№ 2871
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110203143 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 8526702 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на П. М. Д., с ЕГН **********,
за това, че на 14.05.2021 г., в 11:32 часа, в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ до № 31,
с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. „Витиня“, при ограничение на скоростта 50
км/ч. за населено място, с МПС лек автомобил „МАЗДА ЦХ 3“ с рег. № ХХХХ е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за
скорост (АТСС) ARH CAM S1 № 11743ее – при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена
скорост от 62 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 12 км/ч. С горното П. М. Д.
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от П. М. Д., който в подадената жалба
моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се изразява
оплакване от липса на пълно и точно описание на мястото на твърдяното нарушение и
обстоятелствата около извършването му. Налице била и изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН.
За с. з., редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се твърди противното, жалбата е
подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 8526702, издаден от СДВР, НЕ Е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за
установяване на административни нарушения с технически средства.
Аргументите на Съда са следните:
Видно от извлечението от регистъра на СДВР, предоставено от АНО, обжалваният
ЕФ серия К № 8526702 е издаден на 08.01.2024 г., тоест повече от две години и шест месеца
след датата на твърдяното нарушение – 14.05.2021 г. Процедурата по издаване на ЕФ е
уредена в ЗДвП, където законодателят е пропуснал да посочи срока за издаване на ЕФ,
съпоставено с датата на нарушението. Уточнено е в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, че влезлият в
сила ЕФ се смята за влязло в сила наказателно постановление, като отделно от това в чл.
189, ал. 14 от ЗДвП е посочено, че за неуредените в този закон случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. В този смисъл,
в специалната процедура по издаване на ЕФ (при която няма предхождащ АУАН) следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда преклузивен
едногодишен срок за издаване на АУАН спрямо датата на осъществяване на нарушението.
Това е така, доколкото ЕФ се явява първият и единствен акт по това специално
административно-наказателно производство в първата му фаза и нарушителите, на които се
издават ЕФ, не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от тази, на които
се издават АУАН по общото производство (и за нарушения, които в повечето случаи са с по-
висока степен на обществена опасност). Противното схващане (базирано на липсата на
изричен посочен срок за издаване на ЕФ спрямо датата на нарушението), освен че
противоречи на принципа на законоустановеност на административните нарушения и
наказания, създава и лесно предвидима опасност от административен произвол при издаване
на ЕФ, базиран на бездействие на контролните органи.
Също следва да се посочи, че сроковете на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН са
задължително приложими и в хипотезата на анулиран ЕФ, вследствие подадена декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила, в която се сочи друг водач. По
преписката е налице декларация от 04.12.2023 г. от собственика на лек автомобил „МАЗДА
ЦХ 3“ с рег. № ХХХХ Ю.С.А, която сочи, че автомобилът е бил управляван на 14.05.2021 г.
от жалбоподателя П. Д.. Последното е довело до анулиране на издадения на нейно име ЕФ
серия К № 4879695 и издаване на процесния ЕФ серия К № 8526702 от дата 08.01.2024 г.
Откриването на нарушителя е породило задължение за издаване на ЕФ на П. Д. в
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН от датата на декларацията от 04.12.2023 г.,
но не по-късно от изтичане на едногодишния срок от датата на нарушението, която е
14.05.2021 г. В случая първият тримесечен срок е спазен, но не и преклузивния
едногодишен срок.
Въз основа на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че по аргумент на чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото атакуваният ЕФ е издаден на 08.01.2024
г. или повече от две години и шест месеца след датата на твърдяното нарушение –
14.05.2021 г. образуваното административно-наказателно производство се явява
незаконосъобразно, което е основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Горното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
2
закон.
В рамките на настоящото съдебно производсство, както и в жалбата, жалбоподателят
не е претендирал разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 8526702 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на П. М. Д..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3