Р Е Ш Е Н И Е
№
13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести
март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Снежана Колева и прокурора Деян Маринов като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 3922
по описа за
2019 година,
прие за установено следното:
Производството е по реда на гл. 21
от НПК.
С
присъда от 20.03.2019 г. по н.о.х.д. № 6120/2018 г. на СРС, НО, 121-ви състав,
подсъдимият И. Ф. К. е признат за виновен в това, че за времето от 07.30 часа
до 19.10 часа на 13.09.2017г. в гр.София, от лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с ДК № *******, паркиран на ул.“*******, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот /счупил стъклото на предна лява врата/,
отнел чужда движима вещ – 1 бр.акумулатор марка „Монбат“ на стойност 90 лева,
от владението на С.Т.А., собственост на М.Д.Б., без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК и чл. 54 НК е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година.
С
присъдата и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с определен
изпитателен срок от три години.
С
присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати
сторените разноски в досъдебното производство в размер на 235,28 лева по сметка
на СДВР, да заплати по сметка на СРС сумата от 240 лева, представляваща
разноски в съдебното производство, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК
сума в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листове
по сметка на СРС.
Подадена
е въззивна жалба срещу присъдата от служебния защитник на подсъдимия И. Ф. К. -
адв. С.А. - САК, която в срочно подадена въззивна жалба я атакува като
неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което и необоснована. В жалбата не са наведени твърдения относно
сочените допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Искането към
въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, оправдателна
по характер, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен в извършването
на престъплението, за което е предаден на съд.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия И.Ф.К. – адв. А., моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваната присъда като неправилна по
съображения, изложени във въззивната жалба. Посочва, че те са относими най-вече
към изразеното в жалбата становище, че наложеното наказание по вид и размер е
несъответно на извършеното престъпление. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да намали наложеното на подсъдимия наказание. Сочи,
че по делото са събрани всички относими и необходми доказателства и авторството
на деянието е безспорно. Акцентира на обстоятелството, че подзащитният и е
участвал в досъденото производство и не е възразил срещу повдигнатото му
обвинение.
Представителят
на СГП дава становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, а определеното наказание е справедливо, поради което моли съда
да остави въззивната жалба без уважение.
Софийски градски съд, след
като разгледа обжалваната присъда, с оглед доводите на страните и служебно по
реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав не намира основания за възприемане на различна
фактическа обстановка от тази, която е установил първоинстанционният съд.
Това е така, защото в мотивите си първоинстанционният съд
е дал убедителен отговор на всички доводи на подсъдимия и неговата защита.
Детайлно и аргументирано са обсъдени всички доказателства по делото, при което
Софийски районен съд е мотивирал убедително съдебния си акт, посочвайки кои
доказателства кредитира и защо. Изложени са задълбочени аргументи в подкрепа на
фактическите констатации на съда.
Подсъдимият И. Ф. К. е роден на *** ***.
Последният му известен адрес е гр. София, ул. „*******3,като по данни на негови
роднини, живеещи на посочения адрес, той работи и живее в Испания на неизвестен
за тях адрес.
Подсъдимият е неженен, безработен, с
основно образование. Известен е с прякора си „Илоьо“.
На 13.09.2017 г., около
07.30 ч., в гр. София, свид. С.Т.А. паркирал личния си автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. №*******в района на жк „Овча купел“ – ул. „*******.
Заключил автомобила и се насочил към работното си място – фирма „В.П.“ ООД.
По същото време подсъдимият
се намирал в района. Решил да свали акумулатора на паркирания автомобил и да го
продаде. За времето от 07.30 ч. до 19.10 ч. на 13.09.2017 г. обв. И. Ф. К.
счупил с неустановен твърд предмет прозореца на предна лява врата на
автомобила, след което отворил капака на двигателния отсек и демонтирал с ръце
намиращия се там акумулатор марка „Монбат“. Акумулаторът бил закупен от свид. М.Б.
– жената, с която свид. А. живеел на семейни начала, от бензиностанция на
„Лукойл“, за сумата от 120 лв.
След като взел акумулатора
от автомобила обв. И.К. се насочил към кв. „Факултета“, където на ул. „Иван
Гарванов“ предложил на свидетеля Благой С. да закупи отнетия от него акумулатор
за сумата от 20 лева. Свид. С. предложил да го закупи за сумата от 15 лв.,
обвиняемият К. се съгласил, и продал на св. С. акумулатора срещу сумата от 15
лв.
Към 19.00 часа на 13.09.2017
г. свид. А. приключил работа и към 19.10 ч. установил, че прозорецът на предната лява
врата на собствения му лек автомобил е счупен, а от двигателния отсек липсва
акумулаторът марка „Монбат“. Действията на обв. К. по отнемане на процесната
вещ били заснети от охранителни камери, разположени на сградата на фирма „В.П.“.
Свид. А. поискал от колегите си да види записите от охранителните камери на
фирма „В.П.“ ООД, като в последствие ги предал на служителите от 06 РУ на СДВР.
След като на свидетеля А.Е.К.,
заемащ длъжността началник на 04 Криминална група „Овча купел“ към 06 РУ-СДВР,
изпълнявал същата длъжност и през 2017 г., била разпределена задача по ДП, при
преглед на записите от охранителните видеокамери, намиращи се на ул.
„Месечинака“, той разпознал като извършител на отнемането на акумулатора именно
подсъдимия, когото е познавал, тъй като според показанията на свидетеля през
2017 г. имало извършени редица кражби с участие на подсъдимия, във връзка с
което на полицейския служител било известно, че деецът е с прякор „Ильо“ и може
да бъде намерен в кв. „Факултета“.
Свидетелят К. разпоредил на
полицейски служители да открият подсъдимия и след като последния бил доведен в
сградата на 06 РУ-СДВР била проведена
беседа с него,по време на която подс. К. разказал на св. К., че нямал пари,
счупил с камък стъклото на автомобила, откраднал е акумулатора и го е продал на
циганин от кв. „Факултета“, който имал таксиметров автомобил. След това
подсъдимият лично завел полицейските служители до дома на свидетеля Б.Д.С. на
ул. „*******и посочил, че именно това е лицето, на което той е продал отнетия
акумулатор.
На 15.09.2017 г. свид. А.
подал заявление до началника на 06 РУ-СДВР и било образувано досъдебно
производство № 2680/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 38181/2017 г. на
Софийска районна прокуратура.
С протокол за доброволно
предаване от 26.09.2017 г. /л. 10 от ДП/ свидетелят С. предал на полицейските
служители при 06 РУ-СДВР акумулаторът с марка „Монбат“, 12 волта, 65 АН –
предмет на инкриминираното престъпление и собственоръчно е отразил в протокола
следното обстоятелство: „Акумулаторът ми го продаде И.К. за сумата от 15 лв.“.
На 26.09.2017 г. подсъдимият
е бил задържан за 24 часа, видно от заповед за задържане на лице с рег. № 2198.
Впоследствие, по молба на
пострадалата Б., вещта и е върната.
Според заключението на назначената
в досъдебното производство СОЕ, надлежно приобщено в хода на съдебното
следствие, стойността на процесния акумулатор, марка „Монбат“ 12 волта АХ, е в
размер на 90 лв. Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че вещото
лице е съобразило амортизационната стойност на вещта и заключението е дадено
след нейния оглед, видно от изявлението на вещото лице в тази насока,
обективирано в протокола от проведеното на 20.03.2019 г. съдебно заседание,
поради което е приел неоспореното от страните заключение на експертизата като
пълно и обосновано, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав.
В хода на досъдебното
производство е назначена и видео-техническа експертиза, от надлежно приобщеното
в съдебното производство заключение на която се установява, че предоставените
за изследване кадри не са годни въз основа на същите да бъде направено
лицево-идентификационно разпознаване.
Посочената фактическа
обстановка се установява от дадените в съдебната фаза показания на св. А.Е.К.,
началник на отдел „Криминална полиция“ към 06 РУ-СДВР, заемал към 2017 г.
същата длъжност, на
свидетелката М.Д.Б., на свидетеля С.Т.А., на свидетеля Б.Д.С., от изготвените в
хода на досъдебното производство и надлежно приобщени в съдебното следствие
заключения на съдебно-оценителната и видео-техническата експертиза. Настоящият
състав намира за правилна констатацията на първоинстанционния съд, че от
доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията на
свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като разпитите им
са били проведени от полицейски инспектор и оперативен работник, без това да им
е било възложено по надлежен ред и без наличието на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от НПК. Настоящият състав намира за правилен
извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани надлежно
приобщените в съдебното следствие заключения на съдебно-оценителната и
видео-техническа експертиза, тъй като същите са пълни и обосновани. Макар
според заключението на видео-техническата експертиза записите от охранителните
камери да са негодни за осъществяване на лицево-идентификационно разпознаване,
авторството на деянието се установява по несъмнен начин от събрания и проверен
по делото доказателствен материал.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият въззивен състав не намира основания за
възприемане на различна фактическа обстановка от тази, която е установил
първоинстанционният съд.
При така възприета фактическа обстановка,
установена на базата на събраните по надлежния процесуален ред
в производството пред Софийски районен съд доказателства, преценявани в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, в
обжалваната присъда са направени законосъобразни правни изводи, а именно, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна състава на
престъпление по чл. 215, ал.1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. В подкрепа на този свой
извод Софийски районен съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не е необходимо тяхното
преповтаряне.
От обективна страна за времето от 07.30
часа до 19.10 часа на 13.09.2017г. в гр.София, от лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с ДК № *******, паркиран на ул.“*******, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот /счупил стъклото на предна лява
врата/, подсъдимият К. е отнел чужда движима вещ– 1 бр.акумулатор, марка
„Монбат“, на стойност 90 лева, от владението на С.Т.А., собственост на М.Д.Б.,
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обективните елементи от
състава на престъплението, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици, като
умисълът му е обхващал и квалифициращия признак по т. 3, пр. 1 на чл. 195, ал.
1 от НК – с цел отнемане на движимата вещ е разрушил преграда, здраво направена
за защита на лица и имот – счупил стъклото на предната лява врата на
автомобила.
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
Съгласно чл.54 НК, при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
му, както и установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Преценката за вида и размера на наказанието се извършва, като се съобразят
посочените обстоятелства, с оглед изискванията на разпоредбите на чл.35, ал.3 и
чл.36, ал.1 НК. В правната
теория и задължителната съдебна практика не е спорно, че при индивидуализацията
на наказанието следва да се съобразяват обстоятелствата, които определят
конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на
дееца. Те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие, с оглед целите на специалната и генералната превенция.
В настоящия случай първоинстанционният съд е
направил правилна констатация за настъпила реабилитация по право в полза на подсъдимия,
поради което същият следва да се третира като неосъждан и това обстоятелство да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността му. Смекчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелства е и това, че е завел полицейските служители при
свидетеля С., на когото е продал акумулатора. Отегчаващи обстоятелства не се
установяват. Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд,
че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не се
установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление
наказание, се оказва несъразмерно тежко. Наложеното от първоинстанционния съд наказание
на подсъдимия за извършеното от него престъпление, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година настоящият състав намира за
справедливо,определено при спазване на правилата за индивидуализация на
наказанието и от естество да постигне целите на индивидуалната и генерална
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е направил правилен
извод за наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание, поради което е отложил изпълнението на
така определеното наказание за срок от 3 (три) години, като настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието,
При извършената цялостна
служебна проверка на делото, въззивната инстанция не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, а
наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания да бъде
отменена или изменена обжалваната присъда.
Като взе предвид изложеното и на осн. чл.338
от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.03.2019 г. по н.о.х.д. №
6120/2018 г. на СРС, НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно
и не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.