О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 67

 

гр.П., 16.01.2024 г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 927/20 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 140  ГПК.

         Предявен е иск от „*****“ ЕООД – с. *****,  представлявано от М. А. С., против „****“ – гр. ****, за присъждане на сумата 1762.37 лв., представляваща обезщетение за причинени на собствения на ищцовото дружество  лек автомобил вреди в резултат от ПТП, настъпило на 28.09.2020 г. с внезапно навлязло на пътното платно диво животно (елен),  ведно с лихвите за забава считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

         Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

         Направени са доказателствени искания за изискване на документи, намиращи се при ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „****“, чрез пълномощник: адв. Б. К.от ТАК, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Към отговора не са представени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане на гласни доказателствени средства, както и за изискване на документи от трети лица.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.

Съдът счита, че представените  с исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от ответника гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъдат уважени и доказателствените искания на страните  за изискване на писмени документи, подробно описани в исканията.

Следва да бъде насрочено делото за разглеждане в открито заседание, да бъде съобщен на страните проектът за доклад по делото, както и страните да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

         Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         НАСРОЧВА съдебно заседание на 07.02.2024 г. – 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им.

НАПЪТВА страните към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

         ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

         ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца, при довеждане, за доказване на твърденията му в исковата молба.

         ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото заверени преписи от Договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД в действащия вариант към датата на ПТП – 28.09.2020 г., ведно с всички заповеди на министъра на земеделието в тази връзка, както и заверено копие-извлечение на актуалната карта с границите на ловните районен в района на ПТП.

         ДА СЕ ИЗИСКА справка от началника на РУ-П. има ли съставен АУАН  на представляващия „***“ ЕООД при констатиране на ПТП от 28.09.2020 г., обективирано в констативен протокол за ПТП от същата дата, като в случай, че има такъв – заверен препис от него да бъде представен по делото. 

         ДА СЕ ИЗИСКА от АПИ – ОПУ – гр. Т. информация относно това:  има ли поставен предупредителен знак А22 „Възможна е поява на диви животни“ на път II-51км.44+643 – гр. П. – гр. Б., касаещ участъка след язовир „Калето“, преди разкопките  и на кой точно км.

СЪДЪТ СЪОБЩАВА  ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

         І. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

         Ищецът твърди в исковата си молба, че на 28.09.220 г., около 19:55 ч. управлявал л.а. „****“, рег. № ****, който бил собственост на дружеството по път II-51км.44+643, движейки се в посока от гр. П. за гр. Б.. При движението по прав участък на пътя, след язовир „Калето“, преди разкопките, със скорост около 65-70 км/ч, внезапно от лявата му страна по посока на движението от храсталаците между тополите, на пътното платно пред автомобила с големи скокове изскочило диво животно – елен. Използвал спирачките и се опитал да избяга наляво в лентата за насрещно движение, за да пропусне животното, което пресече пътното платно отляво надясно със големи скокове точно пред автомобила. Въпреки това блъснал животното, което се хвърлило на предния капак и при сблъсъка се прехвърлило през предния капак и купето, и падналж на пътя вдясно, след което спрял веднага. Уведомил органите на полицията, които дошли  на място, както и дошли служители на ДЛС „***“, които прибрали убитото животно.

Бил съставен Протокол за ПТП с № 1715834/28.09.2020 г. от полицай С. П. Р. – мл. автоконтрольор в РУ-П. при ОДМВР Т., от който било видно, че ПТП е настъпило поради внезапно изскачане на диво животно пред автомобила. Оглед на местопроизшествието не бил извършван и протокол за такъв не бил съставен от органите на полицията. По лекия автомобил били причинени множество щети от сблъсъка, било счупено предното стъкло, предното странично дясно стъкло, бил смачкан предният капак, било счупено предното дясно огледало от рогата на животното, били смачкани предната броня, предният калник вдясно, предната маска, заден десен стоп и др. такива части.

Щетите по автомобила били отремонтирани в сервиза на „****“ ЕООД – гр. П., като неподлежащите на отремонтиране части били заменени с такива втора употреба и било извършено боядисване. За извършения ремонт и боядисване от сервиза била издадена фактура с № 40/11.11.2020 г. на обща стойност 1762.37 лв.

Тъй като съгласно чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, а пък собственик на дивите животни е държавата съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, която по силата на Договор № 780/07.08.2009 г. /сключен от ДЛС „***“ - гр. П. с ответника/, който действал към момента на ПТП и според който на стопанисването на дивеча било възложено на „****“, включително и в района на с. К., на основание чл. 50 от ЗЗД ищецът изпратил писмо до ответника, като го поканил извънсъдебно да заплати причинените от дивото животно щети по автомобила, собственост на представляваното от мен дружество. Впоследствие същият получил писмо от ответника, с което му се отказвало заплащането на обезщетение.

С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „****“ да заплати на ищцовото дружество сумата от 1762.37 лв., представляваща обезщетение за причинени на собствения на дружеството лек автомобил „*****“ с per. № Т 4476 АК вреди от настъпилото на 28.09.2020 г. ПТП, в резултат на внезапно излязло на пътното платно диво животно – елен, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „****“, чрез пълномощник: адв. Б. К.от ТАК, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Ответникът счита, че тъй като дивечът е частна държавна собственост (чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД) и тъй като обезщетенията за щети, нанесени от дивеча  в ловностопанските райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, в конкретния случай като ответник, наред със СЛРП, следвало да бъде конституирано и ТП ДЛС „***“ – П., което носело солидарна отговорност с настоящия ответник.

Оспорва твърденията на ищеца, че дивото животно е излязло внезапно на пътя, че ищецът, макар че използвал спирачките, не могъл да избегне удара. Счита, че водачът е могъл да спре и да избегне удара, в случай, че се е движил със съобразена скорост и при положение, че е имал добра видимост. Освен това в този район имало повишена концентрация на едър дивеч  и установени преходи, поради което били поставени съответните знаци, предупреждаващи за опасност от диви животни, с които ищецът не се бил съобразил.

Освен това ПТП било настъпило в пътен участък, който не бил „ловна площ“ по смисъла на чл. 66 от ЗЛОД, за която ответникът да носи отговорност като стопанин на дивеча.

Освен това не била спазена процедурата по чл. 82 от ЗЛОС и чл. 117 ППЗЛОД.

Предвид изложените съображения, молбата е искът да бъде отхвърлен и на ответника да му бъдат присъдени разноски.

ІІ. Правна квалификация на иска: по чл. 50 във вр. чл. 45, във вр. чл.  51 от ЗЗД.

ІІІ. Права и обстоятелства, които да се признават: няма такива.

ІV. Обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване: няма такива.

V. Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, от които претендира изгодни за себе си правни последици.

Ищецът носи тежестта да докаже, че на процесната дата – 28.09.2020 г. диво животно – елен, намиращо се под надзора на ответника, е излязло внезапно на пътното платно, по което се е движил автомобилът на ищеца, станало е причина за ПТП и е причинило посочените в исковата молба повреди на автомобила му.

Ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите си възражения срещу правата на ищеца.

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните, като на ищеца чрез пълномощника му да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице инж. Димитър Петков Петков от гр. П., със задача: след като се запознае с материалите по делото и след оглед на място на процесния лекотоварен автомобил „Мерцедес спринтер“, рег. № Т8981ТН, да отговори на следните въпроси:

1. има ли причинени щети по лекия автомобил вследствие ПТП от 05.07.2017 г., ако има – какви са по вид и стойност;

2. кои части по автомобила могат да се подменят с нови, на каква стойност са тези авточасти и каква е необходимата сума за труд за извършване на ремонта;

3. каква е общата необходима сума за ремонта на автомобила до привеждането му в състояние, годно за експлоатация по предназначение;

4. да определи механизма на настъпилото произшествие, както и да отговори възможно ли е нанесените повреди на автомобила да са причинени на посочената дата и по описания в исковата молба начин от диво животно (кошута).

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице – в размер 200.00 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

СЛЕД представяне на доказателства за заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице, същото ДА СЕ ПРИЗОВЕ за датата на съдебното заседание с поставената му задача.

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. П., 23.03.2010г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 71/10г. по описа на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск от Николай Илиев Михайлов от с. Бракница, общ. П., обл. Т., ул. „Никола Вапцаров” № 13, против Росица Иванова Йорданова от с.Бракница, общ. П., обл. Т., ул. „Никола Вапцаров” № 27.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово и местно подсъден на Поповски районен съд.

         СЪДЪТ ПРАВИ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

         Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.11.2009г. около 09.30 часа излязъл от дома си и тръгнал към центъра на селото, за да пазарува. Когато минавал покрай дома на ответницата, откъм обора й излязло кучето й, което било едро, черно-шарено, като „Каракачанка”. Кучето се спуснало към него и го захапало за левия крак, под коляното, отзад. Ищецът се развикал и тогава ответницата излязла от дома си и започнала да маха с ръце. Ищецът й казал да хване кучето или да го извика, но тя му казала да не вика. В този момент кучето го било пуснало, но отново се обърнало към него и го захапало и за десния крак отпред, също под коляното. Тогава вече ответницата хванала кучето си и го прибрала. Ответницата много пъти била предупреждавана, включително и от кмета на селото, да не пуска кучето си свободно, но тя твърдяла, че го пуска, защото излизало с кравите й. По време на инцидента ищецът забелязал, че на около 30 метра надолу по улицата двама негови съселяни видели случилото се. Кметът на селото през този ден отсъствал, но на другия ден ищецът му се оплакал устно рано сутринта, а на 19.11.2009г. подал и писмена жалба по случая. Кметът му казал, че трябва да бъде ваксиниран против бяс и на 13.11.2009г. закарал ищеца в МБАЛ П., където същият бил ваксиниран против бяс.Двата крака на ищеца били нахапани дълбоко и го болели. На 18.11.2009г. , когато се почувствал малко по-добре, ищецът отишъл и в МБАЛ – Т., където бил прегледан от съдебния лекар д-р Горанов, който му дал съдебно-медицинско удостоверение. Раните го болели дълго време–около два месеца. Редовно му правили превръзки, едва вървял поради болките в краката. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което  да осъди ответницата  да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди – изживяна уплаха, стрес и преживени болки и страдания, в резултат на ухапванията от нейното куче, в размер на 700лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2009г. до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото.  Прилага писмени доказателства. Моли да бъде изискана от РУ на МВР – гр. П. преписката по жалба, вх. № 6321/2009г. Моли да му бъдат допуснати трима свидетели, при довеждане, за доказване на твърдените от него факти в исковата молба във връзка с инцидента.

         Ответницата, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК, изпраща писмен отговор, видно от който счита предявения срещу нея иск за допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен. Възразява, че ухапването на ищеца е причинено конкретно от нейното куче, поради което счита, че не следва да носи отговорност за нараняванията му. На посочената в исковата молба дата ответницата излязла  на улицата пред дома си, когато чула ищецът да вика. Тогава видяла, че той е ухапан и че на улицата има няколко кучета. Нейното куче обаче не било навън, а било вързано в двора й. Самата ответница оказала първа помощ на ищеца, като го превързала в дома си. Оспорва и твърденията на ищеца, че е имало очевидци на инцидента. Жалбите на ищеца до кмета на селото и до РУ на МВР – П. не били годни доказателства, тъй като съдържали изгодни за ищеца факти.  Моли искът да бъде отхвърлен изцяло и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. За доказване на твърденията й в отговора моли да й бъде допуснат един свидетел.

Правната квалификация на иска е - чл. 50, изр. 2 във вр. чл. 52 от ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават - на 12.11.2009г. ищецът е бил ухапан от куче, но не се признава, че е ухапан от кучето на ответницата.

Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Ищецът носи тежестта да докаже, че на процесната дата е ухапан конкретно от кучето, което е собственост или което се намира под надзора на ответницата, че са му причинени неимуществени вреди в резултат на ухапването и че вредите са в причинна връзка с ухапването.

Ответницата носи тежестта да докаже възраженията си. 

Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства и поисканите и от двете страни гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде изискана от РУ на МВР – гр. П. преписка по жалба, вх. № 6321/2009г.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.04.2010г. – 10.40 ч., за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства – жалба до кмета на с. Бракница, съдебно-медицинско удостоверение , писмо от Началника на РУ на МВР – П. до ищеца.

ДОПУСКА трима свидетели на ищеца, при довеждане, за установяване на твърдените от него факти в исковата молба.

ДОПУСКА един свидетел на ответницата, при довеждане, за доказване на твърденията й в отговора.

ДА СЕ ИЗИСКА ОТ РУ на МВР – П. преписка по жалба, вх. № 6321/2009г., както и писмените доказателства по нея във връзка с предприетите действия от органите на МВР.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответницата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. П., 08.05.2009г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на осми май през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 89/09г. по описа на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск от Николай Живков Ненков от гр. П., чрез пълномощник – адв. Нели Феодорова от АК – Т., против Николай Добринов Николов от гр. П.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 23.09.2008г. около 15.20 часа, в гр. П., на ул. „Пирин планина” срещу № 9, при управление на МПС – л.а. „Форд Ескорт” с рег. № Т 5156 ТТ, водачът на автомобила – Николай Добринов Николов, е нарушил правилата за движение – чл. 5,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на дясната ръка за период повече от 30 дни, вследствие фрактура на дясната раменна кост. Във връзка с това извършено престъпление, с определение № 2 от 07.01.2009г. по НОХД № 485/2008г. по описа на ПРС, е одобрено постигнатото споразумение между ПРП и подсъдимия – ответник по настоящото дело, по силата на което за извършеното от последния престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, б.”а”, пр. 2 във вр. с ал. 1 и с чл. 342, ал.1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание  „пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а,ал.2 от НК. Вследствие ПТП ищецът получил фрактура на дясната раменна кост, съставляваща средна телесна повреда и претърпял болки, страдания и стрес. От момента на ПТП до настоящия момент постоянно приемал лекарства, които на месец възлизали на сумата 172лв., като за 6 месеца бил дал 1032лв. за лекарства. Освен това, бил заплатил сумата 700лв. за остеосинтезни средства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да му заплати сумата 7000лв., от които – 5000лв., представляващи неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и преживян психически стрес от получената средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясната раменна кост, както и сумата 2000лв., представляващи имуществени вреди за заплатените от него лекарства и остеосинтезни средства вследствие претърпяното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2008г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства. Моли да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели относно обстоятелствата за претърпяното ПТП, както и процеса на оздравяването му. Моли да бъде приложено НОХД № 485/08г. по описа на ПРС. Моли да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, медицинската документация и извърши преглед на ищеца, да даде заключение какви телесни увреждания е получил същия вследствие претърпяното ПТП  и какво лечение следва да бъде проведено – с прием на какви лекарства. Моли да бъде назначена и съдебно-икономическа експертиза, която, след като се запознае с материалите по делото, да даде заключение какъв е размера на сумата, необходима за закупуване на лекарствата „Нивалин”, „Милгамма”, „Агапурин” за периода от 23.09.2008г. до датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, изпраща писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете. Признава исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди по основание, но оспорва техния размер. Видно от приложените медицински документи било, че въпреки извършената операция, след 14 дни ищецът бил изписан от болницата с „ … гладък следоперативен период” и с препоръка само да приема „Фраксипарин” още 30 дни. Освен това, през периода, в който било затруднено движението на дясната ръка на ищеца, същият бил в отпуск по болест и е получавал обезщетение от държавата за временна нетрудоспособност. Предвид изложеното, обезщетението, което ищецът претендирал за причинени неимуществени вреди, било силно завишено.

Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатени от ищеца лекарства и остеосинтезни средства в размер на 2000лв., бил недоказан. Видно от епикризата, представена от ищеца било, че на 06.10.08г. същият е бил изписан от болницата, като му било предписано да приема само „Фраксипарин” още 30 дни. Ответникът не оспорва представената фактура  № 468/29.09.2008г. с касова бележка  от същата дата за закупени „остеосинтезни средства” във връзка с оперативното лечение. ОСПОРВА ОБАЧЕ ВСИЧКИ ПРЕДСТАВЕНИ КАСОВИ БЕЛЕЖКИ за закупени лекарства от ищеца и четирите „рецептурни бланки”. От касовите бележки не можело да се  установи коя от тях към коя рецепта е и от кой лекар е предписана. Част от рецептите били без печат на съответния лекар и без дата. Конкретно са оспорени двете рецепти от 26.11.2008г. от д-р Р., двете рецепти от д-р Петров от „ИПСМП” – гр. П. от 19.11.2008г. и от д-р Валентин Добрев от гр. Т. от 03.12.2008г., които не кореспондирали по никакъв начин с касовите бележки и не можели да се свържат  с лечението на ищеца конкретно във връзка с увреждането, предмет на делото. Голяма част от лекарствата, посочени в касовите бележки, са били без рецепта от лекар и са закупени в много големи количества. Някои от касовите бележки  от 18.12.2008г. от ЕТ „Стефка Чернева” – П., от 27.11.2008г. от „Ес Си ЕС Франчайз” – П., от 15.01.2009г. от ЕТ „Ст. Чернева” не съдържали въобще описание на това какво е закупено. Голяма част от касовите бележки от м. януари и м. февруари  2009г. , тъй като липсвали рецепти за закупуването им и освен това, били закупени в период 4-5 месеца след операцията, нямали връзка с причиненото увреждане, тъй като към този момент нямало необходимост от приемането им, поради което и не следвало да се вземат предвид.

Освен всичко изложено,        ответникът твърди, че е налице „съпричиняване” от страна на ищеца, тъй като последният отишъл в дома на ответника да го моли да го откара с автомобила си и въпреки, че ответникът му казал, че е употребил алкохол, ищецът настоял да го откара  и се качил на автомобила му, при това, след като тръгнали, ищецът свалил предпазния си колан. Ответникът счита, че с тези си действия ищецът също е допринесъл за увреждането си поне 50% и с тази стойност евентуално следвало да бъдат намалени присъдените му обезщетения.

Моли да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото /епикриза, съдебно-медицинско удостоверение и РЕДОВНИ рецепти/, да даде заключение кои лекарства са предписани от лекуващия лекар д-р Р., за какъв период от време и в какво количество и евентуално, кои касови бележки са към тази рецепта и да даде отговор в какъв период от време след проведеното оперативно лечение следва да се приемат тези лекарства; лекарствата, посочени в касовите бележки, могат ли да се приемат и за други заболявания и какви са тези заболявания. Моли да бъде изискана и справка от ТП на НОИ – гр. Т., във връзка с представените болнични листи за периода 23.09. – 05.03.2009г. какви обезщетения са изплатени на ищеца Ненков и на какво основание, както и във връзка с престоя му и проведеното лечение в МБАЛ –Т.” АД, Ортопедо-травматологично отделение от 23.09. до 06.10.2008г. какви суми са изплатени, във връзка с какво лечение и по какви клинични пътеки.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово и местно подсъдни на Поповски районен съд.

Правната квалификация на исковете е - чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД, чл. 52 и чл. 86 вр. чл. 84 от ЗЗД.

Ищецът в иска за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди, носи тежестта да докаже необходимостта от извършването на разходи за лекарства и остеосинтезни средства, действителното извършване на тези разходи и техния размер.

Ищецът в иска за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да докаже характера на причиненото му увреждане, обстоятелствата, при които е извършено, причинения стрес, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност.

Ответникът, във връзка с възражението си, че е налице „съпричиняване”  от страна на ищеца за настъпване на увреждането му при допуснатото от ответника ПТП, носи тежестта да докаже това свое твърдение, КАТО УКАЗВА на ответника, че към настоящия момент не сочи доказателства в  подкрепа на твърдението си.

Във връзка с направеното от ответника оспорване на приложените към исковата молба касови бележки за закупени лекарства от ищеца и четирите рецептурни бланки, СЪДЪТ УКАЗВА НА ИЩЕЦА в срок до първото съдебно заседание включително, да заяви ще се ползва ли от тези доказателства.

Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства и поисканите от ищеца гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

По отношение на направените искания и от двете страни за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-икономическа такава, съдът намира, че по тези искания, както и по искането на ответника  да се изиска справка от НОИ какви обезщетения са платени на ищеца във връзка с болничните листи, приложени по делото, следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след уточняване и конкретизиране на твърденията  и възраженията на страните и след отделяне на спорното от безспорното по делото. 

Следва да бъде изискано и приложено към настоящото дело НОХД № 485/08г. по описа на ПРС.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 28.05.2009г. – 9.10 ч., за която дата да се призоват страните /ищецът – чрез адв. Н. Феодорова от АК – Т./.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца, при довеждане, за установяване на твърдените от него факти в исковата молба относно претърпяното ПТП и процеса на оздравяването му.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ НОХД № 485/08г. по описа на ПРС.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. П., 20.03.2009г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 30/08г. по описа на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск от „Д. – 2000” ООД, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. „Т. Каблешков” № 5, ЕИК: *********, представлявано от Иван Венциславов Д. ***, против Симеон Иванов Симеонов от гр. П., ул. „Иван Иванов” № 4. Ищецът твърди в исковата си молба, че обработва земеделска земя в землището на с. Славяново. В местността „Дял межда” в землището на с. Славяново, през 2007г., в масив 046 били засели около 350 дка зимна маслодайна рапица.  На 21.09.2007г. един от работниците уведомил управителя на дружеството, че установил, че  под парцели № 046060, 046062 и 046061 поникналата рапица е унищожена поради заливане от тези парцели на вода в няколко вади, в резултат на поливани в тези парцели малини от ответника Симеон Иванов Симеонов. Управителят на дружеството отишъл на място и констатирал, че действително от няколко хидранта в масив 046 била пусната вода, за да се поливат малините по вади, които преминали през засятата рапица на дружеството и били образували 6 бр. вади, широки около 10 метра и дълги около 150метра. Водата била измила пръстта и посевите от рапица, а отстрани навсякъде била поникнала рапица. Ищецът поискал да бъде съставена комисия от кмета на селото, която на място да установи гореизложеното. На 22.09.2007г. комисия в посочен в исковата молба състав  на място констатирала гореописаните  6 бр. вади. На място бил намерен и ответникът, който бил попитан защо е пуснал вадите с вода през рапицата на ищеца, като ответникът отговорил, че рапицата също трябвало да се полива и пред комисията спрял  поливните кранове на хидрантите. Комисията констатирала, че там, където била текла водата горният слой на земята, включително и посевите били измити и около 9 дка засята и поникнала рапица била унищожена. Навсякъде отстрани рапицата била поникнала и се развивала нормално. Ответникът отказал  да подпише протокола, който бил  съставен. Ищецът счита, че с описаните действия ответникът причинил вреди на дружеството в размер на 486лв., представляващи извършени разходи за оран, дисковане и култивиране, сеитба, валиране, пръскане, торене, гориво за трактори, масла и амортизация, работни заплати за 9 дка унищожени посеви от рапица, или по 54лв. на декар. Освен това, дружеството пропуснало да реализира и печалба от добитата рапица от тези 9 дка в размер на по 153лв. на декар или общо 1374лв. Управителят на дружеството на няколко пъти канил  ответника да му заплати причинените вреди, но последният отговорил, че това е проблем на дружеството. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на дружеството 486лв., представляващи причинени вреди – извършени разходи за обработка, засяване, торене и др., подробно изброени на 9 дка площи в местност „Дял межда”, масив 046 в землището на с. Славяново, засети със зимна маслодайна рапица, унищожена от ответника в резултат на заливането им с промишлена вода, както и да заплати 1374лв. – пропусната полза – печалба, която би получило дружеството от реализиране на добитата от 9 дка зимна маслодайна рапица, ведно със законната лихва върху горепосочените суми. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и счетоводните документи в дружеството, да даде заключение – 1. каква е стойността на извършените разходи на декар засята площ със зимна маслодайна рапица, включващи оран, дисковане, култивиране, сеитба, семена, валиране, пръскане, гориво, амортизация, работни заплати; 2. след като определи разходите на декар площ и съпостави средната пазарна изкупна цена за нашия регион за зимна маслодайна рапица и продадената от дружеството такава през този период, да даде заключение каква би била печалбата на дружеството от тези 9 дка засети площи. Моли да му бъдат допуснати и трима свидетели, при довеждане, които да установят с показанията си изложените в исковата молба обстоятелства.

Ответникът, в срока по чл 131 ГПК, изпраща писмено становище и възражение, видно от което оспорва истинността на приложения към исковата молба констативен протокол от 22.09.2007г. Същият бил съставен без негово знание и едва с исковата молба научавал, че бил нанесъл щети на ищеца и че имало такъв протокол. Същият не бил съставен по предвидения ред, комисията също не била назначена по предвидения ред, ответникът не бил уведомен за тази комисия и твърди, че протоколът не е съставен на датата, посочена в него, а през януари 2009г. Оспорва изложените констатации в протокола, твърди и че не са замерени щетите, които се твърдят от ищеца. Свидетелите Галин Марчев и Айдън Асанов били работници на ищеца, поради което показанията им не трябвало да се приемат, освен ако не кореспондират с показанията на св. Кирил Трифонов, който да бъдел призован за с.з.. Твърди, че не е нанасял никакви щети на рапицата на ищеца, че последната била поникнала навсякъде, нямало празни места и до 17.10.2008г. била изорана.  Моли да бъде назначено вещо лице – агроном, който да даде заключение колко вода е нобходима да изтече, за да залее и отвлече пръстта с посевите от вада, широка 10м. и дълга 150м., както и след оглед на местността, наклона и мястото, което обработва ответника, да даде заключение дали е възможно да бъдат унищожени посевите на ищеца и на каква площ. Моли да му бъдат допуснати и трима свидетели, при довеждане, за  доказване на твърденията му, че не е налице наводняване и не е нанесъл щетите, претендирани от ищеца.     

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово и местно подсъден на Поповски районен съд.

Правната квалификация на иска е - чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД.

Ищецът носи тежестта да докаже, че ответникът е извършил противоправно деяние, както и настъпилата вреда. Следва да докаже и че печалбата, която е пропуснал да реализира от продажбата на унищожената рапица, е била сигурна, както и нейният размер.

Ответникът носи тежестта да докаже, че не е причинил вреда на ищеца, както и че няма вина за това. 

Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства и поисканите и от двете страни гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

По отношение на направените искания и от двете страни за назначаване на експертиза, съдът намира, че по тези искания следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след уточняване и конкретизиране на твърденията на страните и след отделяне на спорното от безспорното по делото. 

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.04.2009г. – 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА трима свидетели на ищеца, при довеждане, за установяване на твърдените от него факти в исковата молба.

ДОПУСКА трима свидетели на ответника, при довеждане, за доказване на твърденията му, че не е наводнил посевите на ищеца и че не му е нанесъл вреди.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :