка за разглеждане на иск за възстановяване
на полученото от неистинския титуляр. В този смисъл е формирана и съдебна
практика(Решение № 13 от 9.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1594/2021 г., I т. о.,
ТК, Решение № 16164 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1402/2021 г., I т. о.,
ТК). Оплакванията на въззивника в тази насока остават неоснователни.
В заключение, въззивният съд не намира нито пречка, нито начална
липса на процесуална предпоставка, нито отпадане на интереса на ищеца в
хода на производството. Оплакванията за разглеждане на недопустима искова
претенция са неоснователни, съответно и няма повод за обезсилване на
обжалваното решение.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай, оплакванията на
въззивника съставляват оспорване на изводите на районния съд, за наличие на
предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността на преценката
на доказателствената съвкупност по делото. Новите твърдения относно
трансформирането на основанието за легитимиране на въззивника като
взискател от цесия в мандат за събиране на дълга на субституента са заявени
като новонастъпили факти и така следва да бъдат разгледани по съществото
на спора от въззивния съд.
Въззивният констатира, че в срока за отговор пред първата инстанция
ответникът не е оспорил надлежно нито валидността на договарянето на
цесията в полза на ищеца, нито се е позовал на развалянето и от праводателя
си. Тези възражения са направени от помагача едва в становището му в първо
съдебно заседание и не са били изрично докладвани като част от предмета на
делото(докладвано е само становището и са приети доказателствата към
него). Тази защита обаче се основава на редица твърдения, за факти
настъпили още преди подаване на отговора от подпомаганата страна и не
представляват обстоятелства за опорочаване на сделката, за които съдът може
служебно да упражни контрол(ТР ОСГТК 1/2020 на ВКС), тъй като се касае
за твърдяно договаряне във вреда на представлявания цедент и отпадане на
действие след разваляне поради забава на цесионера. Този вид възражения се
преклудират за страната, която е можела да узнае за посочените факти, но не
го е направила своевременно при защитата си и е пропуснала срока за
отговор. Вярно е, че самото искане за привличане на помагача си, ответникът
е обосновал с липсата на информация за сделката с другия цесионер, но след
като данните са били изложени в становището на помагача, ответникът не е
поискал разширяване на предмета на делото с новите възражения, по реда на
чл. 147 ал.1 ГПК и при обявяването на устния доклад без тези факти вече е
настъпила преклузията. В тази насока е и даденото разяснение в
мотивационната част на т. 4 от ТРОСГТК № 1/2013 г. на ВКС. В тази връзка и
оплакването за липса на конкретно разглеждане на тези възражения не е
основателно и въззивният съд също не е длъжен да обсъжда фактическите
7
твърдения по опорочаване на първата цесия, извън преценката, която следва
от установените по делото факти.
Няма спор, че в полза на “КНМ Груп” ЕООД е бил издаден на
11.12.2008г. изпълнителен лист против “Енерго-Про Продажби“ АД, въз
основа на решение по гр.д. 12813/2014г. с което този доставчик е бил осъден
да върне заплатена от клиента ЕТ „И.И.“ без основание сума от 5561.64лв.,
представляваща стойност на недължима корекция по издадена фактура
№**********/14.09.2009г. Този изпълнителен лист е послужил за образуване
на изпълнителното дело № 635/2019г. от въззвника ”Пи Маркет” ЕООД,
конституирал се като взискател въз основа на заявено частно правоприемство
на осн. чл. 429 ал.1 ГПК.
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД,
действащо чрез пълномощник К.Т. и ”Интейк” ЕООД, представлявано от
управителя Т.Н.Д., че ищецът в настоящото производство е придобил същото
вземане, за което към този момент е било налице висящо съдебно
производство. Посочено е в договора, че към датата на сключването му,
цедентът “КНМ Груп“ ЕООД е бил започнал съдебно производство за
събиране на вземането, което вече било придобило от клиента на доставчика
”Енерго-Про Продажби” АД, но е в невъзможност да заплати цената към
първоначалният кредитор, както и да финансира исковете, против главния
длъжник. Ето защо страните са се споразумели, че срещу придобитото
вземане цесионерът се задължава да заплати цена от 100лв. в срок от 6 месеца
от влизане в сила на решението за осъждането на длъжника ”Енерго-Про
Продажби” АД, но допълнително ще поеме и задължението му към
първоначалния кредитор (в размер на 5461.64лв според приложения договор),
както и ще поеме за своя сметка разноски, направени от името на ищеца в
процеса, а при евентуалното им присъждане в полза на цедента ще получи
ново вземане с допълнителна цесия срещу цена от 5 лв.
Видно е от приетия по дело препис от пълномощното от 04.07.2014г., че
законният представител на “КНМ Груп” ЕООД, е упълномощил адв.К.Т. да се
разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да уведомява съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания,
както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на
управление и разпореждане с вземанията.
Според представеният препис от Покана изходяща от ”Енерго-Про
Продажби” АД до ищеца, уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД за сключеният
между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД договор от 23.10.2014г. за
прехвърляне на процесното вземане е било получено от длъжника на
26.10.2014г., след като с предходно уведомление от 29.07.2014г (преди
предявяване на иска) доставчикът е уведомен от клиента си, че е прехвърлил
правото си за събиране на неоснователно платена сума по спорната фактура.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014г. сключена между “КНМ Груп”
ЕООД и “Интейк” ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между тях по
повод 198 договора за прехвърляне на спорни вземания от 23.10.2014г., сред
които попада и процесният(№141 от опис-приложение), страните са
8
удостоверили, че цедентът “КНМ Груп” ЕООД като единствен действителен
титуляр на придобитите от клиенти на електроснабдителното предприятие
спорни вземания е изпълнил задължението си да уведоми длъжника ”Енерго-
Про Продажби” АД за извършеното вече прехвърляне при условията на чл.99
от ЗЗД с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ЕPRS-2762/28.10.2014г. и е
поел задължение да продължи да съдейства на цесионера при упражняване на
правата за снабдяване с изпълнителни листи при издаване на осъдителни
решения от съда и предаване на изпълнителните титули на цесионера в 14
дневен срок от получаването им. Предоговорени са условията за плащане по
сборната група на прехвърлените вземания в номинален сборен размер от
2999148.15лв, , като цесионера се е задължил да заплати обща консолидирана
цена в размер на общо 282887.67лв., чрез директно плащане към кредиторите
на “КНМ Груп” ЕООД по всичките 198 договора, което плащане обаче е било
отложено в 6 месечен срок от ефективното получаване на дължимите суми от
длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД.
Ответникът е представил препис от Договор за прехвърляне на вземане
от 21.10.2014г., от който се установява, че ”КНМ Груп” ЕООД е договорило и
прехвърляне на същото процесното вземане, придобито от потребителя на
”Енерго-Про Продажби” АД на друг цесионер ”Пи Маркет” ЕООД.
Длъжникът е получил Уведомление с вх.№3545516/30.01.2015г. за тази друга
цесия, като заверен препис от същото е приет по делото.
По делото от помагача са представени преписи от Нотариална покана,
ведно с доказателства за връчването на 16.07.1018г и изготвен протокол по
реда на чл.593 от ГПК, според които адресатът не се е явил след като ”КНМ
Груп” ЕООД е обявило на цесионера ”Интейк” ЕООД, че сключени от негово
име чрез пълномощника Кр. Т., чиято представителна власт отпаднала от
20.11.2017г договори не са били отчетени, и дало 14 дневен срок на
приобретателя да представи оригиналите от сключените между двете
дружества договори за цесия и да извърши плащания, тъй като в противен
случай същите ще се смятат за симулативни, привидни непротивопоставими
на представлявания и нищожни или развалени.
Няма спор, че съдебният изпълнител е приел приносителя на
оригиналния изпълнителен лист ”Пи Маркет” ЕООД за взискател и е
приложил способ за събиране на паричния дълг на осъдения длъжник.
Постъпилите по наложеният запор на банкови сметки на длъжника суми са
били предадени от съдебния изпълнител, като въззивникът изрично е признал
в отговора че е получил на сума 5561.64лв. именно като взискател, придобил
с цесия вземането на титуляра на правото, посочен в изпълнителния лист.
Това признание съответства и на удостовериението, издадено от съдебния
изпълнител, в което е посочено, че сума от 9956.63лв е преведена на
взискателя на 23.10.2019г, а на 20.02.2020г. изпълнението е приключено с
постановление.
Същевременно още при получаване на поканата за доброволно
изпълнение на 15.10.2019г осъденият длъжник с покана изх.№ЕPRS-
2428/17.10.2019г. е уведомил известния си кредитор за търсеното изпълнение
от друго лице.
Допълнително пред настоящия съд са представени и две споразумения
9
между взискателя ”Пи Маркет” ЕООД и праводателя му ”КНМ Груп” ЕООД,
датирани съответно на 23.12.2019г. и на 01.04.22г., с които тези страни са
променили характера на правоотношението помежду им като са се съгласили
да отпадне прехвърлителното действие на цесията и тя да действа помежду
им като възмезден мандат за събиране на присъденото вземане за сметка на
посочения в листа титуляр(цедент), а в последствие са удостоверили и
изпълнение на възложената поръчка и отчета на резултата от нея като
помагача е признал, че е получил събраната чрез съдебния изпълнител по изп.
дело № 635/19г суми.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
съобразява следното:
На първо място, за да възникне особеното право на иск по чл. 75, ал. 2
от ГПК, следва да бъде установено плащане на валиден дълг от страна на
длъжника с погасителен ефект, което да не е получено от действителния
кредитор, а от друго лице.
Макар да няма пряко предложено доброволно изпълнение, плащане
несъмнено има, а погасителния му ефект е пряко обусловен от съвпадението
на процесуалното право на принуда и материалното право, удостоверено в
изпълнително основание на изпълняемия титул. Това е така, защото
ефективното прилагане на способ от съдебния изпълнител води до изчерпване
само на процесуално право на „взискване“, но задължението, което се
погасява произтича от материално право на взискателя, а то се установява с
решението, а не с изпълнителния лист. Доколкото принудително изпълнение е
гарантиран с държавна принуда сурогат, заместващ доброволното
изпълнение, правилата относно надлежното погасяване чрез плащане (чл. 75
ал.1 ЗЗД) следва да намерят съответно приложение и материално правен
ефект да се признае само ако приключването е довело до удовлетворяване на
носител на материално право.
В конкретния случай е доказано плащане, което е извършено за сметка
на длъжника от законово овластен орган на принудително изпълнение. След
изземването на правата му по запорираните вземания на осн. чл. 451 ГПК,
сумите получавани по доверителна сметка на съдебния изпълнител се държат
именно за техния собственик и се предлагат на взискателя не като парични
средства на третото задължено лице или на самия орган по принудата, а само
като имущество на длъжника, което е обект на изпълнение (чл. 442 ГПК).
Затова и доводите за липса на плащане, респективно даване от други субекти,
различни от длъжника не могат да се споделят.
Следва да се посочи, че макар да са обусловени, правото на
принудително изпълнение (процесуално по естеството си) и правото на
изпълняемо вземане(материално право) не са идентични и затова принципно е
възможно да съществува разлика в обема им. Именно за такива случаи са
предвидени специалните правила за облекчено възстановяване на блага,
събрани принудително по надлежно издадени изпълнителни листи, които
обаче не удостоверяват действителен дълг (обратния изпълнителен лист
срещу „мним“ взискател и отпадането на всички фактически и правни
предимства, от материално незаконосъобразен процес на принуда
10
коментирани в т.1 на ТР ОСГТК 4/2017 на ВКС). Липсва специална уредба
обаче на разлика, която се проявява не в обема, а в носителя на правото.
Съдът следва да приложи нормата, уреждаща аналогичната хипотеза на
такава разлика в субекта, предвидена за случая когато е предложено
изпълнение на трето лице, добросъвестно считано от платеца за кредитор или
овластен негов представител. Както при доброволното, така и при
принудителното изпълнение, в тези случаи следва да се предпочетат
интересите на длъжника, чието имущество намалява с престирано благо
(платено или принудително събрано за негова сметка от органа по
принудително изпълнение, подчиняващ се на издаден изпълнителен титул),
но и да се съхранят интересите на действителния кредитор, ако не той, а друг
формално легитимиран от външна страна с право на принудително
изпълнение взискател е получил, чрез съдебен изпълнител дължимото благо.
Затова въззивният съд е убеден, че е налице възможност за
удовлетворяване на путативен кредитор и когато е очертан спор между
претенденти за права, придобити от взискателя, посочен в изпълнителен лист.
Ако и в този случай се установи плащане в разминаване от титулярството,
това ще породи регресно право на истинския титуляр спрямо недвусмислено
овластения чрез държането на листа друг правоприемник. Така съществен за
настоящия спор се оказва не въпроса относно фактическите обстоятелства,
които са възприети от длъжника(той е задължен за се подчини на заповедта
на съдебния изпълнител), а въпроса относно обстоятелствата, които
легитимират взискателя като притежател на материалните права. В този
смисъл и оплакването за разглежданата конкуренция на правата по две
поредни цесии е неоснователно, тъй като именно отговорът на този
преюдициален въпрос ще определи кой е истинския кредитор и дали е
породен регрес към субекта,получил плащането.
В тази връзка, съдът съобразява, че изпълнителния лист е бил издаден
на субституент, който е продължил да води спора до приключването му със
съдебно решение в полза на нов титуляр – един от двамата цесионери, който е
придобил спорното цедирано вземане срещу осъдения длъжник по начин,
изключващ правата на другия. В тази хипотеза не е налице правоприемството
във вече установено материално право на взискателя и затова, само по себе
си, заместването в легитимация спрямо длъжника изисква съгласие не само
на субституента, но и на носителя на материалното право. Затова и в
практиката се приема, че действието на легитимационния титул по чл. 429
ал.1 ГПК е ограничено до цесия след издаване на лист по основание, в полза
на истинския титуляр. Фактическото предаване на „процесуалната“ ценна
книга на лице, различно от притежателя на материално право, за чиято сметка
е водил процеса субституента, автоматично превръща този взискател в
путативен кредитор. В тази връзка няма никакво значение какви са
вътрешните отношения между субституента и легитимирания от него
приносител на изпълнителния лист, ако той не е титуляр на материалното
право. Затова и последващите съглашения за трансформиране на цесия в
мандат за събиране на дълг, респективно и изпълнението му, нямат никакво
значение за спора относно удовлетворяване на истинския кредитор. Още
повече, че и според „новото“ съдържание на цесията между въззивника и
помагача му, взискател остава, макар и като косвен представител, цесионерът,
11
който е получил сума пряко от съдебния изпълнител. Съответно само той
остава и да е ненадлежно удовлетворен (путативен) кредитор, ако не успее да
отблъсне претенцията на ищеца – претендент. В тази връзка за пълнота следва
да се отбележи, че правата, придобити от довереник, натоварен да събере
дълг от свое име не могат да се считат права на довереника, докато не бъдат
прехвърлени на доверителя(чл. 292 ал.2 ЗЗД), а доколкото това е предприето
в хода на настоящия процес е непротивопоставимо на ищеца, като
потенциален кредитор на косвения представител.
По преюдициалния въпрос съдът преценява, че ищецът е доказал, че е
придобил процесното вземане по силата на твърдения договор за цесия от
23.10.2014 г., както и надлежното уведомяване на длъжника с предхождаща
дата спрямо конкуриращия се кредитор. Тъй като всеки от конкуриращите се
кредитори на длъжника, се явява трето лице по отношение на сделката на
другия, сключена с ”КНМ Груп” ЕООД, възникналият спор за принадлежност
на вземането, следва да се разреши с приложение на правилото на чл.99, ал.4
от ЗЗД. Според цитираната правна норма прехвърлянето с договор за цесия,
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. От материалите по делото
еднозначно се установи, че най-рано достигналото уведомление за
прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е посочено
”Интейк” ЕООД, с дата на узнаване от длъжника-28.10.2014г., съответно това
е и дружеството, което в настоящият спор надлежно се легитимира като
носител на правото на вземане на основание договор за цесия сключен с
”КНМ Груп” ЕООД.
Предвид изложеното доводите на ответниците за ирелевантност на
уведомяването по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като цедираното вземане
преминава в патримониума на новия си носител към момента на постигане на
съгласие между страните по цесионния договор, т.е. че от значение е дата на
сключване на договора, а не датата на уведомяването на длъжника, се явяват
неоснователни. Това е така освен по вече изложените съображения и защото
процесните договори, в качеството им на частни документи, не се ползват с
достоверна дата. В този смисъл за датата на съставянето им, следва да се съди
от настъпване на друг факт, от който по безсъмнен начин се установява, че
частният документ вече е съществувал. В разглежданият случай този факт е
установеното по делото обстоятелство, че на длъжника ”Енерго-Про
Продажби” АД първо по ред му е станало известно наличието на договор за
цесия сключен между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД, както и факта,
че самия цедент не е обявил в нито един момент по-ранната цесия, въпреки
динамичните отношения с ищеца. Напротив, в изявленията си след промяната
в управлението на това дружество и прекратяването на пълномощията на
адвоката, който го е представлявал както кредитор при началното
придобиване на активите от гражданите, платили коригирани сметки на
доставчик, така и при следващото им прехвърляне и уреждане на
изплащането им, дружеството цедент е посочвало само, че приходи от активи
не са отчетени в предприятието, но не и че не е притежавало вече такива
активи, тъй като много по-рано ги е прехвърлило с другия, датиран по-рано
договор. За съда достоверността на датата на документа, удостоверяващ цесия
в полза на ”Пи Маркет” ЕООД не е доказана към момент, предхождащ
12
уведомлението за нея до длъжника, а то е отправено едва на 20.01.2015г.
По изложените съображения, следва извод, че конкуренцията на права
основание на договори за цесия, следва да се разреши в полза на ищецът,
който се явява носител на спорното вземане, като приобретател на спорното
право, за което е издаден изпълнителния лист на цедента -субституент.
За пълнота следва да се посочи, че сключването на повече от един
договор за цесия, не води до недействителност на никой от тях, доколкото
съответната сделка поражда действие само между страните по нея,
респективно прехвърлителят ще носи отговорност за неизпълнение към
останалите си съконтрагенти, на които е прехвърлил въпросното вземане.
Основания за недействителност на договора за цесия и спогодбата-
анекс, които легитимират ищеца като носител на спорното вземане не са
обосновани, а при преценка от външна страна съдът не констатира пороци
(доколкото могат да бъдат разгледани въпреки преклузията по обосноваване
на факти по тях). Оплакванията на въззивника за разваляне на този договор(
доколкото могат да се обосноват с приетите писмени доказателства) остават
неоснователни. На първо място нотариалната покана изобщо не съдържа
конкретика какво точно неизпълнение сочи цедента за извънсъдебно
упражняване на правото на разваляне договора. Бланкетното волеизявление,
следва да се приравни на пълна липса на такова, респективно същото
изначално не може да породи ефект. На следващо място според данните по
делото и естеството на въпросният договор, развалянето на същия не е
възможно да стане при условията на ал.2 на чл.87 от ЗЗД, а именно тъй като
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или защото поради
забава на длъжника то е станало безполезно. Единствената приложима
хипотеза, е разваляне поради виновно неизпълнение от страна на длъжника на
задължението за плащане на цената на прехвърленото вземане. Не са налице
обаче предпоставките за разваляне на договора, доколкото с процесната
спогодба-анекс от 23.12.2014г., страните по договора за цесия от 23.10.2014г.,
са преуредили отношенията си посредством новация на облигационната
връзка, чиито краен резултат е погасяване на задължението на ”Интейк”
ЕООД към ”КНМ Груп” ЕООД, чрез поемане на ангажимент за директно
плащане на цената по цесията в полза на първоначалния кредитор, като
понастоящем падежа на задължението не е настъпил.
Налице е и пречка за разваляне на договора за цесия от страна на “КНМ
Груп” ЕООД, доколкото въпросното дружество се явява неизправна страна,
предвид неизпълнение на задължението да предаде на “Интейк” ЕООД
изпълнителният титул, с който да се осребри прехвърленото вземане.
С оглед горното не може да бъде споделено възражението на
ответниците, че в случая е налице надлежно разваляне на договора за цесия,
респективно, че ищецът не е носител на процесното вземане.
В обобщение въззивният състав на съдът приема, че ищецът е провел
надлежно доказване на фактите от хипотезата на правилото на чл. 75 ал.2 ЗЗД
приложимо и в хипотеза на получено от взискател плащане по изпълнителен
лист, издаден на субстиутент за вземане на действителен кредитор, различен
от принудително удовлетворения взискател. Претендираното регресно
вземане е присъдено в размер, ненадхвърлящ установеното като получено от
13
ответника плащане и затова резултатът от разглеждане на претенцията по
същество от въззивния съд изцяло съвпада с обжалваната част от решението,
с което основателния иск е бил уважен.
Постановеното решение, следва да бъде потвърдено, с указание за
поправянето му по отношение на участието на помагача.
По разноските: Поради съвпадащия резултат по същество не се налага
ревизиране на произнасянето по отношение на разноските за първа
инстанция.
Неоснователността на жалбата ангажира отговорността на въззивника
за разноските направени от въззиваемия. Според представения списък те се
изчерпват със заплатено адвокатско възнаграждение на представителя, като
размерът от 700лв не е оспорен и следва да се присъди на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260091 от 14.02.2022г. по гр.д.
№243/2021г. на ВРС, 25 с-в, В ЧАСТТА, с която „ПИ МАРКЕТ"ЕООД гр.
София, подпомаган от „КНМ Груп“ЕООД, е бил осъден на осн. чл.72 ал.2 от
ЗЗД да заплати на „ИНТЕЙК" ЕООД, сума от 5511.64лв, получена от него
като взискател по изп. дело № 635/2019г. на ЧСИ С.Д. и путативен
(неистински, но овластен от обстоятелствата) кредитор (правоприемник по
непротивопоставима цесия) като част от принудително събран притежаван от
ищеца дълг, установен в изпълнителен лист в полза на неговия субституент
(помагачът „КНМ Груп“ЕООД) срещу платеца „Енерго-про продажби" АД,
издаден по гр.д. 12813/14г. на ВРС.
ОСЪЖДА ”Пи Маркет” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин-8”, ул.”Търново”, срещу блок
817, представлявано от П.К.Б., да заплати на ”Интейк” ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Г.Ж.” №22-
партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., сумата от 700лв.
(седемстотин лева), представляваща съдебно деловодни разноски за защита
срещу неоснователна жалба, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването на преписа на страните, чрез
пълномощниците им.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, след което ГД №243/2021г.
на ВРС 25 с-в да се изпрати незабавно на първата инстанция за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение
№260091 от 14.02.2022г., съобразно участие на привлечено като помагач
на ответника трето лице.
След поправянето на решението делото да бъде върнато на Варненски
окръжен съд за администрирането му до изтичане на срок за касационно
14
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15