РЕШЕНИЕ
№ 216/ 17.06.2019
год. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия в публичното заседание на 16.05.2019год. /шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени
Ковачка
мл.съдия Кристина
Костадинова
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр. дело № 239 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 353/ 21.02.2019год., постановено
по гр. дело № 04314/2019г., Пернишкия районен съд е признал за установено по
отношение на С.А.Г. *** , че дължи на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата
от 977.88лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена
топлоенергия за апартамент № **, в *** за периода от 26.01.2015год. до
30.04.2015год. ; лихва за забава на месечните плащания в размер на 140.63 лв.
за периода от 08.01.2015год. до 11.01.2018год.
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2018год. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 1080.66лева главница за периода от
01.05.2014год. до 30.04.2017год., както и за разликата до пълния претендиран
размер от 171.32лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014год.до 11.01.2018год. като неоснователен и
недоказан. .
Със същото решение съдът е осъдил С.Г. да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник направените разноски в заповедното и исково производство в размер
на 530лева.
Недоволен от така постановеното решение е
останал ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК в частта му, в
която е уважен предявения против него установителен иск. В жалбата се прави искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за
постановяване на ново, с което искът по
чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен за 1 / 2 част от процесното вземане. Твърди се,
че при липса на доказателства за сключен граждански брак, съдът е приел
наличието на такъв между ответника и С.Г. през процесния период и оттук незаконосъобразно е заключил, че
топлоснабденият имот съставлява СИО и ответника дължи заплащане на цялата
стойност на потребената в него топлинна енергия.
Въззиваемата „ Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник не е подала отговор.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е
предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да
бъде признато по отношение на ответникът С.Г., че дължи на „Топлофикация
Перник” АД гр.Перник сумата от 1251.98лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, в *** за периода от 01.05.2014год.
до 30.04.2017год. включ.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 171.32
лева за периода от 08.07.2014год. до 11.01.2018год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.01.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
Назначеният
от съда особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
качеството му на потребител на топлинна енергия, оспорил е относимостта на
представените към исковата молба Общи условия към процесните доставки на
топлинна енергия, както и е оспорил
твърдението за наличие между страните на сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Възразил относно начислените суми за потребена на потребената
топлинна енергия, отразени в приложеното към исковата молба извлечение от
сметка и срещу отчитането и начина на формиране на цената на потребената топлинна енергия. Направил
е възражение за погасяване по давност на част от процесното вземане.
Районният съд е приел че между страните по
делото е налице валидно облигационно правоотношение във връзка с доставката на
топлинна енергия и БГВ, че ответникът е неизправна страна по това
правоотношение, поради което дължи заплащане на цялата стойност на потребената в
процесния апартамент, съставляващ СИО, топлинни енергия и БГВ. Приел е също
така, че част от претендираните суми са погасени по давност, тъй като
предвидения в чл.111, б.“ В“ от ЗЗД тригодишен давностен срок е изтекъл към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е отхвърлил
установителния иск по отношение на тях.
Предвид естеството на така предявения иск, в
тежест на ищеца, в случая на „Топлофикация Перник„ ЕАД гр.Перник е да докаже
съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер.
Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които
черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника,
както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на
доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца
възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това
материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и
предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между
страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. ** в ***. За наличието и валидността на съществуващото
между страните облигационно правоотношение във връзка с доставката и ползването
на топлинна енергия за битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви,
които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание
чл.272 от ГПК.
Пред районния съд ответникът-жалбоподател в
настоящото производство поддържа че няма
качеството потребител на топлинна
енергия и респ. че не дължи заплащане на процесните суми. В тази връзка е и
единственото оплакване, направено във въззивната жалба. Жалбоподателят твърди, че
неправилно районният съд е приел, че топлоснабденият имот е СИО и че той дължи
заплащане на цялата стойност на потребената в него топлинна енергия за
процесния период, вместо само 1 / 2 част от него. Оплакванията са несъстоятелни и съображенията
на съда за това са следните:
По силата на чл.150, ал.1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник” АД, купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че е
достатъчно да се установи, че жалбоподателят е собственик или ползвател на
имот, който ползва топлинна енергия за домакинството си, за да се направи
извод, че същият е клиент на топлинна енергия.
Жалбоподателят е собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, заедно със съпругата си С.Г. и на този извод сочат
събраните по делото доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка. По
делото е представено влязло в сила на 10.07.2012год. Решение №
946/16.12.2010год., постановено по гр.дело № 389/2009год. на ПРС, с което по предявен
от С.Г. иск по чл.22, ал.3 от СК е обявена недействителността спрямо нея на
сключена сделка за продажба на апартамент № **, находящ се в ***. Представено е
и влязло в сила на 09.04.2013год. Решение № 744/20.02.2013год., постановено по
гр.дело № 1390/2011год. по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от С.К.Г. и С.А.Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
признато за установено по отношение на И.К.И.,П.Т.П., М.Е.Б. и Банка „ДСК„ ЕАД,
че ищците, които са съпрузи, са собственици на апартамент № **, находящ се в ***.
Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го
е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитайки
последиците на влязлото в сила решение по установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, следва да се приеме за установено, че към 2013год. топлоснабденият имот е
бил семейна имуществена общност между ответника и неговата съпруга С.Г.. Това
дава основание на съда да приеме, че към момент съществуващият между тях брак
не е прекратен и при наличие на твърдения от ответника за противното, в негова
тежест е да докаже положителния факт на прекратяването му , което не е сторил
по делото.
Предвид на горното, настоящият
състав намира за установено по делото, че през процесния период топлоснабденият
имот е представлявал семейна имуществена общност, поради което ответникът дължи
заплащане на цялата стойност на потребената в него топлинна енергия и БГВ. Съпружеската
имуществена общност е неделима и
бездялова. Едва след прекратяването й съгласно презумпцията на чл. 28 от СК, дяловете на съпрузите биха се считали за равни, като в чл. 29, ал.1 от СК е
предвидена възможност за определяне и на по – голям дял за единия съпруг. Както
се посочи по-горе, не се твърди по делото, а и не се доказва брака между
съпрузите С.Г. и С.Г. да е прекратен, за
да дължи ответника 1/ 2 част от исковата сума в хипотезата на обикновена
съсобственост.
Предвид
на горното и поради съвпадащите мотиви на двете инстанции за основателност на
предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/21.02.2019год.,
постановено по гр.дело № 04314/2019год. по описа на Пернишкия районен съд .
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: