Р Е Ш Е Н И Е
№: 1637 29.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2087 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Фабрика за храна“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.София, ж.к.Зона Б-19, ул.Три уши 107, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя В.Т.С., против решение № 260863/23.06.2021г., постановено по НАХД № 229/2021г.
на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 468957-F501133
от 07.10.2019г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.1 от
Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му
е наложена имуществена санкция от 500
лева.
Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Счита, че съдът не е провел разпит на свидетелите за изясняване на фактическата
обстановка и не е обсъдил представените от него писмени доказателства и
аргументите му против акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
НП. Заявява, че проверяващият данъчен служител е получил касов бон за покупката
си и тя е била на различна от посочената в акта и НП стойност. Изразява
недоумение защо районният съд е дал вяра на контролните органи, а не на него.
Освен това намира, че нарушението е маловажно, защото санкцията спрямо него е
твърде тежка и нарушението е за първи път.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не прави
искания.
Ответникът по касация – Централно управление на Национална агенция по
приходите, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба и пледира за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 468957-F501133
от 07.10.2019г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с
което на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118,
ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция от 500 лева. Наказанието
за това, че при извършена проверка на 21.07.2019г., в 19.00 часа, в обект: без
стационарен обект, скара, находящ се в гр.Бургас, Морска градина, стопанисван
от „Фабрика за храна“ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка в
18,30 часа на 1 тарелка смесена гарнитура, 1 вратна пържола, 1 бр. плескавица,
1 бр. царевица, 1 бр. контра филе, 2бр. минерална вода, на обща стойност 34,30
лв., заплатена в брой от проверяващите преди легитимация, не била издадена
фискална касова бележка от монтираното и работещото в обекта фискално
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Сумата била заплатена от
инспектора по приходите В.А., а плащането прието от Д.И.С., продавач в обекта.
За проверката бил съставен протокол № 0343334/21.07.2019г. в присъствието на
управителя на дружеството В. С. и продавача Д.С.. В него гореописаните факти на
извършената контролна покупка и неиздаването на фискален бон за нея били описани,
като С. и С.а не са изложили възражения срещу това, а изрично са записали, че
нямат такива. Отделно Д.С. саморъчно написала обяснение (л.21 от делото на РС),
че не е издала касова бележка за покупката на 21.07.2019г. в 18.30 часа, защото
се разсеяла от жегата, която не й понасяла, като стойността на покупката е
34,30 лв. За нарушението бил издаден АУАН № F501133 от 22.07.2019г., който също
е подписан без възражение от представителя на дружеството-нарушител, а в
последствие било издадено и наказателното постановление.
Пред районния съд като свидетел е разпитана актосъставителят А.С.. Въпреки
твърденията в касационната жалба, жалбоподателят не е правил искания за разпит
на свидетели, поради което възражението му за непроверка на факти със
свидетелски показания е несъстоятелно. По отношение на писмените доказателства,
по указания на съда жалбоподателят е представил доказателства за подаването на
жалбата срещу НП в срок, а към нея има приложени три фискални бона, но за
покупки извършени във време, различно от момента на извършване на контролната
покупка, съответно в 18,37 часа, 18,40 часа и 18,56 часа.
За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на
нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е
осъществил състава на нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран
по приложимата правна норма. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обсъдил е възраженията на
жалбоподателя, като за да приеме, че нарушението е доказано, се е позовал на
обяснението на Д.С..
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Нарушението е за извършена продажба на стока, при плащането по която не е
издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Фактът на
неиздаването се установява от АУАН, разпита на актосъставителя в съдебно
заседание, изготвения на място при проверката протокол № 0343334/21.07.2019г.,
подписан без възражение от присъствалите при проверката управител на
дружеството-нарушител – В.Т.С. и продавача Д.И.С., както и писменото обяснение
на последната, което на практика представлява признание на допуснатото
нарушение. Последната реално е извършила процесната продажба и не е издала
касова бележка. Без възражение е подписан и АУАН от представителя на
дружеството-жалбоподател. Това, съчетано с липса на ангажирани доказателства от
страна на търговеца, че е регистрирал продажбата по надлежния ред, навежда
извода за правилност на заключението на районния съд за осъществен състав на
нарушението. Представените с жалбата до районния съд три фискални бона явно се
отнасят до други продажби, а не за процесната контролна покупка, най-вече защото
са извършени по различно време, а и са на различна стойност от посочената
стойност на контролната покупка в НП, АУАН и призната в обясненията на Д.С..
Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид
обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез ЗДДС. Съгласно
чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от
съответния вид. Касае се за типичен случай на неиздаване на платежен документ,
изискуем от ЗДДС и Наредба Н-18. С оглед останалите обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение, правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН, с оглед
постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното
наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във
връзка с осъществяването на нарушението.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, касационният
състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с
действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260863/23.06.2021г., постановено
по НАХД № 229/2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.