Р Е Ш Е Н И Е
27.09.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, V
Районен съд – Дупница състав
19.09. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 638 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.К.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,
против Наказателно постановление № 19-0348-000216 от 27.03.2019 г. издадено от
Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 50,00 лв. Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения,
подробно изложени в жалбата, тъй като в АУАН не е посочена датата на съставяне
на същия, което е довело до ограничаване правото му на защита. Цитира съдебна
практика.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание
и не взема становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.03.2019 г. Б.Д. - мл. автоконтрольор при РУ -Дупница
в присъствието на свидетеля И.З., съставил АУАН № 216 на жалбоподателя за това,
че на същата дата около 15.15 ч. в гр. Дупница, ул. ,,Самоковско шосе", управлява
автобус марка ,,Сетра", модел „С315“ с рег. № РВ4474ВН, като по време на
движение използва мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо
свободни ръце. Въз основа на съставения АУАН, връчен на жалбоподателя и
подписан от него и от свидетеля Стоев на датата на нарушението – 16.03.2019 г.
е издадено обжалваното НП. НП е било връчено на 26.05.2019 г. и е обжалвано от
жалбоподателя.
Разпитани са актосъставителят Д. и свидетеля по акта З.,
които изцяло потвърждават изложените в АУАН обстоятелства, вкл. относно датата
на съставяне, подписване и връчване на акта. Съдът изцяло кредитира показанията
на същите като обективни и последователни, подкрепени изцяло от писмените
доказателства по делото. Не са налице обстоятелства и данни за каквато и да е
преднамереност на същите спрямо жалбоподателя.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
приетите по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира.
Съгласно така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимен правен
субект, в законовия преклузивен 7 - дневен срок, като съдът притежава местна и
родова компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е
неоснователна поради следното:
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за деяние, наказуемо по чл. 183, ал. 4, т.6
от ЗДвП за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, съгласно актуалната
редакция на който „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му“. При сравнителен
анализ на обстоятелствата във връзка с нарушението с относимите
разпоредби на ЗДвП, по които деянието е квалифицирано и санкционирано, в
приложимите им редакции, се констатира съставомерност на поведението на
нарушителя, т.е. изводи, каквито е формирал и
административнонаказващият орган. По делото е безспорно и
надлежно установено, че на посоченото в АУАН и НП място и време и при описаните
обстоятелства жалбоподателят е управлявал посочения по-горе автобус, докато е
използвал мобилен телефон, без да ползва устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му, за което негово деяние непосредствено след спирането му
от свидетелите Д. и З., му е бил съставен в негово присъствие, подписал е и му
е връчен препис от АУАН № 216. В началото на текста на АУАН, след „Днес…“ поради технически пропуск на
актосъставителя не е отразена безспорно установената и изписана на няколко
места в същия дата на съставяне на АУАН, като е посочена единствено годината „2019 г.“. Въпреки това тази липсваща дата
/ден и месец/ се установява недвусмислено
от посочените по-долу дати на подписване и връчване на АУАН – 16.03.2019 г., които
съвпадат изцяло и са абсолютно идентични с посочената в него дата на извършване
на нарушението, отразена в акта като 16.03.2019 г. Важното в случая, е че АУАН
е съставен на място и в присъствие на Г., който е получил веднага препис от
същия и е положил подписи на две места над датата -16.03.2019 година,
като не е отбелязал в акта, че счита, че датата, посочена в него - 16.03.2019
година, е неточна и по никакъв начин не я е оспорил. Изрично е посочил, че няма
възражения по съставения му АУАН. В този смисъл тази техническа грешка, пропуск, в изписване в началото на
АУАН на датата на съставяне на акта не е от категорията на съществените, която
в конкретния случай да прави този АУАН негодна основа за издаване на законосъобразно
наказателно постановление виж - Решение от 17.02.2011 г. по а.н.д. №
996/2010 г. на Административен - съд Плевен. Същите обстоятелства и потвърждаване
на една и съща дата на извършване на нарушение, на съставяне, подписване,
връчване на АУАН са недвусмислено заявени и от разпитаните свидетели. От
всичко това следва, че горното задължение за жалбоподателя да не използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му е
съществувало за него към датата на нарушението, поради което с неизпълнението
му, Г. е извършил от обективна страна административното
нарушение по чл. 104а от ЗДвП, което подлежи на санкция съгласно чл. 183, ал.4,
т. 6 от
ЗДвП. Визираната разпоредба предвижда наказание
за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, отговарящо на описаното в акта и НП.
Налице са основания за ангажиране на отговорността на
нарушителя, доколкото същият е извършил цитираното нарушение виновно с пряк
умисъл. Деянието е съставомерно и от субективна страна, доколкото
жалбоподателят е знаел, че по време на управление на превозното средство му е
забранено да използва мобилен телефон, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му и въпреки това съзнателно и
умишлено е използвал същия докато шофира.
Наложената глоба е в законоустановения, фиксиран размер и
не подлежи на ревизия.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0348-000216 от 27.03.2019
г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Г.К.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП за
административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50,00
лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: